За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „Добив и първична преработка на инертни материали – пясъци и чакъл от находище "Лозница-2, участък-1 и участък-2" в землищата на с

3. Геоложка среда

3.1. Кратка характеристика на геоложките условия

Районът на инвестиционното предложение е добре проучен в геоложко отношение. На фигура № ІV.3.1-1 е представена геоложка карта на района в М 1:25 000.

В геоложкият строеж на територията на област Пазарджик участват млади терциерни скали, запълващи Горнотракийската депресия и метаморфни, магмени и вулканогенно-теригенни скали, изграждащи оградните масиви – Рила, Родопи и Средна гора.

В най-западната си част, Горнотракийската депресия е запълнена от отложенията на плиоцена и кватернера. Плиоценските седименти залягат върху пъстра мозайка от скали, изграждащи и оградните масиви. Представени са от конгломерати, пясъчници, чакъли, пясъци и глини и формират Ахматовската свита – ahN2. Имат широко разкритие в северните склонови части на низината.

Кватернерните са представени в алувиален, пролувиален, алувиално-пролувиален и склоново пролувиален фациес. Имат широко разкритие в централните и южни части на низината.

Границата между плиоценските и кватернерните отложения е твърде условна, поради аналогичния литоложки и фациален състав на скалите им и отсъствие на прекъснатост в седиментацията.

Общо дебелината на терциерните седименти в тази част на Горнотракийската депресия е максимално 380 м.

В строежа на южния ограден масив (части от планините Рила и Родопите) главно участие имат докамбрийските метаморфити на Родопската надгрупа, палеозойските (Южнобългарски) гранити и палеогенски вулкански и по-малко теригенни скали.

От Родопската надгрупа тук по-голямо присъствие имат скалите на Асеновградската, Ситовската и Рупчоската групи.

Южнобългарските гранити и гранитоиди са широко развити в западната част на областта, където изграждат Рило-Западнородопския плутон.

Палеогенските предимно вулканогенни скали се изтеглят като ивица със субмеридионално направление от гр. Доспат до гр. Пещера. Залягат върху докамбрийски метаморфити и са представени основно от игнимбрити.
Фигура № ІV.3.1-1. Геоложка карта на област Пазарджик
Кватернерните и плиоценски отложения имат слабо развитие в тази част на Рило-Родопския масив – запълват наложени депресии, като Белинград-Ракитовска, Пещера-Брацигово и Белово-Костенец.

В строежа на северния ограден масив (части от Ихтиманска и Същинска Средна гора) главно участие имат докамбрийските метаморфити на Родопската надгрупа, палеозойските (Южнобългарски) гранити, горнокредни и палеогенски вулкански и теригенни скали.

От Родопската надгрупа тук по-голямо присъствие имат скалите на Арденската и Ботурченската групи. Представени са от гранитизирани биотити, двуслюдени гнайси, мигматити, гранитогнайси, амфиболити, лептинити, метаконгломерати.

Южнобългарските гранити и гранитоиди имат развитие в северната част на областта – на територията на общини Панагюрище и Стрелча.

Горнокредната вулканогенно-теригенна серия форнюмира така наречената Панагюрска ивица, с простирание СЗ-ЮИ. Вулканските тела са представени от андезити, дацити, андезитобазалти. Седиментите са предимно от флишоподобен тип - редуване на пясъчници, алевролити, мергели и варовици.

Сред горнокредните вулкано-теригенните материали са внедрени интрузивни тела – Елшишки и Медетски плутон, изградени от габро, гранодиорити, кварцмонцонити, сиенитмонцонити и монцонити.

Профилът на находище „Лозница-2” е установен на дълбочина до 20 м, като е пресечена цялата дебелина на алувиалните материали и е достигната подложката от плиоценски глини. Алувиалните материали са с дебелина от 14,40 до 19,50 м.

В профила на находището в горните части на дълбочина до 4-5 м преобладават пясъците, а в дълбочина чакъла с пясъчен запълнител.

Съдържанията на пясъка и чакъла са променливи, като до 10 м са в почти равни количества, а от 10 до 20 м чакъла се увеличава до над 60%.

Пясъците са среднозърнести. Съдържанието им в баластрата се изменя незакономерно в хоризонтална и вертикална посока и варира от 49.0% в горната част до 35.3% в интервала 10 до 20 м. Съдържанието на отмиваеми частици в пясъците варира от 7.1% до 10 м до 13.8% в долната част. Пясъкът е изграден от фелдшпатови и кварцови зърна и от маломерни зърна от скалите на подхранващата провинция. Съдържанието на слюда в находището е около 0.15%.

Количеството на чакъла в находището варира от 51.0% в горната част до 65.7% в интервала 10 до 20 м като от 0.00 до 10.00 м късовете с едрина от 5 до 40 мм са средно 28.1%, а тези над 40 мм и валуните 22.9%. На дълбочина от 10 до 20 м късовете от 5 до 40 мм са 54.3%, а тези над 40 мм. 10.4%. Късовете са заоблени и в много случаи с плоска и удължена форма. Изградени са от биотитови и амфибол-биотитови гнайси, кварцити, пясъчници, по-рядко гранити и др.

Прослойки от глини са установени почти повсеместно на дълбочина до 10 м, а в дълбочина липсват. Дебелината им варира от 0.20 до 0.70 м, средно около 0,33 м. Глините са предимно песъкливи.

В полезната дебелина са включени алувиалните пясъци и чакъли с намиращи се в тях глинести прослойки и лещи с дебелина до 0.70 м.

В най-горната си част профила завършва с финозърнести заглинени пясъци, песъкливи глини и почвен слой. Дебелината им варира от 0.40 до 5.00 м. за площта с изчислени запаси. Най-малка е дебелината им в северната и централна част, в близост до реката и се увеличава на запад и най-много на югозапад, където надхвърля 5.00 м. Пълната им дебелина е пресечена от прокараните през 2009 г. сондажи. Проучената площ е отделена от р. Тополница посредством дига по цялото протежение на реката. Подхранването на водоносния хоризонт е от север от р.Тополница и отчасти от намиращите се на запад възвишения.

Водоносният хоризонт има мощност над 15 м.

Статичното ниво на подземните води, установено по време на проучването е от 2.20 до 6.70 м.
Полезни изкопаеми в района

Най-близко разположените находища за добив на строителни материали в района в близост до находището са:

- находшще „Лозница-1, участък югоизток” - на 1,2 км;

- находище „Лозница-1, участък северозапад” - на 4,0 км;

- находище „Картал тепе” - на 4.5 км.

Проучвания на пясъци и чакъли са извършвани и в отложенията на р. Марица при с. Бошуля, където на находище „Градище 2” са доказани 2878,0 хил.м³ запаси и в лявата тераса на р. Тополница, в района на площ „Рибарниците”, до пътя Пазарджик-Бошуля, където са доказани 2372,9 хил.м³ запаси.

В сеизмично отношение районът е IX степен по скалата на МШК (Ка=0.05), съгласно Карта за сеизмично райониране на Република България за период 1000 години.