За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 30. 06. 2016 г

Министерството на енергетиката

• 
  като принципал на действащ в страната ТЕЦ, във връзка с изпълнението на Програма за прилагане на Директива 2001/80/ЕС за ограничаване на замърсяването на атмосферния въздух от големи горивни инсталации, съответно с прилагането на Наредба №10 към ЗЧАВ (ДВ, бр. 93/2003г.), транспонираща директивата в националното законодателство;
  
• 
  по отношение изпълнението на Преходен национален план, изготвен съгласно чл.32 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, транспонирана в националното законодателство чрез Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации (обн., ДВ, бр.2/2013г.);
  
• 
  по отношение разработването на национални програми за прилагането на съответните директиви на ЕС;
  
• 
  по отношение употребата на биогорива, като възобновяеми енергийни източници, в транспорта.
  

• 
  по отношение на ограничаване на замърсяването на атмосферния въздух от промишлеността;
  
• 
  по отношение прилагането на европейските изисквания за качество на течните горива и ограничаване на промишленото замърсяване;
  
• 
  по отношение разработването на национални програми за прилагането на съответните директиви на ЕС;
  

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – по отношение определянето на технически изисквания за емисиите на вредни вещества от МПС, които са обект на контрол при периодичните технически прегледи; по отношение на техническите изисквания към подвижните цистерни за превоз на бензини; по отношение контрола на качеството на корабните горива;

Министерството на земеделието и храните – по отношение определянето на технически изисквания за емисиите на вредни вещества от дизелови двигатели, предназначени за нови самоходни машини;

Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) – по отношение определянето на контрола на изискванията към качеството на течните горива;

Националният статистически институт – по отношение на ежегодните инвентаризации на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух и потреблението на различните видове течни горива;

Български институт по метрология – по отношение на контрола на ефективността на улавяне на бензниновите пари на системите, съответстващи на Етап II на улавяне на бензиновите пари в бензиностанциите;

Агенция “Митници” към Министерство на финансите – по отношение на вноса и/или износа на веществата, които нарушават озоновия слой, флуорсъдържащи парникови газове и оборудване, което ги съдържа;

Общинските органи – по отношение задължението им за разработване, приемане и изпълнение на общински програми за намаляване на емисиите на вредни вещества и достигане на установените норми за качество на атмосферния въздух в районите, където е налице превишаване на последните.

Взаимодействието между горните институции се осъществява по силата на действащата нормативна уредба и утвърдените програми и планове за нейното прилагане.

По отношение организацията и контрола върху дейностите, свързани с опазването на биологичното разнообразие и устойчивото ползване на биологичните ресурси, предимно в агро-екосистемите Министрество на околната среда и водите взаимодейства основно с Министерството на земеделието и храните. Към агенция по горите (ИАГ) са създадени административни звена за природните паркове в страната. Регионалните управления на горите и държавните лесничейства към ИАГ осъществяват организацията, координацията и контрола по възпроизводството, ползването и опазването на биологичните ресурси в горския фонд. Националният център за аграрни науки към МЗХ включва научно-изследователски институти, развиващи дейности, свързани с биологичното разнообразие и биологичната сигурност.

МРРБ, МТ, МИЕ, МОН, МЗХ и други държавни институции и органи на местната власт – развиват дейности, свързани с опазването на биологичното разнообразие в различни направления.

НСИ – държавната институция, която следи, обработва и издава официална информация за биологичното разнообразие, в т.ч. и за защитените територии.

БАН – съществуват самостоятелните изследователски институти и лаборатории извършват изследвания, свързани с биологичното разнообразие и опазването на околната среда.

Лесотехническият университет, Софийският университет и други ВУЗ – осъществяват подготовката на кадри, научно-изследователски и научно-приложни дейности, свързани с биологичното разнообразие.

Екологичните неправителствени организации на национално и регионално равнище – извършват дейности по опазването на природни обекти и биологичното разнообразие, контрол върху замърсяването и програми за екологична просвета и обучение.

При осъществяване на политиката за повишаване на екологичното съзнание и култура Министерството на околната среда и водите взаимодейства основно със следните институции:

Министерството на образованието и науката, Министерството на младежта и спорта, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката, Министерството на туризма, общини, неправителствени организации, бизнеса – по отношение на организацията и провеждането на национални и международни кампании, екологични образователни програми и др. за повишаване на екологичното съзнание и култура на обществеността.

• 
  Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) – по отношение на процедурите по оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения; оценка на въздействието върху околната среда на планове и програми; издаването на комплексните разрешителни; разработване на шумови карти и планове за действие за основните пътища;
  
• 
  Министерство на земеделието и храните (МЗХ) – по отношение на процедурите по оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения; по отношение на процедурата за приемане на проекти по програмите за отстраняване на минали екологични щети; представяне на информация за вписване в публичен регистър по Закона за предотвратяване и отстраняване на екологични щети; по отношение контрола по изпълнение на дейностите от програмите; издаването на комплексните разрешителни, по схемата за екомаркировка на ЕС.
  
• 
  Министерство на земеделието и храните чрез Българската агенция по безопасност на храните - по отношение по отношение на представяне на информация за публичен регистър по Закона за предотвратяване и отстраняване на екологични щети.
  
• 
  Министерство на здравеопазването (МЗ) – по отношение на процедурите по оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения; Екологична оценка на планове и програми; издаването на комплексните разрешителни; одобряване на разработените от Министерството на регионалното развитие и благоустройство и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията шумови карти и планове за действие, при съмнение за очакван риск за човешкото здраве, в резултат на непосредствена заплаха за екологични щети или причинени екологични щети; във връзка с изготвяне на експертни становища по процедурата за издаване/изменение на разрешения за пускане на пазара на биоциди, при осъществяване на политиката по предотвратяване на големи аварии с опасни вещества – становища по документацията, подадена от оператора в Министерството на околната среда и водите; изпълнението на дейностите по скрининг, идентифициране и оценка на вещества, пораждащи сериозно безпокойство от Експертния съвет за оценката на приоритетни вещества; въвеждане на мерки за прилагане на Конвенция Минамата за живака.
  
• 
  Министерство на здравеопазването чрез Регионална здравна инспекция (РЗИ) – по отношение на процедури по оценка на въздействието върху околната среда и екологична оценка в случаите, когато компетентен орган за произнасяне с решение/становище е директорът на Регионалната инспекция по околна среда и водите; при съмнение за очакван риск за човешкото здраве в резултат на непосредствена заплаха за екологични щети или причинени екологични щети; във връзка с изготвяне на експертни становища по процедурата за разрешаване на биоциди; съвместна компетентност с Министерство на здравеопазването и участие чрез Регионална здравна инспекция в национални и европейски проекти (вкл. на Европейската агенция по химикали (ЕСНА), за контрол на опасни вещества (ограничени или забранени за употреба), вписани в Приложение XVII, съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 REACH, както и по отношение на контрола на детергенти, съгласно Регламент (ЕО) № 648/2004;
  

• 
  Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) – по отношение на процедурите по оценка на въздействие върху околната среда на инвестиционни предложения в сектор “Транспорт“/, по отношение разработването на шумови карти и планове за действие за основните ж.п. линии и летища;
  
• 
  Министерство на енергетиката (МЕ) – по отношение на процедурите по оценка на въздействие върху околната среда и екологична оценка на инвестиционни предложения, планове и програми в сектор “Енергетика”; издаване на комплексни разрешителни в сектор “Енергетика”; при дейности и процедури по експлоатация на места за съхранение в съответствие със Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра; по отношение на представяне на информация за вписване в публичен регистър по Закона за предотвратяване и отстраняване на екологични щети;
  
• 
  Министерство на икономиката (МИ) - по отношение на процедурата за приемане на проекти по програмите за отстраняване на минали екологични щети; по отношение контрола по изпълнение на дейностите от програмите;
  
• 
  Министерство на финансите (МФ) – по отношение на процедурите по одобряване на програмите за отстраняване на минали екологични щети и програмите за привеждане на дейността на предприятията в съответствие с нормативната уредба по околна среда; по отношение на процедурата за приемане на проекти по програмите за отстраняване на минали екологични щети, по отношение контрола по изпълнение на дейностите от програмите за отстраняване на минали екологични щети, причинени до момента на приватизация;
  

• 
  Министерство на финансите чрез Агенция “Митници” осъществява контрол по отношение на износа на определени опасни химикали, предмет на уведомление или изрично съгласие за износ; предоставя информация за вноса на опасни вещества, предмет на разрешаване или ограничения и вноса на забранени опасни вещества – устойчиви органични замърсители (УОЗ) по отношение контрола по изпълнение на изискванията на Регламент (ЕО) № 850/2004 за УОЗ; изпълнение на Споразумение за взаимодействие между МОСВ и Агенция „Митници“ за повишаване ефективността на контрола, осъществяван по Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси и Закона за чистотата на атмосферния въздух, и Споразумение за предоставяне на информация от Агенция „Митници” на Министерство на околната среда и водите;
  
• 
  Министерство на външните работи (МВнР) - по отношение на процедури по оценка на въздействие върху околната среда и екологична оценка в трансграничен контекст; при издаване на комплексно разрешително с възможно трансгранично замърсяване; при процедури по оздравителни мерки при съмнение за риск за човешкото здраве в резултат на причинени екологични щети с трансграничен характер;
  
• 
  Министерство на културата - в хода на процедури по оценка на въздействие върху околната среда по отношение на обектите на културното наследство;
  
• 
  Министерство на вътрешните работи чрез Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението" (ГД ПБЗН) - при осъществяване на политиката по предотвратяване на големи аварии с опасни вещества;
  
• 
  Национална агенция за приходи (НАП) - по отношение на финансово – икономическата организация на процедури по превантивни и оздравителни мерки;
  
• 
  Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда” (ИА ГИТ) – по отношение на достъпа на работещите, до информация за рисковете от опасни химични вещества и смеси и прилагането на мерки за контрол на експозицията в работна среда; по отношение контрола по изпълнение на изискванията на Регламент (ЕО) № 1907/2006; при осъществяване на политиката по предотвратяване на големи аварии с опасни вещества;
  
• 
  Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол (АПСК) – по отношение на процедурата за приемане на проекти по програмите за отстраняване на минали екологични щети; по отношение контрола по изпълнение на дейностите от програмите;
  
• 
  Дирекция Национален строителен контрол (ДНСК) – по отношение на процедурата за приемане на проекти по програмите за отстраняване на минали екологични щети; по отношение контрола по изпълнение на дейностите от програмите;
  
• 
  Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация” (ИА БСА) - във връзка с прилагането на Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS);
  
• 
  Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) - по отношение на участие в работна група за изготвяне на документация по Закона за обществените поръчки (за програмите по минали щети);
  
• 
  Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав” – във връзка с процедурите по оценка на въздействието върху околната среда, които засягат река Дунав;
  
• 
  Агенция за ядрено регулиране (АЯР) – във връзка с процедури по оценка на въздействие върху околната среда, свързани с дейности в областта на използването на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво;
  
• 
  Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) - във връзка с процедури по оценка на въздействието върху околната среда, свързани с водно стопанство;
  
• 
  Областните управители – по отношение на възлагане прилагането на превантивни и оздравителни мерки по Закона за предотвратяване и отстраняване на екологични щети;
  
• 
  Общинските органи – по отношение на процедурите по оценка на въздействие върху околната среда и екологична оценка; по отношение на разработването и одобряването на шумови карти и планове за действие за основните агломерации, по отношение прилагането процедури по превантивни и оздравителни мерки и на представяне на информация за публичен регистър по Закона за предотвратяване и отстраняване на екологични щети; при осъществяване на политиката по предотвратяване на големи аварии с опасни вещества;
  
• 
  Организации по чл. 21 от Закона за опазване на околната среда – по отношение предоставяне на налична информация във връзка с изготвяне на доклади по Закона за предотвратяване и отстраняване на екологични щети;
  
• 
  Басейнови дирекции - по отношение процедурите по оценка на въздействие върху околната среда на инвестиционни намерения, чрез проверка за допустимост спрямо режимите, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни и др. забрани и ограничения, произтичащи от Закона за водите.
  

• 
  Източници на информация за данните по показателя за полза/ефект
  

Данните са налични в басейновите дирекции, след извършване на анализ на състоянието на водните тела и отчитане на влиянието на предприетите мерки, заложени в пановете за управление на речните басейни (ПУРБ) с цел постигане и поддържане на добро състояние на водите.

В действащите ПУРБ са определени целите за опазване на околната среда за всяко водно тяло и въздействията, които водят или могат да доведат до непостигане на добро състояние за съответното водно тяло през 2015 г., като са обосновани и допустимите изключения за отлагане постигането на целите до 2021 или 2027 г.

Във връзка с актуализацията на ПУРБ е извършена актуализация на общата характеристика на всеки район за басейново управление. Актуализирани са границите на повърхностни водни тела съгласно актуализирана типология. Определени са границите на водосборните области на повърхностните водни тела. Обособени са като самостоятелни водни тела зоните за защита на питейни води. Изготвени са паспорти на актуализираните повърхностни водни тела, включващи основните характеристики за всяко водно тяло.

МОСВ играе водеща роля в събирането, публикуването и разпространяването на информацията, свързана с управление на отпадъците. МОСВ изпълнява посочените функции чрез ИАОС и със съдействието на системата от РИОСВ.

Данните за някои групи производствени и опасни отпадъци са непълни, основно поради факта, че все още предприятията не отделят необходимото внимание за правилното попълване на задължителните годишни отчети. Постъпващата от общинските администрации информация за количествата образувани битови отпадъци е с недостатъчна достоверност. Независимо от стартиралия процес на въвеждане на софтуерни продукти за обработване на информацията в ИАОС, все още значителна част от нея се събира и обработва на хартиен носител, което създава допълнителни трудности.

Данните за изпълнението на целите за оползотворяване на масово разпространени отпадъци се обработват от ИАОС. Предстои доразвиването и усъвършенстването на съществуващата информационна система за отпадъци и изграждането на нови модули – за докладване на количеството пуснати на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци.

РИОСВ събират данни за извършените проверки и издадените наказателни постановления. Информацията за броя на издадените разрешения и регистрационни документи е налична в МОСВ, ИАОС и РИОСВ.

Данните, които са в основата на определянето на целевите стойности се събират както следва:

За показател “Намаляване броя на населението, потенциално изложено на наднормено замърсяване”

Данните от националната система за мониторинг на нивата на нормираните замърсители в отделните РОУ на КАВ и извършваната текуща оценка на територията на страната се събират, обработват и съхраняват от ИАОС в нейната национална база данни. Последните са обект на обществен достъп по реда на Глава втора от ЗООС и се публикуват в бюлетините на МОСВ, ИАОС и РИОСВ, в т.ч. в ежедневните такива. Данните, отнасящи се до превишаването на дългосрочните (средногодишни) норми за КАВ, се обработват до три месеца след изтичането на съответната календарна година.

Броят на населението е съгласно официални данни на Националния статистически институт от извършеното „Преброяване на населението и жилищния фонд в Република България 2011г.“. Обхванати са градовете с регистрирано наднормено замърсяване по съответните показатели за 2013 година, тъй като това са последните официални данни от мониторинга за оценка на качеството на атмосферния въздух.

Списъкът на районите (агломерациите) за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, вкл. техния териториален обхват, е утвърден със Заповед №РД-969/21.12.2013г. на министъра на околната среда и водите. Той подлежи на преразглеждане през период не по-малък от пет години, в т.ч. във връзка с резултатите от текущата оценка на КАВ, промените в източниците на емисии и др. В такъв случай резултатите от извършеното преразглеждане се публикуват в съответните Национални доклади за състоянието и опазването на околната среда в България (части “Атмосферен въздух. Качество на атмосферния въздух”).

Възможни са проблеми с достоверността на данните по отношение на показателя “Намаляване броя на населението, потенциално изложено на наднормено замърсяване“, тъй като посочените данни се основават на резултати от измерванията в пунктовете за мониторинг. Окончателните данни са публикувани в Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда на Република България за 2014г. и се основават на изчисления, които обхващат само процента на населението, разположен около градските фонови или транспортни пунктове, съгласно методиката на Европейската агенция по околна среда.

Информацията по показателите полза/ефект е генерирана въз основа на подадените в дирекция НСЗП и одобрени, през отчетния период, предложения на планове за управление на Националната екологична мрежа, и одобрените от НСБР планове за действие за застрашени животински и растителни видове.

За осигуряване на информация по показателите се разчита и на изгражданата понастоящем Система за мониторинг на биологичното разнообразие в България. Следи се информацията от научни, изследователски, педагогически и ведомствени източници, както и информацията предоставяна от неправителствени организации. Обработката и интерпретацията на разглежданата информация се извършва от Изпълнителна агенция по околна среда и Дирекция НСЗП, МОСВ.

Източник на информацията за отчитане на показател „Повишаване на съзнанието и културата на обществеността в сферата на околната среда и устойчивото развитие“ са социологически проучвания и медийно отразяване на теми за околната среда.

В дирекция „Превантивна дейност“, отдел „Предотвратяване на промишленото замърсяване“, направление „Екологична отговорност” се съхранява информация за проведени процедури за отстраняване на екологични щети и регистрирани оператори по смисъла на Закона отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети. Информация за констатирани екологични щети, респ. проведени процедури следва да се съхранява и в Регионалните инспекции по околна среда и водите/Басейнови дирекции/Дирекции Национални паркове.

В отдел „Опасни химични вещества“ (ОХВ) се съхранява информация за класификацията на предприятията/съоръженията с нисък и висок рисков потенциал (ПСНРП и ПСВРП) по чл.103, ал.2 от Закона за опазване на околната среда (посл. изм. ДВ, бр. 63/14.08.2015 г.), архивна документация за проведени процедури по глава седма, раздел I на Закона за опазване на околната среда за издаване, преразглеждане, изменение и отмяна на разрешителни по чл. 104, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и одобрени Доклади за политика за предотвратяване на големи аварии, ДППГА по чл.107 от Закона за опазване на околната среда (с редакция ДВ, бр. 32 от 2012 г.), протоколи и доклади от проверки, съгласно чл.157а от Закона за опазване на околната среда (с редакция ДВ, бр. 32 от 2012 г.), извършени от Регионалните инспекции по околна среда и водите, на чиято територия се намират предприятия и/или съоръжения с висок и нисък рисков потенциал.

По отношение на управление на дейностите по изменение на климата източници на информацията са:

Задължителните периодични докладвания на Република България до Секретариата на РКООНИК чрез Национални съобщения съгласно чл. 12 от РКООНИК и Двугодишно докладване съгласно Решение № 2/CP.17;

Задължителното ежегодно докладване до Секретариата на РКООНИК чрез националната инвентаризация на емисиите на парникови газове по РКООНИК и по Протокола от Киото;

Задължителните национални докладвания до Европейската комисия.