За противодействие и контрол на корупцията в публичната администрация
Изтегляне 182.5 Kb.
|
| Подкупът е най-явната и отблъскваща проява на престъпленията на корупция в публичната администрация. Наказателния кодекс отделя цял раздел за престъпните състави на подкупа. Наличие на подкуп има когато длъжностно лице приеме дар или каквато и да е друга имотна облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не извършило такова действие. Подкуп има и ако длъжностното лице го е получило за да наруши или защото е нарушило службата си.
Подкуп е налице и когато някой даде дар или каквато и да е друга имотна облага на длъжностно лице, за да извърши или не извърши действие по служба или загдето не е извършило или извършило такова действие. Често в практиката тези които предлагат подкуп не се преследват ефективно от съдебните органи. Търсенето на вина е насочена предимно към тези на които е предложен подкуп. В повечето случаи неудовлетворени лица от стриктната и добросъвестна дейност на държавни служители ги набеждават във вземането на подкуп. Спрямо последните се вземат незабавни мерки до изясняване на конкретния случай, като им се повдига обвинение за извършено престъпление и дисциплинарно се уволняняват или отстраняват от длъжност. В периода на разследването тези служители търпят морални и материални щети преидизвикани от медийно огласяване на случаите, които трудно могат да им бъдат възстановени при недоказаност на обвинението и последващото им възстановяване на държавна служба. Най-сериозни последствия от корупцията са вредите, причинени на държавата и държавната администрация. Когато държавни служители са набедени в корупция неправомерно това намалява доверието в държавната власт, съдебната система и държавната администрация. Това разяжда цялостта на обществения живот и носи потенциално разрушителен заряд за цялата публична администрация. Все още корупцията се възприема като престъпно качество на системата на държавно управление, отколкото престъпна дейност на отделна администрация или отделен служител. Сериозността на проблема “корупция” поражда необходимостта от поставянето на усилията за неговото преодоляване в дългосрочна рамка на политическото и социално-икономическото развитие на Република България. В тази връзка българското правителство прие Национална стратегия за противодействие на корупцията.13 Стратегията предвижда създаване на обща институционално-правна среда за овладяване на корупцията. Тя е насочена към създаване на модерна законова рамка на административната дейност и административното обслужване на населението. Стратегията предполага управленско и организационно укрепване и ясно регламентиране на отношенията между държавните органи, частния сектор и гражданите. Целите на стратегията включват засилване ролята на съществуващите и създаване на нови институции с контролни и наблюдаващи функции, които да обособят системата за контрол и противодействие на корупцията в публичната администрация. За осъществяването на тези цели са предложени дейности в няколко насоки: създаване на гаранции за прозрачност в работата на държавната администрация. Това ще се постигне чрез законодателни промени насочени към повишаване на антикорупционния ефект на новоприетите нормативни актове, като: Закона за администрацията, Закона за държавния служител, Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица, Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности и Закона за достъп до обществена информация. Промените ще гарантират свеждане до ниски нива на възможностите за субективна преценка от страна на администрацията; усъвършенстване на финансовия и данъчния контрол. На основата на Закона за вътрешния държавен и финансов контрол и в съответствие с новата икономическа и социална среда трябва да бъде напълно осигурена финансова дисциплина, прозрачност и отговорност на институциите.Това ще се постига чрез усъвършенстване формите на отговорност в посока на увеличаване на глобите при административно-наказателна отговорност и разширяване на случаите в които може да се търси пълна имуществена отговорност за противоправно нанесени вреди; антикорупционна реформа в Агенция “Митници”. Въпреки предприеманите мерки за засилване ефективността в работата на митниците ще продължи дейността по осъществяването на комплекс от мерки, свързани с развитието на съвременна регулативно-нормативна база, засилваща вътрешния контрол и мониторинг, както и въвеждаща независим мониторинг на митническата дейност за повишаване на саморегулативните механизми в рамките на тази институция; антикорупционни мерки в системата на Министерството на вътрешните работи. Предвижда се повишаване статута на звената, работещи по противодействие на корупцията, усъвършенстване на звената за вътрешен контрол в МВР и неговите подразделения, регламентиране на механизъм за информиране на обществеността, изпълнителната власт и парламента за резултатите от контрола и случаите на корупция, въвеждане на специализирани курсове “Антикорупция” в Академията на МВР по проблемите на борбата с корупцията на национално и международно ниво и повишаване степента на професионална реализация и служебна устойчивост на служителите на МВР; противодействие на корупцията в местната власт. На местно ниво – в изборните общински органи и в общинската администрация, където се осъществяват непосредствени ежедневни контакти с гражданите във връзка с най-търсените от населението услуги се определя т.нар. “масова” или “ най-малка” корупция. Тя има дълготрайни и дългосрочни последици както за деформация на местното самоуправление, така и за обществото. Механизмите и инструментите за увеличаване на публичността на общинските власти са заложени в новата законодателна база за изграждане на реално функциониращо местно самоуправление – Конституцията, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за административно-териториалното устройство и Закона за допитване до народа; антикорупционни мерки в сферата на финансирането на политическите партии. С приемането на Закона за политическите партии бяха направени стъпки към законодателно уреждане на финансирането на политическите партии, гарантиране на по-ясни правила, критерии, отчетност и прозрачност на партийните финанси. Предвижда се регламентирането на лобизма съобразно практиките на Европейския съюз. Националната стратегия за противодействие на корупцията включва и антикорупционни мерки в съдебната система и наказателното законодателство. Реформата в съдебната система цели ограничаването до минимум на условията, благоприятстващи за възникването на корупция, както и създаването на механизми за контрол върху нея. Стратегията включва и мерки за ограничаване на корупцията в сферата на икономиката. Реформата в стопанската сфера ще бъде насочена към прозрачност, публичност и отчетност на онези дейности, в които се преплитат обществените и частните интереси. В съчетание на процеса на по-нататъшно освобождаване на бизнеса от държавна опека, дерегулация, гарантиране на свободната конкуренция и налагане на почтеността в бизнеса ще допринасят за утвърждаване на пазарната икономика и за създаване на модерни механизми на взаимодействие на държавата и частния сектор. Стратегията залага и на антикорупционното сътрудничество между държавните институции, неправителствените организации и средствата за масово осведомяване. Световният опит показва, че дори в страните с развити административни системи и контролни механизми, корупцията не може да бъде овладяна без съдействието на гражданското общество и независимите средства за масово осведомяване, които допълват системата за контрол и противодействие на корупцията в публичната администрация. Практиката свидетелства за нарасналото значение на включването на професионалните организации и другите граждански структури в усилията за утвърждаване ценностите на прозрачността, публичността и демокрацията. В тази връзка в Република България е положено началото на партньорство между представители на държавни институции и неправителствени организации в рамките на антикорупционните инициативи “Коалиция 2000” и “Прозрачност без граници”. 3. Международно сътрудничество за противодействие на корупцията в публичната администрация Самият характер на корупция в публичната администрация предполага към системата за контрол да се включи и международното сътрудничество, като възможност за постигане на определени положителни резултати за нейното ограничаване. Това е така, защото съществува връзка между контрабандата и корупцията. Много често към контрабандните канали съществува изградена система от корупционни взаимоотношения, в които участват служители от двете страни на съответната държавна граница. Те са част от международната престъпна схема, по която незаконно се присвояват значителни средства. Целите на международното сътрудничество срещу корупцията в публичната администрация са: гарантиране на международна подкрепа за борба срещу това явление, включително и чрез привличане на финансова подкрепа за административна реформа и активно участие в международните усилия по ограничаване на негативните последици от корупцията върху регионалната и световната икономика и политика.14 Насоките за действие на международното сътрудничество са по отношение на: международните организации и интеграционни образувания, като Организацията на обединените нации, Европейския съюз и Съвета на Европа; международни икономически , финансови и търговски институции и организации, като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Световната банка и Международния валутен фонд; други международни организации, като Международния институт за правно развитие в Рим и Транспаренсии Интернешънъл; регионални организации и инициативи, като Инициатива за сътрудничество в Югоизточна Европа и сътрудничество на двустранна основа. Особено важна роля в противодействието, което световната организация ООН осъществява в областта на антикорупцията, има Комисията за предотвратяване на престъпността и за наказателно правосъдие към Икономическия и социален съвет. В рамките на тази комисия са разработени и основните документи на ООН срещу корупцията – Декларацията срещу корупцията и подкупа в международните търговки сделки от 1956г.15 и Международния кодекс за поведението на длъжностните лица от 1996г.16 За Европейския съюз корупцията е проблем, свързан преди всичко със защитата на финансовите интереси на общността, нормалното функциониране на вътрешния пазар и за конкуренцията. В обръщение до Съвета и до Европейския парламент за политиката на Съюза срещу корупцията, прието от Европейската комисия през 1997г., се съдържат основните насоки на антикорупционната политика на Съюза. В последствие е приет План за действие за борба с организираната престъпност, който наред с другите мерки, препоръчва изготвяне на всеобхватна политика срещу корупцията и засилване прозрачността в дейностите на администрациите на държавите-членки на Общността. Основните инструменти на Европейския съюз в областта на корупцията в публичната администрация са Конвенция за защита на финансовите интереси на Европейските общности, към която има приети два протокола и Конвенция за борба с корупцията, в която са въвлечени служители от Европейските общности или служители на държавите-членки на Европейския съюз. Конвенциите са приети в рамките на “третия стълб” и са открити само за страни - членки на организацията. Антикорупционната дейност на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е концентрирана в четири направления: противодействие на подкупването в международните сделки; укрепване на антикорупционните системи в рамките на държавните администрации; контрол върху финансираните с външна помощ проекти и анализ на корупцията в страните, които членуват в организацията. Усилията във взаимодействието с международните финансови институции – Световната банка и Международния валутен фонд са насочени към реализиране на общите цели за ограничаване на корупционните практики. С Международния валутен фонд те са в областта на противодействието на “прането на пари”, политиката на данъците, администрирането и управлението на държавните разходи. Сътрудничеството с Международния институт за правно развитие в Рим е в две основни насоки: използване на ресурсите и опита на института и повишаване на практическите знания на юристите. Особено важно направление в работата с Транспаренсии Интернешънъл, която има и български офис /Прозрачност без граници/, е проучването на опита на организацията в изработването на международен индекс за оценка на корупцията. Регионална инициатива на международно сътрудничество е подписването през 2000г. в Сараево от седем държави, между които и Република България на Пакт за стабилност на Югоизточна Европа. В рамките на пакта е приета “Антикорупционна инициатива за Югоизточна Европа”, съдържаща цели, принципи и План за действие. Формите на международното сътрудничество срещу корупцията в публичната администрация са : експертно сътрудничество; финансово-логистично и правно-институционално. В годините на преход към демократично общество и пазарна икономика българската публична администрация все по-активно ще осъществява международно сътрудничество за ефективно противодействие на корупцията в нея. 4. Институционален контрол на корупцията в и върху публичната администрация Целите на контрола на корупцията в и върху дейността на публичната администрация са: спазване на законността и правилността на административните актове, както и целесъобразното събиране и изразходване на публичните ресурси без използване на корупционни практики. Контролът на корупцията в публичната администрация е проява на административен контрол. Това е контрол провеждан от административни органи върху работата, организацията и актовете на други административни органи. Административният контрол е способ за обезпечаване на законосъобразна и правилно действаща организация в сферата на административната дейност на държавата, осъществяван от органи на аминистрацията. Този контрол е неразделна част от административната дейност. Дейността на публичната администрация е немислима без постоянен, непрекъснат и всестранен административен контрол на съществуващи корупционни практики. Административният контрол е по-широко понятие от контрола на корупцията вътре в администрацията и включва наред с него и контрола, осъществяван от административни органи върху граждани и организации. Той прониква във всички звена на административния апарат, засяга всички актове, действия и корупционни прояви в администрацията. Той следи за състоянието на перосанала, за материално-техническата база, за външните връзки на администрацията за работата й с гражданите и организациите. Няма дейност или част от дейност в администрацията, която да не е подложена на административен контрол за наличие на корупционни практики. Този контрол е държавновластническа дейност, която се осъществява вътре в системата на държавното управление от органи на това управление. По своята същност административния контрол е държавновластническа дейност, чрез която едни административни органи контролират други административни органи и звена за извършване от последните на корупционни действия. Административният контрол по принцип е контрол за законност и за правилност. В зависимост от това дали контролът се разпростира върху цялата дейност и обхваща всички страни на администрацията или е ограничен само върху определена тясно специализирана сфера или отрасъл на административната дейност бива общ и специален. Административният контрол на корупцията в публичната администрация показва специфични различия в зависимост от това дали той се осъществява вътре в рамките на една административна организация или се явява външен по отношение на тази организация. В този аспект административният контрол се подразделя на вътрешноведомствен и външноведомствен институционален контрол. Изтегляне 182.5 Kb. Сподели с приятели:
|