За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Днес вече не се събират любопитни тълпи из безлюдни местности, за да видят и чуят Исус. Гласът Му не звучи по шумните улици и сред хората не се носи вестта: “Исус от Назарет минава” (Лука 18:37). Но всъщност не е точно така. Христос върви невидим по нашите улици. Чрез благодатната вест Той влиза в нашите домове, чака да помогне на всички готови да служат в Неговото име. Той е между нас, за да лекува и благославя, ако искаме да Го приемем.

“Така казва Господ: В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ще те опазя и ще те дам за завет на людете, за да възстановиш земята, за да ги направиш да завладеят запустелите наследства, като кажеш на вързаните: Излезте! И на ония, които са в тъмнината: Явете се!” (Исая 49:8,9).

“Колко прекрасни са върху планините нозете на онзи, който благовества, който проповядва мир, който благовества добро, който проповядва спасение, който казва на Сиона: Твоят Бог царува!” (Исая 52:7).

“Възкликнете, запейте заедно, запустели ерусалимски места, защото Господ утеши людете Си, изкупи Ерусалим! Господ запретна святата Си мишца пред всичките народи и всичките земни краища ще видят спасението от нашия Бог” (Исая 52:9, 10).

ДЕЛОТО НА ЛЕКАРЯ

“Дадох ви пример да правите и вие

така, както Аз направих вам!”

Сътрудничество между Божественото и човешкото

“Здравето на болните се възстановява чрез сътрудничество между Божественото и човешкото. “

В лечителската си практика лекарят трябва да бъде сътрудник на Христос. Спасителят служеше както на душата, така и на тялото. Евангелието, което Той проповядваше, беше вест за духовен живот и физическо възстановяване. Избавлението от греха и лечението на болестта бяха тясно свързани. Същата служба е поверена и на християнския лекар. Той трябва да бъде свързан с Христос, за да може да помага и за телесните, и за духовните нужди на хората. За болните трябва да бъде вестител на милост, който да носи целебно средство за болното тяло и за болната от греха душа.

Христос е най-главният в лекарската професия. Той стои като Главен Лекар до всеки богобоязлив лекар, който иска да облекчи страданията на хората. Едновременно с предписването на природосъобразните лечебни средства за облекчаване на телесните страдания лекарят трябва да насочва вниманието на пациента към Онзи, Който може да лекува болестите на душата и тялото. Христос извършва онова, за което лекарите могат само да Му помогнат. Тяхната задача е да подкрепят лечението, извършвано от природата, а Целителят е сам Бог. Целта на лекаря е да запази живота, а Христос дава живот.

Източникът на изцелението

В чудесата Си Спасителят разкрива постоянно действащата за доброто на хората сила, която ги подкрепя и лекува. Бог действа ден след ден, час след час, всеки момент чрез силите на природата, за да опази живота ни, да ни съгражда и възстановява. Когато някой орган бъде увреден, веднага започва възстановителен процес. Природните механизми, възвръщащи здравето, се задействат. Но действащата чрез тях сила е Божия. Всяка животворна мощ идва от Него. Когато някой оздравее, Бог е, Който го е възстановил. Болестта, страданията и смъртта са дело на силите на злото. Сатана е разрушителят, а Бог ­ Възстановителят.

Казаните на Израил думи и днес се отнасят за всички, чието физическо или душевно здраве бива възстановено. Божието желание за всяко човешко същество е изразено в думите: “Аз съм Господ, Който те изцелявам!” (Изх. 15:26).

“Възлюбени, моля се да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти” (3 Йоаново 2). “Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести. Изкупва от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости” (Пс. 103:3,4).

Грехът е причина за болестта

Когато лекуваше болести, Христос предупреждаваше много от излекуваните: “Не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо!” (Йоан 5:14). По този начин ги поучаваше, че са си навлекли болестта чрез престъпването на Божия закон и че здравето им може да се запази само чрез послушание.

Лекарят трябва да учи своите пациенти, да им посочва, че трябва да съдействат на Бога при възстановителното дело. Трябва непрекъснато да се придържа към факта, че болестта е последица от греха. Той знае, че природните закони са Божествени както и предписанията на Десетте заповеди и че здравето може да бъде възстановено или запазено само когато те се спазват. Вижда много страдащи, които са болни вследствие на вредни навици и които биха могли да оздравеят, стига да са готови за това. Те трябва да бъдат поучавани, че всеки навик, разрушаващ телесните, умствените или душевните структури, е грях и че бихме могли да се радваме на здравето, ако спазваме Божиите закони, установени за добруването на цялото човечество.

Когато лекарят забележи, че дадено заболяване е причинено от неправилно хранене, от пиене или от други лоши навици и не му каже това, той постъпва нечестно спрямо пациента си. Пияници, умопобъркани, жертви на разюздани страсти ­ всички те трябва да му дават повод да заяви открито и ясно, че грехът е виновникът за страданията им. Човекът, който знае принципите на живота, трябва да положи сериозни старания за премахване на причините за болестта ­ така чрез постоянство сам ще облекчава страданието си. Лекарят трябва да препоръчва строго въздържание като предпазно средство срещу заболяване.

Божии закони на живота

Трябва ясно да се посочи, че пътят на Божиите заповеди е път на живота. Бог е установил природните закони. Неговите заповеди не са произволни изисквания. Всяка забрана в здравния или в моралния закон включва в себе си обещание. Бъдем ли послушни, стъпките ни ще бъдат благословени. Бог никога не ни кара насила да вършим добро. Той се старае да ни избави от злото и да ни подтиква към доброто.

Нека обърнем внимание върху законите, дадени на Израил. Бог им даде известни наставления относно всекидневния живот. Запозна ги със законите за тяхното физическо и духовно благополучие и ги увери: “Господ ще отстрани от тебе всяка болест” (Втор. 7:15). От тях искаше само да бъдат послушни.

“Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заповядвам;... защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви и с това ще се продължи животът ви на земята...” (Втор. 32:46, 47). “Защото те са живот за тези, които ги намират, и здраве за цялата им снага” (Пр. 4:22).

Бог желае да достигнем нивото на съвършенството. Прави го възможно за нас, подарявайки ни Христос. Кани ни да тръгнем по верния път, да се съюзим с небесните сили и да приемем принципите, които ще възстановят Божия образ в нас. Открил ни е принципите на живота в писаното Слово и в голямата книга на природата. Наша задача е да ги изучим и, спазвайки ги, да бъдем Негови сътрудници за възстановяване както на телесното, така и на душевното си здраве.

Евангелието на здравето

Хората трябва да знаят, че благословението на послушанието може да им бъде дадено в цялата му пълнота само когато приемат Христовата благодат. Тя изпълва човека със сила за спазване на Божиите закони. Помага му да се освободи от оковите на лошите си навици. Тя единствена може да го направи устойчив и да го придържа в правия път.

Когато бъде прието в неговата чистота и мощ, евангелието става изцелител на всяка болест, произхождаща от греха. Слънцето на правдата изгрява “с изцеление в крилете си” (Малахия 4:2). Нищо, което този свят предлага, не може да излекува едно съкрушено сърце и да му даде мир, или да премахне грижите или болестта. Слава, пари, таланти ­ всички те са безпомощни да възрадват опечаленото сърце или да възстановят опустошения живот. Едничката надежда за човека е Божият Дух в Него.

Любовта, която Христос излива от Себе Си, е животворяща сила. Тя изпълва всичко ­ мозъка, сърцето, нервите ­ и задейства най-благородните сили на човешките помисли. Освобождава душата от чувството на вина и болка, на страх и грижи, които изтощават жизнените сили. Въдворява спокойствие и мир. Събужда радост, която нищо земно не може да отнеме ­ радостта от Светия Дух. Думите на Спасителя: “Елате при Мене... и Аз ще ви успокоя” (Матей 11:28) са Божественото предписание за лекуване на всякакви телесни, умствени и душевни страдания. Макар човеците сами да са си навлекли страданията чрез своите прегрешения, Бог се отнася към тях със състрадание и е готов да им помогне. Той ще извърши велики дела за онези, които Му се доверяват.

Макар грехът да се е вкоренил от векове в човешкия род и Сатана чрез измама и хитрост да е хвърлил черната сянка на своето тълкувание върху Словото Божие и да е допринесъл твърде много човеците да се съмняват в Божията доброта, Божията милост и любов не са престанали да се изливат към земята. Ако човешките същества отворят душите си към Небето и оценят Божиите дарове, биха се изпълнили с целебната Му сила.

Стойността на всестранната подготовка

Лекарят, който би имал намерение да работи в името на Христос, трябва да го изявява в цялостната си дейност: усърдно да трупа знание, за да отговаря на изискванията на своята професия; постоянно да се стреми да усъвършенства нивото си, да развива уменията и проницателността си. Всеки лекар трябва да съзнава, че ако изпълнява половинчато и недостатъчно задълбочено задълженията си, не само че ще навреди на болните, но и на колегите си. Задоволява ли се с посредствени умения и познания, не само петни лекарската професия, но и обезславя Христос, най-великия Лекар.

Онези, на които лекарското призвание е чуждо, трябва да променят професията си. Други, чието образование и професионална подготовка не са достатъчни, но се чувстват призвани да гледат болни, ще направят добре, ако приемат по-скромната работа на болногледачи. Чрез търпелива служба при способни лекари винаги могат да увеличат познанията си, като използват всеки случай, та с времето да станат пълноценни лекари. По-младите специалисти, “като съдействат на Бога, да не приемат напразно Божията благодат... В нищо да не дават никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служене... като Божии служители” (2Кор. 6:1-4).

Бог желае винаги да се стремим нагоре. Истинският лекар мисионер винаги ще крачи напред, отворен за нови практически знания и умения. Талантливите лекари християни, изтъкнатите професионалисти, трябва да се забелязват и насърчават за Божия служба в места, където ще могат да обучават и възпитават и други като здравни мисионери.

Лекарят трябва да приема светлината на Божието слово в душата си. Необходимо е постоянно да израства в благодатта. За него религията трябва да бъде не само насока, а насока първостепенна. Трябва да се ръководи от възвишени, свети подбуди, които са мощни, тъй като произлизат от Онзи, Който отдаде живота Си, за да ни завещае силата да побеждаваме злото.

Когато лекарят се стреми искрено и целенасочено да израсне професионално, когато се посвещава в служба на Христос и отделя време да изследва и собственото си сърце, ще се научи да разгадава тайните на святото си призвание. Може сам така да се усъвършенства, че всички край него да се убедят в превъзходството на човека, свързан с Бога на мъдростта и силата.

Божи помощник на болния

Никоя работа не изисква толкова тясно общение с Христос, както тази на лекаря. Който иска стриктно да изпълнява професионалните си задължения, трябва всекидневно и всекичасно да води християнски начин на живот. Пациентът е в ръцете на лекаря. Една погрешна диагноза, едно погрешно предписано лекарство в критичен случай, едно несръчно движение при операция могат да се окажат фатални за болния и човешка душа да бъде изпратена във вечността. Колко важно е да се помни това! Колко важно е лекарят винаги да се оставя на ръководството на Главния Лекар!

Спасителят желае да помага на всички, които Го молят за мъдрост и бистър ум. А кой има нужда от тях повече, отколкото лекарят, от чието решение зависи толкова много? Опитващият се да продължи живота, трябва да поглежда с вяра към Христос, Той да ръководи всяко негово движение. Спасителят ще му подсказва Своето виждане и Своето умение при всеки тежък случай.

Чудни възможности се предлагат на болногледачите. Те трябва да осъзнаят, че призванието им е да бъдат Божии сътрудници за побеждаването на болестта и за възстановяване здравето на болния. Лекарят християнин трябва да им помогне да почувстват, че всяко начинание, което е в хармония с Божиите закони, е подкрепяно от Божията сила.

Болните и страдащите ще имат много по-голямо доверие и сигурност в ръцете на лекар, за когото са убедени, че обича Бога и се бои от Него.

Предимството на такъв лекар е, че познава Всевишния и чрез усърдна молитва може да измоли присъствието Му в болничната стая и помощта Му при всеки сериозен случай. Той трябва да внушава увереност на болните, че Господ може да ги преведе през това изпитание, че и в критични моменти, в най-тежки времена Той е сигурно прибежище за уповаващите се на Него. Лекар, който не се уповава на Бога, може да има неприятни резултати в много случаи, които страдащите биха могли да бъдат спасени. Ако може да внуши вяра в състрадателния Спасител, Който чува всяка уплашена въздишка, и ако представи в молитва пред Бога нуждите на душата, кризата ще премине успешно в много повече случаи.

Само Познавачът на сърцето знае с колко страх мнозинството от пациентите се съгласяват да се подложат на операция. Те осъзнават опасността, на която се излагат. Колкото и да са убедени в сръчността на лекаря, все пак знаят, че той не е безпогрешен. Но когато видят, че хирургът се прекланя в молитва за помощ от Бога, доверието им многократно се увеличава. Благодарността и упованието разтварят сърцето за Божията целебна мощ, силите на цялото същество се съживяват и животът побеждава.

Присъствието на Спасителя е източник на сила и за лекаря. Често добрият изход от дейността зависи от душевното му състояние. Явната несигурност и страхът правят ръката несръчна, докато увереността, че Великият Лекар е край него, за да помага и напътства, му вдъхва жизнена сила, спокойствие и сигурност. След като критичният момент е минал и има изгледи за добър резултат, той и пациентът трябва да прекарат няколко минути в молитва ­ да изразят благодарността си за запазения живот. На болния трябва да се обясни, че животът му е бил съхранен, защото го е оставил под закрилата на небесния Лекар. Когато пациентът изказва думи на благодарност към лекаря, отдавайте благодарността и славата на Бога.

По този начин лекуващият насочва пациентите си към Онзи, от Когото зависи животът им и Който винаги може да избави отиващите при Него.

Грижи за душата

В лекарската мисионерска работа трябва да е залегнало дълбоко желание за спасение на души. И на лекаря, както и на проповедника, е поверено най-висшето, което някога е било поверявано на хора ­ спасението на души ­ без разлика дали се осъзнава, или не.

Медикът има работа с болести и смърт, а много често от вниманието му убягва бъдещият живот. В усърдието му да избегне опасността за тялото може да се забрави опасността за душата. Така лекуваният може да изгуби опората си в живота и да му се изплъзнат и последните възможности. Лекарят трябва да срещне тази душа пред съдния престол на Христос.

Често пропускаме ценни благословения само заради една неказана навреме дума. Необходимо е да се напомни, че пред болния не бива да се засяга темата за различните вероизповедания или да се спори по верски въпроси. Насочвайте вниманието на страдащите към Онзи, Който помага на всички, отиващи с вяра при Него. Усърдно и с нежност трябва да се помага на душата, която се люшка между живота и смъртта.

Съзнава ли лекарят, че Христос е неговият личен Спасител, тъй като самият той е намерил прибежище при Него, ще знае и как да постъпва със страдащите. Душата, която се чувства виновна, болна от грях, се е обърнала към него за помощ. Той ще може да отговори на въпроса й: “Какво да правя, за да се спася?”, като разкаже за любовта на Изкупителя, за силата на покаянието и на вярата на базата на личния си опит. Може простичко да представи в молитва пред Бога нуждите на душата и да насърчи болния също да се моли и да приеме благодатта на състрадателния Спасител. При подобно отношение, при такива думи за помощ и утеха Господ ще му съдейства и ще работи чрез него. Когато душата на страдащия бъде обърната към Спасителя, Христовият мир ще изпълни сърцето и духовното оздравяване, което ще получи с Божията помощ, ще послужи за възстановяване и на физическото здраве.

При посещенията си при пациентите лекарят често ще има възможност да служи и на близките им. Често роднини или приятели бдят над болничното легло и се чувстват безпомощни да облекчат болките или да премахнат страха. Сърцата им са свити. Те изплакват на лекаря мъката си, която прикриват от другите. Това е удобен случай да се насочи вниманието на тези страдащи души към Онзи, Който е поканил всички отрудени и изстрадали да отидат при Него. Лечителят би могъл да се моли за тях и с тях и да представи нуждите им на Великия Целител, Който облекчава всяка болка, всяко страдание.

Божиите обещания

На лекаря се предоставят ценни възможности да посочва на своите пациенти обещанията на Божието слово. Може да утешава и да поучава там, където има нужда. Той трябва винаги да е в състояние да ободри духа. Освен това трябва да изучава старателно Божието слово, за да познава добре неговите обещания. Трябва да споделя с другите утешителните думи, с които Христос поучаваше и лекуваше по време на Своята земна служба, да посочва изцеленията, които Той е извършил, Неговата състрадателност и любов. Трябва да използва всяка възможност да насочва мислите на пациентите си към Великия Лекар.

Същата сила, която Исус проявяваше, когато живееше физически сред хората, се съдържа и днес в Словото Му. Чрез него лекуваше болести и изгонваше демони; чрез него усмири бурното море и събуждаше живот в мъртви. Народът свидетелстваше, че то е могъщо. Господ говореше така, както беше говорил на всички пророци и учители от Стария завет. Цялата Библия е Негово откровение.

И ние трябва да приемем Писанието като Божие слово, което, макар да е написано толкова отдавна, е и за нас. Когато страдащите отиват при Христос, в тях Той вижда не само онези, които в момента Го молят за помощ, но и всички, които до ден днешен ще се обръщат към Него със същите нужди и със същата вяра. Когато казва на парализирания: “Дерзай, синко, прощават ти се греховете!” (Матей 9:2) и на жената от Капернаум: “Дъщерьо, твоята вяра те изцели. Иди си с мир” (Лука 8:48), Той го казва и на всички тъжни, обременени с грехове души, които оттогава нататък ще търсят Неговата помощ.

Така е и с останалите обещания в Божието слово. В тях Христос говори лично на нас и сякаш чуваме гласа Му. В тези обещания ни дава Своята благодат и сила. Те са като листата на Божието дърво в Едем, служещо “за изцеление на народите” (Откр. 22:2). Когато ги приемем с вяра, те каляват характера ни, даряват ни живот и го поддържат. Нищо друго не може да даде такава целебна сила. Нищо друго не може да ни вдъхне повече кураж и вяра, които са животворни за човека.

На треперещия и изпълнен със страх пред смъртта човек, на уморената от страданията и греха душа лекарят при всяка възможност трябва да повтаря словата на Спасителя, защото всички думи на Свещеното писание са от Бога.

“Не бой се, защото Аз те изкупих, призовах те по име! Мой си ти! Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда; и през реките ­ те не ще те потопят. Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш и пламъкът не ще те опали. Защото Аз Съм Йеова, твоят Бог, Светият Израилев... Понеже ти бе скъпоценен пред очите Ми и почетен, и Аз те възлюбих” (Исая 43:1-4). “Аз, Аз Съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си, и няма да си спомня за греховете ти” (ст. 25). “Не бой се, защото Аз Съм с тебе!” (ст. 5).

“Както баща жали чедата си, така Господ жали ония, които Му се боят. Защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст” (Пс. 103:13, 14).

“Само признай беззаконието си, че си станала престъпница против Господа, своя Бог” (Еремия 3:13).

“Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1Йоаново 1:9).

“Изличих като гъста мъгла престъпленията ти и като облак ­ греховете ти; върни се при Мене, защото Аз те изкупих” (Исая 44:22).

“Дойдете сега, та да разискваме, казва Господ. Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг. Ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна” (Исая 1:18).

“Наистина те възлюбих с вечна любов, затова продължих да ти показвам милост” (Еремия 31:3). “Оставих те за малко време, но с голяма милост ще те прибера” (Исая 54:7).

“Да се не смущава сърцето ви: вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене... Мир ви оставям, Моя мир ви давам; Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои” (Йоан 14:1,27).

“И всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър и като прибежище от буря; като водни потоци на сухо място, като сянка от голяма канара в изтощена земя” (Исая 32:2).

“Когато сиромасите и немотните потърсят вода, а няма, и езикът им съхне от жажда, Аз, Господ, ще ги послушам, Аз, Израилевият Бог, няма да ги оставя” (Исая 41:17).

“Тъй казва Господ, Който те е създал: “Защото ще излея вода върху жадната земя и реки върху сухата почва; ще излея Духа Си върху потомството ти и благословението Си ­ върху рожбите ти” (Исая 45:22).

“Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари... Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония, на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме” (Исая 53:4, 5; Матей 8:17).

Лекарят като възпитател

“Устата на мъдрия пръска разум.”

Истинският лекар е и възпитател. Той признава своята отговорност не само към болните, които са под непосредствената му грижа, но и към обществото, в което живее. Длъжен е да бъде пазител и на физическото, и на моралното здраве; не само да дава правилни наставления за лечението на болните, но и да внушава добри правила за природосъобразен начин на живот, да запознава хората със здравните принципи.

Възпитаване в духа на здравословните принципи

Никога познанията върху здравните принципи не са били така необходими както сега. В някои области е отбелязан голям напредък, особено по отношение на удобствата и облекчаването на живота, а също и при профилактиката и лекуването на много заболявания. И въпреки това намаляването на физическата сила и издръжливостта е просто застрашително. Това е грижа на всички, които милеят за благото на ближните си.

Несъобразеният с природните закони живот на нашата цивилизация предразполага към обезсмисляне на здравословните принципи. Съвременните обичаи и мода влизат в противоречие с природата. Налагат навици и предлагат удоволствия, които непрекъснато намаляват физическата и духовната сила и натоварват хората с непоносимо бреме. Навсякъде се ширят невъздържаност и престъпност, болести и мизерия.

Някои престъпват здравните закони от незнание и затова се нуждаят от поучение. Мнозинството обаче ги знаят много добре, но не постъпват според тях. На такива трябва да се подчертае необходимостта те да станат правило в живота им, да се прилагат на практика. Лекарят има много възможности да ги разяснява и да им изтъква колко е важно практическото им приложение. С професионалния си опит и знания той може сериозно да предпази пациентите си от много неизброими вреди.

Употребата на лекарства*

Навикът да се прекалява с лекарствата е причина за много заболявания, често по-сериозни от първоначалното. Мнозина, когато се разболеят, не се стараят да се доберат до първопричината на заболяването. Главната им грижа е да се избавят от болките и неразположението. Прибягват към употребата на какви ли не лечебни средства и “специалитети”, за чието същинско действие малко знаят; или пък се обръщат към лекар за лекарство, което да противодейства на последицата от вече допусната от тях грешка, без да мислят да променят увредилия здравето им навик. Не усетят ли веднага подобрение, опитват следващото лекарство; и така злото расте.

Хората трябва да знаят, че лекарството не лекува болестта. Вярно е, че понякога води до временно облекчение и пациентът смята, че е оздравял вследствие употребата му. Това обаче се получава, защото организма притежава достатъчно жизнена сила, за да изхвърли отровата и да коригира обстоятелствата, причинили развитието на болестта. Здравето би се възстановило и без лекарството ­ в повечето случаи то въздейства само временно, но не лекува и последиците по-късно са тежки.