За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „Добив и първична преработка на инертни материали – пясъци и чакъл от находище "Лозница-2, участък-1 и участък-2" в землищата на с
Изтегляне 2.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5. Растителен и животински свят
- 5.2. Животински свят
- 5.3. Защитени територии. Елементи на Националната екологична мрежа
4. Земи и почви4.1. Характеристика на състоянието на почвите. Нарушени земи. Замърсени земи. Деградационни процесиХарактеристика на почвите Почвите в района на инвестиционното предложение се отнасят към Средиземноморската почвена област, Тракийско-Среднотунджанска провинция, към която се отнася Горнотракийската низина и северната част на Тунджанската низинно-хълмиста земя. Западната й част (Пазарджишко-Пловдивското поле) е изградена от съвременни наслаги и богата на подпочвени води е заета от наносни почви, от блатни почви и солонци-солончаци. Почвите в границите на находището се определят като интразонални (международната класификация на FAO, 1988):
Тези почви са формирани върху незаливните тераси на р.Тополница. Почвите в речните тераси, обект на разработването, са изключително наносни. Същите съгласно националната почвена карта на България в М 1:400 000 са алувиални и алувиално-ливадни песъчливи и глинесто-песъчливи. Това са млади и азонални почви, които не са обвързани с физикогеографски условия. Те са формирани върху мощни алувиални и пролувиални наноси и под влиянието на ливаден почвообразувателен процес. Същите нямат генетично оформен почвен профил. Той е рохкав и има пластов строеж, поради периодичното прекъсване на почвообразувателния процес при отлагането на нови наноси. Алувиалните почви имат един слабомощен и слабо хумусиран повърхностен хоризонт и под него следват пластове от пясъци. При алувиално–ливадните почви освен повърхностен хумусен хоризонт, надолу под него на различна дълбочина, следват слабо хумусирани пластове с различна мощност. Това обуславя и различната мощност на почвения профил, силно колебаеща се между 25 и 110 см. Механичният състав при алувиалните почви е песъчлив, а при алувиално-ливадните - песъчлив и глинесто-песъчлив до леко песъчливо-глинест. Тези почви са безкарбонатни и с неутрална до слабокисела почвена реакция. Запасеността с хумус, азот и фосфор е слаба, а на калий - добра. Богати са на хумус и хранителни вещества в чима на запазените естествени ливади. Съгласно Наредбата за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение (Приета с ПМС 261 на МС от 17.10.1996 г. Обн. ДВ. бр.90/ 24.10.1996г., изм. ДВ. бр.96 /.2002г., изм. ДВ. бр.31/ 2003 г.), тези земи отговарят на четвърта и пета бонитетна категория. Нарушени земи. В концесионните граници на находището не са установени нарушени земи от предходни дейности. Част от земите се обработват. Останалите се използват ограничено за паша на селскостопански животни. Има обособени стопански пътища, които се ползват основно за обслужване на стопанските дейности на населението. Замърсени земи. В непосредственият район на инвестиционното предложение няма значими атмосферни замърсители, което е предпоставка за липса на замърсители в почвите. Деградационни процеси. Ерозионните процеси в една или друга степен са развити върху част от площите. Характерна е площната ерозия. Съществено влияние върху ветровата ерозия оказва покритието на почвата с растителност, която във всички случаи намалява интензивността на ветровата ерозия. Това зависи от типа растителност, мощността на биомасата (височина и листна повърхност) и дълготрайността. С най-голям почвозащитен ефект е горската дървесна и храстова растителност. При наличие на горска растителност, ветрова ерозия на почвата не се наблюдава. С най-добра почвозащита са многогодишните треви. За непосредственият район на инвестиционното предложение горска растителност липсва. В района на инвестиционното предложение не се наблюдават свлачищни процеси. Земеползване. Земите принадлежат към поземления фонд и попадат в землищата на с. Величково и с. Юнаците, община Пазарджик. Находището е с дължина около 2 км и ширина 200 - 400 м. От пътя Динката - Величково то се поделя на два участъка -Участък № 1 /западен/ и Участък № 2 /източен/. Площта му е 289 089 кв.м, в т.ч.: - Участък 1 запад - 194 112 кв.м. и - Участък 2 изток - 94 977 кв.м. Теренът на находището е равнинен, слабо наклонен на изток - югоизток. Разположен е върху земеделски земи, в по-голямата си част необработваеми, подлежащи на процедура за отчуждаване. Имотите, които граничат непосредствено с утвърдените добивни участъци са ниви, мери, полски пътища. В обработваемите земи се отлеждат житни култури, царевица, картофи, овошни насаждения. Находището не попада в горски фонд, което изключва процедурите по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите в горския фонд. Разпределението на земята по собственост е както следва: • Около 42% са частна собственост на Концесионера - "ВРИС" ООД Това са имоти с номера както следва: • Около 52% са имоти общинска и частна собственост; Не са предявени реституционни претенции към активи на дружеството, както и искане за възстановяване на бивши земеделски земи, включени в терена на дружеството. 5. Растителен и животински свят5.1. Растителен святСъгласно геоботаническото райониране на Р. България територията на концесионната площ се отнася към Горнотракийския район от Евскинската провинция на Европейската шириколистна горска област (Бондев, 1997), а по възприетото флористично райониране във Флора на България (т.І-Х, 1962-1995) е в район Тракийска низина от Тракийската подпровинция на Македонотракийската провинция. Териториите около Пловдив и Пазарджик, землищата на селата Юнаците и Величково понастоящем са заети почти само от обработваеми земи, а в миналото са били покрити от гори на дръжкоцветен дъб. Този вид и сега се среща поединично и на групи заедно с полския бряст и полския клен, формирали предимно мезофитни и хигромезофитни гори. На сухи места горите са били ксеротермни, съставени от благун и цер, а на варовити терени - предимно от космат и виргилиев дъб, остатъци от които още са запазени по Бесапарските хълмове и по склоновете на Сърнена гора. За необработваемите земи ливади и пасища са харaктерни брандзовия житняк (Agropyron brandzae), руско вълмо (Salsola ruthenica), пиротензов очиболец (Potentilla pirotensis), драка (Paliurus spina-christi), източна превара (Scutellaria orientalis), висока превара (S. altissima), бодлива руница (Phlomis herba-ventis ssp. pungens), теснолистен ранилист (Stachys angustifolia), пиротензов очиболец (Jurinea albicaulis ssp. Kilaea), петтичинкова ракитовица (Tamarix ramosissima), лъжливо великденче (Veronica spuria), източна метличина (Centaurea orienthalis) и пясъчна самодивска трева (Peucedanum arenarium). Предимно на север в подстъпите на Средна гора, както и на юг в подстъпите на Сакар и Родопите необработваемите земи са заети от храсталаци от драка (Paliurus spina-christi), шипка (Rosa canina), обикновен глог (Crataegus monogyna Jacq), къпина (Rubus sp), млади дъбови дървета летен дъб (Quercus robur) и дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora),мъждрян (Fraxinus ornus), мекиш (Acer tataricum L), дрян (Cornus mas L) и кучешки дрян (Cornus sanguinea L). Средиземноморските елементи са представени от медовична оризовка (Piptatherum holciforme), балкански шпорец (Delphinium halteratum), южен мак (Papaver apulum) бондева люцерна (Medicago bondevii). От евксинските видове се срещат коленесто диво жито (Aegilops geniculata), низинен дъб (Quercus longipes) и еруколистен дъб (Q. erucifolia). Районът е богат на ендемитни видове, от които 10 вида са български ендемити: четинеста звъника (Hypericum setiferum), фривалдскиево плюскавиче (Chamaecytisus frivaldskyanus), понтийска мотовилка (Valerianella pontica), хилядолетен воден морач (Oenanthe millefolia), късна самодивска трева (Peucedanum vitijugum), грудеста метличина (Centaurea napulifera ssp. Thirkei), манганетова метличина (C. mannagettae), родопска люцерна (Medicago rhodopaea), тракийско омразниче (Onosma thracica), румелийска чубрица (Satureja rumelica) и родопско еньовче (Galium rhodopaeum). Концесионната площ е разположена в незаливната тераса на западния бряг на р. Тополница, като на изток е ограничена чрез дига от речното корито, а по западната и граница преминава полски път, който я отделя от обработваемите земи. Дървесната растителност е представена основно в коритото на р. Тополница и покрай преминаващия по западната граница на концесионната площ полски път. В коритото на реката покрай дигите дървесните видове са представени от бяла върба (Salix alba), сива върба (Salix cinerea), тритичинкова върба (Salix triandra), крехка върба (Salix fragilis), бял бряст (Ulmus laevis), полски бряст (Ulmus minor), полски ясен (Fraxinus oxycarpa), черна елша (Alnus glutinosa), черна топола (Populus nigra), бяла топола (Populus alba), хибридна топола (Populus euroamericana), киселица (Malus sylvestris) и джанка (Prunus cerasifera). Между обработваемите земеделски земи и концесионната площ растат и отделни дървета с чужд произход салкъм (Robinia pseudoacacia), яворолистен ясен (Acer negundo), американски ясен (Fraxinus americana), пенсилвански ясен (Fraxinus pennsylvanica) и айлант (Ailantus altissima). С храсти са обрасли предимно дигите на р. Тополница, места покрай пътя за с. Величково и отделни участъци в западната част на учасък 1. Храстовата растителност е представена в по-голямата си част от инвазивния вид аморфа (Amorfa fruticosa), червена върба (Salix purpurea), ракитница (Tamarix tetranda), шипка (Rosa canina), къпина (Rubus sp), кучешки дрян (Cornus sanguinea) и птиче грозде (Ligustrum vulgare). В коритото на р. Тополница, в склона на дигите заливаемите по време на пълноводие брегове са обрасли с широкоразпространени хигрофилни видове: теснолистен папур (Typha angustifolia), широколистен папур (Typha latifolia), разперена дзука (Juncus effusus), равна класица (Alopecurus aequalis), сенникоцветен водолюб (Butomus umbellatus), живовлякова лаваница (Alisma plantago-aquatica), пълзящо лютиче (Ranunculus repens), полски хвощ (Equisetum palustre), обикновена блатия (Lythrum salicaria), вълча острица (Carex otrubae), блатно великденче (Veronica beccabunga), водно пипериче (Polygonium hydropiper), водна мента (Mentha aquatica) и др. Тази част от концесионната площ, която е била обработвана е обрасла с най-широко разпространенени рудерални видове, като 80% от тях заема едногодишния пелин (Artemisia annua), съпътстван от обикновен щир, (Amaranthus retroflexus), хибриден щир (Amaranthus hybridus), обикновен лопен (Verbascum thapsus), полско птиче просо (Lithospermum arvense), синя метличина (Centaurea cyanus), бодлива метличина (Centaurea calcitrapa), троскот (Cynodon dactylon), полски синап (Sinapis arvensis), синя жлъчка (Cichorium intybus), бял равнец (Achillea millefolium), червена мъртва коприва (Lamium purpureum), обикновено безсмъртниче (Xeranthemum annuum), теснолист жиловлек (Plantago laoceolata), широколист жиловлек (Plantago major), бучиниш (Conium maculatum), тревист бъз (бъзак) (Sambucus ebulus), обикновена коприва (Urtica dioica), и др.
Разпространението на животинските видове е свързано и с особеностите на релефа, който обуславя различни растителни пояси, обитавани от различни фаунистични комплекси. Бозайната фауна е представена основно от степни и обитаващи откритите простраснтва и агроландшафти видове. Голяма част от тях са активни през нощта, а през деня са скрити в подземни убежища, гъсти треви или храсти. За горнотракийския район най-характерни са европейска къртица (Talpa europaea), източноевропейски (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor), белокоремна белозъбка (Crocidura leucodon), малка белозъбка (Crocidura suaveolens), обикновена кафявозъбка (Sorex araneus), обикновена полевка (Microtus arvalis), сляпо куче (Spalax leucodon), европейски лалугер (Spermophilus citellus) и полска мишка (Apodemus agrarius). Широко разпространен е и европейският див заек (Lepus europaeus). От хищните видове по разпространени са язовец (Meles meles), черен пор (Putorius putorius, лисица (Vulpes vulpes), чакал (Canis mesomelas, невестулка (Mustela nivalis, видра (Lutra lutra) и пъстър пор. Представителите на копитните дива свиня (Sus scrofa) и сърна (Capreolus capreolus)са по-редки и обитават заетите с естествени гори и храсталаци площи. За мочурливите места са характерни водният плъх (Arvicola terrestris), малката водна земеровка (Neomys anomalus) и оризищната мишка (Micromys minutus). В орнитологично отношение важни местообитания има във водосбора на р. Марица и в Източните Родопи по р. Арда. Много видове птици срещащи се тук са от европейско природозащитно значение. Предимно тук се срещат черен лешояд, балканския щипок, турската боа и др. В района се срещат бял щъркел (Ciconia ciconia), обикновен мишелов (Buteo buteo), осояд (Pemis apivorus), египетски лешояд (Neophron percnopterus), орел змияр (Cicaetus gallicus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), малък креслив орел (Aquila pomarina), вечерна ветрушка (Falco vespertinus), ловен сокол (Falco cherrug), сокол скитник (Falco peregrinus), лещарка (Bonasa bonasia), ливаден дърдавец (Crex crex), турилик (Burhinus oedicnemus), козодой (Caprimulgus europaeus), земеродно рибарче (Alcedo atthis), синявица (Coracias garrulus), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopus syriacus), среден пъстър кълвач (Dendrocopus medius), дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), горска чучулига (Lullula arborea), полска бъбрица (Anthus campestris), голям маслинов присмехулник (Hippolais olietorum), ястребовогушо коприварче (Sylvia nisoria), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), червеногърба сврачка (Lanius collurio), черночела сврачка (Lanius minor), белочела сврачка (Lanius nubicus), зеленогуша овесарка (Emberiza cirlus), градинска овесарка (Emberiza hortulana), черноглава овесарка (Emberiza melanocephala), сива овесарка (Milaria calandra). От клас Земноводни (Amphibia) в Тракийския район се срещат 13 вида. Повечето от тях са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Сирийската чесновница и алпийският тритон са включени в Червената книга на България. Oпашатите земноводни са представени от дъждовника (Salamandra salamandra), обикновения малък тритон (Triturus vulgaris), големият тритон (Triturus cristata), големия гребенест тритон (Triturus karelinii), а по високите места и от алпийския тритон (Triturus alpestris). От безопашатите земноводни се срещат голямата водна жаба (Rana ridibunda), планинската водна жаба (Rana temporaria), жабата дървесница (Hyla arborea), горската дългокрака жаба (Rana dalmatina), жълтокоремна бумка (Bombina variegata), червенокоремната бумка (Bombina bombina), зелена крастава жаба (Bufo viridis), кафявата крастава жаба (Bufo bufo) и сирийската чесновница (Pelobates syriacus). От влечугите в Тракийския район най-чести са гущерите (Sauria) от семейство (Lacertidae) ливадния гущер (Lacerta agilis), ивичестия гущер (Lacerta trilineata) и зеления гущер (Lacerta viridis), Храсталаците и сухите тревисти пространства са естествени обитания на влечугите: смок мишкар (Elaphe longissima), смокът стрелец (Colubr caspius), шипобедрената (Testudo graeca) и шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni), а в поречието на р. Марица в което влиза и р. Тополница сивата водна змия (Natrix tessellata) и жълтоухата водна змия (Natrix natrix). Бавнотечащите участъци на реките и язовирите се обитават от обикновената блатна костенурка (Emis orbicularis). Основното поречие в района е поречието на р.Марица, с водосборна площ 21840 кm2. В поречието на р. Марица, чийто приток е р. Тополница преобладават видове присъщи за Източна Европа и Балканския полуостров. Ихтиофауната е представена от 36 вида риби. Седем от тях са ендемити на Балканския полуостров. Това са маришката мряна (Barbus cyclolepis), маришкият кефал (Sualius cephalus), маришкият морунаш (Vimba melanops), вардарският скобар (Chondrostoma vardrense), егейската кротушка (Gobio bulgaricus), струмският щипок (Cobitis strumicae) и балканският щипок (Sabanejewia balcanica). . Разпределението на видовете риби във водните течения и стоящи води на района следва вертикалното зониране на водоемите и зависи от скоростта на водното течение. Планинската зона се обитава предимно от пъстървовите риби. В средната зона на реките доминират маришката мряна (Barbus cyclolepis) и маришкият кефал (Sualius cephalus). В язовирите от тази зона, освен характерните местни видове от семействата Шаранови и Пъстървови са внесени 6 чужди вида. В долното течение на Марица и Тунджа се срещат сомът (Silurus glanis), европейската речна змиорка, щуката (Esox lucius), расперът (Aspius aspius) и други видове от сем. Шаранови. От безгръбначните най-голяма е групата на членестоногите (Arthropoda), като почвения слой е обитание на многоножките (Myriapoda), а тревостоя се населява от паякообразните (Arachnida) и насекомите (Insecta). Най-често срещните представители от тази група са от твърдокрилите (Coleoptera), които заемат около 40% от инсектофауната. От тях най-често срещани са телените червеи (Elateridae), чиито ларви са широко разпространени в почвите, хоботниците (Curculionidae), листорогите бръмбари (Scarabeidae), представени от майския бръмбар (Melolontha melolontha), юнския бръмбар (Rhisotrogus aequinoctalis) и зеления бръмбар (Anomala solida), калинките (Coccinellidae) и златките (Buprestidae). Най-многобройните (доминиращите) видове в обхвата на концесионната площ са обитателите на откритите територии с незначителна или без дървесна растителност, в т. ч. обработваеми и необработваеми агроландшафти при следното разпределение: Земноводни (Amphibia) зелена крастава жаба (Pseudepidalea viridis) жълтокоремна бумка (Bombina variegata) голяма водна жаба (Rana ridibunda) жаба дървесница (Hila arborea) голям гребенест тритон (Triturus karelinii) малък гребенест тритон (Triturus vulgaris) Влечуги (Reptilia) зелен гущер (Lacerta viridis) стенен гущер (Podarcis muralis) смок стрелец (Coluber caspius) сивата водна змия (Natrix tessellata) жълтоуха водна змия (Natrix natrix) шипобедрена костенурка (Testudo graeca) шипоопашата костенурка (Testudo ehrmanni) Птици (Aves) домашно врабче (Passer domesticus) полско врабче (Passer montanus )
домашен гълъб (Columba livia f. domestica) градска лястовица (Delichon urbica) селска лястовица (Hirundo rustica) керкенез (Falco tinnunculus) обикновен мишелов (Buteo buteo) земеродно рибарче (Alcedo atthis) сврака (Pica pica), червеногърба сврачка (Lanius collurio ) сива овесарка (Milaria calandra) градинска овесарка (Emberiza hortulana)
бяла стърчиопашка (Motacilla alba) жълта стърчиопашка (Motacilla flava) качулата чучулига (Galerida cristata) полска чучулига (Alauda arvensis ) обикновен скорец (Sturnus vulgaris) сива врана (Corvus corax) гарван гробар (Corvus corax) щиглец (Carduelis carduelis) зеленика (Carduelis chloris) конопарче (Acanthis cannabina) пчелояд (Merops apiaster) полски блатар (Circus cyaneus)
европейска къртица (Talpa europaea) източноевропейски (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor) белокоремна белозъбка (Crocidura leucodon) малка белозъбка (Crocidura suaveolens) обикновена кафявозъбка (Sorex araneus) Зайцевидни (Lagomorpha) див заек (Lepus europaeus) Гризачи (Rodentia) обикновена полевка (Microtus arvalis) сляпо куче (Spalax leucodon) европейски лалугер (Spermophilus citellus) полска мишка (Apodemus agrarius)
язовец (Meles meles) черен пор (Putorius putorius) лисица (Vulpes vulpes) чакал (Canis mesomelas) невестулка (Mustela nivalis) видра (Lutra lutra)
дива свиня (Sus scrofa) сърна (Capreolus capreolus)
Останалите видове водят скрит начин на живот и директните срещи с човека са рядкост. 5.3. Защитени територии. Елементи на Националната екологична мрежаЗащитени територии по смисъла на ЗЗТ В землищата на селата Юнаците и Величково няма защитени територии по смисъла на ЗЗТ. Най-близките защитени територии по смисъла на ЗЗТ в Община Пазарджик на територията на която е концесионната площ са: Защитена местност „Воденичарска кория” - местност с характерен ландшафт и местообитание на защитени видове птици, с площ 2,20 ха в землището на с. Сбор. Режимът на опазването и включва забрани за сечи, освен санитарни и отгледни, паша на домашни животни строителство, разкриване на кариери, къртене на камъни, вадене на пясък, изхвърляне на сгурия и други промишлени отпадъци, както и всякакви други действия, чрез които се нарушава или загрозява природната обстановка в нея. Защитената местност е разположена на около 10 км на север от границите на концесионната площ.
Защитената местност е обявена с цел: Опазване на полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) и псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea; Опазване на защитени, редки и застрашени растителни видове, като: текирска мишорка (Gypsophila tekirae), игликоцветна айважива (Alkanna primuliflora), стрибърнова айважива (Alkanna stribrnyi), борзеанов игловръх (Alyssum borzaeanum), стрибърнов игловръх (Alyssum stribrnyi), обикновен анакамптис (Anacamptis pyramidalis), скална гъшарка (Arabis nova), тракийска овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris ssp. thracica), манагетова метличина (Centaurea mannagettae), оливиеров минзухар (Crocus olivieri), гръцка (гусихиева) ведрица (Fritillaria gussichiae), родопско еньовче (Galium rhodopeum), татарски гониолимон (Goniolimon tataricum), родопска люцерна (Medicago rhodopea); Опазване на защитени, редки и застрашени животински видове, като: жаба дървесница (Hyla arborea), турска боа (Eryx jaculus), малък ястреб (Accipiter nisus), голям ястреб (Accipiter gentiles), орел-змияр (Circaetus gallicus), малък орел (Hieraaetus pennatus), царски орел (Aquila heliaca), скален орел (Aquila chrysaлtos), малък креслив орел (Aquila pomarina), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), степен орел (Aquila nipalensis), осояд (Pernis apivorus), полски блатар (Circus cyaneus), ловен сокол (Falco cherrug), сокол скитник (Falco peregrinus), сокол орко (Falco subbuteo), турилик (Burhinus oedicnemus), лалугер (Spermophilus citellus), пъстър пор (Vormela peregusna) и др.; Режъмът на опазването и налага следните забрани: Забраняват се всякакви сечи, с изключение на сечи за отстраняване на неместни и инвазивни видове и сечи в съществуващите горски култури. Забранява се пашата на домашни животни.
Защитената местност е разположена на повече от 15 км югоизточно от концесионната площ. В съседната Община Септември по-близо до концесионната площ са следните категории защитени територии по смисъла на ЗЗТ:
Обявенa е през 2003 година за опазване на естествена гора и характерения ландшафт. Режимът на опазването и включва забрани за извеждането на сечи, освен на санитарни и ландшафтни, с оглед за подобряване санитарното и ландшафтно състояние на обектите, пашата на домашния добитък през всяко време и забрана за откриване на кариери, къртене на камъни, вадене на пясък, изхвърляне на сгурия и други промишлени отпадъци, както и всякакви други действия, чрез които се нарушава или загрозява природната обстановка. Защитената местност е разположена на повече от 15км на югозапад от концесионната площ. Защитена местност „Златин дол”- с площ 8,3ха, в землището на с. Семчиново . Обявенa е през 2003 година за опазване на естествена гора и характерения ландшафт. Режимът на опазването и включва забрани за извеждането на сечи, освен на санитарни и ландшафтни, с оглед за подобряване санитарното и ландшафтно състояние на обектите, пашата на домашния добитък през всяко време и забрана за откриване на кариери, къртене на камъни, вадене на пясък, изхвърляне на сгурия и други промишлени отпадъци, както и всякакви други действия, чрез които се нарушава или загрозява природната обстановка. Защитената местност е разположена на повече от 15км на югозапад от концесионната площ. Защитена местност „Коритата”- с площ 10,7ха, в землището на с. Варвара . Обявенa е през 2003 година за опазване на гората и характерения ландшафт. Режимът на опазването и включва забрани за извеждането на сечи, освен на санитарни и ландшафтни, с оглед за подобряване санитарното и ландшафтно състояние на обектите, пашата на домашния добитък през всяко време и забрана за откриване на кариери, къртене на камъни, вадене на пясък, изхвърляне на сгурия и други промишлени отпадъци, както и всякакви други действия, чрез които се нарушава или загрозява природната обстановка. Защитената местност е разположена на повече от 15км на югозапад от концесионната площ. Защитена местност „Марина”- с площ 1,5ха, в землището на с. Варвара. Обявенa е през 2003 година за опазване на вековни дървета от зимен дъб и характерен ландшафт. Режимът на опазването и включва следните забрани: 1. Забранява се всякакви дейности, които водят до повреждане или унищожаване на дърветата. 2. Забранява се късането или изкореняването на тревисти растения и храсти. 3. Забранява се влизане, преминаване и паркиране на моторни превозни средства.
Защитената местност е разположена на повече от 15км на югозапад от концесионната площ. Защитена местност „Милеви скали”- с площ 115.1 ха, в землищата на селата Драгиново, Семчиново и Симеоновец. Обявенa е през 2003 година за опазване на естествена гора и характерения ландшафт. Режимът на опазването и включва забрани за извеждането на сечи, освен на санитарни и ландшафтни, с оглед за подобряване санитарното и ландшафтно състояние на обектите, пашата на домашния добитък през всяко време и забрана за откриване на кариери, къртене на камъни, вадене на пясък, изхвърляне на сгурия и други промишлени отпадъци, както и всякакви други действия, чрез които се нарушава или загрозява природната обстановка. Защитената местност е разположена на повече от 15км на югозапад от концесионната площ. Защитена местност „Свети Георги”- с площ 5,7ха, в землището на с. Варвара. Обявенa е през 1987 година за опазване на естествено находище на блатно кокиче. Режимът на опазването и включва следните забрани: 1. Забранява се разораване на земите. 2. Забранява се промяна на водния режим. 3. Забранява се замърсяване с химически вещества. 4. Забранява се паша на добитък. 5. Забранява се късане и изкореняване на блатното кокиче и другата растителност. 6. Забранява се други дейности, с които се нарушава нормалния растеж и развитие на блатното кокиче. Разрешава се коситба след 30 юни и меероприятия за възстановяване, при необходимост на естествения воден режим. Защитената местност е разположена на повече от 15км на югозапад от концесионната площ. Концесионната площ отстои от защитените територии по смисъла на ЗЗТ в Община Пазарджик и съседната Община Септември на разстояние значително по-голямо от обхвата на въздействията, които ще възникнат по време на разкриването на баластриерата и експлоатацията и, поради което реализирането на инвестиционното предложение не е в противоречие с режимите за опазването им. Защитени зони от Националната екологична мрежа Натура 2000 Землищата на селата Юнаците и Величково на чиято територия е концесионната площ са разположени извън границите на защитени зони от Националната екологична мрежа Натура 2000. Концесионната площ отстои средно на 4 км. от най-близките защитени зони: ЗЗ „Река Марица” BG0000578 по Директива 93/43/ЕЕС ЗЗ „Рибарници Звъничево” BG0002069 по Директива 72/409/ЕЕС ЗЗ „Река Марица” BG0000578 обхваща площите в коритото на р. Марица и някои мочурливи и заляти с вода участъци по течението и от гр. Белово до границата с република Турция. Територията е представена предимно от открити площи, горските терени са рядкост и обикновенно присъстват като изкуствено засадени петна от топола. Биокоридора включва Защитена местност Мъртвицата и ЗЗ „Марица-Пловдив” по директива 92/43/ЕЕС. ЗМ Мъртвицата е част от старото корито на реката. Откритото водно огледало покрива около 1 декар, обграден от гъста растителност представена от върба, елша и топола. Почти няма блатна растителност (дзука и тръстика). Влажните зони и приспособената изкуствено засадена растителност са оградени с ограда, като на територията им има ловджийски заслон, осигуряващ известна охрана на района. Зоната включва две изкуствени езера за развъждане на риба - Три водици и Звъничево, в които водният режим е регулиран и позволява концентрирането на голямо разнообразие от зимуващи птици. Голяма част от зоната е запустяла обработваема територия, доскоро използвана за пасища. ЗЗ „Марица-Пловдив” включва речното корито, растителността по бреговете и водните площи на езерата образувани от добива на пясък. Езерата за добив на инертни материали са 5. Има няколко езера, които събират около себе си зимуващите птици. 95% от крайречните брегове са обезлесени. Защитената зона включва 5 защитени местности, по-важни от които са Злато поле и Долната Ова. Злато поле е стара меандра зависима от едновремешния добив на пясък. Водният режим в тази част е почти независим от нивото на реката и се поддържа от извори и два малки притока. Източната част често пресъхва през лятото. Голяма част от обработваемата земя е запустяла и сега се използва за паша на добитък. Долната Ова е влажна ливада, разположена в обработваемата земя близо до реката. Защитената зона е важен биокоридор свързващ другите зони в цяла южна България. Важна е ролята му на некрайбрежно място за зимуване, като тук колонията на Корморана пигмей наброява 4000-6000 индивида. Някои участъци на зоната по горното течение опазват едно от последните запазени места, където коритото на Марица е непроменено и където се развива крайречна растителност. Мястото предлага условия за развитие на бялата водна лилия (Nymphea alba). Зоната включва защитена територия обявена за да опазва блатното кокиче (Leucojum aestivum) - едно от малкото места където числеността е задоволителна. Части от зоната са представени от изкуствени влажни зони, като нивото на водата в тях е от изключителна важност за орнитофауната в района. Когато езерата за развъждане на риба се използват около тях се наброяват 170 различни видове птици. Сред най-сериозните заплахи за речното биоразнообразие е промяната на естествения воден режим, дължащо се на корекции на речното корито, поливане на посеви, сеч на гори. Силно негативно влияние оказват и заплахи, като изземане на инертни материали, строеж и експлоатация на мини ВЕЦ и корекции на речното корито. Натиск се оказва и върху дървесната растителност - легално и нелегално изсичане и прочистване на горите. Важни заплахи са още замърсяването с битови и промишлени отпадъци, бракониерството, неконтролируем риболов, липса на вода през летиния сезон и палене на суха растителност. Популацията на блатното кокиче (Leucojum aestivum) е заплашена от дренирането на влажните поляни и неконтролируемо бране. Частите от защитената зона предствени от изкуствени влажни зони са застрашени от дрениране и затлачване с наноси.
Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона. Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата. Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона. Предмет на опазване в защитената зона са: Типове местообитания от Приложение I на Директива 92/43/EEC:
Птици, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC и Приложение II на Дир. 79/409/EEC Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus) Беловрата мухоловка (Ficedula albicollis) Белоока потапница (Aythya nyroca) Белоопашат мишелов (Buteo rufinus) Белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla) Белочела сврачка (Lanius nubicus) Блестящ ибис (Plegadis falcinellus) Бойник (Philomachus pugnax) Бухал (Bubo bubo) Бял щъркел (Ciconia ciconia) Бяла лопатарка (Platalea leucorodia) Вечерна ветрушка (Falco vespertinus) Голям воден бик (Botaurus stellaris) Голям креслив орел (Aquila clanga) Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum) Голяма бекасина (Gallinago media) Голяма бяла чапла (Egretta alba) Голяма пъструшка (Porzana porzana) Горска чучулига (Lullula arborea) Градинска овесарка (Emberiza hortulana) Гривеста чапла (Ardeola ralloides) Земеродно рибарче (Alcedo atthis) Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola) Козодой (Caprimulgus europaeus) Кокилобегач (Himantopus himantopus) Кръстат (царски) орел (Aquila heliaca) Късопръст ястреб (Accipiter brevipes) Ливаден блатар (Circus pygargus) Ливаден дърдавец (Crex crex) Малка бяла чапла (Egretta garzetta) Малка пъструшка (Porzana pusilla) Малка чайка (Larus minutus) Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus) Малък воден бик (Ixobrychus minutus) Малък горски водобегач (Tringa glareola) Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) Малък креслив орел (Aquila pomarina) Малък нирец (Mergus albellus) Малък орел (Hieraaetus pennatus) Малък сокол (Falco columbarius) Морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus) Нощна чапла (Nycticorax nycticorax) Орел змияр (Circaetus gallicus) Орел рибар (Pandion haliaetus) Осояд (Pernis apivorus) Поен лебед (Cygnus cygnus) Полска бъбрица (Anthus campestris) Полски блатар (Circus cyaneus) Речна рибарка (Sterna hirundo) Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus) Ръждива чапла (Ardea purpurea) Саблеклюн (Recurvirostra avosetta) Сив жерав (Grus grus) Сив кълвач (Picus canus) Синявица (Coracias garrulus) Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) Сокол скитник (Falco peregrinus) Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) Средна пъструшкa (Porzana parva) Степен блатар (Circus macrourus) Тръстиков блатар (Circus aeruginosus) Тундров лебед (Cygnus columbianus bewickii) Турилик (Burhinus oedicnemus) Червеногуша гъска (Branta ruficollis) Червеногърба сврачка (Lanius collurio) Черен кълвач (Dryocopus martius) Черен щъркел (Ciconia nigra) Черна каня (Milvus migrans) Черна рибарка (Chlidonias niger) Черногуш гмуркач (Gavia arctica) Черночела сврачка (Lanius minor) Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)
Брегова лястовица (Riparia riparia) Бял ангъч (Tadorna tadorna) Голям гмурец (Podiceps cristatus) Голямгорски водобегач (Tringa ochropus) Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia) Голям корморан (Phalacrocorax carbo) Голям свирец (Numenius arquata) Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus) Голяма белочела гъска (Anser albifrons) Жълтокрака чайка (Larus cachinnans) Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos) Зеленоножка (Gallinula chloropus) Зимно бърне (Anas crecca) Кафявоглава потапница (Aythya ferina) Качулата потапница (Aythya fuligula) Клопач (Anas clypeata) Кос (Turdus merula) Крещалец (Rallus aquaticus) Кривоклюн брегобегач (Calidris ferruginea) Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos) Лиска (Fulica atra) Лятно бърне (Anas querquedula) Малък брегобегач (Calidris minuta) Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis) Малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis) Малък червеноног водобегач (Tringa totanus) Малък ястреб (Accipiter nisus) Ням лебед (Cygnus olor) Обикновен мишелов (Buteo buteo) Обикновен пчелояд (Merops apiaster) Обикновена калугерица (Vanellus vanellus) Орко (Falco subbuteo) Плоскоклюн блатобегач (Limicola falcinellus) Полска чучулига (Alauda arvensis) Пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula) Речен дъждосвирец (Charadrius dubius) Речна чайка (Larus ridibundus) Селска лястовица (Hirundo rustica) Сив брегобегач (Calidris temminckii) Сива гъска (Anser anser) Сива патица (Anas strepera) Сива чапла (Ardea cinerea) Син синигер (Parus caeruleus) Сребриста булка (Pluvialis squatarola) Среден нирец (Mergus serrator) Средна бекасина (Gallinago gallinago) Стридояд (Haematopus ostralegus) Тъмногръд брегобегач (Calidris alpina) Фиш (Anas penelope) Червеногръдка (Erithacus rubecula) Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena) Червеноклюна потапница (Netta rufina) Черноврат гмурец (Podiceps nigricollis) Черноопашат крайбрежан бекас (Limosa limosa) Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus) Чухал (Otus scops) Шилоопашата патица (Anas acuta) Южен славей (Luscinia megarhynchos) Бозайници, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC и Приложение II на Дир. 92/43/EEC
Земноводни и влечуги, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC и Приложение II на Дир. 92/43/EEC
Риби, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC и Приложение II на Дир. 92/43/EEC
Безгръбначни, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC и Приложение II на Дир. 92/43/EEC
Защитена Зона „Рибарници Звъничево” BG0002069 ЗЗ „Рибарници Звъничево” е разположена западно от Пазарджик в района между реките Марица и Тополница в землищата на селата Бошуля, Величково, Юнаците, Драгор, Мокрище, Звъничево и Ковачево. Представлява комплекс от екстензивно ползвани рибарници и малки водоеми, разположени от двете страни на река Марица, както и влажни ливади, оризища и обработваеми площи, разположени между реките Марица и Тополница, коритата на двете реки и мястото на заустване на река Тополница в Марица. Различните басейни на рибарниците са обрасли на 36% до 65% с водолюбива растителност, основно с тръстика (Phragmites australis), езерен камъш (Scirpus lacustri), триръбест камъш (Scirpus triqueter) и морски болбосхьонус (Bolbochoenus maritimus), широколистен папур (Typha latifolia) и теснолистен папур (Typha angustifolia), острици (Carex sp. div.), дзуки (Juncus) и др. Откритите водни площи са частично обрасли с дяволски орех (Trapa natans), жабешка водянка (Hydrocharis morsus-ranae), плаваща лейка (Salvinia natans), плаващ роголистник (Ceratphyllum demersum), ръждавец (Potamogeton spp.) и др. Бреговете на река Марица са обрасли с крайречни гори от върби (Salix alba, S. fragilis), тополи (Populus nigra, P. alba) и елша (Alnus glutinosa). В защитената зона са установени са 96 вида птици, от които 24 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 34 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 10 вида, в SPEC3 - 21 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 27 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 22 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. ЗЗ „Рибарници Звъничево” е единственото място в Тракийската низина, където гнезди белобузата рибарка (Chlidonias hybridus) и едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за този вид и за световно застрашената белоока потапница (Aythya nyroca), гнездящи тук в значителна численост. Комплексът има голямо значение по време на прелет и зимуване за много водоплаващи и водолюбиви птици. Той е със световно значение за опазването на голямата бяла чапла (Egretta alba), която се струпва тук в количества надвишаващи 1% от биогеографската и популация. Застрашеният от изчезване в света малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) редовно използва територията като място за хранене през зимата. Сивият жерав (Grus grus) също е наблюдаван в рибарниците по време на миграции. Защитената зона е обявена със Заповед РД № 803/4.11.2008г на МОСВ. Съгласно тази заповед предмет на опазване в защитената зона са следните видове птици: Видове по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие: Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus) Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) Голям воден бик (Botaurus stellaris) Малък воден бик (Ixobrychus minutus) Нощна чапла (Nycticorax nycticorax) Гривеста чапла (Ardeola ralloides) Малка бяла чапла (Egretta garzetta) Голяма бяла чапла (Egretta alba) Черен щъркел (Ciconia nigra) Бял щъркел (Ciconia ciconia) Поен лебед (Cygnus cygnus) Белоока потапница (Aythya nyroca) Тръстиков блатар (Circus aeruginosus) Полски блатар (Circus cyaneus) Ливаден блатар (Circus pygargus) Малък сокол (Falco columbarius) Сив жерав (Grus grus) Кокилобегач (Himantopus himantopus) Бойник (Philomachus pugnax) Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus) Земеродно рибарче (Alcedo atthis) Сирийски пъстъркълвач (Dendrocopos syriacus)
Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis) Голям гмурец (Podiceps cristatus) Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena) Голям корморан (Phalacrocorax carbo) Сива чапла (Ardea cinerea) Ням лебед (Cygnus olor) Голяма белочела гъска (Anser albifrons) Сива гъска (Anser anser) Фиш (Anas penelope) Зимно бърне (Anas crecca) Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos) Лятно бърне (Anas querquedula) Кафявоглава потапница (Aythya ferina) Качулата потапница (Aythya fuligula) Обикновен мишелов (Buteo buteo) Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus) Воден дърдавец (Rallus aquaticus) Зеленоножка (Gallinula chloropus) Лиска (Fulica atra) Речен дъждосвирец (Charadrius dubius) Обикновена калугерица (Vanellus vanellus) Средна бекасина (Gallinago gallinago) Черноопашат крайбрежен бекас (Limosa limosa) Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus) Голям горски водобегач (Tringa ochropus) Малък червеноног водобегач (Tringa totanus) Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos) Речна чайка (Larus ridibundus) Жълтокрака чайка (Larus cachinnans) Защитената зона по т. 1 се обявява с цел: Опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т. 2 от заповедта видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние; Възстановяване на местообитания на видове птици по т. 2, от заповедта за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.
Премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива; Залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения; Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади; Намаляването площта на крайречните гори от местни дървесни видове; Косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август; Паленето на тръстиковите масиви и крайбрежната растителност; Отстраняването на водна и влаголюбива растителност в каналите, по бреговете и дигите на басейните през периода на гнездене от 1 март до 31 юли. Каталог: ovos Изтегляне 2.99 Mb. Сподели с приятели:
|