За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „Добив и първична преработка на инертни материали – пясъци и чакъл от находище "Лозница-2, участък-1 и участък-2" в землищата на с

1. Атмосферен въздух

1.1. Източници на замърсяване на атмосферния въздух, свързани с реализацията на инвестиционното предложение – по време на строителството и по време на експлоатацията.

В подготвителния период ще се създава необходимата инфраструктура за нормално извършване на минно -добивните работи и изграждане на работен фронт във всеки един от добивните участъци.

Строителството ще се извършва в следната последователност: - разкриване на находището; - изграждане на инфраструктура (трасиране и изграждане на външно кариерен път; изграждане на електропровод и трафопост и пр.) и обвързването й със съществуващата в района; - изграждане на добивни забои (Зачистване на откривния слой върху площта на минното строителство в участък № 1, Изграждане на работен фронт и попътен добив на полезно изкпаемо).

По време на строителството ще се доизгради външно кариерен път до кариерен път от западният край на участък № 1 до афалтовия път с. Динката- с. Величково, гарантиращ достъп при всякакви метеорологични условия на тежкотоварни камиони. Предвижда се трасиране и изграждане на външно кариерен път - черен път с ширина 8.5 м и дължина 8.5 км и баластрено покритие по северната граница на участък №1 до асфалтовия път с. Динката – с. Величково. Той ще служи за извозване на иззетата откривка до временното насипище и за транспортиране на добитата баластра до площадката за преработка на ТМСИ. Предвижда се и изграждането на електропровод 6 КV и трафопост, като отклонение от електропровода ВН за с. Величково за захранване на добивният багер – драглайн.

Добивните забои ще се изградят след извършването на откривни работи в двата участъка, като миннодобивните работи в тях ще се водят последователно през концесионният период - първоначално ще се зачисти и отработва западния експлоатационен участък № 1. Иззетата откривка се транспортира и насипва на временно насипище непосредствено до северната граница на участък №1, в рамките на концесионната площ.

Съгласно предварителните проектни разработки откривните работи в експлоатационен участък №1 завършват две години преди окончателното отработване на участъка. След петата експлоатационна година иззетите обеми откривка се насипват на вътрешно насипище. Насипването започва от западната граница на концесионната площ и се развива в източна посока по цялата дължина на фронта. Временното насипище за откривка се ликвидира, като насипаните на него обеми се използват изцяло за изграждането на новия терен. Откривните работи във втори експлоатационен участък започват с подготовката на участъка за експлоатация в десетата експлоатационна година и се развиват равномерно до двадесетата експлоатационна година. Те изпреварват добива, като се спазва условието за задължително осигуряване на готови за изземване запаси за шест месеца на следващия експлоатационен период.

В периода на строителните работи за подготовка на кариерата за експлоатация на обектът ще бъде източник само на неорганизирани емисии, свързани със следните дейности: - Изкопни работи; - Обратно засипване на земни маси; - Трасиране на вътрешно-кариерни пътища; - Товарене, транспорт, разтоварване и депониране на твърди отпадъци, останали след строителството; - Изграждане на депа за откривката и хумуса. За извършване на горните дейности, причиняващи емисии на вредни вещества ще бъде използувана следната техника: - булдозер с права лопата; - челен товарач и грейдер; автосамосвали.

Източниците на неорганизирани емисии във фазата на подготовка на работните участъци за експлоатация са: - строителните работи от по-горе изброените производствени дейности – емитиращи в околната среда прах от инертния материал с различен фракционен състав; и - ДВГ на използваната техника, емитиращи изгорели газове и сажди при реализиране фазата на строителство.

Вредните вещества, които се отделят при извършване на видовете кариерни работи, са: - емитиране на прах с различен фракционен състав (включително ФПЧ₁₀) в резултат на работата на земекопни машини. Наред с това при работата на машините ще се отделят характерните за горивните процеси в двигателите с вътрешно горене отпадъчни газове като : азотни оксиди, въглероден оксид, серен диоксид, НМЛОС, сажди, тежки метали, ПАВ (полициклични ароматни въглеводороди), УОЗ (устойчиви органични замърсители), PCB’s (полихлорирани бифенили) и пр.

За праховите емисии от дейностите при строителство на този етап е трудно да се даде точна количествена оценка. В случая ще се засегне територията на откривните работи и вътрешно кариерния път. Тъй като теренът е с повишена влажност, прахът от изкопаване, товарене, разтоварване и пр., ще се утаява в обхвата на работните участъци. По-малките фракции на праха, включително тези с респираторен размер (под 10 микрона) ще бъдат засегнати от турбуленцията на въздушните маси в приземния слой и ще бъдат разсеяни в атмосферата.

Експлоатацията на кариерата ще се извършва по открит способ, с добив под вода (поради високо ниво на подземните води). Полезното изкопаемо представлява алтернация от пясъци и чакъли с дебелината на полезния пласт около 9.1 – 9.6 м (в експлоатационен участък №1 се изменя от 6.7 м. до 9.6 м., средно 8.7 м., а в участък №2 - от 8.4 м. до 9.5 м., средно 9.1 м).

Съгласно предварителните проектни разработки е предвидено добивните работи да се извършват последователно в двата експлоатационни участъка при използване максималната дължина на създадените работни фронтове. Не се предвижда едновременна работа в двата участъка от находище „Лозница 2”. Изземването на полезния пласт става едновременно по цялата мощност и под вода - нивото на подземните води е високо. За целта се използува проектната добивна механизация - багер -драглайн с кофа 2.5 м³.

Транспортът на добитите инертни материали за първична обработка до промишлената площадка (в концесионна площ „Картал тепе” на „ВРИС” ООД, извън района на концесионната площ на находище "Лозница-2, участък-1 и участък-2") се осъществява по съществуваща пътна връзка. Предвидено е готовата продукция ще се експедира по четвъртокласния асфалтов път с. Памидово – с. Динката, свързващ ТМСИ „Картал Тепе” с автомагистрала „Тракия”.

Строителните и монтажни машини са подвижни източници на емисии на замърсителите. За извършване на основните минно-технологични процеси ще бъдат използвани следните машини, предвидени в инвестиционното предложение: - Булдозер (Т130М) - 1 брой – мощност 200 kW, разход 50 л/час (дизел), работа за 1 смени – 6 часа; - Багер – драглайн (електро захранване); - Челен товарач (L-35.5) - 1 броя – мощност 200 kW, разход 50 л/час (дизел), работа за 1 смени – 6 часа; - Самосвали ("КамАЗ - 5511") – 4 броя – 200 kW (товароподемност 16 тона), разход 100 л / 100 км (дизел), работа за 1 смени – 8 часа.

За транспорт на добитите инертни материали ще се използуват автосамосвали с товароподемност 16 тона – около 36 курса на ден, които ще изминават с добитите инертни материали около 500 м по вътрешнокариерния път и около 4 500 м между кариерата и ТМСИ в „Картал тепе”.

Съгласно инвестиционното предложение за добиване, обработване и транспортиране на добитата руда и депонираната стерилната маса, както и за превозването на рудата и стерилната скална маса при тази интензивност на посочената техника ще се изразходват около 192 тона дизелово гориво годишно. Съгласно методиката CORINAIR, за една година от експлоатационния период, при тези количества използвано гориво, в атмосферата ще се емитират общо 1.1 т сажди, 1.15 т серни оксиди, 9.4 т азотни оксиди, 3.0 т въглероден оксид и 1.4 т летливи органични съединения (ЛОС).

Съгласно методика CORINAIR 94, емисионните фактори и емисиите на изпусканите вредни вещества от транспортните МПС, като съотношение между добивната и превозващата техника, както и общите емисии за една година от експлоатацията на находище „Лозница 2”, участък 1 и участък 2 са дадени в следващата таблица. През концесионния срок от 25 години тези машини няма да бъдат непрекъснато годни за работа и ще се налага дребните ремонти и поправки да се извършват на място в техническата работилница.
Отделяне на замърсители по време на добивните работи

Инвестиционното намерение предвижда ниска интензивност на производство експлоатационен период около 25 години при добив и транспортиране на пясъци и чакъли 80 000 м³ годишно (от около 72 т/час при 2000 работни часа годишно), отделно от разкривката, които за същия период и при аналогична производителност ще се обработват в ТМСИ „Картал тепе”. Предвижда се да се работи на една смяна, пет дни в седмицата, 12 месеца или 250 дни в годината (2000 работни часа годишно). За извършване на технологичните процеси се предвижда персонал от 11-12 работници.

След зачистване на определената площ от съответния експлоатационен участък, в нея се изземва изцяло полезното изкопаемо до проучената дълбочина. Попътният добив има за задача създаването на работен фронт, осигуряващ интензивно напредване на минните работи. Добивните работи създават работен фронт с дължина минимум 120 м. Извършват се с приетия по проект добивен багер - драглайн с обем на кофата 2.5 м³ .

Работните му параметри позволяват изземването на баластрените материали да се извършва на дълбочина 10 - 12 м. Добивът на полезното изкопаемо се извършва под вода, без водопонижение, като добитата баластра се насипва на непрекъснат куп на брега за отцеждане. След това се натоварва на автосамосвали с помоща на челен товарач и се транспортира до преработващата ТМСИ.

Вредните вещества, които ще се отделят от тези източници на замърсяване при експлоатацията на находище „Лозница-2” са следните: - прах – основно при товарно-разтоварните работи от оцедената баластра; - прах от преминаване на тежките транспортни машини през вътрешно кариерния път; - прах от извозването на баластрата до ТМСИ; а също и - азотни оксиди, въглероден оксид.

Емисиите от общ суспендиран прах (ОСП) ще имат локално въздействие върху атмосферния въздух, ощи повече че в повечето случаи ще бъдат сълно омокрени. Те се разпространяват на малки растояния от източника, понеже са с температурата на околния въздух, с голяма гравитационна скорост на отлагане и с малка височина на изпускане. За охарактеризиране въздействието на праховите емисии от производствената дейност на кариерата върху качеството на въздуха в района на обекта и съседните населени места се определят емисиите на фини прахови частички (ФПЧ₁₀), при разсейването на които замърсителят се изнася на по-далечни разстояния. Прието е, че тази фракция е представена, като част от общите емисии на прах.

Разпределението на емитираните вещества ще зависи основно от проектният добив на полезно изкопаемо и от обема на провежданите кариерни работи за добив в предвидения концесионен срок.

За инвентаризация на емисиите е използувана стандартна Методика, разработена чрез адаптиране на методическия инструментариум, отразен в Ръководство CORINAIR-94, SNAP-94, за условията на България. Тъй като в Актуализираната методика за определяне емисиите на вредни вещества във въздуха липсват данни за SNAP CODE 040616, при прогнозирането на емисиите на ФПЧ₁₀ при кариерните работи са използувани емисионни фактори от CEPMAIR, 2002. Използувани са емисионните фактори за ФПЧ₁₀, тъй като емисионните фактори за ФПЧ_2.5 са с един порядък по-ниски. Прогнозните годишни емисии от добивните, обработващите и транспортните работи, съгласно емисионни фактори от CEPMAIR 2002, за открити прахови източници в кариери, при експлоатацията на „Лозница-2”, както и транспорта до преработващата ТМСИ, са показани в следващата таблица.

Общите емисии на изпусканите вредни вещества разпределени по отделните групи за една година от експлоатацията на находището са показани в следващата таблица. Сумирането се налага само при замърсителите за прах.

Годишни емисии за първа група замърсители и прах от добивните и транспортни дейности в находището Таблица V.1.1-1

Емисии за втора група замърсители (тежки метали) Таблица V.1.1-2

Емисии за трета група замърсители Таблица V.1.1-3

Процентното съотношение показва, че: - най-голям дял (над 95%) за годишните емисии на фини прахови частици (ФПЧ₁₀) ще има транспорта на добитата суровина до ТМСИ (като линее източник). Ежедневно извършваните добивни операции в кариерата са само около 4% (като площен неорганизиран източник).

Следствие на работата на двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на товаро-разтоварните МПС и техниката, която ще се използува за добив и транспорт на находището, в атмосферата ще се изпускат отпадъчни газове като: азотни оксиди, въглероден оксид, серен диоксид, НМЛОС, сажди, тежки метали, ПАВ, УОЗ, полихлорирани бифенили и пр.

1.2. Оценка на въздействието върху атмосферния въздух съобразно действащите в страната норми и стандарти

Прогнозирано, като разпределение е само натоварването на приземния въздух с прахови частици и азотни оксиди, емитирани при добиването и траспортирането на добитата суровина, тъй като останалите инвентаризирани замърсители са в сравнително малки количества и приземните им концентрации ще бъдат под допустимите им норми. Използувани са стандартна Методика, разработена чрез адаптиране на методическия инструментариум, отразен в Ръководство CORINAIR-94, SNAP-94, за условията на България, а при прогнозирането на емисиите на ФПЧ₁₀ при кариерните работи са използувани емисионни фактори от CEPMAIR, 2002.

Предвидената производителност в находище "Лозница-2" (участък-1 и участък-2) от около 320 м³/ден предполага емитирането на средно: - от 0.02 g/s прахови частици (ФПЧ₁₀) при добиването в кариерата кариера - емисионният фактор може да бъде избран 0.001 кг/тон, защото добивът на полезното изкопаемо се извършва под вода, без водопонижение, като добитата баластра се насипва на непрекъснат куп на брега за отцеждане преди транспортирането й до ТМСИ.

Предвидената производителност на ТМСИ (Трошачно-миячно-сортировъчна инсталация) е извън концесионната площ (в „Картал тепе”) и е около 80 т/час с предвидено промиване, поради което емисиите тук са сравнително ниски – 0.014 g/s. Баластрата от находище "Лозница 2" не може да бъде използвана за бетон и пътни настилки в естествен вид. Тя може да бъде използвана след натрошаване, пресяване и промиване, като смес от естествени и натрошени чакъли и пясъци.

Обслужващият път е разделен на няколко участъка: - транспортът на добитите инертни материали за първична обработка от работния участък в кариерата до ТМСИ (в концесионна площ „Картал тепе”), отсечка от около 4 500 м – 0.10 g/km прах при около 36 курса на ден; - експедиция на готовата продукция по четвъртокласния асфалтов път с. Памидово – с. Динката, свързващ ТМСИ „Картал Тепе” с автомагистрала „Тракия” – около 3 500 м – с аналогични количества.

За моделирането са приети три площни източника с размери, съответстващи на както следва: - работен участък 1 на кариера „Лозница 2” – с дължина 100 м и ширина 20 м; - работен участък 2 на кариерата – с дължина 100 м и ширина 20 м; - Трошачно-миячно-сортировъчна инсталация на кариера „Картал тепе” - с дължина 20 м и ширина 20 м. Обслужващите кариерата пътища, с ширина 7.5 м и са приети за линейни източници.

Съответните изолинии на суперпозиционираните приземни концентрации на разпространение на прахообразните частици (ФПЧ₁₀ със скорост на гравитационно отлагане 0.01 м/сек) и азотните оксиди (скорост на гравитационно отлагане 0.001 м/сек) за така посочените източници при извършване на съответните добивни и транспортни работи (при пренебрегване на точковите източници), и при типичните за района атмосферни условия са дадени на фигурите по долу.

Добивната дейност в двата участъка от кариерата не се различават съществено по отношение на замърсяването с прах и азотни оксиди, тъй като са в съседство, почти съвпадат като местоположение и транспортни връзки, като се предполага, че ще работят последователно в годините на концесионния период с едно и също количество обслужваща техника. Поради това не са разглеждани като отделни случаи на емитиращи замърсители.

Разпределение на ФПЧ10 от кариерните дейности от дейността на кариера „Лозница 2” с ТМСИ в „Картал Тепе”, заедно с обслужващите пътни връзки в района (транспорт на инертни материали добити от участъците в кариера „Лозница 2” до ТМСИ, както и експедиция на готова продукция до АМ „Тракия”.

Сумарно разпределение на праховите частици (ФПЧ10) от добивните и транспортни дейности, в околността на находище „Лозница ІІ” с ТМСИ в „Картал Тепе”, заедно с обслужващите пътни връзки в района върху картен материал

Предполагаемият пренос на прах (ФПЧ₁₀) от кариерата с транспорт до ТМСИ (при моделиране върху равен терен без отчитане на релефа) е извършен при метеорологичните особености на района. Моделът не отчита коритото на реката и ефекта на трайната растителност, която го заобикаля, както и обозначените в зелено трайни насаждения в почти всички посоки.

Предполагаемият ефект от замърсяване над нормите за ФПЧ₁₀ (Средногодишната норма за опазване на човешкото здраве) е основно по протежение на обслужващия кариератата път и между находище „Лозница ІІ” и ТМСИ в „Картал тепе”. Зоната е концентрирана около черния път към ТМСИ в Картал тепе, където преминава добитата суровина от кариерите и откъдето се извършва експедицията на готова продукция към през с. Динката към АМ „Тракия”.

Разпределение на азотни оксиди от кариерните дейности от дейността на кариера „Лозница 2” с ТМСИ в „Картал Тепе”, заедно с обслужващите пътни връзки в района (транспорт на инертни материали добити от участъците в кариера „Лозница 2” до ТМСИ, както и експедиция на готова продукция до АМ „Тракия”.

Основните изолинии на приземните концентрации на разпространение на азотни оксиди (NO_x) са, както следва: – със светло син цвят под 0.04 мг/м³ до 0.01 мг/м³; - с тъмновиолетов син цвят над 0.04 мг/м³ (съответствуваща на Средногодишната норма за опазване на човешкото здраве). Графичното представяне на получените резултати от пресметнатото разпределение на приземните концентрации за азотни оксиди върху терена, при работещ участък от „Лозница 2” с ТМСИ в „Картал Тепе”, заедно с обслужващите пътни връзки в района е даден на картния материал по долу.

Сумарно разпределение на азотните оксиди от добивните и транспортни дейности,в околността на находище „Лозница ІІ” с ТМСИ в „Картал Тепе”, заедно с обслужващите пътни връзки в района върху картен материал

Видът и количествена характеристика на емитираните замърсители е даден в цифров вид в предните таблици, а териториалното разпространение на различните типове източници на замърсяване в съответните графики.

От моделираното приземно разположение на изолиниите със съответните приземни концентрации са определени критичните зони при работа - близките населени места: - южните части на с. Динката; - пътната връзка около с. Памидово и с. Величково.

1.2.1. Оценка на влиянието на замърсяването на атмосферния въздух върху компонентите и факторите на околната среда. Значимост на въздействието

От представеното прогнозиране се вижда, че замърсяването на атмосферния въздух в определените критични зони (южните части на с. Динката; - пътната връзка около с. Памидово и с. Величково) при експлоатацията на кариерата „Лозница 2” в предвидения едносменен режим от 8 часа дневно, няма да доведе до надвишаване на нормите в населените места.

1.2.2. Оценка на влиянието на замърсяването на атмосферния въздух върху съседните на находището земи

Експлоатацията на находището ще бъде свързана с непряко въздействието върху почвите по отношение замърсяването на приземния въздух с прах и следващото му отлагане, както и въздействие върху растителността – по отношение замърсяването на атмосферния въздух с азотни оксиди над нормите за опазване на растителността. Не се очаква надвишаване на нормите за опазване на природните екосистеми по отношение замърсяването на въздуха със серни оксиди.
По отношение на кариерните работи: От получените резултати и представеното прогнозиране се вижда, че при кариерните и транспортни дейности зоните с утаяване на прахови частици над допустимото повърхностно натоварване на открити площи ще бъдат в обхвата на пътните връзки. Изолиниите на приземните концентрации на разпространение на прахови частици (ФПЧ₁₀) съответствуваща на розата на вятъра са, както следва: – със тъмно син цвят до 0.12 мг/м³ (съответствуваща на 350 mg/m² на денонощие общ прах - допустимо повърхностно натоварване на открити площи, съгласно чл. 16 от Наредба № 2/1998 – Норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници). Усреднени годишни стойности на азотни оксиди над допустимите норми за опазване на растителност ще бъдат съизмерими с близката околност на работните участъци и транспортните връзки. Изолиниите на приземните концентрации на разпространение на азотните оксиди съответствуваща на розата на вятъра: - с виолетов цвят до 0.03 мг/м³ (норма за опазване на растителността с период на усредняване 1 година - не се прилага в непосредствена близост до източниците).

Графичното представяне на получените резултати от пресметнатото разпределение на приземните концентрации за прах (ФПЧ₁₀) и азотни оксиди (NОx) в района на находището са дадени на следващата фигурата. Продължителността на натоварване е 8 часа дневно, зоната е сравнително малка и ще засегне само работните участъци и пътните връзки. Въздействието върху качеството на приземния въздух от добивната и транспортните дейности ще бъде пряко върху атмосферния въздух в близките околности на работните участъци и пътните връзки, но при определяне на концентрациите за 24 часов период от време средните стойности ще бъдат няколко пъти по-ниски.

Разпределение на ФПЧ10 при добивните и транспортни работи	Разпределение на NOx при добивните и транспортни работи

Каталог: ovos

Изтегляне 2.99 Mb.

Сподели с приятели: