За развитие на ученеto през целия живот на област перник (2013 2020) съдържание: Увод

Областният управител и кметовете са органи на изпълнителната власт в областта, респективно общините, които осъществяват държавното управление по места и осигуряват съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната и общинската политика. Поради това те имат огромен капацитет за развитие на УЦЖ системата на местно равнище чрез възможността им да разработват и изпълняват стратегически документи в областта на УЦЖ. Според характера на дейността, която извършват, административните звена в областната и общинските администрации са обособени в общи и специализирани администрации, организирани в дирекции, отдели и сектори.

Общата численост на служителите, заети в областна администрация Перник е 31, като те са разпределени в две дирекции – обща администрация и специализирана администрация .

Общинска администрация Перник е структурирана в 5 дирекции и 18 отдела. В административната структура се включват още кмет, 4 заместник кмета, секретар и финансов контрольор. Общата численост на администрацията е 132 човека. Броят на общинските съветници е 41.

Структурата на общинска администрация Радомир включва 5 звена, в които са заети общо 9 служители. В общата администрация действат 3 отдела, в които работят общо 25 служители. Числеността на заетите в специализираната администрация е 28, а служителите са разпределени в една дирекция и 4 отдела. Общинските съветници са 21.

Администрацията в община Трън е структурирана в 2 дирекции и 7 сектора. Броят на общинските съветници е 11.

Общата численост на администрацията в община Брезник е 44 служители, които работят в 3 дирекции и звената към тях. Общинските съветници са 13.

В 1 дирекция и 5 отдела е структурирана общинската администрация в община Земен, а броят на общинските съветници е 11.

Общинският съвет в община Ковачевци се състои от 11 съветници.

На територията на област Перник функционира и Регионален инспекторат по образованието – Перник, който е териториална администрация към Министъра на образованието, младежта и науката за управление и контрол на системата на народната просвета, поради което представлява важен ресурс за УЦЖ системата, особено в сферата на формално образование и обучение.

Данните за населението в областта за 2007г. показват, че броят на всички жители е бил 139 225 човека, от които в градовете са живеели 105 114 души, а в селата – 34 111. Броят на мъжете и жените в област Перник през 2007г., съответно е бил 67 463 и 71 762. Населението в подтрудоспособна възраст е наброявало 16 617 души, гражданите в трудоспособна възраст са били 84 706, а тези в надтрудоспособна възраст - 37 450 души. Естественият прираст на населението за същата година е измерен като -9,7.

През 2009г. жителите на областта са наброявали 136 809 души. Към градското население са се причислявали 104 005 човека, а към селското – 32 844. От всички 136 809 души, 66 290 са мъже и 70 559 са жени. Населението в подтрудоспособна възраст е било 16 322, това в трудоспособна възраст – 83 272, а хората в надтрудоспособна възраст, съответно са били 36 655. За същата година се наблюдава и най-ниската отрицателна стойност на естествения прираст на населението, а именно -8,7. Механичният прираст на населението за 2007г., 2009г. и 2011г. е бил, съответно 3,2, -0,04 и -1,6.

Общият брой на населението в област Перник по данни за 2011г. е 132 833 души, от тях 104 671 живеят в градовете и 28 161 в селата. Броят на мъжете в областта за същата година е бил 65 468, а на жените – 67 365. Населението в подтрудоспособна възраст е 15 706, населението в трудоспособна възраст 79 853 и населението в надтрудоспособна възраст – 36 428 души. Естественият прираст на гражданите в общината е измерен с отрицателната стойност -11,3.

От представените демографски данни ясно се очертава тенденцията за намаляване на населението в областта като цяло. Понижава се броят и на жените и на мъжете в областта. С оглед на намаляващото население на областта, очаквано се наблюдава и понижаване на броя на гражданите в подтрудоспособна, трудоспособна и надтрудоспособна възраст. На следващо място, населението, живеещо в селата, също намалява през годините. Живеещите в градовете намаляват през 2009г. в сравнение с 2007г., но през 2011г. броя на градското население се увеличава, въпреки че не надвишава установеният брой за 2007г.

Анализът на данните, относно образователната структура на населението в област Перник показва, че броят на неграмотните лица е 656. Броят на хората, които са с основно и по-ниско образование е 43 047, като към тази стойност се включват и лицата, които все още се обучават. Най висок е броят на лицата със средно образование или професионално образование – 64 419. Гражданите, успешно придобили образователно-квалификационна степен в сферата на висшето образование, са 17 935.

Броят на заетите лица в областта намалява от 56 800 за 2007г. на 55 000 за 2011г., като през 2009г. броят на работещите граждани е бил 56 200. При анализа на данните за заетостта в областта, трябва да се отчете адекватно и мобилността на част от населението в трудоспособна възраст към столичния град, което е характерно за селищната агломерация.

Броят на регистрираните безработни лица в областта по данни за 2011г. е 6 170, от които 2 796 са мъже и 3 374 са жени. Регистрираните граждани като безработни на възраст до 29 години са 1 256. Безработните жители в област Перник, попадащи във възрастовия диапазон между 30 и 39 години, са 1 072, докато безработицата сред гражданите на възраст между 40 и 49 години е двойно по-висока, като обхваща общо 2 106 човека. Безработното население на възраст над 50 години е 1 139 души.

От представените данни ясно се вижда, че безработицата сред гражданите между 40 и 49 годишна възраст е най-висока. Възможни и ефективни мерки за намаляването на тази стойност могат да бъдат повишаването на квалификацията на тези граждани или преквалифицирането им, следвайки динамично променящите се условия и изисквания на пазара на труда.

При анализа на безработицата е важно да се отчетат не само нейните пикове и спадове спрямо различните възрастови групи, но и спрямо квалификацията и образованието на жителите в областта.

Броят на неграмотните граждани, регистрирани като безработни е 511. Безработицата сред лицата с основно и по-ниско образование е обхванала 1 885 души, а сред хората със средно образование или професионално образование – 3 385 човека. Като безработни са регистрирани и 567 човека с висше образование и 1 618 лица, попадащи в категорията на специалистите. Броят на лицата с работническа професия, които са безработни е 1 666, а броят на гражданите без квалификация и останали без работа – 2 598. Представените стойности се отнасят за 2011г.

На фона на представените данни за образователната структура на населението в областта, впечатление прави високият брой на неграмотните граждани без работа – 511 от общо 657 души или 77,78%. При лицата със средно образование или професионално образование се наблюдава безработица в размер на 5,25%, а най–нисък е процентът на безработица сред гражданите с висше образование – 3,16%.

По данни на Регионалния инспекторат по образованието – Перник, за учебната 2009/2010 година от системата на формалното образование и обучение са отпаднали общо 64 лица или 0,52% от всички ученици, като 32 от тях са отпаднали в начален етап на основното си образование, 18 в прогимназиален етап на основното образование и 14 в гимназиален етап.

През учебната 2010/2011г., броят на отпадналите от системата на формалното образование и обучение е 80, което представлява 0,67% от всички ученици за съответната учебна година. Броят на отпадналите ученици в начален етап на основното образование е 28, а този на отпадналите ученици в прогимназиален етап на основното образование – 37. Отпадналите в гимназиален етап на своето образование са общо 15.

Броят на отпадналите ученици в начален етап на основното образование е 25 през учебната 2011/2012 година, 32 ученици са отпаднали в прогимназиален етап на основното образование и 4 в гимназиален етап, като общият брой на отпадналите от системата на формалното образование и обучение през тази учебна година е 61 или 0,53% от всички ученици.

И през трите учебни години най-често учениците отпадат от училищното образование поради натрупването на голям брой отсъствия или поради социални и семейни причини.

По данни от Дирекции Бюра по труда, през 2010г. в обучения по национални програми и такива с европейско финансиране са включени общо 1 138 лица, от които 310 са безработни и 828 са заети, а от тях общо са младежи на възраст до 29 години. Броят на обучените лица през 2011г. е 1 496, от които 617 безработни и 879 заети, а от общия брой 409 са младежи до 29 години. Към 30.09.2012г., включените в обучения лица са общо 1 132, като 654 са регистрирани като безработни и 478 като заети. Общият брой на включените в обучения младежи към посочената дата е 300.

Както се вижда от представените данни, броят на лицата, които са включени в обучения по национални програми и такива с европейско финансиране нараства през 2011г. спрямо броя през 2010г., като към края на месец септември тази година, в обучения са включени почти толкова лица, колкото за цялата 2010г.

3. 
   ИДЕНТИФИКАЦИЯ, АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПОЛИТИКИ НА МЕСТНО НИВО
   

Стратегически елементи, свързани с измерения на УЦЖ процеса, съдържащи се в Стратегията за развитие на област Перник 2005-2015г., са налице в: „Специфична цел І.2. Стабилизиране на заетостта и насърчаване на частния бизнес“. А заложената мярка към тази цел е: „идентификация на образователния и професионален статут на трудовата сила и на безработните, организиране на квалификационни и преквалификационни курсове с цел реализиране на безработни лица“. В подкрепа на УЦЖ е и „Специфична цел І.3. Възстановяване и развитие на селското стопанство и свързаната с него преработвателна промишленост“, както и заложените мерки към нея: „обучение на селските стопани за разясняване Общата селскостопанска политика на ЕС; професионално обучение на земеделски производители по Специалната предприсъединителна програма на ЕС“.

На следващо място, в Стратегията за развитие на област Перник 2005-2015г. са заложени и други 2 цели, свързани с УЦЖ развитието на местно равнище, първата е „Специфична цел ІІ.2. Повишаване на човешкия потенциал и постигане на съответствие между търсене и предлагане“, а плануваните мерки са: „развитие на професионалното образование и преквалификация на възрастни; изграждане на предприемаческа култура чрез обучение; преструктуриране на системата на средното образование и профилираните училища в съответствие с търсенето на работна сила; ремонт, обновяване и оборудване на училищни сгради, детски градини, читалища и др.“ Втората е „Специфична цел ІІ.5. Развитие на традиционни и нови форми на туризма и съпътстващите го бизнес дейности“, и една мярка към нея: „обучение на заетите в туризма, маркетинг и реклама“.

В извадките от Стратегията за развитие на област Перник 2005-2015г. се наблюдава планиране на цели и мерки, свързани предимно с формалното образование и обучение и с неформалното обучение.

Вторият стратегически документ, имащ отношение към УЦЖ системата е Областната стратегия за развитие на социалните услуги 2010-2015г. „Специфична цел 1.4. Да се гарантира равен достъп на децата от рискови общности и уязвими групи до качествено образование“, предвижда това да се осъществи чрез: „Мярка 1.4.1. Гарантиране на задължителното предучилищно образование за всички деца в област Перник; Мярка 1.4.2. Програми за превенция на отпадането от училище и реинтеграция в образованието на отпадналите деца и младежи; Мярка 1.4.3. Осигуряване на качествено интегрирано образование за децата с увреждания; Мярка 1.4.4. Целенасочена политика за приобщаване на родителите и общността в учебно-възпитателния процес на техните деца“.

Идентифицираната специфична цел, респективно и четирите мерки към нея, в Областната стратегия за развитие на социалните услуги 2010-2015г. са насочени към сферата на формалното образование и обучение. По конкретно, реализирането на мерките се предвижда чрез заложени дейности към тях, както следва:

Към „Мярка 1.4.1. Гарантиране на задължителното предучилищно образование за всички деца в област Перник“, са заложени: „Дейност 1.4.1.1. Обхващане на всички деца в предучилищно образование от 5-годишна възраст чрез: издирване на всички подлежащи деца и записване в предучилищна подготовка – изпълнява се от учителите, с подкрепата на общините, ОЗД, социалните работници, НПО; разкриване на достатъчен брой подготвителни класове в училище и/или предучилищни групи в детските градини; срещи и посещения по домовете за информиране и мотивиране на родителите“ и „Дейност 1.4.1.2. Целеви мерки за назначаване на помощници на учителя, особено в общинските училища със смесен етнически състав (с допълваща целева подкрепа от общините)“.

Към „Мярка 1.4.2. Програми за превенция на отпадането от училище и реинтеграция в образованието на отпадналите деца и младежи“, са заложени 6 дейности: „Дейност 1.4.2.1. Развитие на смесени образователно-социални услуги в ЦОП за превенция на отпадането и задържане на децата в училище. Изграждане на партньорство и взаимодействие между социалните услуги, от една страна, и организациите, ангажирани с образованието училищата, НПО, и пр.), от друга страна, за образователна интеграция и реинтеграция на децата. Дейност 1.4.2.2. Хоризонтални мерки за подобряване на привлекателността на училището, които обхващат всички деца и млади хора в училище и осигуряват: Иницииране и изпълнение на програми и инициативи за повишаване на интереса към учене, включване на децата и младежите в живота на училището, в т.ч. и при вземане на решения, отнасящи се до децата; Извънкласни и извънучилищни дейности за мотивация на децата и техните родители - включване на децата в извънучилищни занимания в рамките на учебната година (ателиета по интереси, школи по изкуства, спортни състезания); осмисляне на свободното време на децата и младежите; Обучения на учителите и препоръки за промяна на практиката на преподаване на учителите и включване на интерактивни методи. Дейност 1.4.2.3. Развитие на образователно-социални услуги за връщане в училище на отпадналите от училище деца, които се изпълняват от ЦОП, НПО, училища, училищни настоятелства, читалища в тясно сътрудничество с ОЗД и общински администрации, включващи: Посещения на място и срещи за издирване на отпадналите деца; Срещи, консултации, инициативи за мотивиране на децата и техните родители; Организиране на консултации, занимални и помощ от учителите за наваксване на учебния материал от децата и младежите. Дейност 1.4.2.4. Постепенно извеждане на децата от помощното училище, адаптация и интегриране на масовите общообразователни училища. Дейност 1.4.2.5. Разработване на целеви програми и инициативи за подобряване на образованието в средищните и защитените училища, които се изпълняват с подкрепата на РИО на МОМН, общини и НПО. Специално внимание се отделя на мерките за наблюдение и контрол върху посещаемостта и качеството на образованието на пътуващите ученици от по-големите градове към защитени и средищни училища в малките общини. Дейност 1.4.2.6. Трансформиране на ОУ с интернат в с.Гълъбник, като се предвижда през 2010 година да се планират дейности за трансформация и закриване на интерната към училището“.

Към „Мярка 1.4.3. Осигуряване на качествено интегрирано образование за децата с увреждания“ са предвидени следните дейности: „Дейност 1.4.3.1. Обхващане на деца с увреждания от масови детски градини и ясли. През 2010г. разработване на план за действие във всяка община, в който ще се предвиди: Осигуряване на места за интегриране на деца с увреждания в общите групи в масовите детски градини, вкл. подкрепа за адаптиране към средата, осигуряване на транспорт. Дейност 1.4.3.2. Интегриране на децата с увреждания в масови училища за обучение с подкрепата на ресурсни учители - осъществява се от училищата, РИО на МОМН и Ресурсния център към РИО на МОМН с подкрепата на общините, които трябва да осигурят необходимата достъпна среда за децата с увреждания – вътре и извън сградата на училището. Деца с увреждания, отглеждани в семейства (167 по данни от Дирекции социално подпомагане). Дейност 1.4.3.3. Извеждане на деца от помощното училище и адаптация към масовите общообразователни училища. Дейност 1.4.3.4. Осигуряване на достъпна среда за децата с увреждания в масовите училища и детски градини в цялата област Перник“.

Към „Мярка 1.4.4. Целенасочена политика за приобщаване на родителите и общността в учебно-възпитателния процес на техните деца“ са предвидени 3 дейности. „Дейност 1.4.4.1. Обучения за изграждане на капацитет в училищата и детските градини за включване на родителите и създаване на интегрираща среда в училище: обучения на учители и директори на училища и детски градини – методи и подходи за включване на родителите и приобщаване на родителите към образованието на техните деца; разпространение на обучителни материали за работа с родителите; обмяна на опит и добри практики с други училища и детски градини. Дейност 1.4.4.2. Инициативи и съвместни дейности в училище за изграждане на връзката между трите страни: училище/учители – родители/общност – деца/ученици с подкрепата на общинска администрация, ПИЦ, РИО на МОМН и гражданския сектор. Дейност 1.4.4.3. Развитие на капацитета на Училищните настоятелства и НПО за подкрепа на интегрираното образование с участието на родителите и местните общности: създаване, активизиране, консултиране, обучения и техническа помощ на Училищните настоятелства в училищата от областта“.

Въпреки че в област Перник не е разработена специализирана стратегия за учене през целия живот, в цитираните по-горе документи са формулирани приоритети, цели и мерки, които са свързани с ученето през целия живот. Терминът „учене през целия живот” не се използва, но в двете планирани специфични цели в Стратегията за развитие на област Перник 2005-2015г. се разпознава процесът УЦЖ като инструмент за повишаване на качеството на човешките ресурси на местно ниво, повишаване на степента на заетост и намаляване на безработицата. Терминът „ключова компетентност“ също не се споменава никъде, което свидетелства за непознаването на концепцията за ключовите личностни компетентности като цяло, и което е по-важно като резултат – невъзможността за планиране и провеждане на цялостна политика на местно ниво за създаване на необходимите условия за развиване на тези важни за професионалния и обществен живот умения.

В този смисъл се налага систематизиране на планираните и предприетите дейности, тяхното обогатяване и допълване, преразглеждане и разширяване на функциите на заинтересованите страни, както и предприемането на целенасочени мерки, свързани с разясняването и популяризирането на съдържанието на УЦЖ процеса сред местното население, ясно посочване на ползите му и нуждата от включването на гражданите в него.

4. 
   SWOT АНАЛИЗ
   

1. 
   Развита читалищна мрежа и активност при организирането на форми за неформално обучение и самостоятелно учене;
   
2. 
   Висока активност на действащите библиотеки в областта, свързана с провеждането на редица събития в подкрепа на неформалното обучение и самостоятелното учене;
   
3. 
   Ежегодно на територията на областта се провежда най-големия маскараден фестивал на Балканите;
   
4. 
   Наличие на информационна борса за образование в подкрепа на учениците чрез повишаване на информираността им;
   
5. 
   Богато разнообразие от културно-исторически паметници и природни забележителности на територията на областта;
   
6. 
   Наличие на Регионален инспекторат по образованието – Перник в подкрепа на формалното образование и обучение;
   
7. 
   Наличие на висше учебно заведения в град Перник;
   
8. 
   Действащ Дворец на културата в град Перник, чрез който се популяризират и развиват традициите;
   
9. 
   Наличие на действащи центрове за професионално обучение, предлагащи не малко обучения по професии и специалности;
   
10. 
    Включване на местното население в обучения за квалификация и преквалификация и немалък процент на включени граждани до 29 годишна възраст;
    
11. 
    Действаща мрежа от социални услуги в подкрепа на нуждаещите се граждани и групите в риск;
    
12. 
    Географска близост до град София.
    

1. 
   Необходимост от обновяване и разширяване на материално-техническата база в детските градини, училищата и читалищата;
   
2. 
   Недостатъчен брой спортни съоръжения в областта като цяло и недоброто им поддържане в годно за използване състояние;
   
3. 
   Отрицателна демографска тенденция и намаляване на броя на гражданите в трудоспособна възраст;
   
4. 
   Неравномерно разпределение на населението в областта и обезлюдяване на някои села на територията на областта;
   
5. 
   Липсват достатъчно възможности за развитие на ИКТ културата на местното население в по-малките населени места;
   
6. 
   Липса на сътрудничество между образователните институции и местния бизнес за подготовка на квалифицирани и необходими специалисти;
   
7. 
   Липса на системност в стратегическото планиране и развитие на неформалното обучение и самостоятелното учене;
   
8. 
   Липса на разбиране относно основни термини, свързани с ученето през целия живот в идентифицираните стратегически документи.
   
9. 
   Недобре развито селско стопанство и намаляване на процента на използваемост на земеделските земи;
   
10. 
    Невисок брой на сдружения на граждани с общи интереси, в т.ч. и на пенсионерски клубове.
    
11. 
    Географска близост до град София.
    

1. 
   Развитие на спортните клубове и спорта като цяло, чрез обновяване и разширяване на спортните бази и съоръжения в областта;
   
2. 
   Повишаване на достъпността до интернет в малките насели места и насърчаване на гражданите да разширят уменията си, свързани с използването на съвременните ИКТ;
   
3. 
   Развитие на природния и културния туризъм, чрез улесняването на достъпа до значими паметници на културата и уникалните природни забележителности;
   
4. 
   Повишаване на инвестициите и възможностите за осигуряване на качествено образование и обучение;
   
5. 
   Популяризиране на ползите от включване на гражданите в процеса УЦЖ чрез местните медии;
   
6. 
   Повишаване на интересът и мотивацията за учене на местните жители в област Перник;
   
7. 
   Създаване на туристически информационен център и повишаване на информираността относно привлекателността на местните забележителности на национално ниво;
   
8. 
   Актуализиране на специалностите в професионалните гимназии, съобразено с променящите се условия на пазара на труда, чрез разширяване на диалога между заинтересованите страни;
   
9. 
   Повишаване на степента на сътрудничество между всички заинтересовани страни за пълноценното развитие на УЦЖ системата в трите й измерения;
   
10. 
    Създаване на пълноценни условия за валидиране на знания и умения, придобити в резултат на неформално обучение и самостоятелно учене;
    
11. 
    Развитие на мрежа от неправителствени организации в подкрепа на неформалното обучение и самостоятелното учене в областта.
    
12. 
    Използване на съвременни образователни подходи в процеса на образование и обучение, включително и насърчаването на ученето в семейна среда.
    
13. 
    Разширяване на трудовия пазар, следствие на близостта на област Перник до столицата на България;
    
14. 
    Развитие на модерно екологично земеделие, което има висока добавена стойност.
    

1. 
   Повишаване на броя на отпадащите ученици от образователната система и повишаване на броя на неграмотните граждани;
   
2. 
   Задълбочаване на негативната демографска тенденция и засилване на миграционните процеси;
   
3. 
   Влошаване на здравословното състояние на гражданите, следствие на липсата на достатъчно спортни съоръжения;
   
4. 
   Намаляване на възможностите за финансиране на образованието и обучението, следствие на влошаването на последствията от икономическата рецесия в Европа;
   
5. 
   Повишаване на нивото на безработица и понижаване на жизнения стандарт на населението в областта;
   
6. 
   Намаляване на възможностите, свързани с осигуряването на качествено образованието и обучението на местното население, съобразено с променящите се условия на пазара на труда;
   
7. 
   Намаляване на интересът и мотивацията за учене сред местните жители на територията на областта;
   
8. 
   Повишаване на броя на групите в риск;
   
9. 
   Изоставане на местното население в областта на ИКТ и приложението им;
   
10. 
    Загуба на квалифицирани специалисти и експерти поради географската близост на областта до столицата на България и засилване на миграционния процес.
    

От съществено значение е насърчаването на ученето през целия живот чрез прилагане на интегрирани мерки за съчетаване и допълване на формалното образование и обучение с неформално обучение и самостоятелно учене. В подкрепа на това е необходимо повишаването на степента на сътрудничество между заинтересованите страни, актуализиране на учебните специалности, съобразно потребностите на пазара на труда, както и повишаване на мотивацията и качеството на ангажираните в сферата на формалното образование и обучение.

Развитата читалищна мрежа и действащите центрове за професионално обучение в областта могат да бъдат използвани за осигуряването на гъвкави пътища за продължаващо обучение, чрез по-добър преход между професионалното обучение и пазара на труда. Това от своя страна предполага и необходимостта от повишаване на ангажираността на местните бизнес организации, както и създаването на подходяща инфраструктура за самостоятелно учене.

От голямо значение за адекватното анализиране на потребностите на пазара на труда от специалисти с подходяща квалификация е организирането на срещи и форуми с участието на всички заинтересовани страни и повишаване на степента на сътрудничество между тях. Това е един от начините да бъдат идентифицирани подходящи професионални области, в които да се организират обучения, чрез които да бъдат подготвени специалисти, съобразно потребностите на пазара на труда. В подкрепа на идентифицирането на актуалните потребности на пазара на труда, както и проследяването и прогнозирането им, успешно могат да се използват усилията на неправителствените организации за разработване на доклади и анализи.

Повишаването на интереса и мотивацията за учене сред жителите в областта е необходимо условие за намаляването на нивото на неграмотност и превенция срещу опасността от повишаване на броя на отпадналите от образователната система ученици. На следващо място, популяризирането на самостоятелното учене като подход за придобиване на знания и умения предполага, освен изграждането и поддържането на подходяща инфраструктура, също така и организирането на инициативи и събития на които гражданите да могат да демонстрират своите възможности като любители. Опита на областта в организирането на маскарадния фестивал „Сурва“ може успешно да бъде пренесен и в местни инициативи, чрез които гражданите да демонстрират знания и умения, придобити в процеса на неформално обучение и самостоятелно учене.

5. 
   
   Каталог: epale -> sites -> epale -> files
   files -> Програма за учене на възрастни Агенция еразъм + франция образование и обучение предговор
   files -> Доклад на „Евридика Oбразование и обучение Механизми за подпомагане за
   files -> Привличане на нови обучаеми в образованието на възрастни
   files -> Квалификационни рамки в европа развития 2016
   files -> Доклад за възрастните март 2016
   
   
   
   Изтегляне 0.5 Mb.
   
   Сподели с приятели: