За периода 2007 – 2013г. „Наймекс груп” еоод софия, 2006 съдържание

България вече се явява като предпочитано място за инвестиции в плановете на все повече компании, но съществуват редица резерви, свързани с необходимостта от доизграждане и рехабилитация на инфраструктурата, както и в намаляването на административните бариери на централно и местно ниво. Това би допринесло за увеличаване на ръста на преките чужди инвестиции (ПЧИ) на “зелено” в ключови сектори на региона с висока добавена стойност.

Пространствената локализация на местните и чуждестранни инвестиции в България през годините следва модел, изразяващ предпочитанията на инвеститорите да избират региони, които са силно урбанизирани, с добре развита инфраструктура и квалифицирани човешки ресурси. Затова изследването на възможностите за привличане на инвестиции в общините, обект на разработване на плановете за местно икономическо развитие, следва да се осъществява в по-големите териториални общности, където се наблюдава този процес и са налични или по-лесно се създават условията и предпоставките за привличане на местни и чужди преки инвестиции, каквато е община Каолиново и Североизточния регион като цяло. В тази община чрез клъстерната организация на производството е възможно създаване на условията и предпоставките за привличане на инвестиции.

Проучването на опита на страни като Унгария, Чехия и Полша недвусмислено показва, че за привличането на инвеститорите е необходимо изграждането на техническа, транспортна, енергийна и комуникационна инфраструктура. Това е свързано със значителни финансови средства, включително от държавния бюджет, които се връщат многократно под формата на увеличени бюджетни приходи в следващите няколко години, заложени в плановете за развитие на съответните общини и региона като цяло, а така също и в областните стратегии.

В тези стратегически документи се взема под внимание големият потенциал на регионалната икономика, който може да бъде реализиран през следващите периоди, чрез нарастване темпа на инвестиционната активност на българските предприемачи, както и ако се поддържа висок приток на преки чуждестранни инвестиции. Това би спомогнало за нарастването на заетосттa в общините и региона и за по-ефективното преструктуриране на съществуващите работни места от по-нископроизводителни към по-високопроизводителни сектори на регионалната икономика.

Ето защо изследването ще бъде осъществено на регионална основа за Североизточния регион и по-конкретно за общините Каолиново, Хитрино, Венец и Никола Козлево в област Шумен. Изследването се базира на данните от анализа на ситуацията в тези общини, изложени в плановете за развитие на общините за периода 2007 - 2013г., в чието разработване и актуализиране са участвали авторите. В тези актуализирани планове на отделните общини, в отделните раздели са анализирани възможностите за привличане на инвестиции в общинските икономики, а тук ще се представят само обобщените изводи на SWOT анализа и дадените препоръките, насоките и мерките за активизиране на дейността по привличане на инвестици и постигането на условията и предпоставките за местно икономическо развитие. Изследването се базира на разработената от Правителството «Стратегия за привличане на инвестиции в Република България (2005 - 2010г.)».

Настоящият анализ дава обща рамка на възможностите за инвестиране в Общината като разкрива силните и слаби страни, възможностите и заплахите. Той спомага за извършването на оценка на бизнес средата, оказваща влияние върху чуждестранните и местните инвестиции.

1. 
   Политическа, макроикономическа и етническа стабилност в региона на област Шумен.
   
2. 
   Стабилен и подобряващ се инвестиционен и кредитен рейтинг на страната.
   
3. 
   Географска близост до страните от ЕС, азиатските пазари и до тези в страните от Общността на независимите държави.
   
4. 
   Наличие на политическа воля за продължаване на икономическите реформи.
   
5. 
   Хармонизирана нормативна уредба в България с европейското законодателство.
   
6. 
   Членство на България в НАТО и присъединяване през 2007г. към ЕС.
   
7. 
   Изградена институционална структура и добро тристранно сътрудничество (работодатели, работна сила и синдикати).
   
8. 
   Наличие на двустранни споразумения за закрила и насърчаване на инвестициите.
   
9. 
   Конкурентна цена на работната сила и по-ниски производствени разходи в сравнение със страните в Европа.
   
10. 
    Ниски общи нива на данъци в сравнение със страните от Европейския съюз.
    

1. 
   Недостатъчно ефективна съдебна система.
   
2. 
   Сравнително малък вътрешен пазар и ограничена покупателна способност на населението от страната и региона.
   
3. 
   Остаряла и нуждаеща се от обновяване техническа инфраструктура.
   
4. 
   Динамично променяща се законова среда и недостатъчна правова култура и поведение на населението от страната и региона.
   
5. 
   Административни и бюрократични пречки за стартиране на бизнес.
   
6. 
   Недостатъчно добра управленска култура, съчетана с изоставащо и необвързано с нуждите на бизнеса образование.
   
7. 
   Недостатъчен административен капацитет на местните администрации и липса на система за обслужване на инвеститорите на регионално ниво.
   
8. 
   Наличие на отделни предпоставки за нелоялна конкуренция.
   
9. 
   Ограничени фискални и данъчни стимули за насърчаване на инвестициите, особено в сравнение със страните на Централна и Източна Европа.
   

1. 
   Нарастване на външното търсене в национален, европейски и световен мащаб.
   
2. 
   Втора инвестиционна вълна от ЕС и пренасочване на инвестиционните потоци към България (включително от страни извън ЕС).
   
3. 
   Положителни ефекти от присъединяването.
   
4. 
   Развитие на пазара на земеделска земя.
   
5. 
   Развитие на информационното общество.
   
6. 
   Установяване на връзка между иновационните разработки и практиката.
   
7. 
   Усвояване на средствата от предприсъединителните инструменти и Структурните фондове на ЕС.
   
8. 
   Улесняване на достъпа до финансиране, особено за малки и средни предприятия и новостартиращи фирми и модерни ферми в региона.
   
9. 
   Развитие на електронното правителство в услуга на бизнеса.
   
10. 
    Намаляване на преките данъци и социалните осигуровки.
    
11. 
    Развитието на клъстери като фактор за привличане на ПЧИ в определени отрасли на региона.
    
12. 
    Развитие на концесиите и публично-частните партньорства като форма за привличане на външен капитал.
    

1. 
   Влошаване на конкурентоспособността на селското стопанство и МСП в региона.
   
2. 
   Задълбочаване на дисбаланса в регионалното развитие и забавяне на процеса на децентрализация.
   
3. 
   Задълбочаване на демографския проблем на България в етапа на членството й в ЕС и засилване на процесите на търговска либерализация, движение на хора и капитали и емиграцията от България (включително “изтичането на мозъци”).
   
4. 
   Нарастване на конкурентния натиск върху МСП след присъединяването на България към ЕС.
   
5. 
   Исторически обусловена политическа нестабилност в Югоизточна Европа, което намалява атрактивността на региона за чуждестранните инвеститори.
   

Основната цел на изследването е повишаване на конкурентноспособността на регионалната икономика и постигане на стабилен и устойчив икономически растеж чрез насърчаване на инвестиции в общините, обект на местното икономическо развитие.

Съгласно плановете за развитие на общините в региона за периода 2007 - 2013г. ще бъде запазена посоката на икономическите и социалните реформи, като ще бъдат разкрити нови възможности за стопанско развитие и повишаване благосъстоянието на населението от региона. Изпълнението на тези планове и тяхното адаптиране и развитие в плановете за местно икономическо развитие ще гарантира реализирането на следните по-важни резултати:

• 
  нарастване на брутния вътрешен продукт – като абсолютен обем и в процентно съотношение спрямо всяка предходна година;
  
• 
  увеличаване на обема на местните и чуждестранните инвестиции:
  
  • 
    в абсолютни стойности;
    
  • 
    като дял от БВП;
    
  • 
    на глава от населението;
    

• 
  нарастване на производителността на труда;
  
• 
  увеличаване на доходите и покупателната способност на населението;
  
• 
  разкриване на работни места вследствие на инвестиции “на зелено” или разширяване на вече съществуващи производства.
  

1. 
   За реализирането на основната цел и за постигането на очакваните резултати се предвиждат конкретни мерки и дейности в шест приоритетни насоки:
   
   1. 
      Повишаване на административната и проектна компетентност на регионалните, областните и общински административни структури.
      
   2. 
      Развитие на техническата инфраструктура.
      
   3. 
      Повишаване качеството на работната сила.
      
   4. 
      Регионална политика за насърчаване на инвестициите.
      
   5. 
      Инвестиционен маркетинг.
      
   6. 
      Подобряване на финансовата среда за инвеститорите.
      

Един от основните механизми за подобряване на средата за инвестиции в България и общините е усъвършенстването на нормативната база и административна компетентност и капацитет, определящи рамката за функциониране на бизнеса и оптимизиране на предоставяните от централната и местната изпълнителна власт административни услуги. Съществува необходимост от по-нататъшно развитие и промени в процедурите от гледна точка на времето за осъществяването им, повишаване на капацитета на субектите, които издават актовете и усъвършенстване на механизма на консултиране със заинтересованите страни в процеса на нормотворчеството, както и за преодоляване на излишните административни нива при вземането на решения за издаването на различни документи.

Всичко това ще позволи предоставянето на по-качествени услуги за бизнеса и насърчаване на инвестиционната активност. Също така ще доведе до приемането на норми на работа, според които предоставянето на качествени услуги ще бъде задача не на отделен кръг служители, а на цялата администрация и ще наложи значителни промени в организацията, управлението, процесите, човешките ресурси и информационните технологии.

Подобряването на административното обслужване на инвеститорите е обект на специално внимание и в Закона за насърчаване на инвестициите /ЗНИ/. За всеки клас инвестиция централните и териториалните органи на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление извършват административно обслужване на инвеститорите в срокове с една трета по-кратки от предвидените по нормативен акт, освен в определените в закона случаи /ЗНИ, чл.15/. Инвеститор, придобил сертификат за първи или втори клас инвестиция, получава от Българската агенция за инвестиции индивидуално административно обслужване пред всички централни и териториални органи на изпълнителната власт и пред органите на местно самоуправление за реализацията на инвестиционния план, ако направи искане за това /ЗНИ, чл.17/.

Предложените мерки в плана за местно икономическо развитие целят:

• 
  намаляване на разходите за реализация на инвестициите и ускоряване на инвестиционния процес;
  
• 
  постигане на фактическа равнопоставеност между местните и чуждестранните инвеститори, и подобряване на условията за конкуренция;
  
• 
  повишаване на ефективността на законотворчеството и правораздаването – тяхната бързина, прозрачност и предвидимост;
  
• 
  децентрализация и подобряване на възможностите за привличане на инвестиции на регионално и местно ниво.
  

Българското правителство предприе редица стъпки за въвеждане на обслужване на едно гише. В края на 2002г. бе приета Концепция за подобряване на административното обслужване на принципа “едно гише”, както и “Базисен модел за обслужване на едно гише” 11, чиято цел е да подпомага и насърчава ръководителите и служителите в държавната администрация, партньорите и клиентите да реализират визията за подобряване на административното обслужване. Утвърдени са и “Общи стандарти за извършване на качествено административно обслужване”. Към края на 2005г. 73% от структурите на централната администрация, 78% от областните администрации и 52% от общинските администрации предоставят административни услуги чрез едно място на достъп.