За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 30. 06. 2016 г

• 
  Кратко описание на показателя за полза/ефект
  

Намаляване на вредното въздействие и предотвратяване настъпването на опасности и щети за здравето на хората, животните, растенията, природните и културни ценности от негативното изменение в качеството на атмосферния въздух (КАВ) в резултат на различни дейности с източници на емисии. Съгласно всички анализи “разходи/ползи” към европейските директиви в сферата на опазване чистотата на въздуха, направените разходи за намаляване на емисиите на вредни вещества и подобряване качеството на въздуха, са значително по-малко от цената, която обществото плаща заради въздух с лошо качество – преждевременна смърт, различни видове тежки заболявания, намалена производителност на труда и т.н.

Ползата за обществото се постига чрез изпълнението на Програма №1900.01.03 “Намаляване на вредните емисии в атмосферата и подобряване качеството на атмосферния въздух”:

Показатели за полза: Намаляване броя на населението, потенциално изложено на наднормено замърсяване.

За повечето замърсители, които се контролират в съответствие с европейското законодателство, нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух (норми за КАВ) следва да се спазват към:

- 2005 г. (за серен диоксид, ФПЧ_10, олово, въглероден оксид);

- 2010 г. (за азотни оксиди, бензен и озон);

- 2013 г. (за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди);

- 2015 г. (за ФПЧ_2,5).

В съответствие с разпоредбите на ЗЧАВ, управлението на КАВ по отношение на нивата на отделните замърсители се извършва по райони (агломерации) за оценка и управление (РОУ) на КАВ, които обхващат цялата територия на страната. Всеки отделен РОУ включва в себе си територията на една или повече общини, съгласно съществуващото административно-териториално деление. Определянето на границите на РОУ е извършено въз основа на предварителна оценка на нивата на замърсителите, за които са установени норми за КАВ.

Последният актуален списък с районите за оценка и управление на КАВ е утвърден със Заповед №РД-969/21.12.2013 г. на министъра на околната среда и водите.

В рамките на горните райони са разграничени отделните зони (териториални единици) и показателите, за които са превишени горните оценъчни прагове, нормите и/или нормите плюс допустимите отклонения. За зоните, в които са превишени нормите и/или нормите плюс допустимите отклонения (в отделните РОУКАВ), е задължително изготвянето на общински програми за достигане и поддържане на съответните норми.

Посоченият в Таблица 1 по-горе показател „брой жители” представлява теоретично възможния максимален брой от населението на страната, което потенциално може да бъде изложено за ограничен период от време на наднормено замърсяване със съответния замърсител. Реално засегнатото население в действителност е много по-малко. Точният брой на населението, изложено на наднормено замърсяване, може да се определя и на базата на изготвена моделна оценка в рамките на актуализираните общински програми по чл.27 от ЗЧАВ. Данните, които са в основата на определянето на отчетените стойности, се събират както следва:

Разработването на планове за действие за застрашени животински и растителни видове, както и планове за управление на защитени територии, и защитени зони са основен, научнообоснован управленски подходи и средство за постигане на целите на опазване и устойчиво ползване на биологичното разнообразие на територията на Република България.

Осъзнатата промяна в мисленето и поведението на различните групи на обществото носи реални ползи, свързани с опазването на околната среда и природата, важно условие за подобряването на качеството на живот на българите. Ползи за обществото от изпълнението на политиката са и гарантиране на участието на обществеността при вземане на решения за околната среда и осигуряването на достъп на обществеността до информация за околната среда, в съответствие с принципите за прозрачност и широко обществено участие при формиране на политиките. Ефективният контрол по спазване на изискванията на законодателството по околна среда от контролните органи на МОСВ, респ. Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ), също допринася за повишаване на качеството на живот, както и за превенция за здравето на населението.

Показателят измерва каква част от населението е променило поведението си в резултат на провеждането на информационно-образователни програми и кампании за повишаване на общественото съзнание и култура в сферата на околната среда и в резултат на провеждането на ефективен контрол за спазване на екологичното законодателство.

Изпълнението на ангажиментите на Република България към Европейския съюз и прилагането на законодателството в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда са гаранция за постигане на:

• 
  Съответствие с основните цели на националната политика по опазване на околната среда;
  
• 
  Намаляване и предотвратяване на риска за човешкото здраве и околната среда;
  
• 
  Свободно движение на стоки и сигурност за потребителя.
  

Показателят измерва ефикасността, въздействието и резултатите по изпълнение на политиката в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда, чрез предоставените услуги по програма „Оценка и управление на въздействието върху околната среда” като отразява крайния резултат от ползата/ефекта за обществото. Оценява постигането на целта по предотвратяване на замърсяването и опазване на околната среда и човешкото здраве и измерва степента на изпълнение на превантивните инструменти за предотвратяване и отстраняване на екологични щети и предотвратяване възникването на големи аварии и отстраняване на последствията от тях.

През първото полугодие на 2016 г. не са регистрирани големи аварии с опасни вещества на територията на страната от общо 192 бр. (98 предприятия и съоръжения с нисък рисков потенциал и 94 предприятия и съоръжения с висок рисков потенциал предприятия), попадащи в обхвата на глава седма, раздел I от Закона за опазване на околната среда. През първото полугодие на 2016 г. не са констатирани екологични щети по смисъла на Закона за предотвратяване и отстраняване на екологични щети спрямо над 1500 регистрирани оператори по екологичното законодателство.

Република България е страна, включена в “Приложение Б” на Протокола от Киото. През втория период на задължения по Протокола от Киото (2013-2020 г.) България ще изпълнява своя ангажимент за намаляване на емисиите съвместно с останалите държави-членки на Европейския съюз, като общата цел на Съюза е редукция на емисиите с 20 % спрямо нивата им от 1990 г. Целта се изпълнява въз основа на „вътрешно“ разпределение на усилията между държавите-членки, базирано на законодателния пакет „Климат и Енергетика“. Постигането на тази редукция на емисиите на парникови газове изисква прилагането на редица мерки във всички сфери на икономиката и в бита.

• 
  Други институции, допринесли за постигането на ползата/ефекта по отношение на показателите
  

Министерството на регионалното развитие и благоустройството – по отношение отрасъла водоснабдяване и канализация, разработването и изпълнението на Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България.

Министерството на земеделието и храните – по отношение опазването на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, вредни и опасни вещества, използвани за растителна защита; за аквакултури и свързаните с тях дейности; рационалното и ефективно използване на водите при развитие на поливното земеделие и в животновъдството, поддържане и възстановяване на растителна и почвена покривка, свързани с възпроизводството на водите;
Министерството на здравеопазването - по отношение контрола на качеството на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, на водите използвани за питейно-битови цели и на минералните води, управлението на водите за къпане и определянето на зоните за защита на водите;

Министерството на енергетиката– по отношение използването на водите, и особено при използването им като възобновяем източник на енергия, при допустимо въздействие върху околната среда;

Министерството на икономиката - по отношение използването на водите при използването им като възобновяем източник на енергия, при допустимо въздействие върху околната среда;

Министерството на туризма - по отношение на организацията и провеждането на национални и международни компании, екологични образователни програми и др. за повишаване на екологичната съзнание и култура на обществеността.

Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция Противопожарна безопасност - по отношение извършването на съгласувани действия при защита от вредното въздействие на водите, осигуряване на оценките, разработване на плановете и изпълнение на мерките за предотвратяване или смекчаване на последиците от вредното въздействие на водите при наводняване и от засушаване.

Министерството на външните работи – по отношение разработването и съгласуването, съвместно с други държави, на политики, програми и стратегии за опазване на водите в международните речни басейни и трансграничните водни тела;

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – по отношение опазването на морските води и водите на р. Дунав.

Министерство на финансите по отношение планирането, осигуряването и контрола за изразходването на средствата от държавния бюджет, в т.ч. одобряването и координирането на проекти, свързани с управлението на водите и координирането на проектите, финансирани със средства от ЕС и международните финансови институции.

Държавната комисия по енергийно и водно регулиране – по отношение регулирането на цените, достъпността и качеството на услугата по водоснабдяване и канализация;

Областните управители – по отношение поддържане на проводимостта на речните легла и защитата от вредното въздействие на водите;

Кметовете на общини – по отношение използването и опазването на водите публична общинска собственост и управлението на водностопанските системи и съоръжения общинска собственост, включително ВиК дружествата – общинска собственост, стопанисването на язовирите и микроязовирите общинска собственост, координиране на дейностите за защита от вредното въздействие на водите, в т.ч. поддържане проводимостта на речните легла в границите на населените места, спазване на забраните за строителство в крайбрежните заливаеми ивици на реките и съгласуване на документите за предоставяне на концесии за минерални води, управление и ползване на находища на минерални води, изключителна държавна собственост, предоставени за безвъзмездно ползване.

Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН – по отношение на метеорологичните и хидрологични прогнози и мониторинга на количеството на валежите, повърхностните и подземните води.

Института по океанология (ИО) към БАН – по отношение на химичния и екологичен мониторинг на крайбрежни морски води и на морската околна среда, включително провеждане на научни и приложни изследвания, оперативни дейности и развитие на морските изследователски технологии.

Националният статистически институт (НСИ) – по отношение статистическите данни за иззетите и доставени количества вода за населението и за отделните отрасли на икономиката, както и за количеството на отпадъчни води, в т.ч. пречистени и непречистени, както и други данни, включително икономическите показатели, необходими при разработване на икономическия анализ на водоползването. Сътрудничеството и взаимният обмен на информация между НСИ и МОСВ е регламентирано чрез споразумение.

Българският институт по стандартизация – по отношение на организация и координация разработването на български стандарти в областта на управлението на отпадъците.

При осъществяване на управление на отпадъците в Министерството на околната среда и водите са настъпили следните промени в нормативната уредба през отчетния период:

През 2016 г. в дирекция УООП са разработени и/или приети следните нормативни актове и стратегии:

- Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса (Приета с ПМС № 76 от 12.04.2016 г., обн., ДВ, бр. 30 от 15.04.2016 г., в сила от 16.06.2016 г.)
- Одобрен на заседание на Министерския съвет към 30.06.2016г. е Проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за управление на отпадъците.
В процес на разработка са:

• 
  Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали
  

• 
  Наредба за условията и изискванията към площадките за съхраняване и разполагане на съоръженията за третиране на отпадъци, и за транспортиране на производствени и опасни отпадъци.
  
• 
  Наредба за изменение и допълнение на Наредба №2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците (обн., ДВ, бр. 66 от 2014 г.)
  
• 
  Наредба за събиране и третиране на биоотпадъците
  
• 
  Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието
  
•