За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „Добив и първична преработка на инертни материали – пясъци и чакъл от находище "Лозница-2, участък-1 и участък-2" в землищата на с

2. Повърхностни и подземни води

Районът на инвестиционното предложение попада в долната дясна част от водосбора на р.Тополница, последната явяваща се ляв приток на р.Марица.

2.1. Кратка характеристика на хидроложките и хидрогеоложките условия и фактори на водните ресурси в района на инвестиционното предложение

Концесионната площ на находище „Лозница 2” обхваща част от дясната незаливна тераса на р.Тополница. Между концесионната площ и реката има изградена предпазна дига.

Река Тополница води началото си от централните части на Средна гора. Дължината й е 155 km. От тях 130 km са в планината и само последните 25 km са в Тракийската низина. Площта на водосборния й басейн е около 1789 km². Реката е непресъхваща със снежно-дъждовен режим. Тя напуска Средна гора при с. Калугерово и навлиза в Тракийската низина, където в близост до гр.Пазарджик се влива в р. Марица. Има изградени няколко язовира в поречието й, като най-големият е язовир „Тополница” изграден между с.Поибрене и с.Мухово, с обем от 120 млн.m³.

По-големи притоци на реката са р. Бунайска, Крива, Мътивир, Елшишка.

Съгласно Плана за управление на речните басейни – том I (Източнобеломорски район) и том IV (Басейн на река Марица), може да се направи следната обобщена характеристика на повърхностните водни тела, които попада в обсега на инвестиционното предложение и съответно на тяхното състояние.

Повърхностните водни тела, които могат да бъдат засегнати от реализацията на ИП са представени в таблица № IV.2.1.1-1.

Таблица № IV.2.1.1-1

Описание на на водното тяло	Код	Код на тип	Тип
Река Тополница от язовир Тополница до вливане на р.Елшишка (с.Драгор) СМВТ	BG3MA800R159	TP 011111	Чакълест полупланински
Река Тополница от село Драгор до устие и р.Елшишка	BG3MA800R158	TP 011111	Чакълест полупланински
Р.Марица от р.Тополница до вливане на р.Въча и ГОК-9 и ГОК II	BG3MA700R143	TP 002110	Големи реки

Районът на ИП попада в обхвата на повърхностно водно тяло - Река Тополница от язовир Тополница до вливане на р.Елшишка (с.Драгор) с код BG3MA800R159. Останалите две водни тела са потенциални приемници на въздействие – първо повърхностно водно тяло - Река Тополница от село Драгор до устие и р.Елшишка с код BG3MA800R158 като естествено продължение на р.Тополница и разбира се водно тяло р.Марица от р.Тополница до вливане на р.Въча и ГОК-9 и ГОК II с код BG3MA700R143, което представлява част от басейна на основната отводнителна артерия.

На фигура № IV.2.1.1-1 е представена карта на тези повърхностни водни тела и разположението на района на ИП.

Фигура № IV.2.1.1-1

В следващите таблици №№ IV.2.1.1-2, 3 и 4 са представени данни. за основните статистически характеристики на р.Марица и р.Тополница, разположени най-близко до района на ИП. Данните са взети от ПУРБ – том IV р.Марица

Таблица № IV.2.1.1-2 (изт. Таблица №М1-1 Основни статистически характеристики на р. Марица за периода 1961-1998 г.)

Река, пункт	Площ [A] km2	Годишни стойности
		Q1961-98 m3/s	M=Q/A l/s/km2	Qmin m3/s	Qmax m3/s	Sigma m3/s	Cv	Cs
р.Марица при Пазарджик	4126	26.573	6.440	12.166	44.770	6.989	0.263	0.157
р.Тополница при с.Лесичово	1618	9.668	5.975	3.169	16.944	3.248	0.336	0.274

Таблица № IV.2.1.1-3. (изт. Таблица № М1-2 Минимален отток за р.Марица

за периода 1961 - 1998 г.)

Река, пункт	Площ [A] km2	Годишни стойности				Месечни стойности
		Q1961-98 m3/s	Qmin m3/s	K= Qmin/Q	M= Qmin/A l/s/km2	Qmin m3/s	K= Qmin/Q	M= Qmin/A l/s/km2
р.Марица при Пазарджик	4126	26.573	12.166	0.458	2.949	5.559	0.209	1.347
р.Тополница при с.Лесичово	1618	9.668	3.169	0.328	1.959	0.632	0.065	0.391

Таблица № IV.2.1.1.-4. (изт. Таблица № М 1 - 3 Процентно разпределение

на оттока по месеци)

Река, пункт	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII
р.Марица при Пазарджик	5.3	7.7	11.1	13.8	18.1	13.2	7.3	5.0	4.0	4.4	4.8	5.3

Данни за процентното разпределение на оттока по месеци за р.Тополница има за пункта при с. Поибрене, но той е преди едноименния язовир и не е представителен за района на ИП.

Б - биологични показатели;

ФХ – физико-химични показатели
Екологичното състояние/потенциал съответсвува както следва:

Таблица № IV.2.1.1-6. (изт.Приложение № М4-11 Обобщено състояние на водните тела в басейна на р. Марица)

Общото състояние се оценя по две степени – добро или лошо. От тази гледна точка и трите повърхностно водни тела се определят като такива с лошо общо състояние.

В разглеждания район към повърхностните водоизточници могат да се отнесе и периодичното действие на силно развитата напоителна мрежа в района, която основно влияе върху водния баланс през сухите (летни) периоди на годината.

Със значение за района са следните напоителни системи:

• 
  Напоителна система “Тополница”. Обхванатата площ е с граници: на запад - р. Тополница, на изток - р. Стряма и каналите на север “Лесичево-Стряма”, а на юг “Алеко-Потока”. Като основен водоизточник р. Тополница и каскада “Белмекен-Сестримо”. Съществува възможност за прехвърляне на води от основни канали на системата в канала “Алеко-Потока”, а с основния канал от изравнителя на яз.“Пясъчник” да се компенсират дефицити появили се при канала “Ениарк”.
  
• 
  Напоителна система “Алеко-Пазарджик”. Обхваща площите разположени в долното течение на реките Тополница, Луда Яна и Потока. Основният водоизточник е Баташкият водносилов път чрез канала “Алеко-Потока”.
  

Основни проблеми за състоянието на повърхностните водни тела от басейна на р. Марица, респективно за разглеждания район на ИП са следните:

• 
  точковите източници на замърсяване - заустени непречистени отп. води – канализации на населени места , заустени индустриални отпадъчни води , заустени отп. води от животновъдни ферми;
  
• 
  дифузното замърсяване – от земеделие и селскостопански дейности и проблеми с отпадъци, дейности в горите;
  
• 
  морфологични изменения – корекции на реки и изземване на инертни материали, разрушени диги;
  
• 
  водоползване – изземване на води за напояване.
  

Няма конкретни мерки, включени в ПРОГРАМИ ОТ МЕРКИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, които да касаят разглежданото ИП.

Инвестиционното предложение попада в обхвата на две подземни водни тела, подялбата на които според наличната информация е доста условна. Последното се дължи на трудности при геоложкото обособяване на двете формации и по-точно на границата между тях поради приблизително общия им генетичен произход – продукт на речна акумулация.

Характеристика на основните засегнати подземни водни тела е представена в таблица № IV.2.1.2-1.

Двете подземни водни тела залягат едно под друго. Като Неогена (представен от Ахматовската свита) има разкрития по северните граници със Средногорския масив, където отсъствуват кватернерни отложения. Разположението на тези водни тела и района на ИП е представено на фигури №№ IV.2.1.2-1 и 2.

В таблици № IV.2.1.2-2 и 3 са представени данни за експлоатационните ресурси на двете подземни водни тела и тяхното усвояване.
Таблица №IV.2.1.2-1

Таблица № IV.2.1.2-2. (изт. Таблица №М1-12 Обща количествена оценка на подземните води в басейна на р.Марица)

Таблица № IV.2.1.2.-3. (изт.Таблица № М2-21 Водоползване от подземни води в басейна на р. Марица)

Подземно водно тяло с наименование - Порови води в Кватернер - Горнотракийска низина и код BG3G000000Q013 е едно от най-големите по площ ПВТ в Източнобеломорски басейн. Алувиалните (терасни и алувиални конуси) и пролувиални отложения са образувани от р. Марица, и нейните притоци : тополница, Луда Яна, пясъчник, Стряма, Стара река, Въча, Чая. Има площ от 2727 km². По тип водоносният хоризонт е безнапорен, представен от пясъци, глини, гравелити, валуни.

Средната дебелина на ПВТ е 1 – 20 m, a среденият коефициент на филтрация - 75 m/d.

Подземно водно тяло с наименование - Порови води в Неоген - Кватернер - Пазарджик - Пловдивския район и код BG3G00000NQ018, заляга под кватернерните отложения и ома повсеместно разпространение. Ракрива се на повърхността обикновенно по периферията на полето. Има площ от 3825 km² и водите в покритата от кватернера част са напорни. Литоложкият строеж на водоносния хоризонт е представен от глини, песъкливи глини, глинести пясъци, чакъли, конгломерати, брекчи, брекчо-конгломерати, алевролити.

Средна дебелина на ПВТ е от 1 до 580 m, а средният коефициент на филтрация - 75 m/d.

Химичното състояние на двете подземни водни тела е оценено като лошо, а количестеното им състояние е добро.

И двете тела попадат в уязвими зони, т.е. застрашени са от замърсяване с нитрати.

Фигура № IV.2.1.2-1

Фигура № IV.2.1.2-2

Значимите проблеми, променящи качеството на подземните води в басейна на р.Марица, вклщчително и за разглежданите две подземни водни тела са населените места без канализация, индустриалните площадки, рудниците, депата за отпадъци, хвостохранилищата като токови източници и земеделието като дифузен източник.
Засягане на санитарно-охранителни и чувствителни зони (източници на водоснабдяване на района, като се изясни дали са определени техните санитарно – охранителни зони и дали находището попада в такива зони)

В близост до концесионната площ има две помпени станции, които се използват за водоснабдяване на селата в района. Това е ПС „Величково и ПС „Юнаците”.

На фигура № IV.2.1.2-3 е представена конфигурация на разположението на поясите на санитарно-охранителните зони и участъците в концесионната площ.

Фигура № IV.2.1.2.-3

Крайната западна част на концесионния контур (участък №1) отстои на 20 м от външната граница на санитарно - охранителната зона /пояс "В"/на помпената станция "Величково", която е утвърдена съгласно работният проект на ВОДОКАНАЛПРОЕКТ" от м.12.1995 г.

Източната граница на концесионния контур (участък №2) отстои на 15 м от външната граница на СОЗ /пояс "В"/ на помпената станция "Юнаците" за питейно водоснабдяване на селото съгласно утвърдения проект на ВОДОКАНАЛПРОЕКТ" от м.12.1995 г.

Няма конкретни мерки, включени в ПРОГРАМИ ОТ МЕРКИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, които да касаят разглежданото ИП.

При проучването е установено, че кватернерните отложения в находището са с дебелина от 14,40 до 19,50 m. Представени с в алувиален фациес. Под тях залягат плиценски седименти, представени от конгломерати, пясъчници, чакъли, пясъци и глини и формират Ахматовската свита – ahN₂.

Границата между плиоценските и кватернерните отложения е твърде условна, поради аналогичния литоложки и фациален състав на скалите им и отсъствие на прекъснатост в седиментацията.

От таблица № IV.2.1.2.-4 е видно, че реални данни за водовземните съоръжения от двете помпени станции няма.

По данни от обяснителната записка за определяне на параметрите на СОЗ на ПС „Величково”, могат да се представи следната информация. Помпената станция се състои от два кладенеца с диаметър на експлоатационната колона 350 и 300 mm и дълбочина 50 m. До 2 m дълбочина е направена задтръбна циментация на задтръбното пространство и глинест тампонаж до 10 m. Сумарният дебит на системата е 25 l/s.

Разрезът е представен от алувиални наслаги с кватернерна и плиоценска възраст и включва чакъли, пясъци и валуни, прослоени с глинести пластове. Подземните води са в пряка хидравлична връзка с реката. Проводимостта на хоризонта е около 1500 m2/d. Подземният поток е с посока СЗ-ЮИ, с хидравличен градиент I=0.0015.

Единствените данни за подземните води, получени по време на допълнителното проучване на запасите в дълбочина, касаят замер на статично водно ниво. Допълнително прокараните 7 бр. сондажи са прокарани с диаметър 127 mm, ядково, без използване на промивка. Данните са обработени и е направен опит да се състави хидродинамична карта на находището. На фигура № IV.2.1.2.-4 е показана хидродинамична карта на находището. Очевидно е, че тази карта не потвърждава заложените в доклада за определяне на СОЗ изходни данни – посока на движение на подземните води. Последното показва, че може да се приеме, че няма да има влияние между добивните работи и работата на помпените станции. Допълнителна мярка в това отношение е отсъствието на водоотлив (осушаване на запасите) при отработване на запасите от баластра.

Фигура № IV.2.1.2.-4