За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „Добив и първична преработка на инертни материали – пясъци и чакъл от находище "Лозница-2, участък-1 и участък-2" в землищата на с
Изтегляне 2.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Преки въздействия през етапа на подготовката и експлоатацията на находището
- Значимост на очакваното въздействие върху почвите в процеса на подготовката, експлоатацията и закриването.
- 4.2. Ерозионни процеси. Мероприятия за ограничаване на ерозията в обхвата на инвестиционния обект
- 5 . Растителен свят, животински свят и защитени природни територии и зони
4. Земи и почви4.1. Размер на нарушенията на земите и почвите. Промяна в предназначението на земите свързано с реализацията на инвестиционното предложениеНаходище „ЛОЗНИЦА-2” попада в землищата на с. Величково и с. Юнаците, община Пазарджик. Основна транспортна артерия е автомагистрала „ТРАКИЯ”, от която с отклонение по второкласен път „Пазарджик – с. Динката” и отклонение за селата Величково и Юнаците се подхожда директно към находището по съществуващ асфалтов път. Достъпът до инвестиционно намерение - "Концесия за добив на подземни богатства - строителни материали" се предвижда да се осъществи посредством селскостопански път, граничещ с концесионната площ до съществуваща пътна връзка на селскостопанския път с републикански път III – 803 „Мухово - Лесичово - Драгор - /М-37/", при км 53+313 дясно. Терените на находището са представени от земеделски земи, при неполивни условия и включват: общински земи и частни имоти. В обхвата на находището съгласно земеразделителните планове попадат следните имоти: Имоти, собственост на Концесионера:
Други имоти:
Разпределението на земята по собственост е както следва: • Около 42% (125.698 дка) са частна собственост на Концесионера - "ВРИС" ООД. • Около 52% (174.609 дка) са имоти общинска и друга частна собственост. Не са предявени реституционни претенции към активи на дружеството, както и искане за възстановяване на бивши земеделски земи, включени в терена на дружеството.
Съгласно изчислените обеми в крайния контур на находището, количеството на извлекаемите запаси и ресурси е 1 961 970 м3, при годишен добив 80 000 м3. През 25-годишния концесионен срок на съществуване на кариерата ще се добият 1 903 110 м3. Количеството на почвения слой се равнява на 115 600 м3, а на същинската откривка – 341 672 м3 (Таблица V.4.1-1).
Находището е изградено от алувиални пясъци и чакъли. Проучено е на дълбочина до 20 м. Полезната дебелина варира от 12.40 м до 17.90 м, средно около 15.20 м, а откривката е с дебелина от 0.40 м до 5.00 м, средно около 1.15 м. Откривката е представена от песъкливи глини и глинести пясъци III категория. Почвеният слой е неравномерен - от 0.5 до 0.30 см, което определя селективното му отделяне и съхранение, съгласно изискванията на Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабо продуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт, ДВ, бр. 89/1996 г. Технологичният процес протича при следната последователност:
Първата и съществена дейност, при разработването на находището, е отнемане на хумусния пласт. То започва с изкоп и събиране с булдозер на хумусния пласт. Следва товарене с челен товарач и транспорт с автосамосвал до временно почвено депо. Същото се разполага върху площ от 8 дка, в границите на концесията. По същата технология и със същата механизация се изземва и откривката (под хумусния пласт) и се насипва в отработеното вече кариерно пространство. След премахване на хумусния пласт и откривката започват добивните работи. Работи се с багер с обратна лопата. Поради оводняване на долната част от запасите, изземването на баластрата се прави веднъж на сухата част, а при обратния ход и на оводнената баластра. С разработване на находището и изземване на суровината в дълбочина ще се променят теренните условия и наруши съществено почвеният ресурс в границите на кариерната площ. Дейността от предвидените добивни работи ще окаже отрицателно въздействие върху почвената покривка, изразяващо се в механично увреждане на почвения профил, на площ от 289 089 м2 определена за кариерен добив. На територията на находището ще се оформи отработено пространство от иззетата суровина.
Проектното положение на нарушените и подлежащи на рекултивация терени към края на концесията е следното:
Очаквани въздействия Преки въздействия през етапа на подготовката и експлоатацията на находището:Разкривна дейност: механично нарушаване на почвения генетичен профил в резултат на изземване на хумусния хоризонт и свързаните с това качествени и количествени загуби. Типът на увреждане на земите съгласно българското законодателство (Инструкция РД-00-11/1994 за определяне на вида и степента на замърсяването на земеделските земи по землища и режима на тяхното ползване) е „01. Иззети земни маси”, вид на увреждане – „013. Кариери”. Увреждането е постоянно. Изчисленият общ обем на откривката е 341 672 м3. Количеството на почвения слой се равнява на 115 600 м3. Насипна дейност: механично нарушаване на повърхностния хоризонт. В проекта е предвидено почвеният слой да се депонира на временно почвено депо, което е ситуирано в обхвата на концесионната площ. Този тип увреждане ще има временен характер, тъй като инвестиционното намерение предвижда оползотворяването му за целите на рекултивацията и освобождаване на заетата площ:
При реализацията на инвестиционното предложение няма да има строителство на нови външни пътища до разглеждания контур, тъй като външния достъп е вече подсигурен. Няма необходимост и от изграждане на допълнителна инфраструктура до бъдещата кариера, тъй като ще се ползва съществуващата. Очакваното увреждане на почвите съгласно Инструкция РД-00-11/1994 г. на МЗ, се класифицира като: Увредени земи: * Клас І – Нарушени земи
Общият размер на нарушените земи в резултат от експлоатацията на обекта 289 089 м2. *Клас ІІ – Замърсени земи Експлоатацията на находището ще бъде свързана с непряко въздействието върху почвите по отношение замърсяването на приземния въздух с прах и следващото му отлагане. Не се очаква надвишаване на нормите за опазване на природните екосистеми по отношение замърсяването на въздуха със серни оксиди. Отлагане на прах и замърсители: - От добивната дейност (нетрайни прахови емисии - с ограничен радиус на въздействие); - При насипообразуването (обикновено геологичните материали са влажни и това би могло да се очаква само през най-сухите месеци в годината - с ограничен радиус на въздействие): - Замърсяване на почвите от открити линейни източници (вътрекариерни пътища при транспорта) – с ограничен радиус на въздействие, предимно от двете страни на пътищата. - Праховите емисии, генерирани в процесите на добивните работи и насипообразуване, по химичен състав не се отличават от този на почвообразуващите скали в района, поради което не представляват опасност за промяна на почвените свойства и плодородие. - Нефтопродукти – от неправилно поддържане и експлоатация на техниката и при инцидентни разливи на горива и смазочни материали; Заключение за очакваното въздействие върху почвите Почвите са един от основните компоненти на природната среда. Представляват един от най-ценните природни ресурси. Въздействието върху почвеното покритие от техногенен обект, каквото е предвиденото за разработване находище, започва още в процеса на провеждане на геологопроучвателните работи. Впоследствие с развитието на минно-добивните дейности се отнемат почвите от селскостопански площи за изграждане на инфраструктурата, развитие на кариерата, пътища, насипища и др. По същество основното въздействие върху почвите при разработването на находището е отстраняването им от заеманата площ и унищожаване на почвеното плодородие. В резултат на добива ще се генерира и известно минимално замърсяване на почвите, намиращи се в близост до контура на находището, от прахови емисии и вредни газове. Химическият и минерален състав на праха от добиваната суровина показва, че тези емисии не могат да променят съществено минералния състав и химичните свойства на почвите от земите, разположени в близост до находището. При експлоатацията на находището не се очаква възникването на деградационни процеси на почвите в ненарушените, прилежащи на обекта терени.
В процеса на закриване на кариерата при осъществяване на предвидените рекултивационни работи частично ще бъдат възстановени почвите. Ще бъде изграден нов терен в отработеното пространство на участък № 1 и залесяването му, както и залесяване на сервитутна площ на пътя с цел намаляване на праховите емисии към съседните на кариерата терени, и частично възстановяване на ландшафта. 4.2. Ерозионни процеси. Мероприятия за ограничаване на ерозията в обхвата на инвестиционния обектТериторията на баластриерното поле не е застрашена от развитие на физически деградационни процеси. Прилаганата технология за добив на суровината е свързана с изземване на наносни пластове и тяхното преработване с оглед получаване на необходимите фракции строителни материали. Извършените минно-добивни работи ще доведат до цялостно антропогенизиране на площта – формиране на нови негативни форми на терена. С извършване на задължителните рекултивационни работи – изграждане и подравняване на новия терен с изкопаните субстрати, отрицателните въздействия ще бъдат компенсирани до известна степен. Съгласно Наредба № 26/1996 (Обн., ДВ, бр. 89 от 22.10.1996 г., изм. ДВ, бр. 30/2002 г.) за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт, се предвижда рекултивация на нарушените терени в резултат на добивната дейност. Същите са регламентирани и със Закона за опазване на земеделските земи, в който рекултивацията се разглежда като „комплекс от технически и биологически мероприятия” с които се цели възстановяване първоначалното ползване на земята, а при невъзможност, се създава друг вид ползване или се оформя подходящ ландшафт. В закона са изброени поименно обектите, които подлежат на рекултивация и са поставени изискванията за предварително изготвен проект, който е неразделна част от проекта за експлоатация на кариерата. Изготвен е проект за рекултивация в изпълнение на задълженията на Концесионера по Договора за концесия и изискванията на Наредба № 26/1996. Работният проект третира възстанвяването на нарушените от експлоатацията на находишето терени в размер на 289089 м2, в т.ч. водни площи (водни огледала) с обща площ от 254 840 м2 (у-ак № 1 160.07 дка и у-ък № 2 - 94.77 дка). Прилежащите към водните огледала брегови ивици и всички други нарушени площи ще бъдат оформени, рекултивирани и облагородени.
Основните задачи, които се решават с проекта за рекултивация, съгласно Наредба № 26 са:
Насоки на рекултивацията Съгласно предварителните разработки по основния технически проект за експлоатация на баластриерата, минните работи през двадесет и пет годишния срок на концесията се развиват последователно в двата участъка. Особеност по отношение на рекултивацията на нарушения терен в случая, че в резултат на водния добив се оформят две водни площи (западен участък и източен участък), По този начин, при наличието на две изкуствени езера, насоката на рекултивацията е предопределена, чрез създаване на водна площ, регламентирано и в цитираната по-горе Наредба № 26 (чл. 3, ал. 1, т. 3). Основните технически решения при добива, касаещи извършването на откривните, насипищните и рекултивационни работи са:
Всички работи ще се изпълнят за сметка на иззетата откривка от земни маси. Новоизграденият терен в западната част на участък № 1 ще бъде с площ от 34 160 м2. Техническа рекултивация Работите по техническата рекултивация имат за цел подготовка на нарушените терени, респективно създаване на нови терени форми в местния ландшафт за последващото им биологичното облагородяване. Същите включват :
Общ брой на дупките: - За новоизграденият терен - 5 120 броя - За сервитутната площ - 930 броя Подравняване и планиране с булдозер на нарушените брегови ивици покрай водните огледала. Направа на дупки за залесяване на единични декоративни дръвчета 100 бр.
Залесителни работи Целта е рационално използване и противоерозионно укрепване на новоизградения терен в участък № 1 и на този на сервитутната ивица на пътя с. Динката - с. Величково. Заедно със залесяването на бреговите ивици на водните огледала (върба, елша) ще се постигне облагородяване на района на обекта. Залесяването с тополови насаждения на сервитутната предпазна ивица на пътя и на новоизградения терен е предвидено да се извърши в следната последователност:
Необходимият обем посадъчен материал и дендрологичния състав е посочен в Таблица V.4.2-1. Таблица V.4.2-1.
Затревяване На затревяване подлежат всички части на нарушената брегова ивица. Извършва се с оглед на общото укрепване и запечатване на подравнените нови земни форми и освен това, за стимеулиране развитието на пово образувателните процеси. Предвидено е ползването на подходящи многогодишни тревни смески, образуващи здрав и устойчив чим. В състава са включени (Таблица V.4.2-2). Таблица V.4.2-2.
Агротехнически мероприятия • Залесени терени
• Затревени площи
График за извършване на рекултивационните работи Таблица V.4.2-3
Стойност на рекултивациониите работи Разчетните пълни стойности на рекултивационните работи по усреднени пазарни цени към м. януари 2007 год. възлизат на: Техническа рекултивация - 5 000 лв. Биологическа рекултивация - 21 000 лв. Общо: - 26 000лв. 5. Растителен свят, животински свят и защитени природни територии и зони5.1. Прогноза и оценка на въздействието върху растителносттаПрогноза и оценка на въздействията върху растителността Очаквани въздействия. Оценка на въздействията Сред установените видове няма защитени и такива с консервационна значимост. Съществуващите видове се отличават с лесната си приспособимост към измененията на средата, висока репродуктивна способност и малки изисквания към условията на съществуване. Въздействието на инвестиционното предложение върху растителната покривка ще бъде свързано с нарушение на площта на растителните съобщества и местообитанията на видове и техните популации. При изкопните дейности ще бъде унищожена растителността в границите на концесионната площ При откривните и добивни работи ще бъде пряко и дълготрайно унищожена основно възникналата след преустановяването на обработката на почвата плевелна растителност в земеделските площи в границите на концесионната площ. Дървесните видове по границите на концесионната площ основно хибридни тополи няма да бъдат засегнати. След разкриването на баластриерата и иземване на минната маса до водоносния пласт добивните дейности ще се извършват под вода, поради което въздействията в съседните територии в резултат на емисии на прах и замърсители от добивната и транспортна дейност ще бъдат незначителни. В участък 1 ще бъде унищожена и храстова растителност главно червена върба (Salix purpurea), ракитница (Tamarix tetranda), шипка (Rosa canina), къпина (Rubus sp), птиче грозде (Ligustrum vulgare) и инвазивния вид аморфа (Amorfa fruticosa). Засегнатата храстова растителност е с висок потенциал на самовъзпроизводство Общо ще бъде нарушена територия на около 287 дка, заемана от вторично възникнали растителни съобщества с доминиране на широкоразпространени рудерални плевелни видове и отделни храсти от широкоразпространени храсти. Очакваните нарушения ще бъдат частично възстановени с предвидените рекултивационни мероприятия и в процеса на самовъзстановителната способност на растителните съобщества в средносрочен период от време след провеждането им. В процеса на експлоатацията на находището след достигане на водоносния хоризонт по границите на добивната площ ще се появят участъци с хигрофилна растителност тръстика (Phragmites australis), езерен камъш (Scirpus lacustri), триръбест камъш (Scirpus triqueter), широколистен папур (Typha latifolia) и теснолистен папур (Typha angustifolia), острици (Carex sp. div.), дзуки (Juncus) и др. Ще се появят на места и храсти основно червена върба (Salix purpurea), ракитница (Tamarix tetranda) и аморфа (Amorfa fruticosa). Частичната биологична рекултивация, която е предвидена като втори етап от рекултивационните мероприятия включва изпълнениено на лесотехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия при което ще се появи дървестна и храстова растителност през първите три години от изпълнението на техническата рекултивация. Предвидено е изготвяне на рекултивационен проект при който ще бъдат залесени и затревени част от площите с иззета минна маса. Избраните по проекта за биологична рекултивация растителни видове, схеми и начини за залесяване, както и предвидените агротехнически и горскостопански мероприятия ще бъдат направени съобразно климатичните, почвени и теренни условия и съгласно задачите, които трябва да се изпълнят с рекултивацията, залегнали в съответната наредба за рекултивация. В състава на дървесните видове ще бъдат включени местни видове характерни за терените с по-високи подпочвени води. Част от концесионната площ ще се превърне в безотточно езеро с растяща по бреговете му хигрофилна растителност, а чрез залесяване и по пътя на естественото самовъзстановяване ще се появат характерните за крайречните терени бяла върба (Salix alba), сива върба (Salix cinerea), тритичинкова върба (Salix triandra), крехка върба (Salix fragilis), полски бряст (Ulmus minor), полски ясен (Fraxinus oxycarpa), черна елша (Alnus glutinosa), черна топола (Populus nigra), бяла топола (Populus alba) и хибридна топола (Populus euroamericana).
Предвижданите дейности и технологии за реализацията им предвиждат съществени промени в сухоземния ландшафт. В процеса на добивните работи ще се очаква нарушаване на местообитания на животински видовете и отнемане на част от трофичната им база. Клас Бозайници (Mammalia). Предпоставки за наличие на постоянни местообитания на едри бозайници в непосредствената територия в района на ИП липсват (значими масиви от горска растителност). Много рядко (по данни на местни жители) преминават диви прасета (Sus scrofa), сърни (Capreolus capreolus) и лисица (Vulpes vulpes), а в мкоритото на р. Тополница видра (Lutra lutra). Видовото разнообразие на дребните бозайници също е ниско: За района няма установени постоянни миграционни коридори на диви животни, които да бъдат повлияни от инвестиционното предложение. Очаквани въздействия В процеса на усвояване на териториите за съответното строителство е възможно да бъдат унищожени някои местообитания на животни от групите на дребните бозайници, предимно насекомоядните и дребните. Същите ще имат временен и краткосрочен характер, предвид ниската чувствителност на тези животни към подобни въздействия и бързата приспособимост на видовете към нови условия в съседни територии. Въздействие върху едрите бозайници от повишените шумови характеристики от добивните дейности, човешкото присъствие и движение на моторни превозни средства не се очаква поради отдалечеността на местообитанията им от района на инвестиционното предложение. Поради съседството на вече реализирани инвестиционни предложения- оранжерия, помпени станции и пътя за с. Величково територията не е местообитание за представителите на едрите бозайници. Видрата (Lutra lutra) е вид който рядко напуща 2 метровата крайбрежна ивица, а дупките и са до 1м от водата в кореновата система на дървесни видове (Populus sp., Carpinus betulus, Salix Alba) (Георгиев). Въздействията които са заплаха за вида са бракониерство, замърсяване на водите, изсичане на крайбрежната растителност, улавяне в рибарски мрежи, убиване от домашни кучета. Разработването на концесионната площ не есвързана с подобни въздействия. Към края на експлоатационния период с възникването на крайбрежна хигрофилна растителност и храсталаци е възможно заселване на 1 двойка на територията на концесионната площ. Освен за видрата реализирането на инвестиционното предложение ще бъде благоприятно и за други бозайници, които са характерни за мочурища и крайречни таритории, за които ще се предоставят условия за заселването им -представителя на полевките воден плъх (Arvicola terrestris), малката водна земеровка (Neomys anomalus) и оризищаната мишка (Micromys minutus). Клас Птици (Aves) В района са характерни представители, обитаващи откритите пространства, агроландшафтите и покрайнините на населените места. Наличието на обраствания с тополи и храсталаци в коритото на р. Тополница е предпоставка за значително видово разнообразие на орнитофауната и наличие на местообитания на постоянно или временно пребиваващи птици в териториите, които ще се засегнат от експлоатацията на концесионната площ. За оценка състоянието на орнитофауната са ползвани литературни източници и проведени преки теренни наблюдения на птиците. Въз основа на тези наблюдения и характера на наличната растителност и екологичните изисквания на видовете е определен и видовият състав на орнитофауната, която ще бъде засегната от реализиране на ИП. В процеса на усвояване на териториите е възможно да бъдат засегнати местообитания на някои видове, придържащи се към откритите тревни и тревно-храстови съобщества предимно на ползващи територията като трофична база и сезонно присъстващи видове. Орнитофауната е формирана от обитателите на откритите територии с незначителна или без дървесна растителност, в т. ч. обработваеми и необработваеми агроландшафти домашно врабче (Passer domesticus), полско врабче (Passer montanus), испанско врабче (Passer hispaniolensis), бял щъркел (Ciconia ciconia), гугутка (Streptopelia decaocto), домашен гълъб (Columba livia f. domestica), градска лястовица (Delichon urbica), селска лястовица (Hirundo rustica), керкенез (Falco tinnunculus), обикновен мишелов (Buteo buteo), сврака (Pica pica), червеногърба сврачка (Lanius collurio), сива овесарка (Milaria calandra), градинска овесарка (Emberiza hortulana), бяла стърчиопашка (Motacilla alba), жълта стърчиопашка (Motacilla flava), качулата чучулига (Galerida cristata), полска чучулига (Alauda arvensis), обикновен скорец (Sturnus vulgaris), сива врана (Corvus corax), гарван гробар (Corvus corax), полски блатар (Circus cyaneus), щиглец (Carduelis carduelis), зеленика (Carduelis chloris) конопарче (Acanthis cannabina) и някои други видове, които подобно на пчелояда (Merops apiaster) се срещат само по време на миграция. Земеродното рибарче (Alcedo atthis) и тръстиковата овесарка (Emberiza schoeniculus) обитават предимно крайбрежните обитания непосредствено до водната площ и рядко прелитат над концесионната площ. Наблюдаваните видове ползват територията в която ще бъдат иззети запасите от строителни материали предимно като трофична база, без да бъде регистрирано гнездене в нея. Оценка на въздействията За някои видове, предимно на тези хранещи се със семена реализацията на инвестиционното предложение ще има отрицателно въздействие в непосредствения район на добивните площи. Предвид видовото разнообразие не се очаква да бъдат нанесени значими промени в популациите на засегнатите видове птици. Тези територии ще бъдат загубени като трофична база за широкоразпространени и лесно приспособими към нови местообитания видове. Очакваните въздействия могат да бъдат:
влошаване условията за обитаване в съседни територии; ° локално повишаване на шумовата характериста от дейността и транспортния трафик. ° промяна на състава на орнитофауната и заселване на водолюбиви видове птици Очакванията са за най-значими въздействия върху орнитофауната в резултат на трайна промяна на местообитанието Прогнозирането на въздействието върху птиците се базира на сравнителния метод и направените наблюдения в обхвата на въздействията на подобни реализирани инвестиционни намерения- Лозница 1 и Картал тепе. За хранещите се със семена видове площта ще бъде загубена, като след втората година с появата на хигрофилна растителност по бреговете на завирената площ частично местообитанието ще може да бъде използвано. След преминаването към подводен добив в завирените участъци ще бъдат създадени условия за размножение и обитаването на новообразувания водоем от представители на насекомите от Разред Diptera, като най- многобройни ще бъдат от семейство Chironomidae, поради което надводната повърхност ще бъде облитана от насекомоядните птици, които ще бъдат компенсирани с новосъздадена трофична база. С трайното нарушаване на местообитанието постепенно ще бъде създададен нов тип местообитание, което ще предизвика промяна на орнитофауната в обхвата на концесионната площ като за сметка на обитателите на откритите пространства, агроландшафти и крайселищни площи ще се появат водолюбиви видове птитици, някои от които трайно ще се заселят. Очаква се появата на обитатели на близките защитени зони, в това число и на птици със статут на защитени от българското и международното законодателство. Очаква се появата на следните видове за които с появата на нови водни площи реализирането на инвестиционното предложение ще бъде благоприятно: Жълтокрака чайка (Larus cachinnans), Речна чайка (Larus ridibundus), Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Лиска (Fulica atra), Фиш (Anas penelope), Зимно бърне (Anas crecca), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Лятно бърне (Anas querquedula), Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), гîëÿì ãìóðåö (Podiceps cristatus), Голям гмурец (Phalacrocorax carbo), Голям воден бик (Botaurus stellaris), Малък воден бик (Ixobrychus minutus), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Гривеста чапла (Ardeola ralloides), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла чапла (Egretta alba) и Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus). Подмяната на състава на орнитофауната ще бъде бавен и продължителен процес, като най- напред ще се появят по-разпространените и толерантни видове, като Жълтокрака чайка (Larus cachinnans), Речна чайка (Larus ridibundus), Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus)Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), и Лиска (Fulica atra), а по късно към края на експлоатационния период и прекратяването на експлоатацията и на останалите по-редки видове. Клас Земноводни (Amphibia) Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано със заустване на непречистени производствени и битовофекални води, замърсяване на водоприемници, пресушаване или унищожаване на съществуващи водни обекти служащи за размножаване и местобитания на възрастните или във ларвен стадий. След изземването на повърхностния слой и достигане до водоносния хоризонт, постепенно концесионната площ ще се превърне в езеро с благоприятни условия за представителите на земноводните. Очаква се новообразувалия се водоем да бъде обитаван от голямата водна жаба (Rana ridibunda), жабата дървесница (Hila arborea), жълтокоремна бумка (Bombina variegata) и по-вероятно от двата вида тритони ще се засели малкият гребенест тритон (Triturus vulgaris), който е по-разпространен вид, а за зелената крастава жаба (Pseudepidalea viridis) ще се създадат условия за размножаване. Клас Влечуги (Reptilia). Характерът на територията и предпочитаните от видовете местообитания определя наличието на местообитания и представители от: Сем. Сухоземни костенурки (Testudinidae), Приложения 2 и 3 на ЗБР; Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Приложения 2 и 3 на ЗБР; Шипобедрена костенурка (Testudo gracea)
Слепок (Angus fragilis), Приложение 3 на ЗБР; Сем. Гущери (Lacertidae) Зелен гущер (Lacerta viridis), Дир. 92/43; Ивичест гущер (Lacerta trilineata); Сив гущер (Podarcis muralis) Сем. Смокови (Colubridae) Смок мишкар (Elaphe longisima), Приложение 3 на ЗБР, Дир. 92/43; Местообитания на сухоземните костенурки (Testudo hermanni, T. gracea) са възможни в необработваемите земеделски земи където са развити горски, тревни и храстови съобщества от драка. Същите се характеризират с по-дълбока почвена покривка и по-богата хранителна база, поради което видовете се придържат към тях. Не се очаква да бъдат фрагментирани популациите на двата вида сухоземни костенурки, тъй като местообитанията им са по-отдалечени от концесионната площ и отделени от обработваеми земеделски земи. В коритото на р. Тополница, която е отделена чрез дига от концесионната площ се срещат сивата водна змия (Natrix tessellata) и жълтогушата водна змия (Natrix natrix). Очаквани въздействия В процеса на добивните работи се очаква нарушаване на местообитания на някои от видове влечуги предимно представители на гущерите и отнемане на част от трофичната им база. Въздействията ще са преки, но с възможности за краткосрочно възстановяване на местообитанията на повечето от видовете в съседни територии. Въздействието върху популациите на видовете ще бъде минимално и няма да засегне значително техните хабитати и няма да бъде нарушена структурата на местните популации. След изземването на повърхностните запаси и преминаването към подводен начин на изземване на минната маса ще се създадат условия за заселване на двата вида водни змии, като за тях реализирането на инвестиционното предложение ще бъде свързано с разширяване на местообитанията им и положителни въздействия.
Концесионната площ е разположена в незаливната тераса на западния бряг на р. Тополница, от която е отделена чрез преминаващата покрай източната и граница дига. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано със заустване на непречистени води в р. Тополница. Всички изкопни дейности ще бъдат на територия извън речното корито. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с изграждане на прагове, и други прегради в реката затрудняващи естественото придвижване на рибите от един в друг речен участък, както и увреждане на мръстилища и други важни за оцеляването на популациите им места. След изземването на повърхностните слоеве от запасите и достигането на водоносните хоризонти разработваните участъци на концесионната площ ще бъдат завирени от валежите и постъпващите подземни води. В процеса на експлоатация двата разработвани участъка ще се превърнат в езера в които по естествен или с човешко участие първоначално ще се появят най-невзискателните по отношение на съдържание на кислород видове, обикновена каракуда (Carassius carassius), сребриста каракуда (Carassius auratus), уклейка (Alburnus alburnus), (Pseudorasbora parva ). След приключване на добивната дейност и частичната рекултивация, с появяването по бреговете на хигрофилна растителност, ще бъдат създадени условия за появата и на други характерни за стоящите водоеми видове, лин, шаран, червеноперка. При дълбочина на водоемите 25м и липсата на възможност за източване им условията за отглеждане на риба със стопански цели ще бъдат неблагоприятни, а дейността неефективна. В случая новосъздадените езера ще бъдат по-подходящи за развите на спортния и любителски риболов.
Реализирането на инвестиционното предложение поради обхвата на въздействията от дейностите свързани с разработването на находището „Лозница 2“ които ще бъдат в границите на концесионната площ не засяга най-близките защитени територии в района. Всички дейности и въздействия ще бъдат в границата на концесионната площ без да бъдат в противоречие с режима на опазването им. Най-близката защитена територия по смисъла на ЗЗТ отстои на 10км от концесионната площ, на разстояние значително по-голямо от обхвата на въздействията от експлоатацията на концесионната площ. По тези причини всички въздействия вързани с разработването на находището „Лозница 2“ върху защитени територтии по смисъла на ЗЗТ ще бъдат незначителни. Защитени зони от националната екологична мрежа Натура 2000. За оценка на въздействието на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на ЗЗ „Река Марица” BG0000578 по Директива 93/43/ЕЕС и ЗЗ „Рибарници Звъничево” BG0002069 по Директива 72/409/ЕЕС е разработен доклад за Оценка на съвместимостта, като самостоятелна, но неразделна част от от доклада за ОВОС съгласно чл. 4 и чл. 38 на Наредба за ОС. Двете защитени зони са отдалечени на повече от 4км от концесионната площ „Лозница 2“. Всички въздействия от реализирането на инвестиционното предложение са с незначителен обхват и не се предвиждат други дейности свързани с реализирането на инвестиционното предложение на територията им. Районът на инвестиционото предложение е отдалечен от местообитанията на водолюбиви, грабливи и чувствителни видове птици предмет на оапзване в ЗЗ „Рибарници Звъничево”. Разкривката и изземването на строителните материали от находището поради оттдалечеността му от защитената зона няма да засегнат типове местообитания предмет на опазване в ЗЗ „Река Марица” . Ще бъдат засегнати местообитания на широкоразпространени и лесноприспособими към други територии птици, без да се очаква трайното им прогонване от района на инвестиционното предложение. Реализирането на инвестиционното предложение поради отдалечеността на по-чувствителните видове няма да доведе до фрагментиране на популациите им.
Каталог: ovos Изтегляне 2.99 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||