За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Далече от приятели и роднини, прокаженият трябваше да носи проклятието на болестта си. Беше длъжен да обявява високо нещастието си, да разкъсва дрехите си и гръмогласно да предупреждава всички да бягат от гибелното влияние на неговата близост. Викът “Нечист! Нечист!”, който се разнасяше от изолираните самотници, беше сигнал, всяващ страх и ужас у хората.

В областта, където работеше Спасителят, имаше много страдащи от тази болест. Когато вестта за Неговите дела стигна до ушите им, между тях се намери един, в чието сърце се породи вярата, че ако отиде при Исус, ще бъде изцелен. Но как да се добере до Него? Като осъден на постоянно заточение, можеше ли да се представи пред Онзи, Който единствен би му помогнал? А дори и да можеше да го изцели, нямаше ли и Той като фарисеите и лекарите да произнесе проклятие над него и да го предупреди да не се приближава до жилищата на людете?

Нещастникът си спомни всичко, което беше чувал за Исус. Нито един от потърсилите Неговата помощ не е бил отблъснат. Реши да намери Спасителя. Макар и отлъчен от градовете, се надяваше да Го срещне по някой страничен път, на някоя планинска пътека или когато проповядва извън селищата. Трудностите бяха големи, но това бе единствената му надежда.

Прокаженият отдалеко долови няколко думи от устата на Спасителя. Видя как полага ръка върху болни, как сакатият, слепият, парализираният и страдащите от различни болести оздравяват и благодарят на Бога за избавлението си. Неговата вяра укрепна. Той се приближаваше все повече до затаилото дъх множество. Наложеното му изолиране, сигурността на народа, страхът, който всяваше ­ всичко бе забравено. Живееше само с надеждата да бъде излекуван.

Видът му беше отвратителен. Болестта бе сложила своя отпечатък и умиращото му тяло беше страшно за гледане. При появата му народът се стъписа. Ужасени, всички се заблъскаха един в друг, за да избягнат всякакъв допир с него. Някои се опитваха да му попречат да се приближи до Исус, но напразно. Той не виждаше и не чуваше нищо. Виковете на отвращение минаваха покрай ушите му, без да ги чуе; виждаше само Божия Син, чуваше само гласа, който дава живот на умиращите. Успя да се промъкне до Него и се хвърли в нозете Му с вика: “Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш!” (Матей 8:2). Исус отвърна: “Искам, бъди очистен!” (Матей 8:3) и положи ръката Си върху него.

В миг прокаженият се промени до неузнаваемост: кръвта му оздравя, нервите отново станаха чувствителни, мускулите заякнаха. Неестествено бялата люспеста кожа, характерна за проказата, стана чиста като на малко дете.

Ако фарисеите бяха разбрали, че е излекуван прокажен, омразата им към Исус така би ги заслепила, че щяха да издадат фалшива присъда. А Спасителят искаше тя да бъде безпристрастна. Затова заповяда на човека да не казва никому за изцелнието си, а незабавно да се отправи към храма, да се покаже на свещеника и да принесе заповяданата от Мойсей жертва, преди да се е разнесъл слухът за чудото.

Преди приемането на жертвата от свещениците се изискваше да изследват приносителя и да установят неговото пълно оздравяване.

Такова изследване бе извършено; свещениците, които бяха осъдили прокажения на заточение, освидетелстваха неговото оздравяване. Излекуваният човек бе отново върнат в дома и в средата си. Само той си знаеше колко скъп му е този подарък ­ възвърнатото здраве. Влезе отново в човешкото общество и в семейството си. Макар че Спасителят го беше предупредил да бъде внимателен, той не можеше да премълчи станалото. Където и да отидеше, с радост свидетелстваше за мощта на Онзи, Който го бе излекувал.

Когато в началото дойде при Исус, той беше “цял в проказа”. Нейната смъртна отрова беше проникнала в цялото му тяло. Учениците се опитаха да попречат на Учителя да го докосне, защото който се докоснеше до прокажен, сам ставаше нечист. Но Исус не стана нечист, когато положи ръката си върху болния. Проказата бе очистена. Така е и с проказата на греха ­ и тя е дълбоко вкоренена, смъртоносна, невъзможно е да се очисти с човешка сила. “Цялата глава е болна и цялото сърце е изнемощяло. От стъпалото на ногата дори до главата няма здраво място, но струпеи и посинения и гноясали рани” (Исая 1:5, 6). Но когато дойде да живее между човеците, Исус не бе опетнен. От Неговата Личност се излъчваше целебна сила. Грешникът, който падна в нозете Му и извика с вяра: “Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш!”, получи отговора: “Искам, бъди очистен!”

В някои случаи на лекуване Исус не даваше веднага исканото благословение; но в случая с проказата молбата бе удовлетворена моментално. Когато се молим за земни благословения, отговорът на молитвата ни може да се забави или пък Бог може да ни даде нещо по-добро от онова, за което сме Го молили. Не е така обаче, когато се молим за освобождаване от грехове. Неговата воля е да ни очисти от греха, да ни направи Свои чеда и да ни даде възможност да водим свят живот. Христос пожертва Себе Си заради нашите грехове, за да ни избави от този лукав свят според волята на нашия Бог и Отец. “И увереността, която имаме спрямо Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него” (Гал. 1:4; 1Йоаново 5:14, 15).

И ще намерите покой

Исус гледаше наскърбените и окаяните, онези, чиито надежди бяха рухнали и които се опитваха да удовлетворят копнежа на душата си със земни радости, и призова всички да намерят покой в Него.

Ласкаво молеше изтерзания народ: “Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене, защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си” (Матей 11:29).

Тези думи Христос отправя към всички хора, защото всички са отрудени и обременени, без разлика дали го съзнават или не. Всички са потиснати от различни несгоди, които само Христос може да премахне. Най-тежкото бреме, което носим, е бремето на греха. Ако трябваше да го носим сами, то би ни смазало. Но Безгрешният се е натоварил с него вместо нас. “... Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Исая 53:6).

Той понесе товара на нашите грехове, за да не тегне на крехките ни плещи, за да ни осигури спокойствие. Понася и тежестта на нашите безпокойства и болки. Кани ни да възложим на Него всичките си грижи, защото Той ни носи в сърцето Си.

По-големият Брат на човешкия род стои пред вечния Божи трон и вижда всяка душа, която е обърнала лицето си към Него като към свой Спасител. Той познава от опит човешките слабости, знае нашите нужди и силата на нашите изкушения; защото “е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях” (Евреи 4:15). Той бди над вас, страхуващи се хора! Изкушавани ли сте? Той ще ви избави! Слаби ли сте? Ще ви подкрепи! Невежи ли сте? Ще ви просвети! Наранени ли сте? Ще ви излекува! Наистина Господ “изброява числото на звездите, нарича ги всички по име”, а също “изцелява съкрушените в сърце и превръзва скърбите им” (Псалм 147:4,3).

Каквито и да са вашите грижи и изпитания, представяйте ги пред Господа. Духът ви ще бъде подкрепен, за да ги понесете. Ще ви бъде отворен път, за да можете сами да се избавите от затрудненията и мъчнотиите. Колкото по-слаби и безпомощни се чувствате, толкова повече ще укрепнете с Неговата сила. Колкото по-тежки са тегобите ви, толкова по-пълноценна ще бъде почивката ви, когато ги възложите на Него.

Обстоятелствата може да разделят приятели; неспокойните води на широкия океан може да застанат между нас и тях; но никакви обстоятелства, никакви разстояния не могат да ни разделят от Спасителя. Където и да сме, Той е от дясната ни страна да ни помага, да ни подкрепя и утешава. Христовата любов към Неговите изкупени е по-голяма от любовта на майката към детето є. Наша привилегия е да се отдадем на тази любов и да кажем: “Искам да Му се доверя, защото Той пожертва живота Си за мене!”

Човешката любов може да се промени, но Христовата любов е неизменна. Когато Го призоваваме за помощ, Той простира ръка, за да ни избави.

“Защото, ако и да изчезнат планините и да се поместят хълмовете, пак Моята благост няма да се оттегли от тебе и заветът Ми на мир няма да се помести, казва Господ, Който ти показва милост” (Исая 54:10).

Лекуване на душата

“За да знаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове.”

Много от хората, които търсеха помощта на Христос, сами бяха виновни за болестите си, но Той не ги отпъждаше, а ги изцеляваше. Когато Неговата сила проникваше в тях, те осъзнаваха греховете си и мнозина биваха излекувани както от физическите си страдания, така и от духовните си заболявания.

Такъв беше случаят с парализирания от Капернаум. И той, подобно на прокажения, беше изгубил всякаква надежда за оздравяване. Болестта му беше последица от греховния му живот. Страданията му се увеличаваха и от угризенията на съвестта. Напразно беше търсил помощта на фарисеите и лекарите за избавление от това зло. Вместо лек те го обявиха за неизцерим, осъдиха го като грешник и твърдяха, че ще погине от Божия гняв.

Парализираният беше напълно отчаян. Тогава чу за Исусовите дела. Някои, също като него грешни и безпомощни, бяха излекувани. Това му даде кураж да повярва, че и той можеше да бъде изцелен, стига да бъде занесен при Спасителя. Но когато си мислеше за причината на своята болест, губеше надежда. И все пак не можеше да не използва възможността да бъде излекуван.

Най-силно копнееше да се освободи от бремето на греха. Жадуваше да види Исус и да получи опрощение и мир с Бога. Тогава щеше да бъде доволен да живее или да умре, според Божията воля.

Нямаше време за губене. Изсъхналото му тяло носеше вече белезите на смъртта. Помоли приятелите си да го занесат с постелята му при Исус и те го сториха. Но тълпата, която се беше скупчила около и в дома, където Спасителят беше спрял, бе толкова гъста, че за болния и приятелите му бе невъзможно да се доближат до Него или поне отдалеко да чуят гласа Му. Исус поучаваше в дома на Петър и учениците Му както обикновено бяха най-близо. “Там седяха фарисеи и законоучители, дошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим...” (Лука 5:17). Много от тях бяха шпиони и търсеха повод да обвинят Исус в нещо.

Напиращата отвън тълпа беше най-разнородна: очакващи избавление, изпълнени със страхопочитание, любопитни и невярващи. Имаше хора от различни народности и обществени класи. И “сила от Господа бе с Него да изцелява” (Лука 5:17). Духът на живота витаеше над сборището. Но фарисеите и книжниците не усещаха Неговото присъствие. Те нямаха нужда от нищо и не търсеха изцеление. “Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни” (Лука 1:53).

Носачите на парализирания много пъти се опитваха да си пробият път през тълпата, но все безуспешно. Болният се оглеждаше с неизказана мъка. Как да се откаже от надеждата, когато толкова дълго жадуваната помощ беше така близко? По негова молба приятелите му го изнесоха на покрива на къщата, отвиха го и го спуснаха в нозете на Исус.

Проповедта беше прекъсната. Спасителят погледна печалното лице и видя молещите очи, отправени към Него. Познаваше добре копнежа на тази обременена душа, защото Той беше пробудил съвестта є още в дома на болния заради тежките грехове. Когато човекът се разкая за греховете си и повярва в силата на Спасителя да го изцели, Господнята милост благослови душата му. Исус беше видял как първата искрица вяра се беше превърнала в убеждение, че Той е едничката надежда на грешника. Беше видял как болният с всеки опит да се доближи до Него израства духовно. Христос беше привлякъл страдащия при Себе Си. И сега изрече думи, които прозвучаха като музика в ушите му: “Дерзай, синко! Прощават ти се греховете” (Матей 9:2).

Бремето на вината падна от душата на болния човек. Той не се усъмни. Христовите думи му показаха способността на Спасителя да чете в сърцето. Кой може да оспори властта Му да прощава грехове? Надеждата зае мястото на отчаянието и радостта ­ на дълбоката печал. Физическите болки изчезнаха и цялото му същество бе преобразено. Той нямаше друго желание и лежеше в пълен покой, твърде щастлив, за да може да изговори и дума.

Мнозина следяха със затаен дъх всяко движение на това чудодейно изцеление. Други чувстваха, че Христовите думи бяха покана към тях. Не беше ли и тяхната душа болна от греха? Искаха ли и те да бъдат избавени от това бреме?

Но фарисеите, които се бояха, че ще изгубят влиянието си над народа, си казаха: “Той защо говори така? Той богохулства! Кой може да прощава грехове, освен един Бог?” (Марк 2:7).

Като насочи към тях погледа Си, който ги накара да се поотдръпнат, Исус каза: “Защо мислите зло в сърцата си? Защото кое е по-лесно да река: Прощават ти се греховете или да река: Стани, и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове! Каза на паралитика: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си!” (Матей 9:4-6).

При тези думи донесеният на носилка скочи пъргаво и с младежка сила в нозете си, “... стана, веднага вдигна постелката си и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога и казваха: Никога не сме виждали такова нещо” (Марк 2:12).

Нужно беше повече от творческа сила, за да се възстанови здравето на скованото тяло. Същият глас, който вдъхна живот на сътворения от елементите на земната пръст човек, възвърна живота и на умиращия паралитик. Същата сила, която даде живот на тялото, беше обновила и сърцето. Онзи, който при сътворението “каза и стана” и “заповяда и затвърди се” (Пс. 33:9), беше дал живот на мъртвата от престъпления и грехове душа. Изцелението на тялото беше доказателство за силата, обновила сърцето. Христос заповяда на парализирания да стане и да си отиде, за да знаем ние, че “Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове” (Марк 2:10).

Парализираният намери в Христос Изцелителя както на тялото, така и на душата си. Преди да оздравее тялото му, трябваше да оздравее душата му. Преди да излекува физическата болест, Христос трябваше да освободи и да очисти душата от греха. Тази поука не бива да се пренебрегва. Днес хиляди и хиляди хора страдат от телесни заболявания. Те не могат да намерят избавление, докато не стигнат до Лекаря на душата. Мирът, който могат да получат единствено чрез Него, ще възстанови силата на духа и здравето на тялото.

Изцелението на паралитика въздейства върху народа така, сякаш небето се беше отворило и се бе открила славата на един по-добър свят. Излекуваният закрачи сред тълпата, прославяйки на всяка стъпка Бога, а товарът му изглеждаше лек като перушина. Народът се отдръпваше да му стори място; хората го гледаха смаяни и си казваха: “Днес видяхме пречудни неща!” (Лука 5:26).

Семейството на излекувания паралитик изживя голяма радост, като го зърна да се прибира вкъщи бодро, носейки с лекота носилката, на която неотдавна бе изнесен. Всички го наобиколиха с насълзени очи. Той стоеше пред тях, преливащ от сила. Ръцете, които знаеха като напълно безжизнени, сега бяха послушни на волята му. Сбръчканата и бледа доскоро плът беше свежа и розова. Мъжът се движеше леко със стабилни стъпки. Лицето му излъчваше радост и надежда, изразяваше чистота и мир вместо характерните белези на греха и страданията. Искрена благодарност към Бога бе отправена от този дом и Бог бе прославен чрез Своя Син, върнал надеждата на безнадеждния и силата на поразения. Сега този човек и домашните му бяха готови да дадат живота си за Исус. Никакво съмнение не помрачаваше тяхната вяра, никакво неверие не опетняваше верността им към Него, донеслия светлината в мрачния дом.

“Благославяй, душе моя, Господа и всичко, що е вътре в мене, нека хвали святото Му име. Благославяй, душе моя, Господа и не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния. Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; Който изкупва от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости; Който насища с блага душата ти, тъй щото младостта ти се подновява като на орел. Господ извършва правда и правосъдие за всичките угнетявани. Направи Мойсей да познае пътищата Му и израилтяните ­ делата Му. Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и много милостив. Не ще изобличава винаги, нито ще държи гнева довека. Не е постъпил с нас според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконието ни. Защото колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към ония, които Му се боят. Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща жали чедата си, така Господ жали ония, които Му се боят (Пс. 103:1-14)

“Искаш ли да оздравееш?”

“А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия. В тях лежаха множество болни ­ слепи, куци и изсъхнали, които чакаха да се раздвижи водата” (Йоан 5:2, 3).

От време на време водата в басейна се раздвижваше и хората вярваха, че това е резултат от свръхестествена сила и че който пръв стъпи вътре, ще се излекува от всяка болест. Стотици страдащи посещаваха това място. Но те бяха толкова много, че когато водата се раздвижваше, блъсканицата ставаше невъобразима, имаше стъпкани мъже, жени и деца. Повечето изобщо не можеха да се приближат до басейна, а някои от тези, които все пак успяваха, умираха точно пред него. Бяха съградени преддверия, за да предпазват болните от слънчевия пек през деня и от студа през нощта. Някои прекарваха нощта там и денем се промъкваха до ръба на къпалнята с напразната надежда да бъдат избавени от страданията си.

Исус бе в Ерусалим. Видимо потънал в размисъл и молитва, крачеше сам и така стигна до къпалнята. Видя с каква надежда нещастните болни очакват едничката според тях възможност за спасение. Усети силно желание да им покаже Своята целебна сила и да излекува всички. Но беше събота. Големи групи от хора вървяха към храма за богослужение, а Той знаеше, че едно евентуално излекуване ще предизвика гнева на юдеите и ще сложи край на Неговото дело.

В този момент Спасителят съзря един съвсем безнадежден случай: мъж, пълна развалина от тридесет и осем години. Болестта му до голяма степен беше резултат от лошия му, греховен живот и се смяташе за Божие наказание. Самотен, останал без никакви приятели, с чувството на изключен от Божията благодат, болният беше страдал дълги години. Когато се очакваше раздвижването на водата, хора, трогнати от неговата безпомощност, го бяха отнесли в едно от преддверията, но нямаше кой в нужния момент да му помогне да слезе в басейна. Беше виждал и друг път раздвижването на водата, но никога не можа да стигне дотам. По-силните от него го прескачаха и влизаха вътре. Продължителните мъчителни опити да постигне целта си, страхът и постоянните разочарования бързо стопиха и последната му силица.

Болният лежеше на рогозка и само от време на време повдигаше глава, за да хвърли поглед към къпалнята, когато едно нежно, състрадателно лице се наведе над него и го попита: “Искаш ли да оздравееш?” Думите погълнаха вниманието му. Лъч на надежда го прониза. Почувства, че незнайно как ще получи помощ. Но лъчът на надежда бързо изчезна. Спомни си колко пъти напразно се бе опитвал да стигне до водата, а възможността да доживее до новото раздвижване беше нищожна. Със сетни сили се обърна и каза: “Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата; а докато дойда аз, друг слиза преди мене”.

Исус му каза: “Стани, вдигни постелката си и ходи!” (Йоан 5:6-8). Болният погледна към Исус с нова надежда. Изразът на Неговото лице, тонът на гласа Му не приличаха на ничии други. Като че излъчваше любов и сила. Вярата на недъгавия се вкопчи в Христовите думи. Без да задава какъвто и да е въпрос, беше готов да Го послуша. И когато го стори, цялото му тяло се подчини на волята. Всеки нерв и всеки мускул бяха проникнати от нов живот и вкочанените му крайници се изпълниха със здраве и сила. Скачайки на крака, той тръгна с твърда, пъргава стъпка. Благодареше на Бога и се радваше на възстановената си сила.

Исус не беше дал на парализирания никакво уверение за Своята Божествена сила. Човекът можеше да каже: “Господине, ако ме излекуваш, ще мога да те послушам!” Можеше да размисли и да се усъмни и така да изгуби единствената си възможност за изцеление. Но той повярва на Христовото слово; повярва, че е оздравял, и веднага направи усилие да стане. Поиска да тръгне и тръгна. Постъпи според Христовото слово, Бог му даде сила и той оздравя.

Грехът ни отчуждава от Божия живот, духът ни се осакатява, за нас става невъзможно да водим свят живот, както недъгавият не можеше сам да върви. Много хора съзнават своята безпомощност и жадуват за духовен живот, водещ към хармония с Бога. Но напразно се мъчат да постигнат това сами и надават отчаян вопъл: “Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” (Римл. 7:24). Нека такива отчаяни и борещи се души да погледнат нагоре към Бога. Спасителят се свежда над изкупените с кръвта Му и им казва с нежност и състрадание: “Искаш ли да оздравееш?” Той ви заповядва да се изправите в сила и мир. Не чакайте, докато почувствате, че сте оздравели. Вярвайте в словото на Спасителя! Поставете волята си на страната на Христа. Когато Му служите и постъпвате според волята Му, ще получите сила. Какъвто и да е бил лошият ви навик, колкото и продължително да е било пристрастяването, обвързало душата и тялото ви, Христос може и иска да ви избави от него. Иска да даде живот на душата, мъртва в престъпления (Ефес. 2:1). Той ще избави пленените от оковите на слабостта, нещастията и греха.

Чувството за грях отравя живота. Но Христос казва: “Аз ще отнема греховете ти; ще ти дам мир. Аз съм те изкупил с кръвта Си. Ти си Мой. Моята благодат ще подкрепи твоята слаба воля. Аз ще премахна угризенията на съвестта ти.” Когато те нападнат изкушения, когато те връхлетят грижи и трудности, когато, сразен и обезкуражен, си готов да изпаднеш в отчаяние, погледни към Исус и мракът, който те заобикаля, ще се разсее от славния блясък на Неговото присъствие. Когато грехът се мъчи да подчини душата ти и тегне на съвестта ти, погледни към Спасителя! Неговата благодат е в състояние да го победи. Нека твоето благодарно сърце, тръпнещо пред неизвестността, се обърне към Него. Не изпускай надеждата, която ти се предлага. Христос очаква да те приеме в Своето семейство. Неговата сила ще помогне на твоята слабост. Той иска да те води стъпка по стъпка. Положи ръката си в Неговата и Той ще те води.

Никога не мисли, че Спасителят е далеко; Той винаги е край тебе. Неговото любвеобилно присъствие те обкръжава. Търси Го като Един, Който желае да бъде намерен от тебе. Той желае не само да се докоснеш до края на дрехата Му, но и да живееш в постоянно общение с Него.

“Иди си, отсега не съгрешавай вече!”

Празникът Шатроразпъване беше към края си. В Ерусалим плановете срещу Исус бяха осуетени и когато вечерта настъпи, всички отидоха по домовете си. “А Исус отиде на Елеонския хълм” (Йоан 8:1). След възбудата и суматохата на града, след жадната за нещо ново тълпа и предателски настроените книжници Исус се отправи към тишината на маслиновите градини, където можеше да бъде насаме с Бога. Но рано сутринта отново се върна в храма и когато народът се натрупа край Него, седна и започна да го поучава.

Скоро обаче бе прекъснат. Група книжници и фарисеи се приближиха, влачейки изплашена жена, която обвиняваха настървено и безсърдечно в престъпване на седмата заповед. Изтласкаха я пред Исус и казаха с лицемерен вид на уважение: “Учителю, тази жена бе уловена в самото дело на прелюбодейство, а Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. Ти, прочее, що казваш за нея?” (Йоан 8:4,5).

Зад фалшивото им страхопочитание се криеше стремежът им да погубят Спасителя. Ако Той оправдаеше жената, щеше да бъде обвинен в незачитане на Мойсеевия закон. Ако пък я осъдеше на смърт, можеше да бъде обвинен пред римляните, че си присвоява власт, каквато само те имат.

Исус насочи поглед към посрамената, трепереща жертва, после към коравосърдечните лица на сановниците, в които нямаше и помен от човешко състрадание. Душата Му в неопетнената Си чистота се ужаси от гледката. Не показа с нищо, че беше чул въпроса им; наведе се и започна да пише с пръст по земята.

Обвинителите се подразниха от бавенето и привидното Му равнодушие и се приближиха, за да привлекат вниманието Му върху случая. Но когато погледите им, следващи Исусовия, се спуснаха към земята пред нозете Му, онемяха. Там, пред тях, бяха изписани престъпните тайни на собствения им живот. Исус се изправи и погледна обвиняващите старейшини с думите: “Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея. И пак се наведе надолу, и пишеше с пръст на земята” (Йоан 8:7,8).