За противодействие и контрол на корупцията в публичната администрация
Изтегляне 182.5 Kb.
|
|
СИСТЕМА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ И КОНТРОЛ НА КОРУПЦИЯТА В ПУБЛИЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ доц. д-р Николай Арабаджийски 1. Отражение на корупцията в публичната администрация Корупцията е глобална заплаха не само за икономическото развитие на отделните страни и международните им връзки, но и за световната икономика и политика като цяло. Различните форми на злоупотреба с власт за лично или групово облагодетелстване в ущърб на обществения интерес придобиват особено голяма актуалност в страните в преход. Те са принудени едновременно да изграждат новите демократични институции и да създават необходимите предпоставки за развитието на пазарни стопански отношения. Ако корупцията е натрапчиво явление, вкоренено в администрациите на много държави, то в страните в преходен период се явява отличителна отрицателна характеристика на социалния, икономическия и политическия живот. Корупцията има много определения. Най-често тя се схваща като злоупотреба със служебна власт за постигане на частни цели. Корупцията уврежда обществения интерес в името на лични интереси. Тя е незаконна размяна на пари или услуги за извършването или неизвършването на дължими или недължими служебни действия. Като комплексно явление, корупцията представлява отрицание на честната конкуренция в стопанската сфера, демотивира предприемачеството, стимулира сенчестата икономика и стопанската престъпност, влошава публичните услуги и отежнява социалното бреме на гражданите. По такъв начин корупцията допринася за увеличаване на различията между бедни и богати в рамките на прехода към пазарна икономика и се превръща в заплаха за демократичните устои на обществото. Най-широко разпространената дефиниция за явлението “корупция” е, че това е злоупотреба с власт за лична или групова изгода. Корупцията не е синоним на подкупа. Тя е много по-широка по обхвата на противообществените и противоправните дейности. Терминът “корупция” означава развала, поквара, подкупничество.1 Като юридически термин “корупцията” означава антиобществено явление, характеризиращо се с морална поквара на личността или социалната група и с противозаконно използване на служебно или друго положение чрез които се получава противозаконна облага. Най-ярката проява на корупцията е подкупът. Първата легална дефиниция на понятието ”корупция” е установена в Гражнаската конвенция за корупцията на Съвета на Европа.2 Тя е ратифицирана през 1999г. и е част от вътрешното право на Република България. Според конвенцията “корупцията” е искането, предлагането, даването или приемането /пряко или косвено/ на подкуп или всяка друга неследваща се облага или обещаването на такава, което засяга надлежното изпълнение на някое задължение или поведението, което се изисква от приемащия подкупа, както и неполагаща се облага или обещаването на такава. Теоретиците - икономисти традиционно считат, че корупцията е възможна с появата на три икономически страни – агент, принципал и една трета страна, чийто придобивки или загуби зависят от действията на агента.3 Един агент се превръща в корумпиран, когато пожертва интересите на своя принципал за собствени цели, като по този начин нарушава закона. Корупцията намалява приходите на държавата и общините и води до увеличаване на държавните разходи. Тя увеличава фискалния дефицит, което от своя страна затруднява финансовата политика. Корупцията има за резултат увеличаване на доходите, защото позволява на корумпираните лица от публичната администрация да се възползват от държавата по начин, недостъпен за останалите членове на обществото. Съществува сериозно основание да се счита, че резките промени в разпределението на доходите на гражданите от страните в преход до голяма степен се дължат на корупционни практики в публичната администрация. Например приватизацията в полза на представителите на номенклатурата се дължи на корупция. Ефектът на корупцията върху дейността на публичната администрация е, че изкривява публичните услуги. Независимо от това как ще бъде дефинирано понятието “корупция”, като административно явление подкрепяме тезата, че в публичната администрация, то разкрива три основни параметъра: причини, катализатори и заобикаляща среда.4 Изтегляне 182.5 Kb. Сподели с приятели:
|