За периода 2007 – 2013г. „Наймекс груп” еоод софия, 2006 съдържание

1.4. Природни характеристики и ресурси

Пясъкът, който се произвежда е особено ценен за леярската и стъкларската промишленост. Фабриката произвежда годишно 70 хил.т обогатен каолин. Запасите са около 65 млн.тона.

Икономиката на Общината е обвързана основно с добиването и обогатяването на каолин. Количеството е достатъчно за търсене на допълнителни възможности и увеличаване на годишния добив.

Горите на територията на Общината възлиза на 68 000 дка, като основно са залесени с широколистни видове. Досега реално са възстановени около 4 000 дка гори, а предстои да се въведат във владение собственици с още 1582 дка гори.

Растителното разнообразие в горския фонд на Общината включва над 40 дървесни видове, в т.ч. 4 иглолистни, над 20 храстови видове и над 100 броя тревни растителни видове.

Снабдяването на населението, промишлеността и селското стопанство с вода за питейно-битови и промишлени нужди се осигурява чрез изградени и включени в експлоатация 6 бр. дълбоки тръбни кладенци и съоръженията към тях. Ежемесечно на Общината се подава около 100 хил. куб. м вода, която се равнява на около 40л/сек. Водните количества се доставят по помпен начин.

П
одаваните количества вода

Захранва селата Средковец, Гусла, Браничево и Загориче. В експлоатация са два броя дълбоки тръбни кладенци. Съществуващата помпена станция е с 2 хоризонтални помпи. Нужно е търсене на средства за изграждане на ефирна сигнална линия за с.Браничево, за да се използват максимално двата тръбни кладенеца, особено през летните месеци.

Обхваща селата Тодор Икономово и Дойранци. Има помпена станция с две хоризонтални помпи и два броя дълбоки тръбни кладенци. Водните количества са достатъчни.

Това е общинския център Каолиново, кв. Кус и с. Боймир. Работи с един дълбок тръбен кладенец с помпена станция с три групи хоризонтални помпи. Има и втори тръбен кладенец, който не е въведен в експлоатация. Водоподаването през летния сезон е нарушено, тъй като напорния водоем в Каолиново е само 150 куб.м, което е недостатъчно, а в кв.Кус изобщо не съществува. Трябва да се довърши водоема в кв.Кус, започнат в 1995г.

Захранват се 3 села – Лятно, Долина и Ружица /община Никола Козлево/. Има дълбок тръбен кладенец и помпена станция с 2 хоризонтални помпи. Изпитва се недостиг на вода през летните месеци. Наложително е извършването на основен ремонт на сигналните линии от помпена станция до напорен водоем, защото е с нарушена изолация. Нужна е корекция на реката в района на помпената станция, защото коритото е затлачено и водата не стига до помпената станция.

Оттам се захранват Климент, Наум, Тъкач и Пристое. Има осезаем недостиг на вода. Групата е изградена в 1925 - 1929г. на база карстови извори, които намаляват с всяка година.

В рамките на Общината в нито едно населено място няма изградени системи за отпадни води.

Особено тежко е състоянието на системата за отпадни води в гр. Каолиново и кв. Кус. /виж по-подробно раздел Населени места - Каолиново и кв.Кус/. Нужно е да се вземат спешни мерки по решаването на този въпрос, тъй като ползването на септични ями и попивни кладенци може да доведе до избухването на епидемии в града.
2.3. Транспортни мрежи

№	Наименование на пътя	Дълж. /км/	Състояние	Каменна настилка /км/	Без настилка
70015	Изгрев, Тъкач, Сини вир, Иглика, Велино, Царев брод, Мътница	14,7	средно
23402	Ясенково, Борци, Венец, Черноглавци Сини вир, Лятно	6,26	средно
20715	Крива река - Лиси връх	6,5	лошо	3,9
23412	Климент - Наум - Изгрев	5,3	добро	3,06
23413	Гусла - Средковец	4,4	лошо
23414	Наум - Тъкач	2,4	средно
70008	Браничево - Гусла	3,5	средно
70009	Браничево - Прохлада	1	лошо
	ОБЩО	44, 06		6,96

Дължината на пътната мрежа в Общината е 106,389 км. Първи клас мрежата е 15,859 км, втори клас няма, трети клас – 46, 470 км и общинските пътища са 44,060км.
2.4. Депа за твърди битови отпадъци

Съществува депо за депониране на неопасни неорганични отпадъци в хвостохранилище “Каолин” АД, гр. Каолиново. Сметището на гр.Каолиново е нерегламентирано, липсва и организирано сметосъбиране. Основно трябва да се вземе решение за рекултивация на земите около мините на “Каолин” АД, за да се превърнат те в нормални земеделски земи.

Електроразпределително предприятие – “Електроразпределение” ЕАД, гр. Варна – клон Шумен.

В община Каолиново има една подстанция, с два входящи електропровода с мощност 110/20 kV и 11 изходящи електропровода по 20 kV.

На територията на Общината функционират 84 трансформаторни поста. Мрежата НН е въздушна, която предстои да се ремонтира. Има проектна готовност за село Тодор Икономово. През 1997 година вследствие на заледяване е причинена крупна производствена авария, която оставя без ток населението в продължение на 2 месеца. Мрежата е отремонтирана, но не и подменена.

В Общината има 98 обекта потребители на енергия, 3 от тях използват течни горива за отопление, а останалите се отопляват с дърва, въглища и електроенергия.

Значителните разходи за енергия на общините ги прави силно заинтересовани да следят електропотреблението си, което налага създаването и въвеждането на информационна база от обобщаващи данни. Базата за следене на енергията в началото /1997г./ включва информация за фактическите разходи на горива и енергия по функционални групи на общинските дейности в натурално изражение. От изключителна важност е община Каолиново да стане член на мрежата за енергийна ефективност, както и изграждането на бюро за енергийна ефективност.

Както в Република България, така и в община Каолиново, въпросите за замърсяването на околната среда в резултат на неефективното изразходване на енергията са особено актуални. Един от подходите за подобряване на екологичната обстановка е реализацията на проекти и програми за икономия на енергия за значими групи от консуматори.

Анализът показва, че енергията, която се консумира, е предимно за отопление и осветление. Сградния фонд, инсталациите, услугите и консумацията на енергия са следните:

• 
  общ брой на сградите - 96, като почти всички от тях са монолитни;
  
• 
  сградният фонд на Общината е сравнително остарял, като по сектори са както следва:
  

• 
  дограмата във всички сгради е дървена (и като цяло в лошо състояние)
  
• 
  покривите в повечето случаи са с керемиди, като отделни сгради са с хидроизолация с асфалтово покритие.
  

• 
  в кухненските блокове на детските заведения приготвят храната на електрически готварски печки, което е изключително енергоемко;
  
• 
  като цяло общинските сгради не са оборудвани с луминесцентно осветление.
  

Получените данни за 96 общински сгради дават възможност да се извършва оценка на обектите по сектори, по целеви групи, като за всяка сграда се определят индексите на енергопотребление, характеризиращи разходите на енергия за единица площ.

Постигането на по-ниски текущи енергийни разходи трябва да бъдат приоритетни за инвестиции с оглед повишаване на енергийната ефективност в сградите и системите за улично осветление.
2.6. Комуникационни мрежи

Състоянието на пощите в Общината е сравнително добро с изключение на кв.Кус, който се намира на 6-7 км от общинския център. Там изобщо няма поща. Тежко е положението с телекомуникационните обекти. Почти в цялата община проблемите с телефонизацията остават открити. В дадена справка от ТРД – Шумен с приоритет се ползва единствено телефонизацията на с.Лиси връх. Стойността на проекта е 70 хил. лв. и има проектна готовност за решаване на проблема. При по-внимателно вглеждане обаче, може да се помисли за окрупняване на телефонизацията по определен географски признак.

Във всички сгради се използват локални топлоизточници. С водогрейни котли се отопляват 6 сгради. По вид на гориво котлите са - с нафта – 4 броя и твърдо гориво (дърва и въглища) – 5 броя. Котли типове и мощност в сградите са:

• 
  водогреен котел ОН 550 Плам – 2 броя
  
• 
  водогреен котел ОН 250 Плам – 1 броя
  
• 
  водогреен котел ГНВ 150 – 1 брой
  
• 
  водогреен котел (твърдо гориво) – 5 броя
  

Необходимо е да се извърши почистване и ремонт на котлите, ремонт на отоплителните системи, замяна на неефективните горелки с нови автоматизирани. Наред с ремонтите е необходимо бързо преминаване от течно гориво на природен газ, поради това, че той е най-евтиният, екологично чист, с висок коефициент на полезно действие и най-ниски загуби при пренос на енергия.

Липсата на замърсяващи промишлени предприятия и топлоцентрали, на големи животновъдни ферми, както и на пътни артерии или магистрали с висока интензивност на автомобилния трафик, предполагат сравнително високата чистота на отделните компоненти на околната среда – въздух, вода и почви.

В началото на тази година община Каолиново е разработила Програма за околната среда, съвместно с РИОСВ-Шумен. Там подробно са изброени всички показатели и мерките, които трябва да се вземат за опазване на околната среда. Средногодишните норми на концентрация на прах, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород, оловни аерозоли за годините 1993 – 2005г. са в рамките на нормалното и се контролират в пункта от Националната система за екологичен мониторинг / НСЕМ / на територията на областта.

На територията на Общината няма регистрирани територии, замърсени от промишлени отпадъци.

Един от главните проблеми на околната среда на териоторията на Общината е изхвърлянето на битовите отпадъци на нерегламентирани места и с това създаването на незаконни сметища. Такива сметища има както в близост до селата, така и до града. Те се образуват от изхвърлената оборска тор и други битови отпадъци.

Употребата на торове и пестициди е в границите на нормативите. Важен проблем е събирането и безопасното съхраняване на залежали и негодни пестициди и такива с неизвестен произход, тъй като тези торове са безнадзорни, не се стопанисват правилно и съществува опасност от натравяне на хора и животни. В условията на пазарна икономика тяхното съхранение изисква помещения, както и определени условия за съхранение (например обезопасеност срещу кражби и замръзвания, вентилация).

Отпадъците, които се събират организирано на територията на Общината, са предимно битови. Във всички останали селища на Общината не се извършва машинно сметоизвозване и твърдите битови отпадъци се събират в съдове с различен обем и се извозват на малки сметища, намиращи се в близост до селата. Машините за събиране и извозване на отпадъците са стари и амортизирани. Съществен проблем при събирането на отпадъците е и недостатъчният брой на кофите и контейнерите за смет, като голяма част от тях също са много захабени. Налице са значителен брой нерегламентирани сметища на територията на Общината, както и временен склад за промишлени и опасни отпадъци, стари торове и пестициди в с. Тодорово.

До момента на територията на община Каолиново не е извършвано разделно събиране на отпадъците и не е разработвана програма за такава система.

Ефективното сметосъбиране и обезвреждане имат пряко отношение към общественото здраве. Създаването на нови и поддържането на съществуващите алеи и паркове за обществен отдих, ще подобрят състоянието на околната среда и ще способстват за по-добър екологичен комфорт за населението, гостите и туристите на Общината .

Община Каолиново ще изготви Наредба за подържане, опазване на чистотата и ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда на територията на Общината. Тази Наредба ще урежда управлението на отпадъците с цел да се предотврати, ограничи или намали вредното им въздействие върху околната среда, както и заплащането на съответните услуги съгласно действащото законодателство. В Наредбата ще са включени редица клаузи, които забраняват съвместното изхвърляне на битови отпадъци и такива от растителен и животински произход, строителни, батерии, акумулатори и други опасни отпадъци.

Приета е и Наредба за реда, начина и условията за отглеждане на животни, която регламентира отглеждането на селскостопански животни, както и на други видове животни, отглеждани със стопанска, научна, спортна цел или като домашни животни.

Няма замервания и показатели кои замърсители на атмосферния въздух са в наднормени количества - прах, азотни окиси, серни окиси, оловни аерозоли.

По отношение чистотата на атмосферния въздух районът на Каолиново не е сред проблемните. За чистотата на атмосферния въздух в района освен климатичните фактори и релефа допринася и липсата на големи промишлени предприятия или топлоцентрали. Липсват и големи животновъдни ферми.

Замърсяване на повърхностните води

В Общината няма производствени предприятия, които да замърсяват повърхностните води. На територията на Общината няма канализация и пречиствателни станции за отпадни води.

По отношение на акустичната обстановка в Общината няма замервания за превишаване на шума над допустимите норми.

По отношение на зелената система няма разработени проекти за създаване на нови паркове и лесопаркове. Липсва цялостна концепция за това в рамките на Общината.

Налице са значителни екологично чисти територии. Красивата и екологично чиста природа, отсъствието на замърсяващи производства, аграрният характер на основния поминък на местното население са важна предпоставка за въвеждането на производства на екологично чисти продукти от животински и растителен произход, както и за насърчаване развитието на селския и екотуризъм на територията на Общината.

Усилията трябва да се насочат към запазване и разширяване на териториите с добро качество на околната среда. Актуализирането на Общинска програма за управление на околната среда ще систематизира усилията за осигуряване на благоприятна жизнена среда и устойчиво използване на природните ресурси.

Налице е богато биологично разнообразие и територии с природна значимост, които са предпоставка за развитие на туризъм и прекарване на свободното време на гражданите на Общината.

По отношение управление на замърсяването с отпадъци в дългосрочен план са необходими следните действия:

• 
  оптимизиране на периодичността на извозване на твърдите битови отпадъци за достигане на максимална степен на санитарно-хигиенни условия за опазване здравето на населението и осъществяване дейността с възможно най-ниски разходи;
  
• 
  разширяване на системата за организирано сметосъбиране с постепенно включване на останалите населени места;
  
• 
  разработване на програма за разделно събиране на отпадъците и започване на изпълнението й;
  
• 
  изготвяне на проекти за премахване на стари замърсявания;
  
• 
  изготвяне на проект за закриване на общинското сметище и реализиране на закриването с цел обслужване от общо регионално депо;
  
• 
  възлагане на дейности по събирането и извозването на ТБО, съгласно ЗООС и ЗОВВОС;
  
• 
  изследване на съществуващите замърсявания на територията на землищата;
  
• 
  рекултивация на закрити сметища в и край населените места и пътищата и реализация;
  
• 
  съставяне на екологични програми в УЗ в Общината. Провеждане на квалификационни курсове за заетост в сферата на Управлението на отпадъците;
  
• 
  изграждане, макар и в начален вид, на система за разделно събиране и третиране на оползотворими компоненти /хартия, стъкло, метал, градински отпадъци/ и опасни отпадъци /промишлени, селскостопански, медицински/.
  

В община Каолиново са включени 16 населени места, чието население наброява по постоянен адрес 21 379 души, а по настоящ адрес 15 219 души към 30.07.2006г. Населението е съставено от представители на българския, турския и ромски етнос. Християнското и мюсюлманско вероизповедание определят населението по религиозен признак. Средната гъстота на населението за 2004г.за Общината е около 73 души на кв.м.

Разпределението на населението по пол е равномерно с лек превес на жените. 50.4% на 49.6%. Динамиката на половата структура има пряка връзка с естествения прираст на населението в Общината и за последните 6 години тенденцията е общият брой на мъжете и жените да намалява.

В края на 2002г. естественият прираст в Общината е -1.9. При относително по-високи от средните за страната и областта показатели за раждаемост в Общината тенденцията към намаление на естествения прираст на населението очевидно се дължи на миграцията към по-големите градове и съседна Турция.

Районът на община Каолиново не се различава много от процесите на миграция, протичащи в региона. Целият регион се отличава с интензивна миграция, насочена предимно към големите икономически центрове на страната и чужбина. Трайна е тенденцията на напускане на Общината от хора в работоспособна възраст, които търсят препитание в чужбина и по-големите градове на страната. В резултат на тези процеси се наблюдава трайна тенденция на намаляване броя на хората със средно специално и висше образование. Безработицата и непълната заетост отбелязват огромен скок през последните години.

За периода 1992 - 2001г. турският етнос намалява с 7,5%, но се запазва като общ дял. През периода 1992 - 2001г., по данни от последното преброяване българите са намалели с повече от 25 % и са загубили 2.28% от дела си. В същия период ромската група се увеличава с почти 10% и делът й нараства на 10.5%. В Общината живеят над 1316 роми. Основният проблем на ромското малцинство е ниската здравна и образователна култура. Поради факта, че по-голямата част от тях нямат постоянни източници на доходи, децата им не посещават училище и увеличават дела на неграмотните в Общината.

В общи линии етническият състав запазва броя от 1992 година с незначителни отклонение, а именно: намаление на общия броя с 1012 души. Няма статистически данни за други години и не могат да се правят генерални изводи за тенденцията. По неофициални данни населението по етнически състав и възраст в общи линии запазва броя от 1995г. с незначителни отклонения. Хората до 19г. през 1992г. представляват 31,59% от общо живеещите в Общината, от 19 до 60г. – 52,57%, от 60 и нагоре – 15,83%. През 1995г. до 19г. са: 24,86%, до 60г. – 55,76%, над 60г. – 19,37%. По информация, взета от ЕСГРАОН отклонението е в границите на нормалното и не се забелязва особена тенденция по увеличаване или намаляване на естествения прираст. Общата тенденция в страната на увеличаване на броя на населението от ромския етнос налага разработването на дългосрочна политика на приобщаване на етноса към процесите на развитие на Общината. Етническият състав на Общината позволява подготовката и провеждането на дългосрочна политика за интегриране на етносите, която да има и превантивна роля срещу нарастване на бъдещи етнически разслоения в Общината.

Население на 7 и повече години по степен на образование

в община Каолиново към 01.03.2001г. от “Преброяване 2001”

Общо	Висше	Полувисше	Средно	Основно	Начално	Незавършено	Неграмотно	Дете	Непоказано
11484	133	106	1734	4785	3098	1085	466	41	36

Според комбинирания образователен индекс на населението за 2003г. /0,891/ Общината се нарежда в групата на последните общини в България .Само 16.26% от населението имат завършено средно или по-високо образование. Почти 39.43% от жителите са с начално и незавършено начално образование. Под 1.5% са хората с висше образование, което е с 8.2% по-малко от дела им за страната за 2003г. Тези неблагоприятни показатели са резултат на променената социално-икономическа среда и миграцията извън Общината на населението с по-висока образователна степен.