За развитие 2014-2020 г. Съдържание въведение 6 обща характеристика/ профил на общината 9
Изтегляне 2.14 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2.Основни икономически показатели по сектори от икономически дейности и големина на предприятията
- 1.1.2.Нетни приходи от продажби
- 1.1.3.Разходи за придобиване на ДМА
- 1.1.4.Средно годишна работна заплата
- 1.1.5.Заети лица
2.СЪСТОЯНИЕ НА МЕСТНАТА ИКОНОМИКА2.1.Структура на икономическите субекти в общинатаАнализът на работещите предприятия на територията на общината в периода 2007 г. – 2011 г. показва преобладаващ дял на микропредприятията, който за периода се е увеличил от 87.20% до 88.71%. С около един процент (от 9.70% на 8.76%) намалява делът на малките предприятия. Средните предприятия почти не променят дела си (2.60% през 2007г., съответно 2.70% през 2011г.), като съставляват 2,70% от общия брой на предприятията на територията на общината. Делът на големите предприятия е около половин процент. Данните показват макар и незначително намаляване на дела им през 2008 г. (от 0.50% през 2007 г. на 0.40% през 2008 г.), запазване на процента до 2010 г., след което незначително нарастване до 0.46% през 2011 г. – под стойността за 2007 г. Диаграма 1 Дял на предприятията 
Източник: НСИ Таблица 1 Дял на предприятията по сектори от икономически дейности
Източник: НСИ Най-голям дял в разпределението на предприятията по сектори имат предприятията, свързани с търговията, следвани от тези в сферата на преработващата промишленост, в сферата на транспорта, в сферата на ресторантьорството и хотелиерството и в сферата на горското, селско и рибно стопанство. Предприятията в сферата на операциите с недвижими имоти, хуманното здравеопазване и социалната работа, строителството и образованието заемат дял, по-малък от 5%. Най-значителен относителен спад бележи сектора на операциите с недвижими имоти, следван от този на строителството, на преработващата промишленост, на търговията и на транспорта, складиране и пощи. Макар и малък ръст бележат секторите на селското, горско и рибно стопанство, на образованието и на хотелиерството и ресторантьорство. Няма промяна в сектора на хуманното здравеопазване и социалната работа.
1.1.1.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
ЛЕГЕНДА | |
|
Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива |
1 |
|
Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения |
2 |
|
Операции с недвижими имоти |
3 |
|
Преработваща промишленост |
4 |
|
Хуманно здравеопазване и социална работа |
5 |
|
Култура, спорт и развлечения |
6 |
|
Други дейности |
7 |
|
Строителство |
8 |
|
Транспорт, складиране и пощи |
9 |
|
Професионални дейности и научни изследвания |
10 |
|
Административни и спомагателни дейности |
11 |
|
Търговия |
12 |
|
Хотелиерство и ресторантьорство |
13 |
|
Образование |
14 |
1.1.5.Заети лица
Диаграма 8 Заети лица в предприятията
Структура
Динамика в нивото на заетост
Източник: НСИ
Структурата на заетите лица в община Севлиево, разпределени по големина на предприятията, за периода 2006 – 2011 г. показва, че най-много жители на общината са заети в големите предприятия, следвани от средните, малките и микропредприятията. В наблюдавания период заетостта намалява във всички предприятия, като най-висок е дела в средните предприятия, а най-нисък в микропредприятията.
Структурата на заетите лица, разпределени по икономически сектори, показва, че най-голям е дела на заетите в сферата на преработващата промишленост - три пъти повече от заетите в сектор Други дейности и четири и половина пъти повече от заетите в сектор Търговия. Заетите в сектор Строителство и сектор Хотелиерство и ресторантьорство, дори взети заедно, са значително по-малко от водещите три сектора.
За разглеждания период най-голям спад в нивото на заетост се наблюдава в сектор Строителство (31.15%), следван от сектор Хотелиерство и ресторантьорство (30.32%), сектор Преработваща промишленост (16.64%).
Таблица 2 Заети лица по икономически сектори
|
|
Преработваща промишленост |
Други дейности |
Търговия |
Хотелиерство и ресторантьорство |
Строителство |
|
2007 |
9044 |
2470 |
1990 |
442 |
366 |
|
2008 |
8719 |
2417 |
2143 |
457 |
363 |
|
2009 |
7443 |
2379 |
2149 |
417 |
403 |
|
2010 |
7399 |
2458 |
1980 |
397 |
303 |
|
2011 |
7539 |
2302 |
1794 |
308 |
252 |
Източник: АЗ
Въпреки че е почти два пъти под средната за страната, тенденцията за равнището на безработица за община Севлиево следва тенденцията на национално ниво – спад до 2008 г. и нарастване от 2008 г. до настоящия етап, в който размерана безработицата в общината е 6,70%, при средна за страната 10,10%.
Диаграма 9 Равнище на безработицата
Източник: АЗ
След поддържане на относително близки стойности за периода 2002 г. – 2007 г., делът на регистрираните в бюрата по труда продължително безработни лица над 1 година пада рязко от 46,1% през 2007 г. до 15,8% през 2009 г., след което започва плавно да расте до 20,5% през 2011 г.
Аналогична е тенденцията както при регистрираните безработни младежи до 24 г. и до 29 г., така и при средногодишното равнище на безработица. Регистрираните безработни младежи до 24 г., след спад от 2006 г. от 17,1% до 11,1%, започват плавно да увеличават дела си и достигат до 15,9% през 2011 г. При регистрираните безработни младежи до 29 г. този дял е 10,5% през 2011 г., а средно годишното равнище на безработица от едва 2,7% през 2008 г. достига до 6,7% през 2011 г.
Сподели с приятели: