Вид – наименование съгласно Закона за биологичното разнообразие и други източници. Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Използвана е следната класификация:
Местна популация - популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно.
Миграционна попул. - миграционна популация от:
Размн. - размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките.
Зимув. - зимуващи видове, зползват обекта през зимата.
Премин. - преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на перата/козината извън местата за размножаване.
Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (т) или (т). В случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е посочено дали видът е типичен (С), рядък (Я) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за популацията, тя е отбелязана като налична (Р).
Популация - размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези па националната популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка:
А) 100% р > 15%;
В) 15% р > 2%;
С) 2% р > 0%.
Във всички случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна степен, тя трябва да бъде посочена в четвърта категория - D) незначителна популация.
Опазване - степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана "най-добра експертна преценка":
А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване);
В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване);
С) средно или слабо опазване (всички други комбинации).
Изол. - степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената степен за вида. Използвана с следната класификация:
А) (почти) изолирана популация;
В) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение;
С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение.
Цял.Оц. - цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е "най-добра експертна преценка", съгласно следната класификационна система:
А) отлична стойност;
В) добра стойност;
С) значима стойност.
Птици не са включени в предмета на опазване. Цитираните места, с висока стойност по отношение на орнитофауната, са обхванати от защитените зони по Директива 79/409/ЕЕС.
Балансът на територията на Защитена зона „Родопи Източни” е следния:
Класове земно покритие
Покритие (%)
Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води)
15
Други земи
10
Екстензивни зърнени култури
16
Иглолистни гори
2
Изкуствени горски монокултури
6
Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност
3
Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници
Зоната съхранява непроменени, от човешка дейност, крайречни местообитания – 91E0, а в по-ниските части (под 100 м н.в.) 92С0 и 92А0. Това е едно от малкото места където площта на 91Е0 достига оценка В от националното покритие. Долините на Бяла и Луда река и ридовете по границата са почти без човешка намеса вследствие на това, че дълго време са били забранени гранични райони. Тя е едно от малкото места в България, където има съхранени семенни дъбови гори и една от най-важните, за опазване на местообитания 91М0, 91АА, 91G0. Това е и една от четирите зони, в които се среща местообитание 9270, макар и на много малки площи в Гюмюрджински снежник. Местообитанието на червената хвойна 5210 също достига оценка А от националното покритие. По гръцката граница рядко се наблюдават скитащи мечки, като опазването им е важно от трансгранична гледна точка. Популацията на вълка никога не е изчезвала в района, дори през 70-те години, когато вълците в България са били почти изтребени със стрихнин. Ниските части до 200-300 метра, в близост до долини с наличие на вода и през сухите месеци, са важни за опазването на Elaphesauromates и Mauremyscaspica. Това е най-важната зона за опазване на сухоземните костенурки в България. Уникална е с това, че и двата вида от род Testudo достигат оценка А от националните им популации.
За опазване на биологичното разнообразие, част от територията /3.81 %/ в миналото е получила природозащитен статут по Закона за защитените територии:
Обявени са и три места по Европейската програма Корине биотопи, съдържащи се в Защитена зона „Родопи-Източни” или частично припокриващи се с нея:
Код
Име
тип
%
F00005200
Долината на река Арда
*
18.22
F00005300
Бяла река
+
13.92
F00013800
Вейката
+
0.75
Защитена зона „Мост Арда ”.
Защитена зона „Мост Арда” е записана с идентификационен код BG0002071. Тя е част от националната екологична мрежа в частта й за защитените зони по чл. 6, ал.1 т.3 и 4 от ЗБР (НАТУРА 2000 В ЧАСТТА И ЗА ОПАЗВАНЕ МЕСТООБИТАНИЯТА НА ПТИЦИТЕ ОТ ДИРЕКТИВА 79/409/ЕЕС) с площ от 15 022.45 ха. Обявена е със Заповед № РД-784/29.10.2008 г. на МОСВ. Зоната се припокрива изцяло от защитена зона „Родопи – Източни” (BG0001032).
Територията й обхваща землищата или части от тях на 25 селища от 4 общини на 2 области: