За противодействие и контрол на корупцията в публичната администрация
Външноведомствен институционален контрол на корупцията в публичната администрация
Изтегляне 182.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 5. Обществен и граждански контрол на корупцията в публичната администрация
| Външноведомствен институционален контрол на корупцията в публичната администрация
Външноведомственият институционален контрол на корупцията е контролът, осъществяван от административни органи, които са външни на административната организация, чиято дейност е предмет на контрола. Възможно е външноведомствения контрол да съществува и като общ контрол. Често срещана е практиката този контрол да бъде организиран като специализиран контрол. Характерни черти на външноведомствения институционален контрол на корупцията са, че се извършва винаги на специално основание, предвидено в съответен нормативен акт. Външноведомственият контрол се извършва винаги от специализирани органи. По предназначение той обикновено е контрол за законосъобразност. За това в повечето случаи се нарича “надзор”. Методите и мерките, които прилага този контрол са винаги изрично предвидени в нормативен акт. Външен институционален контрол на корупцията в и върху публичната администрация може да се осъществява и от административните юрисдикции. Последните са несъдебни правораздавателни органи. Контролът, който те осъществяват в и върху публичната администрация е правораздавателен. Функционално те принадлежат към правораздавателната система, към която принадлежат и съдилищата. Те решават административноправни спорове след съответно сезиране и при спазване на състезателност в производството. Административните юрисдикции разглеждат жалби срещу някои категории административни актове, за които законът е предвидил този особен ред. Административни юрисдикции са Централната наборна комисия, Президиума на Висшата атестационна комисия към Министерския съвет и др. Но тези органи извършват контрол само за законосъобразност върху обжалвани пред тях актове на административни органи в съответната област и не се произнасят по въпроси свързани с корупционни действия. Организационно, административните юрисдикции принадлежат към административния апарат. Те са особени юрисдикции в областта на администрацията. Характеризират се с това, че са специално създадени или специално назначени органи. Законът специално посочва органа, като административна юрисдикция. Административните юрисдикции имат точно определен предмет на дейност. Те могат да се произнасят само върху административни актове от дадена категория. Контролът извършван от тях е контрол само за законосъобразност. Те не могат да преценяват правилността и целесъобразността на оспорваните пред тях актове, нито да решават въпроси за персонална корупция. Административните юрисдикции отразяват професионалната административна специализация при разглеждане на административноправни спорове в специфична административноправна материя. С развитието на административното правосъдие и разширяването на обхвата на контрола, осъществяван от Върховния административен съд, се очаква значението на административните юрисдикции все повече да се ограничава. Външен институционален контрол на корупцията в и върху публичната администрация се осъществява и от представителните органи. Той произтича от самата характеристика на административната дейност. Административната дейност е вторична, подзаконова дейност по изпълнение на законите и другите нормативни актове. Административните органи по своето място в държавния апарат заемат подчинено положение по отношение на съответните представителни органи. Това подчинено и подконтролно положение произтича от факта на конституирането на основните и най-важните централни административни органи. Министерският съвет и министрите се избират от Народното събрание. Административните органи извършват своята дейност в съответствие и в изпълнение на Конституцията и законите, които Народното събрание приема. Според тях правителството се отчита пред Народното събрание. Местните изпълнителни органи се отчитат пред органите на местното самоуправление - общинските съвети. Контролът на корупцията на представителните органи в и върху публичната администрация е всеобхватен. Той може да бъде контрол, както за законосъобразност, така и контрол за целесъобразност и правилност. Народното събрание осъществява функции на парламентарен контрол спрямо правителството и неговите членове чрез задаване на актуални общественозначими въпроси свързани с корупционни практики от текущ характер, които народните представители отправят до министър - председателя и министрите, или чрез питания от тяхна страна до същите. Народното събрание периодично или инцидентно изслушва информация от министър – председателя или от отделни министри по поставени въпроси свързани с корупцията. Народното събрание и неговата парламентарна комисия по корупцията има право да задължава министрите да се явяват на нейните заседания и да отговарят на поставени въпроси, както и да представят съответни сведения и документи. Такива правомощия Народното събрание има и по отношение на други административни органи, организации и държавни служители. Специфична форма на парламентарен контрол на корупцията във и върху публичната администрация са въпросите и питанията. На тях се дава отговор от съответния министър или министър - председателя. По отношение на питането се допуска разисквания и вземане на решение от Народното събрание, ако за това има направено предложение, най-малко от една пета от народните представители. Друг способ за парламентарен контрол на корупцията е възможността Народното събрание да извършва промени в структурата на централната администрация. Народното събрание създава, преобразува и закрива министерства. Българската Конституция не съдържа списък на министерствата. Въпросите за това, колко и какви министерства трябва да има се решават от Народното събрание. Народното събрание решава въпроси за персоналния състав на централната администрация. То прави промени в правителството, избира и освобождава ръководители на централни административни институции, като на БНБ, БНТ, БНР и др., когато съществуват достатъчно данни за извършване на корупционни действия от ръководителите на тези институции. Краен способ на парламентарен контрол на корупцията може да бъде гласуването на вот на недоверие към правителството или министър - председателя. Общинските съвети, като органи на местно самоуправление, избрани от жителите на общините имат известни контролни функции по отношение на корупцията в местните изпълнителни органи. Те определят политиката на общините за изграждането и развитието им. Местните административни органи осъществяват тази политика и се съобразяват с решенията на общинските съвети. Поради факта, че както общинските съвети, така и кметовете на общини се избират направо от населението общинските съвети имат ограничени контролни функции спрямо кметовете в персонален аспект. В тези случаи съдът е компетентен да отстрани временно от длъжност кмет срещу който има започнато наказателно производство за длъжностни престъпления, престъпления по служба или подкуп. Общинските съвети назначават заместник – кметовете в общината по предложение на кмета. Кметът е този, който осъществява контрол върху дейността на заместник -кметовете. Общинският съвет определя структурата на административните служби в общината. Съветът може да предвиди възлагането на контролни функции на корупционните практики в общината на някое от създадените структурни звена. Той определя и правомощията на кмета по придобиването, стопанисването и разпореждането с общинско имущество. Общинският съвет може да отмени актове на кмета на общината, извършени в нарушение на решения на общинския съвет когато съществуват достатъчно данни, че са в следствие на корупционни действия. Постоянните комисии на общинския съвет осъществяват контрол за изпълнението на решенията на общинския съвет. 5. Обществен и граждански контрол на корупцията в публичната администрация Изтегляне 182.5 Kb. Сподели с приятели:
|