За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „Добив и първична преработка на инертни материали – пясъци и чакъл от находище "Лозница-2, участък-1 и участък-2" в землищата на с

1. Атмосферен въздух

1.1. Кратка характеристика и анализ на климатичните и метеорологични фактори, имащи отношение към конкретното въздействие и качеството на атмосферния въздух

Находището спада към Климатичния район на Източна Средна България, който е част от Преходно континенталната подобласт на Умерено континенталната климатична област в България. Климатичните условия в този район се определят благоприятния преходен климат между умереноконтиненталния на Дунавската равнина и преходносредиземноморския на Югоизточна България.

Климатът в Климатичния район на Източна Средна България обхваща по-голямата част от низините на реките Марица и Тунджа. Теренът е предимно равнинен и с надморска височина 150 – 200 м н.в. Средногодишната температура е 11.9^ОС. Зимата в района е сравнително мека - средните температури на януари са между -0.5 и 1.0^ОС, но при нахлувания на континентален въздух и тук минималните температури могат да паднат до -12 / -14^ОС. Сумата на зимните валежи е сравнително ниска, като малък процент от тях са сняг. Пролетта настъпва рано – в началото на март, понякога в края на февруари, когато средната температура се задържа устойчиво над 5^ОС, а последните пролетни мразове са късни – в края на април. Валежите през пролетта са сравнително високи между 140-160 мм. Лятото е доста горещо със средна температура за юли навсякъде над 22^ОС, а почти 95% от дните – максималната температура е над 25 ^ОС, като в отделни дни достига 34 - 36^ОС. Сумата на летните валежи е също висока между 140-160 мм. Есента е по-топла от пролетта със средна сума на валежите от 120-140 мм. Средногодишната сума на валежите е около 550 м.
Климатична характеристика по метеорологични данни

1. Слънчево греене

Районът се характеризира с висока за България (2 150 часа) годишна продължителност на слънчево греене с голям процент при средна продължителност на температура на въздуха над 10С.

Таблица ІV.1-1 Продължителност на слънчево греене в часове (Садово)

I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год.
74	98	130	192	226	258	318	308	231	160	94	70	2159

2. Облачност

Облачността пряко влияе върху поетата от земната повърхност слънчева радиация. Степента на покритост на небето с облаци се оценява по десетобална скала (бал 0 - чисто небе, бал 10 - покрито с облаци).

Таблица ІV.1-2 Средна месечна обща облачност по месеци в балове (Пазарджик)

I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год.
6.6	6.3	6.1	5.5	5.2	4.6	3.3	2.7	3.4	4.9	6.6	6.7	5.1

3. Топлинни условия

Районът се характеризира с топла зима зима, като средномесечните температури за зимните месеци са под и около нулата от -0.2 до 2.2°С. Пролетта е настъпва рано, а лятото е горещо със средномесечна температура за най-топлите месеци юли - август около 22-23°С. Есента е по-топла от пролетта, като средните температури през октомври се задържат около 12°С.

Таблица ІV.1-3 Средномесечна температура на въздуха (Пазарджик)

I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год.
-0.2	2.2	6.1	12.2	16.9	20.6	22.9	22.5	18.2	12.3	7.2	2.2	11.9

4. Влажност на въздуха, мъгла

Районът е с висока влажност на въздуха 62-83%, с максимум през зимните и месеци и с ниска честота по отношение на мъглите.

Таблица ІV.1-4 Средна месечна относителна влажност в проценти (Пазарджик)

I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год.
81	77	73	67	69	67	62	62	68	77	82	83	72

Районът се характеризира с ниска честота на мъгливото време около 15-16 дни годишно. Максимумът на мъглите е през зимата (около 14-15 дни от ноември до март), като през летните месеци пада до 1 ден.

