За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „Добив и първична преработка на инертни материали – пясъци и чакъл от находище "Лозница-2, участък-1 и участък-2" в землищата на с

11. Здравно-хигиенни аспекти околната среда

11.1. Определяне на потенциално засегнатото население и територии, зони или обекти със специфичен хигиенно-охранителен статут или подлежащи на здравна-защита, в зависимост от предвиждания териториален обхват на въздействията върху компонентите на околната среда

Теоретично, като потенциално засегнато население от кариерата могат да се възприемат жителите на най-близките населени места – с. Величково и с. Юнаците, тъй като това са основните обекти, подлежащи на санитарна защита в района на инвестицията. Внимание следва да се обърне и на отстоящият на 300м от участък 2 на находището ПИ №043707, отреден за оранжерия, като хигиенно защити обект от хранително-вкусовата промишленост, както и на относителната близост на СОЗ III на питейните водоизточници на с. Величково и с. Юнаците. Следва да се отбележи, че и двете най-близки населени места в района се намират на значимо разстояние от границите на кариерата. Находището oтстои на 1051 м. от северните покрайнини на с. Юнаците и на около 1200 м. югозападно с. Величково, което е значимо отстояние и е благоприятно от хигиенни позиции. Становището на "В и К" ЕООД – Пазарджик от проведените консултации е, че находище "Лозница 2" не попада в границите на санитарно - охранителна вододайна зона - пояси I, II, III, на водоизточниците на с. Величково и с. Юнаците.

В Наредба №7 на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (ДВ бр. 46 от 1992г., изм. и доп. бр. 46 от 1994г., бр. 89 и бр. 101 от 1996г., бр. 101 от 1997г., бр. 20 от 1999г.) са регламентирани изискванията за минимално отстояние на производствени обекти от населени места. В същата Наредба, според Приложение №1, т. 212 за „добив по невзривен начин и промиване на нерудни строителни материали” хигиенно-защитната зона е определена на 300м. Последното изискване е спазено, което е отразено в положителни становища за съгласуване на обекта от РИОКОЗ-Пазарджик, като за участък 2 е направена уговорката изискуемото отстояние от 300м. до горепосочената оранжерия в ПИ №043707 да бъде запазено при разработване на находището, както и да се спазва отстояние от СОЗ III на питейните водоизточници в района, което ще бъде спазено от инвеститора.

Наредба №7 определя също така изискване от 1000м хигиенно-защитна зона при използване на насипища на земни маси (т. 187 от Приложение №1; инвестиционното предложение предвижда наличие на временно насипище за земна откривка в северната част на концесионната площ на участък 1), което в случая е спазено спрямо околните населени места. Това е напълно приемливо от здравно-профилактични позиции и отговаря на приоритетните санитарни изисквания, тъй като потенциалните вредности от земни насипища по принцип се проявяват единствено с въздушен прахоунос към много близко разположени жилищни зони, каквито в настоящия случай отстъстват около находището.

Наистина, изискването на т. 187 не е спазено спрямо поземления имот на отстояние 300м, отреден за оранжерия, но в този случай не става въпрос за наличие на жилищна или комунална зона, а за присъствие на друг тип производствена дейност. От хигиенни позиции следва да се отбележи, че поради затворения принцип на оранжерийното отглеждане на култури, близкото разположение на насипището се очаква да е практически без хигиенно значение за качеството на отглежданата растителна продукция, съответно за безопасността на хранителната верига, поради което от хигиенни позиции отстоянието може да се приеме за безпроблемно.

Инвеститорът е поел активна обществено-отговорна позиция, с предварително консултиране за оптимално здравно-екологично функциониране на дейността.

Маршрутът на извозване на добитите пясъци и чакъли до ТСМИ следва да се организира по полски път в района (напр. покрай р. Тополница), в значителна отдалеченост от околните населени места.

Поради спецификата на инвестиционното предложение, от здравни позиции може да се направи извода, че при вземането на нужните предохранителни мерки, въздействията върху човешкото здраве се очаква да имат строго локален и професионален характер.

11.2. Идентифициране на рисковите фактори за увреждане здравето на хората: извършва се при отчитане на компонентите на околната среда, вида на рисковите фактори и условията (предпоставките за вредно въздействие)

Рискови фактори за здравето на населението по време на експлоатацията на кариерата не се очакват.

11.3. Характеристика на отделните фактори по отношение влиянието им върху човешкото здраве и съпоставянето им с действащите хигиенни норми и изисквания

По време на експлоатацията на кариерата ще бъдат използвани тежки машини – 4 бр. 16 тонни самосвали, булдозер, багер - драглайн, челен товарач, т.е. сравнително ограничен брой техника. Възможно е на дадени технологични етапи да се наблюдава увеличение на емисиите на определени вредни вещества и фини прахови частици в работна среда. Работниците се очаква да бъдат изложени на следните неблагоприятни физични фактори:

Работата в кариерата ще се извършва на открито. При най-неблагоприятни климатични условия (сухо и безветрено време), прахът е възможно да достигне стойности над ПДК, като ще се добави и прахът, който ще се генерира от транспортните машини, извозващи пясъка и чакъла към ТМСИ. Тези прахови емисии са неорганизирани и ще зависят до голяма степен от метеорологичните условия (вятър, влажност, температура, устойчивост на атмосферата), характеристиките на земните частици, и много други условия.

По принцип острият здравен ефект, провокиран от праха, е лигавичното възпаление (очи, нос, гърло) и задух, но експозицията на “чисти” (свободни от токсични субстанции) прахови частици е много рядка.

Фините прахови частици увреждат белодробната функция временно (обратимо) или постоянно (необратимо). Те подпомагат развитието на хроничен бронхит и са предпоставка за развитието на остри бактериални или вирусни респираторни инфекции, особено при чувствителни индивиди.

Много благоприятен факт от хигиенни позиции е, че ще се работи предимно с омокрени полезни изкопаеми, което значително ще ограничи генерирането на прах.

Неблагоприятен микроклимат - Работата в кариерата ще се извършва на открито, което в най-добрия случай я причислява към категорията за неблагоприятен микроклимат “Работа целогодишно на открито”. Освен това, през летните месеци в кабините на тежкотоварните машини има условия за прегряващ микроклимат.

Наднормени шумови нива - Неблагоприятният здравен ефект на шума е главно върху централната нервна система и се изразява предимно в разстройство на съня и развитието на неврозо-подобни състояния. Ефектът ще е върху много ограничен контингент работници.

Тежките строителни машини – багери, булдозери, тежкотоварни камиони генерират шум с висок интензитет, който в кабините надвишава допустимите норми от 85 dB/А. и оказва неблагоприятен здравен ефект върху слуховия анализатор и нервната система.

Замърсяването с токсични вещества ще се дължи основно на изпусканите в атмосферата изгорели газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините осъществяващи работата в кариерата и транспортни дейности в района на пътното трасе по извозването на пясъците и чакъла. Основните замърсители, които ще се отделят в околната среда са СО, NOx, SO₂, въглеводороди, бензинови пари. Тези емисии са неорганизирани и ще зависят от броя и вида на използваните машини, режима им на работа, както и от функционалната натовареност на кариерата при експлоатацията:

Трудът в откритите кариери е в голяма степен механизиран. Едновременно с това, има и работни операции, които изискват ръчна работа и значителни физически усилия. От гледна точка на физическите усилия той може да се категоризира като умерено тежка и тежка физическа работа.

11.4. Преценка на възможностите за комбинирано, комплексно, кумулативно и отдалечено действие на установените фактори

Продължителното комбинирано въздействие на праха и токсични газообразни химически вещества дразнят лигавиците и могат да доведат до развитието на заболявания на дихателната система – хронични възпаления на горните дихателни пътища (ринити, бронхити) и заболявания на белите дробове (пневмосклерози, бронхиектазии).

Няма предпоставки за кумулативно действие на токсични нокси. Поради високата влажност на добивания материал, не се очаква негативен кумулативен ефект по отношение прахово замърсяване.

Благоприятен е факта, че в близост отсъстват други източници на промишлен шум, а също така и значителната отдалеченост на находището от близките населени места.

Не се очаква опасен за здравето кумулативен шумов ефект от обслужващите автотранспортни дейности, тъй като те не са планирани с голяма интензивност. Трасето за извозване следва да бъде полски път, и да се намира на значимо отстояние от населените места, тъй като преминаването на самосвалите през селата в района е с потенциал да генерира повишен здравен риск.

Околната среда в района е екологично чиста, при отсъствие на активна промишлена дейност, поради което не съществува вероятност за кумулативен ефект с химични замърсители.

В непосредствена близост до находището не се намират други кариери за добив на строителни материали, с отсъствие на риск от кумулативен ефект.

11.5. Характеристика на експозицията

Експозицията по отношение работници се очаква да бъде предимно директна, по атмосферен път, като ще има периодичен характер както по времетраене, така и по интензитет.

Не се очаква населението от района да бъде експонирано на вредности от дейността на кариерата.

Директна експозиция е налице когато замърсителите на околната среда достигнат човешкия организъм, проникнат в него и метаболизират в биологичните му среди.

С оглед преценка на пътя на експозиция следва да се отбележи, че от дейността на кариерата се очакват предимно неорганизирани атмосферни емисии от:

- изгорели газове от ДВГ на машините свързани с работата на кариерата и транспорта до ТМСИ;

- прах;

- шумово замърсяване в района на кариерата.

Описаните емисии са с дългосрочна перспектива, но са с малък териториален обхват и зависят от мерките, които се вземат за тяхното ограничаване.

11.6. Здравно състояние на потенциално засегнатото население

Здравното състояние на населението се обуславя от голям брой фактори на околната и работната среда.

Целта на настоящото специализираното проучване е изследване на здравното състояние на населението от община Пазарджик, към която принадлежат и населените места, разположени в близост до инвестицията – с. Величково и с. Юнаците, за ретроспективен период с оглед оценка на наличие или отсъствие на детерминиращи фактори от околната среда.

С оглед проучване на здравното състояние на населението от общините и оценка на наличие или отсъствие на детерминиращи фактори от околната среда се изготви здравен и демографски анализ.

Задачите на анализа са:

1. 
   Проучване на здравно-демографското състояние на населението на община Пазарджик и сравнителна характеристика с показателите за цялата страна.
   
2. 
   Проучване на здравното състояние на населението на област Пазарджик чрез показателите на онкологичната заболеваемост по ниво и структура за тригодишен ретроспективен период.
   

Проучване на здравното състояние на населението на община Пазарджик чрез демографски показатели и сравнителна характеристика с показателите за цялата страна.

От данните за броят на населението и неговото разпределение по пол и възраст за община Пазарджик, прави впечатление, че възрастовата структура на населението е регресивен тип, при най-широко представителство на населението в активна трудоспособна възраст (Таблица № V.11.6-1).

Таблица № V.11.6-1. Разпределение на населението на община Пазарджик.

	Население към 31.12.2007 г.	Брой
Община Пазарджик	общо	294 086
	мъже	144 060(49,0%)
	жени	150 026(51,0%)
	до 18 години	46 724(15,9%)
	18-64 години	185 899(63,2%)
	над 65 години	61 463(20,9%)
Република България	общо	7 640 238
	мъже	3 699 689 (48,4%)
	жени	3 940 549 (51,6%)
	до 18 години	1 105 833 (14,5%)
	18-64 години	4 817 100 (63,0%)
	над 65 години	1 717 305 (22,5%)

От демографските данни за цялото население на България е видно, че за община Пазарджик възрастовото и полово разпределение на населението е идентично със средното за страната.

Проучени са основните демографски показатели за 2007 г. отделно за населението на община Пазарджик и общо за цялото население на страната.

Обобщени са показателите детска смъртност, обща смъртност, раждаемост и естествен прираст за община Пазарджик и за цялата страна.

Показателите на раждаемостта не се различават съществено между населението на община Пазарджик и това на цялата страна. По-ниска е общата смъртност за населението на община Пазарджик. Неблагоприятно от здравно-демографски позиции е увеличаването на детската смъртност, като за 2007 г. тя е със съществена разлика с данните за страната.

Естественият прираст като резултативен показател между двата основни демографски индикатора раждаемостта и общата смъртност, за 2005, 2006 и 2007 г. е значимо по-благоприятен и с по-ниски отрицателни стойности за населението на община Пазарджик.

Може да се обобщи, че не съществува значима отрицателна динамика на населението за община Пазарджик. Въпреки това, очертава се плавна тенденция към застаряване, което е неблагоприятно от здравно-демографски позиции.

За целите на проучването следва да се заключи, че съществуващата демографска характеристика за населението от община Пазарджик е незначимо по-добра от средната за страната, при отрицателен естествен прираст, като най-вероятно е социално-икономически генерирана, при отсъствие на индикации за вредно въздействие на фактори от околната среда (Таблица № V.11.6-2).

Таблица № V.11.6-2. Демографски показатели за община Пазарджик и цялата страна.

Година	Показатели на 1000 жители	Община Пазарджик	Република България
2005 г.	Раждаемост	9,4	9,2
	Смъртност	12,5	14,6
	Естествен прираст	-3,1	-5,4
	Детска смъртност до 1 г.	8,6	11,1
2006 г.	Раждаемост	9,7	9,6
	Смъртност	12,4	14,7
	Естествен прираст	-2,7	-5,1
	Детска смъртност до 1 г.	9,2	9,4
2007 г.	Раждаемост	9,3	9,8
	Смъртност	12,9	14,8
	Естествен прираст	-3,6	-5,0
	Детска смъртност до 1 г.	14,9	9,2

Информативни в демографско и здравно отношение са данните за смъртността по причини от някои класове болести според МКБ-10 – един от косвените индикатори за здравния статус на населението, като данните са налични общо за област Пазарджик, в която се намира и община Пазарджик.

Класовете болести, които в най-голяма степен са свързани и с факторите на околната среда са:

II клас: Новообразувания;

IV клас: болести на ендокринните жлези, на храненето, обмяната и разстройства на имунитета;

IX клас: болести на органите на кръвообращението;

X клас: болести на дихателната система;

XI клас: болести на храносмилателната система;

XII клас: болести на кожата и подкожната тъкан;

XIV клас: болести на пикочо-половата система;

XVII клас: вродени аномалии.
Данните от представената по-долу Таблица № V.11.6-3 за област Пазарджик са сравними с тези за страната, към по-добри, вкл. имайки предвид най-често повлияващите се групи заболявания от страна на фактори от околната среда - дихателната и сърдечносъдови системи, съответно смъртността от тези нозологични единици (Класове IX и X). В област Пазарджик се отчита по-ниска смъртност от онкологични заболявания в сравнение със страната.

Обобщените данни за област Пазарджик са незначимо по-добри спрямо средните индикатори за страната, което доказва отсъствието на агресивно действащи фактори, включително от страна на околната среда.

Таблица № V.11.6-3. Умрели по причини за смъртта, област Пазарджик и страната (на 100 000 души от населението).

Клас болести; Години	Район	Обща смъртност	II	IV	IX	X	XI	XII	XIV	XVII
2005	Пазарджик	1342,4	180,3	15,7	962,7	50,2	41,8	0,7	9,7	3,7
	страната	1464,8	231,7	25,6	968,1	57,7	42,8	0,7	15,4	3,2
2006	Пазарджик	1365,2	207,4	22,2	926,8	45,1	49,2	0,3	16,2	3,4
	страната	1473,4	230,0	29,1	978,5	54,3	41,5	0,5	15,4	2,4
2007	Пазарджик	1382,5	213,1	23,4	908,9	61,3	50,5	0,3	15,2	3,7
	страната	1475,3	234,9	28,3	971,0	59,3	45,6	0,5	17,2	2,2

От здравните индикатори, проучени са данните за онкологичната заболяемост като обобщени показатели и по локализация за 3 годишния период 2005-2007 г за област Пазарджик. В представената по-долу Таблица № V.11.6-4 са разгледани 6 класа онкологични заболявания според локализация, които са социално значими и същевременно силно се променят при въздействие от фактори на околната среда.

Таблица № V.11.6-4. Регистрирани заболявания от злокачествени образувания по локализация за 2005 - 2007 г. (на 100 000 души от населението).

Наименование и локализация на новообразуванието	2005		2006		2007
	Обл. Пазарджик	страната	Обл. Пазарджик	страната	Обл. Пазарджик	страната
Общо	2946,1	3069,9	3191,2	3229,0	3449,0	3330,7
1. Устни, устна кухина и фаринкс	137,2	120,4	142,7	121,6	154,1	118,6
2. Храносмилателни органи и перитонеум	448,6	441,9	496,2	472,7	550,2	498,7
3. Дихателна система и гръдни органи	232,8	201,3	254,9	209,1	279,8	217,6
4. Млечна жлеза при жените	858,4	1038,3	926,8	1093,1	992,5	1124,8
5. С друга и неуточнена локализация	42,1	46,8	44,1	46,7	51,2	47,4
6. Лимфни и кръвотворни органи	103,4	117,1	114,1	123,8	125,7	131,1

Най-честите класове болести за област Пазарджик са характерни и за цялото население на страната. Социалнозначимата ракова заболяемост по локализация се състои от болести на млечната жлеза, храносмилателната и дихателната системи. Трябва да се отбележи, че стойностите за област Пазарджик по всички групи онкологични заболявания през 2005 г. са сравними със средните за страната, като през 2006 г. и 2007 г. са с тенденция към повишаване. През 2007 г. стойностите са значимо по-високи от средните за страната по отношение храносмилателна и дихателна системи, което е неблагоприятен факт от здравно-хигиенни позиции. Възможно е част от тази повишена онкологична заболяемост да се дължи на комплекс от външни фактори, включително социални и икономически фактори и вредно въздействие на фактори на околната среда.

11.7. Оценка на здравния риск, мерки за здравна защита и управление на риска

Профилактични мерки по отношение опазване здравето на работещите на кариерата

Могат да се изброят следните основни изисквания за безопасни условия на труд:

• 
  С антифони да бъдат снабдени багеристите и булдозеристите.
  
• 
  Да се използват антивибрационни ръкавици и постелки.
  
• 
  През студените периоди да се взема мерки ръцете да бъдат сухи и топли.
  
• 
  През горещите летни дни в кабините на багера, булдозера и челния товарач да има поставени вентилатори.
  
• 
  Работниците да бъдат снабдени с подходящо за сезона работно облекло.
  
• 
  Да се провеждат редовни профилактични прегледи насочени към разкриване на свързаните с труда заболявания.
  

В Таблица № V.11.7-1 са систематизирани рисковите фактори с неблагоприятно въздействие върху здравето на работещите, ангажирани с реализиране на инвестиционното намерение и съответните мерки за намаляване на професионалния риск.

Таблица № V.11.7-1.

Вид рисков фактор	Условия за вредно въздействие	Мерки за ограничаване на здравния риск в трудовата среда
Почвен прах. Прах от дейности с почвени маси.	Сухо и безветрено време.	Употреба на лични предпазни средства.
Газови емисии от ауспухни газове.	Дизелово гориво за машини в кариерата и автосамосвали.	Зареждане с висококачествени горива, контрол на емисиите, технически изправни МПС.
Замърсяване на средата със смазочни моторни масла.	Технически неизправни МПС, неправилна смяна на масла.	Извършване на смяната на масла според изискванията.
Наднормени шумови нива около 86-90 dB(A), Вибрации.	Работа с тежки машини и автосамосвали.	Работа с добре поддържани машини и автосамосвали. Антифони.
Прегряващ или преохлаждащ микроклимат.	Работа на открито.	Осигурява се подходящо облекло, ботуши, шапки.
Тежко физическо натоварване. Принудителна работна поза.	Вдигане на тежести. Ръчна дейност.	Осигуряват се подходящи почивки.
Психо-сензорно натоварване. Висока отговорност.	Трудни за разработване етапи от кариерата.	Да се работи под ръководството на квалифицирани специалисти.
Възможни трудови злополуки.	Падания, повърхностни наранявания и травми, изгаряния.	Провежда се персонален инструктаж. Използване на лични предпазни средства.
Да бъдат спазвани изискванията за безопасни условия на труд по отношение поднормено ограничаване на праховите, физични и химични вредности на работните места.		Мерки за понижаване на здравния риск на работното място. Профилактика на професионалната заболяемост.
Да се спазва стриктно плана за безопасност и здраве.	Недобра организация на трудовия процес.	Организирани мерки за по-ниска професионална заболяемост. Понижен риск от трудов травматизъм.

Във връзка с потенциалните здравни рискове е необходимо спазването на всички изисквания на здравната профилактика, а именно:

• 
  Наднормените прахови нива са рисков фактор както за развитието на белодробни заболявания от общ характер, свързвани с дразнещия ефект на праха, такива като ринит, хронични бронхити и техните усложнения, така и за развитието на професионална прахова патология. Вземането на всички технически и медико-профилактични мерки в това отношение е от първостепенна важност за съхраняване здравето на работниците.
  
• 
  Спазване на техническите характеристики за общи вибрации на машините в кариерата и тежкотоварните автомобили;
  
• 
  Спазване на физиологичните режими на труд и почивка (Наредба № 15/1999 г. на МЗ);
  
• 
  Спазване на изискванията на Наредба № 13/2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа (обн. ДВ. бр. 8 от 2004 г., изм. ДВ. бр. 71 от 2006 г., изм. ДВ. бр. 67 от 2007 г.).
  
• 
  Сменния цикъл на работа предполага определена здравна промоция и физиологични режими на труд и почивка за работещите на обекта (Наредба № 16/1999 г. на МЗ);
  

Необходимо е вземането на всички необходими мерки за обезопасяване труда на работещите посредством информиране чрез инструкции за боравене с необходимите машини и съоръжения.
Профилактични мерки по отношение опазване здравето на населението.

Основните фактори, рискови за здравето на населението в райони с открит кариерен добив на камък, в случая чакъл и пясък, и извозване на добития материал към ТМСИ, са шумовият и прахов фактори.

Поради значителното отстояние до околните най-близки населени места - с. Величково и с. Юнаците, дейността на кариерата при условия на правилно експлоатиране и при планирания сравнително нисък капацитет на добив, не се очаква да представлява здравна опасност за околно живущото население.

От хигиенни позиции следва да се имат предвид следните положителни факти:

• 
  използваната технология за добив е класическа при отработване на такъв тип находища – открит способ, без водопонижение (без осушаване на находището), която е благоприятна от хигиенни позиции поради ниското генериране на прах при изкопните работи. Използваната техника е аналогична на тази прилагана в строителството – автосамосвали, багер, булдозер, челен товарач;
  
• 
  дейността не изисква строителство на сгради, съоръжения и други инфраструктурни елементи;
  
• 
  електрозахранване и тръбно водоснабдяване с промишлена вода не се налага поради вида на добивната техника и възприетата технология;
  
• 
  след прекратяване на добивната дейност се предвиждат мероприятия по закриване и възстановяване;
  
• 
  ще се работи на петдневна работна седмица, при дневен работен режим;
  
• 
  становището на „В и К” ЕООД – Пазарджик от проведените консултации е, че находище „Лозница 2” не попада в границите на санитарно - охранителна вододайна зона - пояси I, II, III, на водоизточниците на с. Величково и с. Юнаците.
  

Относно шумовото натоварване, не съществуват предпоставки за генериране на високи еквивалентни шумови нива и вибрации в района. Може да се приеме, че поради достатъчна отдалеченост на кариерата от жилищни райони, зоните с шумово натоварване и акустичен дискомфорт биха имали отношение най-вече към здравето на обслужващия персонал на кариерата.

Относно праха, рискът ще бъде различен по степен в зависимост от технологичния етап, посоката на вятъра и влажността на въздуха, но като цяло може да се оцени като ограничен, вкл. при извозването по полския път обслужващ кариерата в посока ТМСИ. Самосвалите, превозващи пясъците и чакълите към ТМСИ не следва да преминават през околните населени места, с оглед предотвратяване на експозицията на населението на наднормени нива прах, отработени газове, шум, вибрации и повишен риск от пътни инциденти.

Благоприятен факт е намерението на инвеститора за разработване на находището без водопонижение (без осушаване), което ще ограничи генерирането на прахови емисии.

Наличието в обекта на временно насипище не се очаква да повлияе неблагоприятно дейността на евентуалната бъдеща оранжерийна дейност в ПИ № 043707, на 300 м от находището.

По време на експлоатацията на обекта, параметрите на акустичната среда и съдържанието на общ прах в атмосферния въздух е възможно да бъдат временно влошени през деня в района на кариерата. Този риск може да се минимизира чрез добра работна организация, добро техническо състояние на превозните средства, както и с въвеждането на регулярен мониторинг на работната и околна среда.

Ръскът за здравето при извозване на пясъка и чакъла по посока ТМСИ е предимно свързан с отделяните при движението на тежкотоварните камиони вибрационни, шумови, прахови и газови емисии. Всички те в много голяма степен зависят техническото състояние на превозните средства.

Маршрута на извозване на добитите пясъци и чакъли до ТСМИ следва да преминава по полски път (напр. покрай р. Тополница, в отдалеченост от жилищни зони), а не по републиканската пътна мрежа през околните населени места. По този начин планираната честота (интензитет) на преминаване на обслужващите кариерата самосвали – 50 курса на ден, няма да доведе до замърсяване на отдалечената от трасето жилищна среда с прах, отработени газове, шум, вибрации. Не се очаква повишен здравен риск за населението от с. Динката, с. Величково и с. Юнаците от дихателни, алергични, сърдечно-съдови и нервни заболявания.

Каталог: ovos

Изтегляне 2.99 Mb.

Сподели с приятели: