Раздел IV Лечение на чужденците в Република България  (Именение на заглавието - ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 66 от 2001 г.)

Чл. 88. (Изм., ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Чужденците и лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България, са задулжително здравноосигурени и се ползват от извънболнична и болнична медицинска помощ наравно с българските граждани.

Чл. 89. (Изм., ДВ, бр. 81 от 1991 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Извънболнична и болнична медицинска помощ на чужденци и лица без гражданство, които пребивават краткосрочно в страната, се оказва във всички лечебни и здравни заведения в страната.

(2) (Ал. 2, изм., ДВ, бр. 101 от 1990 г.; отм., бр. 65 от 1994 г.; предишна ал. 3, изм., бр. 81 от 1991 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 39/98 г.) Лицата по ал. 1 заплащат лечението си в публично здравно заведение по такси за оказаната медицинска помощ, определени от министъра на здравеопазването, и цени за лекарствени средства, консумативите и храни и други хотелски разходи по пазарни стойности.

(4) (Зал. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.).

Чл. 90. (Отм., ДВ, бр. 81 от 1991 г.; нов, бр. 66 от 2001 г.) Чужденците и лицата без гражданство, които пребивават краткосрочно в страната, когато влизат в Република България или преминават транзиртно през нея, трябва да притежават медицинска застраховка.

Чл. 91. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 1990 г.).

Чл. 92. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 1990 г.).

Чл. 93. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.).

Чл. 94. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.).

Чл. 95. (Изм., ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Лечението на чужденци от страни, с които Република България има сключени спогодби за сътрудничество в областта на здравеопазването или социалната политика, се извършва съгласно тези спогодби.

Чл. 96. (Изм., ДВ, бр. 39/98 г.) Лечението на членовете на дипломатическите, консулските и на други постоянни представителства на чуждите страни у нас и на акредитираните към Министерството на външните работи на Република България постоянни представители и експерти на международни организации, на техните сътрудници и технически персонал и на членовете на семействата им се извършва съгласно сключените спогодби и договори, а ако такива не са сключени, прилагат се правилата на взаимност, съответно разпоредбите на този раздел. Правилата на взаимност се съгласуват с министъра на здравеопазването.

Чл. 97. (Отм., ДВ, бр. 66 от 2001 г.).

Чл. 98. (Изм., ДВ, бр. 39/98 г.) За трудово лечение на болни при стационарни и амбулаторни условия към здравните заведения могат да се организират спомагателни стопанства и трудоволечебни работилници.

Чл. 99. (Изм., ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници са в щата и структурата на съответните здравни заведения на бюджетна издръжка.

Чл. 100. (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.; отм., бр. 39/98 г.).

Чл. 101. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.).

Чл. 102. (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 39/98 г.) Спомагателни стопанства и трудоволечебни работилници могат да реализират произведената от тях продукция.

Чл. 103. (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 39/98 г.) В спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници към психоневрологичните заведения могат да работят и приети на лечение болни с втора и трета група инвалидност.

Чл. 104. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Видовете работа, която може да се извършва от болните, се определя от лекаря, отговарящ за трудовото лечение съгласувано с ръководителя на здравното заведение.

(2) Работното време на болните, които участвуват в трудовото лечение, е до 6 часа при определен режим от лекаря, назначил трудовото лечение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните участват в трудовото лечение с тяхно съгласие, а ако болните са недееспособни - със съгласието на техните настойници или попечители.

Чл. 105. (1) (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.; отм., бр. 39/98 г.).

(2) (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните, подложени на трудово лечение, които преди настаняването им в здравното заведение не са били осигурени за всички осигурителни случаи, подлежат на осигуряване за трудова злополука. Осигуровката на болните, които дотогава са били осигурени за всички осигурителни случаи, продължава и през време на трудовото им лечение.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.).

Чл. 106. (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните, които участвуват в трудовото лечение, получават безплатно работно облекло.

Чл. 107. Болните, приети на трудово лечение при амбулаторни условия, получават дневно едно безплатно хранене (обяд или вечеря) и безплатни лекарства по време на участието им в трудоволечебната дейност. Средствата се осигуряват от бюджета на здравното заведение.

Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.).

Чл. 109. (Изм., ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 39/98 г.) За организиране на трудовото лечение на болните в спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници се разрешава да се наемат здрави специалисти по съответната трудова дейност. Средствата за възнаграждението на тези специалисти се осигуряват от извънбюджетните сметки на спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници, открити по реда на чл. 46 от Закона за устройството на държавния бюджет.

Чл. 110. (Изм., ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.; отм., бр. 39/98 г.).

Чл. 111. (Нов, ДВ, бр. 66 от 2001 г.)

(1) Износ на органи и тъкани, годни за трансплантация, се допуска само за страни, с които Република България има сключени международни договори за обмен.

(2) Международни договори за износ или обмен на органи и тъкани, годни за трансплантация, могат да се сключват от министъра на здравеопазването със съответните органи на други държави по решение на Министерския съвет.

Чл. 111а. (Нов, ДВ, бр. 66 от 2001 г.)

(1) (Доп., ДВ, бр. 52 от 2002 г.) Износ или международен обмен на биоматериали и съставки за тяхното производство, включително на роговица и роговична тъкан се извършва с разрешение от министъра на здравеопазването или от упълномощено от него лице.

(2) Разрешения по ал. 1 се издават по международни програми с цел привеждане на биоматериали в състояние на годност за по-нататъшно използване, за реимпорт в страната, за технологичен обмен или в други случаи по конкретна преценка на министъра на здравеопазването.

Чл. 112. (Нов, ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Условията и редът за удостоверяване на отказ на гражданите за даряване на органи и тъкани след смъртта им се определят с наредба на мистъра на здравеопазването.

Чл. 113. (Изм., ДВ, бр. 39/98 г.)

(1) За опазване на курортните ресурси и курортите се определят охранителни зони и охранителен режим.

(2) Изискванията и редът за определяне на охранителните зони и охранителния режим се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите.

(3) В охранителните зони се забраняват, спират или ограничават дейности на гражданското и промишленото стоителство, геологопроучвателни и минни работи, комуникационно, хидроенергийно и хидромелиоративно строителство, дърводобив, нарушение на естествените, ландшафтните и релефните условия, замърсявания на въздуха , водите и почвата, както и всички други дейности, които водят до изменение на екологичните, климатичните и санитарно-хигиенните ресурси, природната среда и курортите.

Чл. 114. (Изм., ДВ, бр. 39/98 г.)

(1) Условията и редът за утвърждаване на експлоатационните запаси на находищата на минерални води или лечебни калонаходища се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

(2) Министерството на здравеопазването води регистър на минералните води и лечебните калонаходища с утвърдени експлоатационни запаси.

Чл. 115. (Изм., ДВ, бр. 39/98 г.)

(1) Организациите, които проучват находищата на минерални води или лечебни калонаходища, внасят в Министерството на здравеопазването докладите с резултатите от извършените проучвания с предложение за експлоатационните запаси на находищата не по-късно от шест месеца след приключване на работата на терен..

(2) Физически и юридически лица, които разкрият находища на минерална вода и лечебни калонаходища, уведомяват писмено в едномесечен срок Министерството на здравеопазването.

Чл. 116. (Изм., ДВ, 39/98 г.) Контролът по стопанисването на минералните води и лечебните калонаходища по чл. 47, ал. 1 от Закона за народното здраве се извършва от длъжностни лица в Министерството на здравеопазването, определени от министъра на здравеопазването.

Чл. 117. (Отм. - ДВ, бр. 39/98 г.).

Чл. 118. (Изм., ДВ, бр. 54 от 1996 г., бр. 39/98 г.)

(1) Публичните здравни заведения, които ползват за осъществяване на своята лечебна дейност минерални води, лечебни калонаходища и части от крайбрежната морска ивица, ежегодно до 30 ноември представят в Министерството на здравеопазването мотивирана заявка за непбходимите им количества.

(2) Министерството на здравеопазването ежегодно до 31 декември уведомява Министерския съвет за необходимите количества минерални води, лечебни калонаходища и части от крайбрежната плажна ивица за ползване от публичните здравни заведения.

Чл. 119. (Изм., ДВ, бр. 39/98 г.)

(1) Изграждането на обекти и съоръжения, при които се ползват курортни ресурси, се извършва по проект, съгласуван от министъра на здравеопазването.

(2) Министърът на здравеопазването определя длъжностните лица, които участват в комисиите за приемане на обектите и съоръженията, свързани с използването на курортни ресурси.

Чл. 120. - 123. (Отм. - ДВ, бр. 39/98 г.).

Чл. 124. (1) (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Здравните заведения решават въпросите на майчинството и детското здравеопазване с предимство.

(2) (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Женските и детските консултации са основни профилактични звена на майчиното и детското здравеопазване. Задачата им е да решават медицински и социални въпроси, свързани с опазване здравето на бременната жена, плода и детето. Те оказват съдействие и имат право на контрол при трудоустрояването на бременните, охраната на женския труд, настаняването на децата в детски заведения, осигуряването на полагащите се отпуски и материални помощи на майката и други привилегии и поощрения, признати от законите.

Чл. 125. (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

(1) За подпомагане на семействата при отглеждане на малките деца за осигуряване нормалното им физическо и психическо развитие в общините се създават постоянни и сезонни детски ясли.

(2) За осъществяване на дейностите по ал. 1 могат да се създават и частни постоянни и сезонни детски ясли по реда на чл. 25в ЗНЗ.

Чл. 126. (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава правилник за устройството и дейността на детските ясли.

Чл. 127. (Изм., ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) Търговските дружества, фирми, предприятия и други юридически лица могат да участват в издръжката на яслите по договор със собственика.

Чл. 128. (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) В детските ясли към общините се заплащат такси, определени съгласно Закона за местните данъци и такси, а в частните детски ясли - определени от собственика.

Чл. 129. (Изм., ДВ, бр. 101 от 1989 г.; отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.).

Чл. 130. (Изм., ДВ, бр. 99 от 1980 г., бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.)

(1) Детските кухни и комплексите по детско хранене се организират и издържат от общините. Изискванията, на които трябва да отговарят детските кухни и комплекси и рецептурниците, по които се приготвя храната за деца до 3-годишна възраст, се определят в наредба на министъра на здравеопазването.

(2) Бюджетни организации и предприятия могат да поемат от фондовете си изплащането на част или цялата стойност на храната по ал. 2.

(3) Детските заведения могат да приготвят храна за обяд за деца до 3-годишна възраст, отглеждани в домашна обстановка, по цени за детските кухни.

Чл. 131. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.).

Глава седма
МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР НАД ФИЗКУЛТУРАТА, СПОРТА И ТУРИЗМА

Чл. 132. МЗ ръководи, организира и осъществява медицинския надзор върху физическата култура, спорта и туризма чрез Републиканския център по спортна медицина, чрез специализираните спортно-медицински заведения, лечебно-профилактичните заведения и хигиенно-епидемиологичните инспекции. Длъжностните лица при тези заведения, които упражняват надзор върху физическата култура и спорта, се определят от министъра на здравеопазването.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.).

Чл. 133. (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на медицинския надзор върху физическата култура, спорта и туризма контролират работата на лечебно-профилактичните заведения, спортните организации, съюзи и клубове, предучилищните и учебните заведения за изпълнение на разпоредбите на закона, които се отнасят до физическата култура, спорта и туризма.

Чл. 134. (1) Медицинският надзор обхваща физкултурните, спортните и туристическите прояви на:

1) децата от предучилищните детски заведения;

2) учащите се от всички видове и степени учебни заведения;

3) (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) спортисти от спортни клубове, организации и съюзи;

4) лицата в напреднала възраст, включени в групи за физкултурни занимания;

5) спортистите от представителните отбори на организациите и спортните съюзи.

(2) (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Медицинският надзор по т. 1-4 на ал. 1 се упражнява от съответните лечебно-профилактични заведения. Медицинският надзор по т. 5 на ал. 1 се упражнява от спортно-медицински заведения, а където няма такива заведения - от лечебно-профилактичните заведения.

(3) (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Медицинският надзор обхваща публичните, общинските и частните физкултурни и спортни терени, зали, басейни и съоръжения. Над тях се упражнява надзор от спортно-медицинските и лечебно-профилактичните заведения и хигиенно-епидемиологичните инспекции.

Чл. 135. (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Всяка масова физкултурна и туристическа проява и всяко спортно състезание съгласно чл. 53 от закона се провежда само ако е осигурена съответна медицинска помощ.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.).

Чл. 136. (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

(1) Организаторите на спортни състезания уведомяват най-малко 3 дни предварително спортно-медицинските заведения, а там, където няма такива - лечебно-профилактичните заведения, за датата, часа и мястото на провежданото състезание.

(2) На спортни състезания с международен, републикански, регионален и градски характер медицинска помощ може да се осигурява само от лекари, завършили успешно квалификационен курс в спортно-медицинско заведение.

Чл. 137. (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Собствениците на спортни обекти (стадиони, зали, басейни, колодруми, хиподруми, ски- и други спортни съоръжения), на които се провеждат тренировки и спортни състезания, задължително оборудват лекарски кабинет в обекта, като заплащат и разходите за медикаменти за спешна медицинска помощ, необходимите инструменти и консумативи. Кабинетите се ползват от медицински специалисти, които осигуряват медицинска помощ при тренировки и състезания.

Чл. 138. (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Профилактичните медицински прегледи по чл. 53, ал. 1 от закона се извършват в спортно-медицинските заведения, а където няма такива - в лечебно-профилактичните заведения, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 139. (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) В изпълнение на служебните си задължения органите на медицинския надзор имат право на свободен достъп до спортните обекти в района, който обслужват, по време на състезания и тренировки. За тази цел те получават служебни карти за свободен вход от съответните спортни съюзи и организации.

Чл. 140. (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Въз основа на чл. 51, ал. 2 от закона държавните органи и другите организации са длъжни да съгласуват с Министерството на здравеопазването наредбите, инструкциите и указанията, които издават във връзка с физическото възпитание, спортно-оздравителната, учебно-тренировъчната и състезателната дейност.

Глава осма
СОЦИАЛНО-ПРАВНА ПОМОЩ В ЗДРАВНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ

Чл. 141. МЗ организира безплатна социално-правна помощ на бременните, майките, децата, психично болните, алкохолиците и наркоманите, която се дава от кабинети за социално-правна помощ по охрана на бременността, майчинството и детството и за социално-правна помощ на психично болните, алкохолиците и наркоманите.

Чл. 142. Кабинетите за социално-правна помощ по охрана на бременността, майчинството и детството се организират към определени здравни заведения от МЗ. Те имат следните задачи:

1. подпомагат бременните и майките с малки деца за упражняване на правата им;

2. осигуряват защита на правата на самотните майки и техните деца и ако бъдат упълномощени, завеждат искове за установяване произхода на децата, за издръжка и др;

3. съдействуват за укрепване на семейства с малолетни деца, брачната връзка в които е разстроена;

4. съдействуват за настаняване на деца с тежки телесни недъзи в детски здравни заведения;

5. оказват консултативна и методична помощ на всички женски и детски консултации по реализиране на правата и задълженията им, свързани със защитата на майчинството и детството;

6. популяризират мероприятията по охрана на майчинството и детството;

7. съдействуват при осиновяването на децата, предоставени за отглеждане в обществени заведения, и водят делата, като представляват тези заведения;

8. следят за опазване тайната на осиновяванията, извършени със съдействието на социално-правните кабинети, съхраняват документите по тях и упражняват контрол за опазване тайната от здравните заведения при извънбрачно бременните.

Чл. 143. Кабинетите за социално-правна помощ на психично болните, алкохолиците и наркоманите се организират към психиатричните здравни заведения. Те имат следните задачи:

1. оказват социално-правна помощ на недееспособните психично болни, като съдействуват за поставянето им под запрещение и за учредяване на настойничество (попечителство); подпомагат настойниците и попечителите в изпълнението на техните задължения и защищават интересите на лицата, поставени под тяхна опека;

2. подпомагат психично болните за трудово устрояване на подходяща работа и се грижат за правата им, които произхождат от трудовоправни отношения;

3. съдействуват за осигуряване издръжка на нетрудоспособните психично болни, подпомагат ги за отпускане на пенсии и социални помощи и уреждат настаняването им при нужда в домове за социални грижи;

4. оказват социално-правна помощ на семействата на психично болните, алкохолиците и наркоманите;

5. (Нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) подпомагат психично болните за отпускане на пенсии и социални помощи и уреждат настаняването им при нужда в домове за социални грижи.

Чл. 144. (Изм., ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) Трудовите договори с юрисконсултите, завеждащи социално-правните кабинети на здравните заведения към общините, се сключват от директорите на здравните заведения.

Чл. 145. (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При сигнали или оплаквания завеждащите социално-правните кабинети могат да извършват проверки в рамките на възложените им задачи в здравните заведения, общините и кметствата и в семействата.

Чл. 146. (1) (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) За безплатното явяване на завеждащите социално-правни кабинети по дела в съдилищата като пълномощници по чл. 20, б. "г" от Гражданския процесуален кодекс съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на здравното заведение, към което е открит кабинетът.

(2) Сумите по предходната алинея се използуват по нареждане на ръководителя на заведението, към което е открит кабинет, за разходи по дела на нуждаещи се без достатъчно доходи или за други нужди, свързани с дейността на кабинета.

Чл. 147. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.).

Чл. 159. (1) Съгласно чл. 89 от закона при връчване на дипломите за завършено висше образование лекарите-български граждани, задължително полагат лекарска клетва.

(2) (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Лекарската клетва има следния текст:

"Като пристъпвам към изпълнението на лекарските си задължения, тържествено обещавам пред своите учители и колеги, пред целия български народ да работя честно и добросъвестно за опазване и укрепване здравето и щастието на всеки човек, на всеки гражданин на България, на цялото човечество.

В своята професионална дейност винаги ще се ръководя от общочовешките принципи и идеали, от хуманизма и всеотдайността на моите предшественици.

В името на моя Бог и моята религия ще лекувам безкористно всички болни, ще се отнасям грижливо и с любов към тях без оглед на тяхната национална, религиозна, политическа и социална принадлежност. Ще ги изследвам цялостно, с високо чувство за отговорност, с такт и умение и винаги ще създавам обстановка на сърдечност, съчувствие и взаимно доверие.

Обещавам да запазя за своите учители уважението и признателността, които им дължа.

И занапред ще изучавам медицинската наука и с всички сили ще съдействам за нейното процъфтяване. Задължавам се да лекувам въз основа на научни медицински знания и с помощта на съвременни лечебни средства до пълното оздравяване на болния. Няма да се отказвам от лечение даже и тогава, когато не е останала никаква надежда за успех, и няма да прекъсна живота на болния дори и да съм помолен да извърша това.

В интерес на болните ще търся съветите на моите колеги по професия и самият аз никога няма да им отказвам помощ и съдействие.

Обещавам да не предприемам без медицински и социални показания изкуствено прекъсване на бременността.

Заклевам се да не давам гласност на сведенията, които болните ми доверяват, освен ако те представляват опасност за обществото и държавата.

Непрестанно ще подобрявам квалификацията и професионалното умение, ще предавам своя опит и знания на сътрудниците и помощниците си, активно ще участвам в повишаването на здравната култура на населението, в профилактиката на заболяванията и в усъвършенстването на здравеопазването.

Аз всякога ще помня своя лекарски дълг и високата си отговорност пред народа и държавата.

Тържествено, свободно и с чест полагам тази клетва и обещавам да й бъда верен до края на живота си!

В името на Бога, на моите уважавани учители и моя обичан народ - заклех се!"

(3) (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Клетвата се полага в тържествена обстановка в присъствието на ръководния преподавателски персонал на висшите медицински училища, на представители на обществени и здравни организации и на близки на полагащите клетва.

Чл. 160. (Изм., ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Положилите лекарска клетва са длъжни да проявяват изключителна добросъвестност, медицинска етика, хуманност и висока професионална отговорност при изпълнение на професията си, както и да полагат постоянни грижи за своята квалификация.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Този правилник се издава въз основа на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за народното здраве и отменя:

1. Правилника за реда и начина за изпращане на български граждани на лечение в чужбина, утвърден с Разпореждане № 481 на МС от 13.V.1957 г. и изменен с Решение № 460 на МС от 28.IX.1966 г.;

2. Правилника за лечение на чужди граждани в лечебните заведения в РБ, утвърден с Разпореждане № 266 на МС от 1.VII.1968 г. и допълнен с Разпореждане № 32 на МС от 30.I.1970 г.;

3. Разпореждане № 1411 на МС от 13.VII.1951 г. относно реда на откриването, обзавеждането и поддържането на медико-санитарните части при предприятията;

4. Постановление № 666 на МС от 10.X.1953 г. за организиране спомагателни трудово-лечебни стопанства и работилници към психоневрологичните заведения и заведенията за социални грижи;

5. Постановление № 54 на МС от 29.II.1960 г. за създаване единен санитарен надзор над хранителните предприятия и заведения;

6. Правилника за контрол над лекарствените средства, утвърден с Разпореждане № 638 на МС от 16.IV.1951 г.;

7. Правилника за упойващите вещества, утвърден с Разпореждане № 2102 на МС от 17.X.1956 г.;

8. Постановление № 75 на МС от 10.IV.1961 г. относно подобряване психоневрологичната помощ в страната;

9. Решение № 265 на МС от 23.VI.1966 г. относно одобряване нова номенклатура за здравните заведения в страната;

10. Разпореждане № 2076 на МС от 23.XII.1959 г. относно реда за осигуряване медицинското обслужване на излизащите извън страната групи;

11. Разпореждане № 1274 на МС от 23.IV.1952 г. относно одобряване "Правила за санитарна охрана на курортите и местностите с лечебно значение";

12. Постановление № 821 на МС от 12.XII.1953 г. относно преустройство на аптечната мрежа;

13. Наредбата за откриване, обзавеждане, издръжка и ръководство на селските родилни домове, утвърдена с Постановление № 39 на МС от 16.IV.1949.

  * http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=-19382783