Таблица ІV.1-5 Брой на дните с мъгла по месеци (Пазарджик)

I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год
4.2	2.1	1.1	0.2	0.0	0.0	0.0	0.0	0.1	0.7	2.8	4.1	15.5

5. Валежи

Районът се характеризира с ниско годишно валежно количество от 548 мм/год. Годишния ход на валежите е с максимум на валежите през лятото 145 мм и пролетта 160 мм, средни през есента 131 мм, с минимум през зимата 112 мм.

Таблица ІV.1-6 Средна месечна сума на валежите в милиметри (Пазарджик)

I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год
41	29	41	47	72	58	51	36	38	42	51	42	548

6. Вятър

Данните за Розата на ветровете и съответните скорости по посока, набавени от хидрометеорологична станция Пазарджик, са представени в Таблиците по долу.

Средномесечната скорост на вятъра е ниска от 1.2 до 1.7 м/сек при годишна скорост от 1.5 м/сек.

Таблица ІV.1-7 Средномесечна скорост на вятъра (Пазарджик)

Таблица ІV.1-8 Средна скорост на вятъра в м/сек по месеци и посока (Пазарджик)

Таблица ІV.1-9 Честота на вятъра по посока и тихо време в % (Пазарджик)

Графичното представяне на розата на ветровете е дадено на фигурите.

Върху процесите на разпространение на замърсители, съществено влияние оказват следните метеорологични фактори:

- Температура на въздуха – Средната годишна температура на въздуха е 11.9°С, средната минимална температура е 6.2°С, а средната максимална 18.0°С.

- Влажност на въздуха. Средногодишната относителна влажност е 72% с максимум през зимните месеци. Високата относителна влажност спомага за задържане на фино диспергираните прахови частички в приземния слой на атмосферния въздух.

- Мъгли. Максимумите на относителната влажност и облачността през зимния период корелират в максимумите на мъглите. Броят на дни с мъгли за района е нисък около 15-16 дни годишно. Максимумът на мъглите е през зимата (около 14-15 дни от ноември до март), като през летните месеци пада до 1 ден. Мъглата благоприятства за повишаване концентрацията на замърсителите в атмосферния въздух, но и за омокрянето и утаяването на праховите частици.

- Режим на валежите. Валежите имат подчертано очистващо действие за атмосферния въздух. По данни от станция Пазарджик, годишната сума на валежите е 548 мм. Разпределението й по сезони е следното: с максимум на валежите през лятото 145 мм и пролетта 160 мм, средни през есента 131 мм, с минимум през зимата 112 мм. Валежите ефективно намаляват нивото на праха в атмосферния въздух.

- Вятърът и тихото време влияят върху степента на хоризонтално разсейване на атмосферните замърсители. Преобладаващите ветрове за района са от от североизток и от северозапад,. Районът се характеризира с ниска честота на тихо време – 20.4%, което не благоприятствува хоризонталното разсейване на замърсителите.

Анализът на климатичните и метеорологични фактори в района на оценявания обект показва, че повечето от тях не са благоприятни по отношение на самопречистващата способност на атмосферния въздух и предполагат акумулиране на атмосферни замърсители.

1.2. Налични данни за замърсяването на атмосферния въздух в района на обекта. Чувствителни зони

Теренът се намира в близост до северозападния край на бившия замърсен атмосферен басейн № V Пловдив – Пазарджик – Асеновград (теренът отстои на около 8 км от гр. Пазарджик), с контролирани от МОСВ замърсители от прах, серен двуокис, азотни оксиди, сярна киселина, оловни аерозоли.

Съгласно „Атлас на околна среда на република българия”, годишните емисии на основните замърсители за района на Пазарджик, Септеври и Лесичово, които се различават силно, са дадени в таблицата.

Таблица ІV.1.2-1

№	Замърсител	Община Пазарджик (год. емисия), т/км2/год.	Община Септември (год. емисия), т/км2/год.	Община Лесичово (год. емисия), т/км2/год.
1.	Прах	0.1 – 3.9	по-малко от 0.1	по-малко от 0.1
2.	Серен двуокис	4.0 - 9.9	0.1 – 0.4	по-малко от 0.1
3.	Азотен двуокис	0.4 - 1.0	по-малко от 0.1	по-малко от 0.1

Теренът попада в Югоизточния район за управление и оценка качеството на атмосферния въздух с най-близки пунктове за мониторинг: - ръчно пробовземане с последващ анализ – Пазарджик „РИОСВ” (ОСП, ФПЧ₁₀ (кадмий и ПАВ), серни диоксиди и азотни оксиди. Публикуваните данни на ИАОС показват, че за района на Пазарджик фините прахови частици (ФПЧ₁₀) са най–честите замърсители с наднормени стойности.

Преносът на замърсители от посочения замърсен атмосферен басейн може да се приеме за незначителен, поради сравнително голямото им отстояние - гр. Пазарджик е на около 8 км югоизточно от терена. По силно е влияните на емисиите от интензивния автомобилен трафик по АМ „Тракия”, отстояща: – на около 2 км от находище „Лозница 2” и на около 600 - 700 м от ТМСИ в „Картал тепе”.

Качеството на атмосферния въздух в района на находището се очаква да е силно повлияно от емисиите от аналогична производствената дейност на разположените в непосредствена близост кариери – „Лозница 2” (с два участъка) и „Картал тепе” (с двете ТМСИ). Основен източник на замърсяване са, както добивните работи в работните участъци и обработването на суровината, така и емисиите от изгорелите газове на двигателите на тежкотоварни камиони и кариерна техника от производствената и транспортната им дейност.

Известните данни, за концесионните участъци в района на находището, могат да се обобщят, както следва:

- „Лозница 1”- южно от с. Динката, с два участъка - „Северозападен” (продължение на „Картала тепе”) на около 3.9- 4.0 км северозападно от „Лозница 2”; и – „Югоизточен” на около 1.2-1.3 км северозападно от „Лозница 2”, със заложен годишен добив 150 000 м³/год., около 68 курса на ден.

- Находище „Картал тепе” с двете ТМСИ – заложен годишен добив 60 000 м³/год., вероятна производителност на ТМСИ 300 т/час и на ТМСИ 80 т/час (обслужващи съседните находища), на около 4.5-4.6 км северозападно от „Лозница 2”, около 27 курса на ден;

- „Лозница 2” с два участъка – участък 1 – концесионна площ 194 112 м² и участък 2 – концесионна площ 94 977 м², със заложен годишен добив 80 000 м³/год., около 36 курса на ден.

„Градище 2” – на около 5-6 км югозападно от „Лозница 2”, с различни маршрути на движение, със заложен годишен добив 110 000 м³/год., около 50 курса на ден

Процентното разпределение на приетите за основни емитирани замърсители (ФПЧ₁₀ и азотни оксиди) от посочените кариери в района (при посочената по горе производителност) е дадено на следващите фигури.

Процентно разпределение на емисии ФПЧ10 от посочените кариери

Процентно разпределение на емисии азотни оксиди от посочените кариери

Процентните стойностите за азотните оксиди и праха дават ориентировъчна представа за определения принос на отделните кариери към общото замърсяване на въздуха в района. Кариерата „Лозница 2” (без ТМСИ в „Картал тепе”) ще допринася за около: - 18.8% (NОх) до 1.4% (ФПЧ) от общите емисии в долината.

Влиянието на кариерите върху качеството на въздуха в близките населени места (с. Динката, с. Памидово и с. Величково) обаче, може да бъде оценено едва след отчитане на местоположението на тези източници на емисии, заедно с обслужващите ги пътища, даващи съответното териториално разпределение на зоните с кумулирани приземни концентрации върху подложния терен (виж т. Оценка на предполагаемото кумулативното въздействие на качеството на атмосферния въздух).

Каталог: ovos

Изтегляне 2.99 Mb.

Сподели с приятели: