V.11. Здравно-хигиенни аспекти на околната среда

V.11.2. Характеристика на отделните фактори по отношение влиянието им върху човешкото здраве

• 
  Шум- вследствие провеждане на сондажната и взривна дейност и експлоатацията на подемно-транспортни и транспортни машини. Шумът е един от водещите фактори, имащи влияние по отношение на здравето на работещите в обекта. По литературни данни шумът генериран от багери, тежкотоварни камиони и сонди е в диапазона от 80 до 98 dB/A. Следователно шумовите нива на отделните работни места на обекта превишават граничните стойности на шумовите нива на работното място от 87дБ/А/. Шумът въздейства неблагоприятно върху нервната, сърдечно-съдовата система и слуха. При продължителна работа на наднормен и интензивен шум се получават патологични, невъзвратими изменения в човешкия организъм. Неблагоприятното влияние на шума може да се отрази в поражения на централната нервна и сърдечно-съдова система, изразяващи се в исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, хипертонична болест, невровегетативна дистония. По-рядко, при кумулация на ауралните ефекти, могат да се очакват промени в слуховия апарат – временни и постоянни. Затова на различните работни места в обекта е задължително носенето на лични предпазни средства - антифони или други намаляващи шумовите нива до долни стойности на експозиция за предприемане на действие: Lex,8h = 80 dB(А).
  
• 
  Токсични газове и прах - вследствие провеждане на сондажната и взривна дейност, изземване на скална маса, товаро-разтоварна дейност. Вредните вещества, които ще се отделят по време на тези процеси са:
  

• 
  прах с различен фракционен състав
  

Очаква се по време на добива, краткотрайно и локално разпространение на прахови частици от добивания материал.Тъй като полезното изкопаемо се добива по открит способ, същите ще имат бързо разсейване и няма да оказват трайно въздействие върху работещите на обекта.

• 
  отпадъчни газове от горивните процеси на двигателите с вътрешно горене
  

Това са азотни оксиди, въглероден оксид, серни оксиди, сажди, летливи органични съединения, тежки метали и др. Те имат локално дразнещо и общо токсично действие, увреждат органите на дишането, водят до промени в състава на кръвта, повишават възприемчивостта към инфекции, нарушават обмяната на веществата. Характерно замърсяване на въздуха от МПС е изхвърлянето на олово, което произлиза от изгаряне на етилизираните бензини.То попада във въздуха под формата на аерозоли - главно окиси и соли. Тъй като те са по-тежки от въздуха се експонират в ивиците земя край банкета на пътя. Установени са промени в алергичната реактивност на организма и нарушения на биохимичното равновесие, съпроводени от натрупването на химичните замърсители на въздуха и техните метаболи в кръвта и урината.

- токсични газове, отделяни от взривната дейност

В тях се съдържат високи концентрации на нитрозни газове – азотни оксиди: NO, NO₂, N₂O₄, N₂O₃. Газовата смес има жълтеникав или кафеникав цвят. Нитрозните газове проникват в организма през дихателната система. Поради лесната разтворимост във вода, образуват със секретите на лигавицата на дихателните пътища азотна и азотиста киселина, които имат дразнещо действие и силно увреждат бронхите, алвеолите и алвеоларните съдове. При висока концентрация могат да предизвикат белодробен отток. Леталната доза е 500 мл/м³. Трябва да се има предвид, че съдържанието на азотни оксиди в газовия облак влизат в гранични стойности за работна среда - 20,0 мг/м³.

• 
  Вибрации - те са друг рисков фактор за работещите в обекта. От провеждани замервания е видно, че стойностите на общи вибрации превишават дневната гранична стойност на експозиция, определена за период 8 часа - 1,15 m/s2; Общите транспортно-технологични и транспортни вибрации са предимно в нискочестотната област и се характеризират с увреди на опорно-двигателния апарат и вестибуларната функция. Това се задълбочава и от принудителната седяща поза, особено ако седалката не е ергономична. Необходимо е да се предприемат мероприятия за намаляване на стойностите на общи вибрации. Биологическото действие на вибрациите се изявява върху сърдечно-съдовата система, централната и периферна нервна система, опорно-двигателния тракт и др. Продължителното действие на вибрациите над граничните стойности на експозиция е свързано с функционални и патологични нарушения. Получава се професионално заболяване - вибрационна болест.
  
• 
  Неблагоприятен микроклимат (работа на открито) - рискът е за работещите на открито, а също така и при водачите на тежката механизация, при която няма отопляеми кабини. Опасността през летните месеци при температури на въздуха над 30⁰С, е от прегряване на организма и възникване на топлинен и слънчев удар. Това води до нарушаване на терморегулацията, нарушаване на водно-солевия баланс, което се проявява с обща възбуда, главоболие, менингеални симптоми, колапсни и коматозни състояния. През зимните месеци продължителното излагане на минусови температури може да доведе до простудни заболявания, неврити, невралгии, местно и общо измръзване на организма.
  

Като единствен рисков фактор (от дейността на кариерата), теоретично може да бъде газо-праховия облак и разлет на скални късове, образуван след взривната дейност. На практика обаче този фактор отпада, защото най-близкото населено място – с. Люляк е разположена на 1200 m югозападно от кариерата. Освен това разположението на кариерата и релефът, оказват значително благоприятно въздействие, защото между кариерата и с. Люляк е разположен хълм “Богданова могила” с кота +642 m, а естественото озеленяване ще поеме голяма част от атмосферните замърсители, отделящи се от обекта. Релефът се явява и бариера за разпространение на сеизмични вълни и вибрации при извършване на ПВР.Това изключва разпространение на наднормени шумови нива, прах, вибрации и токсични газове в жилищната зона на селото.

Въз основа на това, може да се направи извода, че при нормална експлоатация на обекта, спазвайки проектната документация, изискванията за безопасна работа и препоръките на авторите на ДОВОС, не се очакват рискови фактори за здравето на населението в подлежащата на здравна защита жилищна зона.

V.11.3. Преценка на възможностите за комбинирано, комплексно, кумулативно и отдалечено въздействие на установените фактори

V.11.4. Оценка на здравния риск, мерки за здравна защита и управление на риска

За пълно изключване на риска за населението от най-близкото населено място, при извършване на пробивно-взривните работи е необходимо да се спазят някои препоръки, а именно:

• 
  да се съобразят метеорологичните условия, да се отчете посоката на вятъра (ако има такъв) – тя да бъде обратна на посоката на селото;
  
• 
  взривните работи да се провеждат при по-голяма активност на вятъра, да се избегне висока относителна влажност на въздуха и наличие на мъгли с цел, намаляване до минимум на риска и за работещите на обекта; да се спазват заложените в проекта количества взрив, както и останалите параметри на взривните работи (дължина и ъгъл на сондажа, разстояние между отделните сондажи, величина на милисекундното забавяне и т.н.)
  

• 
  след провеждане на масови взривявания трябва да се провеждат инструментални измервания и за концентрациите на суспендирани частици и фини прахови частици в находището и в близкото населено място.
  

В резултат на направената оценка на риска се налага изводът, че същият може да се оцени като незначителен при стриктно спазване на проекта за експлоатация и допълнително направените от експертите препоръки.

Условия за комбинирано и кумулативно действие на установени фактори има само за работещите в обекта хора. Населението на най-близките населени места няма да бъде изложено на въздействието на нито един от факторите, емитирани от обекта, както и на тяхното комбинирано, комплексно, кумулативно и отдалечено въздействие.

Прогнозата за здравния риск за работниците и населението е, че преките и косвени, негативни въздействия не увеличават здравния риск при спазване на предвидените мерки.

Каталог: ovos

Изтегляне 1.46 Mb.

Сподели с приятели: