За периода 2007 – 2013г. „Наймекс груп” еоод софия, 2006 съдържание

• 
  продължаване на процеса за изграждане на едно място за достъп до услуги в органите на централната и местната администрация;
  
• 
  повишаване нивото на развитие на създадените места за достъп до услуги (звена за административно обслужване, центрове за информация и услуги и др.).
  

В рамките на тази стратегия за привличане на инвестиции в региона изградеността на техническата инфраструктура и качеството на предлаганите от нея услуги - транспортни, съобщителни, доставка на вода, захранване с електроенергия и т.н., се разглежда като задължително условие за развитието на икономиката и ускоряването на инвестиционния процес. Стартирането на нови икономически дейности заедно с увеличаването на капацитета на съществуващите е свързано с повишено търсене на инфраструктурни услуги, което налага предприемането на мерки за развитие на елементите на техническата инфраструктура на всички териториални нива - национално, регионално и местно, в съответствие с конкретните потребности и достигнатото ниво на изграденост на всяка една от системите.

Това е обща мярка, насочена към всички системи на техническата инфраструктура, целяща осигуряване и увеличаване от една страна на липсващия финансов ресурс за развитието им и от друга страна - диверсифициране на рисковете и преразпределяне на отговорностите на държавата във връзка с изграждането и експлоатацията им.

В страните от Европейския съюз формите на публично-частно партньорство се използват широко в сферата на обществените услуги – транспорт, водоснабдяване, здравеопазване, образование и др. Формите на публично-частно партньорство освобождават държавата от несвойствени за нея функции и в същото време дават нови възможности на местните власти да участват в изграждането и поддържането на елементите на техническата инфраструктура.

Публично-частните партньорства намаляват възможностите за корупция и откриват път за развитие на малкия и средния бизнес. Успехът на проектите, реализирани по тази схема, се определя от по-добрата възвращаемост на средствата, а рискът се поема от този, който може да го управлява по-добре.

Транспортната инфраструктура има ключова роля за икономическото развитие и повишаването на конкурентоспособността на икономиката на всяка страна или регион. Потенциалът им за привличане на инвестиции е пряко зависим от степента на изграденост и експлоатационното състояние на елементите на транспортната инфраструктура и способността им да интегрират територията на страната в глобалния пазар.

Мярката е насочена към подобряване на транспортния достъп на регионално ниво до главните транспортни коридори, минаващи през региона. Нейната реализация ще позволи значително намаляване на времето за достъп, както и ще осигури сигурност и безопасност на превозите. В допълнение, тя ще подобри достъпа на периферните и изостанали в икономическо отношение територии до регионалните пазари на стоки и суровини, както Дейности:

а) рехабилитация на пътната мрежа от ІІ и ІІІ клас и въвеждането й в експлоатация за натоварване 11,5 т/ос, обхващаща:

• 
  пътища, осигуряващи достъп до европейските транспортни коридори на отдалечени от тях територии с потенциал за развитие и/или проявен инвеститорски интерес;
  
• 
  пътища, осигуряващи вътрешно-регионални връзки в районите за планиране, даващи възможност за развитие на специфичния им икономически потенциал.
  

в) изграждане на обходни пътища на населените места с цел извеждане на товарния трафик – входящ и изходящ – от производствените и индустриални зони.

Реализацията на мярката ще допринесе за предоставянето на равни по качество транспортни услуги на национално, регионално и общинско ниво. Това ще отговори на нуждата от подобряване на техническите параметри на общинските пътища, осигуряващи транспортен достъп до производствени зони и отделни предприятия със структуроопределящо значение за общинската икономика, както и ще допринесе за повишаване на нивата на трудова заетост.

• 
  подобряване на експлоатационното състояние и на нивото на изграденост на общинската пътна мрежа;
  
• 
  рехабилитация на общинските пътища, осигуряващи достъп до регионалната пътна мрежа (пътищата от ІІ и ІІІ клас) – водещи от/до производствени индустриални зони, и др., както и от/до територии с потенциал за развитие и/или проявен инвеститорски интерес;
  
• 
  рехабилитация на общинските пътища, осигуряващи връзките между населените места с най-интензивно развити икономически функции и изградени обекти на социалната и бизнес инфраструктурата с общинско значение;
  
• 
  повишаване носимоспособността на пътните настилки на общинските пътища, осигуряващи достъп до производствени индустриални зони, генериращи голям обем тежкотоварен трафик;
  
• 
  подобряване достъпа на общините до финансови ресурси за развитие и модернизация на общинската пътна мрежа.
  

Стратегическата цел за развитието на сектора «Далекосъобщения» се определя като задоволяване на нуждите на бизнеса и населението в региона от съвременни, ефективни и качествени съобщителни и информационни услуги като необходимо условие за развитието на региона и Общината в техническо и технологично отношение и основен лост за създаване на дългосрочни условия за растеж.

Развитата телекомуникационна инфраструктура е необходимо условие за разширеното предлагане на отворен достъп до повече мрежи, което е гаранция за подобряване на конкуренцията на пазара на далекосъобщителните услуги и по-пълното задоволяване потребностите на обществото.

Реализацията на мярката ще доведе до повишаване на ефективността на местната администрация, образованието, здравеопазването и социалното обслужване на гражданите. Целта е потребителите да извличат максимална полза от избора на услуги съобразно тяхното качество и цена.

Развитието на сектора на водоснабдяването и канализацията има въздействие върху цялостното социално-икономическо развитие на населените места, тъй като степента на изграждане на инфраструктурата и качеството на услугите “ВиК” в много случаи е важен фактор за привличане на инвестиции за развитието на туризма, индустрията и други области на икономиката в съответното населено място.

Перспективите за развитието на сектора са дефинирани в разработената от МРРБ, Национална стратегия за развитие и управление на водния сектор до 2015г., вкл с предложения за разработването на национални инвестиционни програми. Приоритетите в развитието на сектора включват рехабилитация на ВиК системите, намаляване на загубите на вода във водопроводните системи; изграждане на пречиствателни станции за питейни води /ПСПВ/ и пречиствателни станции за отпадъчни води /ПСОВ/; изграждане на ВиК мрежи и съоръжения в неводоснабдени и неканализирани населени места и райони, както и подобряване качеството на водоснабдителните и канализационните услуги.

В новоприетия Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /обн. ДВ, бр.18 от 25.02.2005г./ се уреждат регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги.

Наличието на голям брой нормативни актове, определящи правната рамка на дейностите в сектора на ВиК, създава трудности при тяхното прилагане. Този проблем създава неяснота и недостатъчна ориентация в българското законодателство от страна на потенциалните инвеститори в сектора. В тази насока заслужават внимание приетите изменения и допълнения в Закона за водите в съответствие с европейските директиви. От друга страна има определена необходимост от приемане на Закон за водоснабдяването и канализацията, който да обхване цялата материя по предоставянето на услугите, включително въпросите със собствеността на ВиК системите и да регламентира ясно правилата и принципите в дейността на сектора.

Мярка: Подобряване на качеството на инфраструктурата, отчетността и управлението на ВиК сектора в Общината.

Дейности:

• 
  реконструкция на канализационни мрежи и съоръжения;
  
• 
  въвеждане на система за оценка, управление и контрол на загубите на вода;
  
• 
  поетапна реконструкция на разпределителната водопроводна мрежа и водопроводните отклонения;
  
• 
  секциониране и зониране на водопроводната мрежа;
  
• 
  подобряване нивото на управление на водоснабдителните системи;
  
• 
  доизграждане на водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения;
  
• 
  разработване на идейни проекти за оразмеряване и оптимизиране на водоснабдителните системи на всички по-големи градове, като се предвиди етапност в реконструкцията за период от 10-15 години;
  
• 
  изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води в населените места в съответствие с Националната програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води.
  

Конкурентният човешки капитал предопределя образование, насочено към качеството, иновациите, информационните технологии и най-вече към уменията, изисквани от работодателите. В контекста на Лисабонската стратегия човешкият капитал и образованието са основните предпоставки за изграждане на икономика на знанието. Доброто образование е практическа необходимост при изграждането на информационно общество, създаването на благоприятен инвестиционен климат и конкурентноспособна икономика.

През последните години най-значителните промени в България са свързани със заетостта в индустриалния сектор, довели до освобождаване на значителен брой трудови ресурси. Налице е движение на работна сила от индустрията към услугите и селското стопанство. Секторът на услугите притежава най-добра производителност на труда -преразпределението на част от работната сила от индустрията към услугите е икономически ефективно, докато преразпределението на заетостта от сектора на индустрията към селското стопанство е икономически неефективен процес. Освен това, структурата на заетостта по сектори от икономиката на България има някои несъответствия спрямо сегашните секторни структури в страните от ЕС и спрямо тенденциите в тяхното развитие, най-вече поради високия дял заети в селското стопанство.

• 
  извършване на анализ на съществуващото състояние на работната сила и съпоставяне на резултатите с изискванията и потребностите на инвеститорите;
  
• 
  създаване на постоянно действащ експертен съвет към местния консултативен съвет, извършващ наблюдение, анализ, идентифициране и прогнозиране на потребностите на инвеститорите от работна сила със съответна квалификация в отделни сектори и населени места в региона;
  
• 
  създаване на постоянен форум, който на основата на анализите и предложенията на експертния съвет периодично да провежда срещи с широкото участие на представители на правителството, на работодателите, на обучаващите институции, професионалните съюзи, водещи експерти, представители на чуждестранни инвеститори, които да дискутират и идентифицират потребностите на инвеститорите от работна сила и основните насоки за развитие на образованието и професионалната квалификация за задоволяване на тези потребности.
  

Мярката цели създаването на условия за обединяване и синхронизиране на усилията на съответните държавни институции, образователния сектор, сектора за квалификация и преквалификация, както и работодателските организации при определяне и провеждане на обучение с цел осигуряване на качествено образование, ефективни практики и стажове съобразно нуждите на пазара и инвеститорите.

• 
  разработване на единна регионална стратегия за развитие и преструктуриране на образованието на регионално ниво, като не се допуска трайното концентриране на български граждани без образование или с ниско образование в отделните населени места или етнически групи;
  
• 
  осъвременяване на образователните програми, които да бъдат фокусирани към усвояването на практически знания и умения, нужни на местните и международни работодатели;
  
• 
  подобряване на взаимодействието и координацията на органите, отговорни за определянето на образователната политика на всички нива;
  
• 
  увеличаване на средствата за финансиране на образователната сфера и определяне на ясни критерии за постигане на оптимално използване на тези средства.
  

Мярката има за цел изграждането и поддържането на активни контакти между работодателите и висшите учебни заведения за устойчива реализация на завършващите студенти и набирането на подходящ трудов ресурс от страна на фирмите.

• 
  въвличане на работодателите в процеса на подготовка на ученици чрез договарянето на стажове, практики и други форми за придобиване на практически опит от учениците в рамките на тяхното обучение, което да удовлетворява изискванията на пазара на труда и инвеститорите;
  
• 
  създаване на преки връзки между учениците от гимназиален курс и работодатели в рамките на училищата с оглед подпомагане бъдещата им професионална реализация.
  

Склонността към инвестиране в човешки капитал зависи от очакваните приходи в резултат на по-високото образование и квалификация – повишаване на заплащането, повишаване на производителността и т.н. В България, обаче, пазарът на труда не гарантира в достатъчна степен възвръщаемост на инвестициите. Освен това, ефектът от обучението не се реализира веднага, а в по-дългосрочна перспектива. Резултатът е, че работодателите са настроени предпазливо и по-скоро негативно към инвестиции в подготовка и повишаване на квалификацията на работната сила.

Мярката предлага действия за повишаване адаптивността на работната сила към потребностите на икономиката и инвестиционния процес. Също така, тя дава възможност за оптимизиране на процеса на насочване към обучение на нуждаещите се лица за развитие на професионалните им качества, предвид предстоящи промени в структурата на производството и услугите, обусловени от въвеждането на нови технологии.

Дейности:

• 
  изграждане на информационна система за професионално обучение, която да анализира търсената от инвеститорите работна сила и съответно предлаганите специалисти и да подпомага осигуряването на адекватно професионално ориентиране, информиране и консултиране;
  
• 
  разработване и прилагане на програми за непрекъснато професионално обучение на регионално, отраслово и фирмено равнище на самостоятелен и комбиниран принцип (като части от програми за заетост);
  
• 
  разработване и въвеждане на съвременни стандарти за професионално обучение, осигуряващи връзката на националната професионална квалификация с квалификацията на европейската и световна работна сила;
  
• 
  осигуряване на допълнителна и изпреварваща моментните потребности професионална квалификация, с оглед предотвратяване на бързото остаряване на знанията и уменията и намаляването на квалификацията на работника;
  
• 
  мотивиране на хората за учене през целия живот като персонална предпоставка за придобиване на необходимото качество за приспособяване към изменящите се условия на пазара на труда;
  
• 
  подобряване степента на участие на работната сила във формите на непрекъснатото обучение чрез прилагане на стимули и механизми за насърчаване на фирмите да инвестират в обучение;
  
• 
  използване на по-ефективни и гъвкави методи на обучение, разширяващи достъпа до професионално обучение - дистанционни методи, комбинирано обучение със заетост, компютъризация на учебния процес, модулна организация на учебното съдържание и учебния процес, и др.;
  
• 
  по-широко прилагане на програми за ограмотяване, квалификация и заетост на лица от райони с етнически смесено население.
  

Oбща необходимост за всички райони за планиране в България е насърчаването на инвестициите в развитието им, тъй като всеки един район се определя като изоставащ в сравнение с европейските региони. Изоставането в голяма степен се дължи на социално-икономическите проблеми на отделните територии вътре в районите, които са най-силно засегнати от процеса на икономическо преструктуриране и същевременно имат ниска адаптивна способност към пазарните условия.

Поради моноструктурната им икономика, тези територии се нуждаят от мерки за насърчаване на инвестициите в нови икономически дейности.

Регионалната структура на ПЧИ показва, че за периода 1992 - 2004г. от общо реализирани чуждестранни инвестиции повече от 57% са съсредоточени в област София-град, следвана от Варненска област (8.6%), Пловдивска област (7%) Софийска област (5.1%). За 13-годишния период, 15 области имат дял под 1% от общия обем на чуждестранните инвестиции. София-град е предпочитан регион от инвеститорите основно поради добре изградената инфраструктура и наличието на висококвалифицирани кадри.

В тази връзка предлаганите в Плана за местно икономическо развитие мерки целят привличане на инвестициите и в община Каолиново чрез създаване на условия и предпоставки за това.

Мярка: Подобряване на инфраструктурата, свързана с развитие на бизнеса.

Основната цел е подобряване на достъпа на местния и регионалния бизнес до националните и трансевропейските инфраструктурни мрежи в икономически изостаналите региони за привличане на вътрешни и външни инвестиции.

• 
  изграждане и модернизиране на инфраструктурата за реализация на икономически дейности от МСП и големи инвестиционни проекти, свързваща бизнес обектите /индустриалните зони с главните пътища, енергийни мрежи, телекомуникации, ВиК;
  
• 
  подобряване на услугите за ефективно енергозахранване, водоснабдяване, екологична инфраструктура и телекомуникации, които са необходими за развитието на бизнеса;
  
• 
  развитие на местната инфраструктура за опазване на околната среда - в населени места с концентрирани МСП, чрез изграждане на малки пречиствателни станции, канализационни системи и други.
  

Основната цел е подобряване на достъпа на местния и регионалния бизнес до националните и трансевропейските инфраструктурни мрежи в икономически изостаналите региони за привличане на вътрешни и външни инвестиции.

• 
  изграждане и модернизиране на инфраструктурата за реализация на икономически дейности от МСП и големи инвестиционни проекти, свързваща бизнес обектите /индустриалните зони с главните пътища, енергийни мрежи, телекомуникации, ВиК;
  
• 
  подобряване на услугите за ефективно енергозахранване, водоснабдяване, екологична инфраструктура и телекомуникации, които са необходими за развитието на бизнеса;
  
• 
  развитие на местната инфраструктура за опазване на околната среда - в населени места с концентрирани МСП, чрез изграждане на малки пречиствателни станции, канализационни системи и други.
  

Селските райони представляват значителна част от територията на регионите, като в повечето случаи се характеризират с изостаналост. Предложената мярка е свързана с ключовия национален приоритет “Развитие на земеделието и на селските райони” в НПИР. Активите в селското стопанство в обследваните общини на региона са разпръснати сред голям брой дребни фермери, пазарът на земя е по-скоро неразвит и банките са консервативни при отпускане на кредити за фермери, както се вижда от анализа на ситуацията.

Следвайки реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2007г. все повече нараства значението на втория стълб - мерки за развитие на селските райони.

Принципите и целите на политиката за развитие на селските райони са многофункционалност на земеделието, многосекторен и интегриран подход към икономиката на селските райони. Бъдещото прилагане на реформата в ОСП предполага необходимостта от траен секторен компонент в политиката за развитие на селските райони на ЕС. Териториалните компоненти на политиката за развитие на селските райони на ЕС за посрещане на икономическите, социални и екологични предизвикателства, пред които са изправени селските райони, се изразяват в подкрепа на важната функция на селското и горско стопанство по отношение на управлението на земите, допринасяйки за успешното интегриране на селското и горско стопанство в по-разнообразната икономика на селските райони, както и за социалното и икономическо развитие на тези райони.

• 
  насърчаване на инвестициите, насочени към модернизация и технологично обновяване на земеделското производство и за конкурентноспособен хранително-преработвателен сектор;
  
• 
  преодоляване на проблемите с пазара на земеделската земя;
  
• 
  интегриран подход към развитието на селските райони.
  

Развитието на системата от планови и програмни документи за интегрирано икономическо и социално развитие и обвързването й с устройствените схеми и планове на национално, регионално и местно ниво чрез усъвършенстване на вторичното законодателство ще даде възможност за дългосрочно планиране на целите и инвестиционните потребности, както и за хармонично, балансирано и устойчиво развитие на икономическите дейности.

• 
  усъвършенстване на нормативната уредба на национално, областно и местно ниво за подготовка, координация, мониторинг и прилагане на система от стратегически планове и програми за развитие, които включват компонент за привличане на инвестиции;
  
• 
  изграждане и усъвършенстване на капацитета в шестте района за планиране, областите и общините по отношение на:
  

• 
  стратегическото и териториалното планиране;
  
• 
  програмирането u1085 на регионалното и местното развитие;
  
• 
  обслужването на инвестиционния процес;
  
• 
  управлението на инвестиционни проекти.
  
  • 
    подпомагане на процеса на обвързване на стратегическото планиране на развитието на различни териториални нива с устройствените схеми и планове за съответната територия.
    

България привлича около 30% от общите преки чуждестранни инвестиции, реализирани в шестте страни от Югоизточна Европа. Най-сериозна конкуренция за привличане на инвестиции в региона срещаме от страна на Румъния, която е с подобни темпове на развитие, но с по-голям вътрешен пазар и с по-добре развита нормативно регламентирана система за насърчаване на инвестициите. За да бъдат популяризирани конкурентните предимства на България пред останалите страни в региона и да се създаде имидж на страната ни като приоритетно място за инвестиции, е необходимо разработването на конкретни механизми за инвестиционен маркетинг.

Разработването на мрежа от партньори, заинтересовани от привличането на инвестиции в България и региона, би довело до постигане на максимален ефект от активното представяне на страната.

• 
  създаване на партньорска мрежа за разработване и осъществяване на маркетингова стратегия за привличане на инвестиции.
  

Мярката има за задача да доведе до избора на сектори с висока добавена стойност за насърчаване на инвестициите в тях чрез реализацията на маркетингова стратегия.

• 
  анализ и определяне на сектори, създаващи висока добавена стойност и с перспектива за развитие в региона.
  

Мярката цели определянето на държавите и на компаниите – потенциален източник на инвестиции, към които да бъдат адресирани маркетинговите послания и представяни конкретните инвестиционни възможности в България.

• 
  анализ на вътрешната и външната инвестиционна среда с цел определяне на конкретните целеви държави и инвестиционни кръгове.
  

България, а в по- голяма степен и областите Шумен и Търговище са малко познати извън страните от Централна и Източна Европа, а в държавите, в които България е известна като потенциално място за инвестиции, не се отъждествяват с конкретно маркетингово послание. През последните няколко години се наблюдават многократни опити за определяне на “бранд” на България, но поради липсата на консолидация на усилията на множество институции, отделните варианти не са успели да се наложат в общественото пространство.С още по-голяма сила това се отнася и до регионите Шумен и Търговище и общините в тях, обект на МИР.

При разработването на стъпките за инвестиционен маркетинг в региона и отделните общини в него една от първите цели е именно определянето на посланието, с което региона и Общината ще печели популярност и ще се позиционира спрямо основните си конкуренти.

Мярката има за цел определянето на това маркетингово послание, одобрено и с ангажимент да бъде използвано от всички институции, имащи дейност и представящи региона и Общината в страната и чужбина. След дефинирането на “бранда”, той трябва да бъде използван методично, докато се наложи и асоциира с България във всички промоционални и маркетингови материали, разпространявани в страната и извън нея.

• 
  изготвяне на критериите и конкретното съдържание на бъдещото маркетингово послание на региона и Общината от експертния съвет на базата на съществуващите ресурси, възможности и добрата практика на чуждестранните инвеститори.
  

Липсата на ясна визия и консолидирана позиция за представяне на инвестиционните възможности на региона и отделната община в страната и в чужбина налага необходимостта от изготвянето на единна, регионална и общинска стратегия за инвестиционен маркетинг и нейното координирано изпълнение.

Маркетингова стратегия следва да съдържа конкретни мерки за директен и индиректен инвестиционен маркетинг за позициониране на региона и Общината в страната и на световните инвестиционни пазари и за преодоляване на конкуренцията.

Дейности:

• 
  планиране и изготвяне на маркетингови материали за региона и Общината – Интернет страници, печатни материали, компакт дискове, рекламни клипове, статии и реклами в средствата за масово осведомяване и др. с цел промоция на единното маркетингово послание за региона и Общината, секторите с висока и средна добавена стойност, в които те се стремят да привличат инвестиции и др.;
  
• 
  планиране и осъществяване разпространението и популяризирането на изготвените маркетингови материали през ефективни канали – средствата за масово осведомяване, инвестиционни форуми и семинари, индивидуални срещи и др.;
  
• 
  идентифициране на партньори на Българската агенция за инвестиции по осъществяване на националната стратегия за връзки с обществеността и маркетинг на инвестициите – българските посолства и търговски представителства в чужбина; чуждестранните посолства и търговски представители в България; медийни партньори; българската диаспора; чуждестранни фирми инвестирали в България; български държавни институции и неправителствени организации; чуждестранни консултанти и други.
  

Необходима е широка гласност сред обществото, бизнеса и инвеститорите на националната стратегията за насърчаване на инвестициите и регионалните предимства с цел обединяване на усилията за нейното изпълнение.

• 
  определяне на комуникационните канали и механизми;
  
• 
  планиране на промоционалните дейности;
  
• 
  позициониране на стратегията в общественото пространство.
  

След постигането на финансова стабилизация в страната и ограничаване на бюджетния дефицит, следващата изключително важна цел е ускорен икономически растеж чрез създаването на по-благоприятна бизнес и инвестиционна среда за нарастване обема на инвестициите и износа.

Привличането на чуждестранни и местни инвестиции чрез създаване на по-благоприятна финансова среда би имало съществено влияние и за едновременното:

• 
  подобряване на търговския баланс;
  
• 
  финансиране на дефицита по текущата сметка;
  
• 
  преодоляване на възможния стагниращ ефект върху реалната икономика от повишаване на лихвения процент и ограничаване на кредитораздаването;
  
• 
  понижаване на безработицата;
  
• 
  увеличаване на съвкупния разполагаем доход на домакинствата.
  

С развитие на данъчното законодателство в съответствие с изискванията на директивите на Европейския съюз се цели създаването на съвременна нормативна уредба, която да предостави възможности за дългосрочно планиране на бизнеса и за подобряването на инвестиционния климат, увеличаването на печалбите и доходите на фирмите и гражданите.

• 
  създаване на условия за по-нататъшно използване на инструментите на амортизационната политика, като:
  

• 
  въвеждане на по-високи норми на амортизация за активи, вложени в “първоначална инвестиция”, т.е. за създаване на ново предприятие или за разширяване на съществуващо предприятие;
  
• 
  завишаване на годишната амортизационна норма до 50% за категория II – нови машини, производствено оборудване и апаратура, залегнало в ЗКПО;
  
• 
  разширяване и обвързване на амортизационната политика с инвестиции, реализирани в производствени дейности и услуги, класифицирани като технологично интензивни и наукоемки.
  

• 
  оптимизиране на условията за ползване на данъчен кредит:
  
  • 
    съкращаването на сроковете за възстановяване на данъчния кредит;
    
  • 
    съкращаването на срока по съществуващата преференция за възстановяване на ДДС на износителите, които за последните 12 месеца са извършили износ на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от тях доставки;
    
  • 
    въвеждане на нулева ставка на данъка при износа на услуги, в съответствие с принципите, възприети в ЕС;
    
• 
  определяне на правата и задълженията на данъкоплатците и данъчната администрация – предвиждане на санкции за лица, възпрепятствали износителите и чуждестранните инвеститори да се възползват от законово регламентираните им преференции във връзка със сроковете за възстановяване на ДДС;
  
• 
  подобряване на процедурите по прилагане на споразуменията за избягване на двойното данъчно облагане;
  
• 
  усъвършенстване на митническия и данъчния контрол;
  
• 
  реформа на социално–осигурителните фондове.
  

• 
  усъвършенстване на разпоредбите за данъчното третиране на лихвите по депозити на чуждестранни физически лица за избягване на противоречие между Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за облагане на доходите на физически лица (ЗОДФЛ);
  
• 
  нормативно регламентиране на факта, че извършваните услуги от чуждестранно лице не водят до задължение за регистрация по ДДС в България, ако лицето няма обект в страната, свързан с дейността и тя не създава място на стопанска дейност в България.
  

Специфичните финансови инструменти и действия за насърчаване на инвестициите следва да се базират изцяло на опита на успешно прилагани и доказали своята ефективност схеми за привличане на инвестиции в новите страни-членки на ЕС и в държави от Югоизточна Европа. Финансовите инструменти се прилагат в съответствие с условията за държавна помощ, съобразно директивите на ЕС и хармонизираното национално законодателство за държавните помощи. Държавната помощ се предоставя под формата на: субсидия, кредити при облекчени условия, данъчни облекчения, държавни гаранции, и др., приоритетно за регионално развитие, в зависимост от размера на инвестициите и други условия и изисквания към инвеститорите.

Фокусът се поставя върху насърчаване на първоначални инвестиции в:

• 
  дълготрайни материални активи - земя, сгради, машини, съоръжения;
  
• 
  нематериални активи, свързани с трансфер на технологии - придобиване на патенти, лицензии и ноу-хау;
  
• 
  инвестиции за създаване на нови предприятия, за разширяване на съществуващи предприятия или за започване на дейност, водеща до фундаментални промени на определен продукт или производство в съществуващи предприятия;
  
• 
  инвестиции в научни изследвания и иновации, с особено внимание към МСП.
  

Дейностите в тази област са свързани с отчитане на вътрешно-регионалните различия (между областите и общините в районите за планиране) при прилагане на финансовите мерки за насърчаване на инвестициите на база на регионалната карта за държавните помощи.

• 
  прилагане на схеми за насърчаване на инвестициите (намаление и преотстъпване на данък печалба при инвестиции в дълготрайни материални и нематериални активи, в области/общини с безработица над средната за страната, напр. съгласно разпоредбите в ЗКПО /чл.60-61/);
  
• 
  възможност за осигуряване на финансови средства за изграждане на елементите на техническата инфраструктура в съответствие със Закона за насърчаване на инвестициите и Правилника за неговото прилагане, като се има предвид и критериите за инвестиции в региони u1086 общини с безработица над средната за страната и други.
  

Насърчаването на големи и приоритетни инвестиционни проекти със значителен икономически интерес за страната се практикува много ефективно в почти всички европейски страни в съответствие с действащото законодателство за държавните помощи. Това е приложимо и в България в съответствие със Закона за държавните помощи и Правилника за неговото прилагане.

Положителен пример в тази насока е предоставената през 2004г. държавна помощ за големия инвестиционен проект “на зелено” за изграждането на два завода за стъкло от турската компания “Шишеджам” в община Търговище - с най-висока безработица в страната през последните години.

Големите инвестиционни проекти се разглеждат и по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите, според който се предвиждат мерки за инвестиция от първи клас, като:

• 
  възможности за предоставяне на средства от държавния бюджет за изграждане на елементи на техническа инфраструктура до границите на имота /ЗНИ, чл. 20/. Средствата от републиканския бюджет за изграждане на инфраструктура с цел насърчаване на инвестиции се предвиждат ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България;
  
• 
  възможности за предоставяне на възмездно (без търг или конкурс) или безвъзмездно право на собственост или ограничени вещни права върху недвижим имот – частна държавна или общинска собственост по искане на инвеститора, получил сертификат за първи клас /ЗНИ, чл. 18/.
  

Дейностите в тази област са свързани основно с подкрепа на инвестициите в НИРД и иновации в МСП за стартиращия иновационен бизнес. Подобряването на финансовата среда /например, данъчни облекчения/, които да насърчат създаването на малки и средни предприятия, които ще инвестират в научни изследвания, ще бъдат двигател на новото разбиране за иновациите. Факторът, който в най-голяма степен затруднява предприятията (според изследване направено за първи път през 2004г. за иновативните предприятия в България от НСИ), е липсата на подходящи източници на финансиране. Инвестирането в разработката на нови изделия, технологии и тяхното внедряване е рискова дейност и липсата на инструменти за рисково финансиране оказва най-съществено влияние за ограничения обем на инвестициите за технологично обновяване, особено в МСП.

• 
  подкрепа за разработване на проекти в НИРД (включително индустриални изследвания и предконкурентно развитие);
  
• 
  прилагане на диференцирано данъчно облагане или по-висока амортизационна норма за:
  
  • 
    малки и средни предприятия, които внедряват нови технологии;
    
  • 
    създаване и развитие на технологични паркове и инкубатори при инвестиции в активи за обновяване и модернизиране на инфраструктурата на висшите училища и научни организации;
    

• 
  изграждане на схема за насърчаване на рисковия капитал, насочена към малките и средни предприятия и др., в съответствие с НПИР до 2006г. и НПР за следващия петгодишен период от 2007г.
  

Чрез разработената стратегия се цели постигане на съгласуваност между целите на политиката за устройство на територията и тази за регионалното развитие като задължително условие за динамично, устойчиво и балансирано развитие на община Каолиново. В тази връзка общинската стратегия следва да осигурява процеса на постигане на устойчивост на селищната мрежа и изграждане на качествена жилищна среда, която да гарантира благоприятно социално-икономическо и екологично развитие на Общината. Изходната позиция при определяне на действията на общинското ръководство и колектива, разработващ стратегията е необходимостта от извеждане на необходимите мерки за подпомагане изоставането в социално-икономическото развитие и жизнения стандарт на населението в община Каолиново. Общинската стратегия и изведената на нейна основа общинска политика следва да бъдат насочени към разнообразяване на структурата на селскостопанската заетост, намаляване на безработицата и към създаване на нови връзки между селото и града. В населените места от община Каолиново основен приоритет следва да бъде предоставянето на услуги за развитие на техния селскостопански капацитет и в разкриването на малки и средни предприятия, свързани със селскостопанското производство. Близостта на селата от община Каолиново до град Шумен е фактор, който общинското ръководство следва да използва в бъдеще като възможност за подобряване на връзката “град-село” и превръщане на общинския център и град Шумен в опорни центрове на селищната мрежа, обслужващи селската местност. По този начин се цели чрез подобряване на взаимодействието между селата и града да се повиши конкурентноспособността на селските райони в област Шумен, което е и в унисон с общоевропейската политика за устойчиво развитие и устройство на Европейския континент и с приетата Национална стратегия за регионално развитие на Република България в периода 2005 - 2015.

Имайки предвид всичко това, както и резултатите от анализа, прогнозите за настъпващите промени в процеса на интеграция на страната ни към ЕС и в съответствие с целите и приоритетите на националната и областна стратегия, както и националните и областни секторни политики са определени визията, целите и приоритетите на общинската стратегия, както следва:

В И З И Я: Общината да се превърне в уютен дом за своите жители, в който са налице всички условия за пълноценен живот, работа и социална интеграция, като се осигури балансирано и устойчиво развитие на територията и се запазят историческите, културните и религиозните ценности като фактори за успешното икономическо и социално развитие на Общината.

Така формулираната визия очертава желаният от всички в Общината краен резултат в развитието на Общината през следващите 10-15 години. Държавата е отредила на Общината роля на ядро в район и населени места, където са необходими мерки за подпомагане изоставянето в социално-икономическото развитие и жизнения стандарт. Общината е приела тази роля и чрез визията си е очертала ясна картина на очакваното бъдеще. Това предполага огромни усилия за мобилизиране на всичките й ресурси и привличане на външни такива.

2. ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ

Главната цел за развитие на община Каолиново произлиза от анализа на ситуацията, областната стратегия, плана за развитие на СИРП и от главната цел в Националната стратегия за регионално развитие на България до 2015г. и намира израз в постигането на висока трудова заетост на основата на устойчиво и балансирано развитие на Общината.

Главната цел може да се постигне чрез реализирането на следните стратегически цели:

• 
  постигане на прелом в развитието на Общината чрез инвестиции във физическия и човешкия капитал за постигане на средните равнища на развитие в областта и в Североизточен район на планиране;
  
• 
  намаляване на вътрешно регионалните различия в областта чрез развитие на общинския потенциал, подобряване качеството на физическата и бизнес инфраструктура и опазване на околната среда;
  
• 
  ефективно използване на местните ресурси в полза на населението от община Каолиново.
  

Реализирането на главната цел и съставните й елементи, детайлизирани в стратегическите и специфичните цели, предполага провеждането на комплекс от мерки, които ще доведат до повишаване равнището на социално-икономическото развитие на Общината с оглед доближаване до средните параметри на развитие в областта, Североизточния район за планиране и страната. Това ще се постигне чрез създаване на условия за ускорен растеж и повишаване на конкурентноспособността на общинската икономика. За целта общинската политика за развитие ще създава условия и подкрепя преструктурирането на местната икономика, стимулирането на заетостта и подобряване на образователните характеристики на работната сила и съобразяването й с реалните потребности на местния пазар на труда, технологичното развитие на селскостопанското производство, подобряване, както и доизграждане на местната техническа и социална инфраструктура, допринасяща за привличане на бизнес инициативи и инвеститори.

Постигането на високи равнища на икономически растеж чрез подобряване на продуктивността в селскостопанското производство и добивната промишленост, увеличаване на заетостта ще допринесат за повишаване на жизнения стандарт и ще генерират ресурси, необходими за развитието на инфраструктурата, социалните услуги и др.

Ограничеността на местните и национални ресурси изискват определянето на приоритетите за развитие на Общината до 2013 г, както следва:

Приоритетите в Общинския план за развитие до 2013г. имат приемственост с тези, определени в актуализирания Общински план за развитие до 2006г. като ги доразвиват в съответствие с:

• 
  Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005-2015;
  
• 
  Регионален план за развитие на СИРП до 2013;
  
• 
  Областна стратегия на област Шумен 2005-2015;
  
• 
  Последни варианти на Националната референтна рамка ;
  
• 
  Оперативни програми (за Регионално развитие; Конкурентноспособност; Околна среда; Транспорт,Човешки ресурси и Туризъм).
  

Приоритетът се извежда от стратегическите насоки на общността за политиката в областта за развитие на селските райони, проект на Национнален стратегически план за развитие на селските райони през периода 2007 - 2013г, Регионалния план за развитие на СИРП и областната стратегия на област Шумен.

Както се вижда от SWOT анализа община Каолиново е с висока степен на безработица и висок индекс за бедност. За реализиране на визията за превръщане на Общината в привлекателно място за живеене е необходимо интензивно местно икономическо развитие и икономически растеж на общинската икономика с по-високи темпове от тези в областта, района за планиране и страната. В рамките на този приоритет специфичните цели са:

Специфична цел 1: Създаване и развитие на привлекателна за инвеститорите икономическа среда и бизнес климат.

В условията на пазарната икономика общинската администрация следва да създава благоприятни условия за привличане на чужди инвеститори, а частните предприятия да откриват нови работни места, реализират икономически разстеж и следва да спазват регламентите за опазване на околната среда. В тази връзка решаваща в бъдеще ще бъде ролята за осъщесвтвяване на това партньорство между местната власт, бизнеса и НПО. За целта ще бъдат подкрепяни дейности, допринасящи за:

• 
  сдружаване на земеделски производители и малки фирми, уедряване на обработваемата земя;
  
• 
  стимулиране на малкия и среден бизнес в селското стопанство и добивната промишленост;
  
• 
  модернизация на селското стопанство;
  
• 
  по-добро управление на земята в Общината и стимулиране на алтернативно земеделие;
  
• 
  увеличаване на площите с трайни насаждения и възстановяване на традициите в областта на овощарството;
  
• 
  подобряване на състоянието на горските ресурси и развитие на дейности с използването на горския фонд;
  
• 
  насърчаване развитието на публично-частното партньорство;
  
• 
  развитие и усъвършестване на комуникационната стратегия с цел привличане на инвестиции;
  
• 
  насърчаване развитието на групи и мрежи от свързани производства (клъстери) на регионален и браншови принцип;
  
• 
  регионално ориентиран инвестиционен маркетинг;
  
• 
  подобряване на инвестиционната среда за инвеститорите.
  

Важна предпоставка за развитие на бизнеса и привличане на инвестиции е наличието на модерна и отговаряща на европейските изисквания физическа и бизнес инфраструктура.

Местната транспортна инфраструктура е важен фактор за развитие на икономически дейности в Общината и привличане на инвеститори. Приоритетите на общинското ръководство в тази насока ще бъдат свързани със създаване на условия за реконструкция, рехабилитация и модернизацията на пътищата от III и IV клас, които се намират в недобро експлоатационно състояние. Както се вижда от анализа на ситуацията, в недобро техническо състояние са и другите видове физическа инфраструктура в Общината.

В тази връзка при реализирането на общинската политика основно внимание ще се отделя на подкрепата за:

• 
  развитие и модернизация на регионалната и местна транспортна инфрастуктура;
  
• 
  модернизиране на уличната мрежа в населените места на Общината
  
• 
  развитие и модернизация на водопроводната и канализационна мрежа в населените места на Общината;
  
• 
  организация и управление на отпадъците;
  
• 
  развитие и модернизация на комуникационната инфраструктура;
  
• 
  развитие и модернизация на енергийната инфраструктура.
  

Укрепването на човешкия капитал, социалното и етническо сближаване и интегриране, опазването на природното и културно наследство в Общината ще допринесе за повишаване привлекателността и качеството на живот в Общината. Общият ефект е не само в полза за икономическото развитие на Общината, свързано с растежа, заетостта, доходите и грижите за населението, но и в полза на социалната интеграция на етническото население в Общината и утвърждаването на традиционните сравнителни предимства на обичаи, култура, традиции и историческо наследство. Концентрирането на общинските ресурси и потенциал за повишаване на привлекателността и качеството на живот в Общината изисква поставянето и реализирането на следните специфични цели:

Знанията, квалификацията и уменията на работната сила в новия 21-ви век са основно сравнително предимство в междурегионалната конкуренция в страната и са основен фактор за атрактивност на региона. Условията на работа и живот са важни предпоставки за задържане и привличане на работната сила като основен фактор за икономическо развитие на даден регион. Анализът на ситуацията в Общината и разкритите проблеми с миграцията на населението изискват от общинското ръководство да положи големи усилия в подкрепа на действия, които водят до подобряване на условията за работа и живот и по-конкретно:

• 
  благоустрояване на населените места в Общината;
  
• 
  планиране и изграждане на зони за отдих;
  
• 
  изграждане на нови, възстановяване и модернизация на съществуващи спортни съоръжения;
  
• 
  поддържане и изграждане на нови религиозни храмове.
  

В последните години, както се вижда от анализа на ситуацията в Общината са предприемани мероприятия за развитие на пазара на труда и намаляване на безработицата. Но населението на община Каолиново е сравнително малко и всички действия по развитие на пазара на труда само в рамките на Общината не дават необходимия ефект, поради което се изисква да се търси интеграция в рамките на областта и дори в Североизточния район за планиране и страната. С членството на страната ни в ЕС от 01.01.2007г. и опасността за рязко нарастване на миграционните процеси в страните от ЕС, то съществува необходимостта от приемане на мерки за развитие на интегриран подход в развитието на пазара на труда.

За постигането на тази специфична цел е необходимо да се реализират действия способствуващи за осигуряване на:

• 
  общинска програма за заетост като интегрирана част от областните програми;
  
• 
  подкрепа за предприемачите, които прилагат нови технологии в модерно селско стопанство и биологичното производство;
  
• 
  професионална преориентация и преквалификация на безработните съобразно новите потребности на пазара на труда.
  

Основният индикатор на възможностите за достъп и за качество на здравните услуги е продължителността на живота. Както показват данните от анализа населението в община Каолиново е не само с по-ниска продължителност на живот от тази в страните от ЕС и страната, но и за Североизточния район за планиране и областта. Една от многото причини за това са и ниското качество на здравните услуги в Общината, както показва анализа на ситуацията. Анализът откроява също така и ниското ниво на културните дейности в Общината и незадоволителната материална база на културните институции (читалища и др).

За намаляване на тези регионални дефицити в достъпа и в качеството на здравните услуги и културни дейности, общинското ръководство ще подкрепя дейности, свързани с развитието на здравеопазването, включително инвестиции за развитие и подобряване на здравното осигуряване на населението в Общината и населените места.

Ще се стимулират също така дейности по развитие на културата:

• 
  модернизация на общинската здравна, културна и социална инфраструктура;
  
• 
  подобряване организацията на доболничната здравна помощ и здравна профилактика;
  
• 
  стимулиране на читалищната и други форми на културни дейности
  

Укрепването на институционалния капацитет в община Каолиново ще допринесе за създаване и развитие на административен и абсорбционен капацитет за по-добро усвояване на средствата от националните и Структурните и Кохезионния фондове, програмно проектиране, наблюдение и оценка на изпълнението на областната стратегия и регионалния план за развитие. Това ще се постигне чрез насърчаване на дейности по следните специфични цели:

Ще бъдат предприети действия, които ще доведат до:

• 
  укрепване на общинските административни структури, отговарящи за разработването, координирането, изпълнението и оценката на изпълнените проекти;
  
• 
  подобряване на координацията и взаимодействието между различните селищни места и изпълнителите на действията и мерките от Плана за развитие на Общината;
  
• 
  обучение на административния персонал и развитие на умения по управление на проекти и финансов контрол;
  
• 
  системи за мониторинг и контрол на изпълнение на плана.
  

Партньорството ще бъде засилено чрез дейности по:

• 
  подобряване на сътрудничеството между областното ръководство и Общината в процеса на разработването на стратегии и планове;
  
• 
  активизиране и стимулиране дейността на изградените Местни консултативни съвети за икономическо развитие;
  
• 
  стимулиране на публично-частното партньорство.
  

Ще се стимулират процесите на:

• 
  обслужване от едно гише в Общината и развитие на електронните услуги;
  
• 
  участие на неправителствените организации и МКС за МИР в контрола и оценката на общинската власт и в процеса на вземане на политически решения;
  
• 
  обучение на персонала за подобряване качеството на предоставяните административни услуги;
  
• 
  систематизиране на документацията и архива на Общината и въвеждане на електронна система на обработка;
  
• 
  изпълнение на програмата за изготвяне на кадастър на всички населени места в Общината.
  

В селските райони с преобладаваща смесена структура на различни малцинствени групи от българско, ромско и турско население от изключителна важност е правилната целенасочена общинска политика за социално интегриране и развитие на гражданското общество. В процеса на интегрирането ни в Европейския съюз ще се използват европейските, национални и общински ресурси за преодоляване на социалните различия между различните етноси, живеещи на територията на община Каолиново и иницииране на проекти за развитие на гражданското общество като се ползват “добрите практики” в ЕС.

Развитието на демократичното общество в интегрирана Европа изисква приемане и адаптиране на социално слабите слоеве и малцинствени групи в обществените процеси. За целта усилията на общинското ръководство ще бъдат насочени към създаване на условия и предпоставки за интегриране на тези групи и тяхното включване в инициирани социални програми и проекти за:

• 
  подкрепа на бъдещите предприемачи и самонаети с особен акцент върху развитието на женското предприемачество и узязвимите слоеве на обществото;
  
• 
  развитие на системата за социално подпомагане и интегриране на уязвими обществени групи;
  
• 
  подобряване условията за живот и жилищна политика;
  
• 
  запазване и развитие на културната идентичност на малцинствените общности;
  
• 
  модернизиране на образователната и културна инфраструктура на Общината;
  
• 
  създаване на условия за подобряване на средата и възможностите за социални контакти, гарантиране на достъп до услуги на хората в неравностойно положение;
  
• 
  обществен ред и сигурност.
  

3. Специфични цели и мерки по отделните приоритети

4. ОПИСАНИЕ НА СЪВМЕСТНИ ДЕЙНОСТИ И ПРОЕКТИ, КОИТО ДОПРИНАСЯТ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ОБЩИТЕ ЦЕЛИ НА РАЗВИТИЕ НА СЪСЕДНИ ОБЩИНИ

* Програма за управление на отпадъците

* Проект “Урбанизация”

По Приложение 1

След приемането на Плана за развитие от Общинския съвет, кметът на Общината ще назначи постоянна работна група към Общината, която да разработи Индикатори за оценка на реализацията на Плана за развитие, по които ще се извършва оценка на ефективността му всяка година. Примерният списък с индикатори е както следва:

1. 
   Повишаване активността на пазара на земята/терени на територията на Общината.
   
2. 
   Километри ремонтирани пътища.
   
3. 
   Увеличаване на дължината на ВиК инфраструктурата в населените места.
   
4. 
   Подобряване на показателите за оценка на екологичното състояние на Общината.
   
5. 
   Повишаване на броя на постоянно заетите лица на територията на Общината.
   
6. 
   Брой закрити и новоткрити малки и средни предприятия на териториата на Общината.
   
7. 
   Увеличаване на дължината на ВиК инфраструктурата извън населените места.
   
8. 
   Повишаване качеството на пътната мрежа чрез извършени ремонтни работи.
   
9. 
   Увеличаване на броя километри в общинската пътна мрежа.
   
10. 
    Процентно увеличаване на инвестициите на територията на Общината.
    
11. 
    Брой санирани сгради.
    
12. 
    Подобряване на показателите за енергийна ефективност.
    
13. 
    Брой партньорски проекти по линия на Европейския съюз на училищата в Общината.
    
14. 
    
    Каталог: raw -> uploads
    uploads -> Municipality of kaolinovo
    uploads -> Програма за развитие на читалищната дейност в община антоново за 2014 година
    uploads -> Municipality of kaolinovo
    uploads -> Информационен лист национален Референдум
    uploads -> Избирателен списък (за публикуване на интернет страницата на общината)
    uploads -> Избирателен списък част I (за публикуване)
    
    
    
    Изтегляне 2.19 Mb.
    
    Сподели с приятели: