Кратко описание на показателите за полза/ефект

• 
  Кратко описание на показателите за полза/ефект
  

• 
  Осигурява се по-пълна и точна информация за текущото състояние на компонентите на околната среда и факторите влияещи върху тях;
  
• 
  Предоставя се възможност за получаване на данни с признато качество и изготвяне на достоверна информация за нивата на замърсителите в околната среда;
  
• 
  Проследяват се и се отчитат тенденциите в качествено и количествено отношение;
  
• 
  Постига се по-пълно обезпечаване на политиките с информация;
  
• 
  Разширява се възможността за по-широк достъп на обществеността до информация за околната среда;
  
• 
  Подобрява се възможността за включване на страната в общоевропейски оценки за състоянието на околната среда;
  
• 
  Осигурява се необходимата информация за изпълнение на международни задължения на страната.
  

Ползата за обществото „Осигуряване на актуална и достатъчна по обхват информация, анализ и оценка на състоянието на компонентите на околната среда и факторите, влияещи върху тях; предоставяне на достъп до информацията; предоставяне на необходимата информация на държавните институции за целите на управлението на околната среда” е реализирана в съответната за времевия обхват степен.

• 
  Други институции, допринесли за постигането на ползата/ефекта по отношение на показателите
  

• 
  Национален статистически институт – по отношение на обобщени статистически данни за емисии във въздуха, водоползване, изпускани отпадъчни води във водоприемници, водопотребление, битови и производствени отпадъци, брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност, макроикономически и демографски показатели за развитието на енергетиката, транспорта, индустрията и селското стопанство, и др.
  
• 
  Национален институт по хидрология и метеорология - по отношение на обобщени данни за водните ресурси и количествени показатели за води. Предоставяне на данни за оттока от хидрометричните станции от опорната хидроложка мрежа и данни за водни нива и дебити на извори от оперативната хидрогеоложка мрежа от наблюдателни пунктове и станции, включени в месечния хидрометеорологичен бюлетин, които са необходими за изготвяне на Доклад за състоянието и опазването на околната среда в България за 2013г. Предоставени са по договор данни за интензивни валежи в страната, които са необходими за изчисляване загубите на почва в резултат на ерозионни процеси.
  
• 
  Институт по океанология на БАН – по отношение на химичното и екологично състояние на морските води
  
• 
  Национален център по опазване на общественото здраве към Министерство на здравеопазването – по отношение на здравния ефект от замърсяване на околната среда, норми за качество на околната среда.
  
• 
  Регионални здравни инспекции (РЗИ) към Министерство на здравеопазването – по отношение на шума в населени места, качеството на питейните води и на водите за къпане.
  
• 
  Национален център по радиобиология и радиационна защита към Министерство на здравеопазването – по отношение на радиологичния мониторинг на питейните води и определяне на дозовото натоварване на населението в райони с потенциално радиационно замърсяване.
  
• 
  Изпълнителна агенция “Българска служба по акредитация” – по отношение на акредитацията на Изпитвателна лаборатория ГД ЛАД и на Калибровъчна лаборатория
  
• 
  Изпълнителна агенция по горите – по отношение на информация за характеристика на горския фонд, пожари, ерозия, залесявания, мониторинг на БР в рамките на природните паркове, данни необходими за инвентаризацията на емисии на парникови газове, мониторинга и екосистемните услуги на горите;
  
• 
  Министерство на земеделието и храните – по отношение на данни за характеристика и начин на ползване на земеделските земи, напояване, използване на минерални торове и продукти за растителна защита, данни необходими за инвентаризацията на емисии на парникови газове, данни за състояние на земните и почвени ресурси, характеристика на горския фонд, възникнали пожари в горския фонд
  
• 
  Министерство на вътрешните работи – по отношение на данни за употреба на горива, състояние на автомобилния парк и др.
  
• 
  Министерство на регионалното развитие и благоустройството – по отношение на данни за състоянието на водопроводната и канализационната мрежи, строителство на градски пречиствателни станции за отпадъчни води, състояние на пътна инфраструктура, свлачища.
  
• 
  Министерство на здравеопазването – по отношение на нормите за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, качество на питейните води и водите за къпане, годишната ефективна доза облъчване на населението, нормите за шумово натоварване на населението и др.
  
• 
  Агенция за ядрено регулиране – по отношение на законодателната и нормативна уредба, относно ядрената безопасност и радиационна защита на населението и околната среда.
  
• 
  Агенция “Митници” – по отношение на данните за внесените и изнесени от страната отпадъци, моторни превозни средства, опаковки, батерии и акумулатори, моторни масла, електрическо и електронно оборудване и др.
  
• 
  Национална агенция за приходите – по отношение на данните за вътрешно общностната търговия за отпадъци, моторни превозни средства, опаковки, батерии и акумулатори, моторни масла, електрическо и електронно оборудване и други
  

Данните за показателите за политиката за националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост се събират и/или са налични в ИАОС, която е отговорна за извършване на пробонабирането и анализите, методическото, материално-техническото и програмно-информационното обезпечаване на дейността на системата.

Пълната информация за показателите за изпълнение се намира в МОСВ и ИАОС. Частична информация на регионално ниво има и в РИОСВ, ДНП. Данни за качество на водите на басейново ниво е налична в БД.
в) Отговорност за изпълнение на целите в съответната област на политика

Политиката в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост се ръководи от изпълнителния директор на ИАОС.

• 
  Разработване и реализиране на политика в областта на водите насочена към защита на националните интереси и съгласувани с другите държави политики, програми и стратегии за управление на водите;
  
• 
  Интегрирано управление на водните ресурси и постигане на устойчиво потребление на ресурса за нуждите на населението и икономиката на страната;
  
• 
  Постигане и поддържане на добро състояние на всички води на територията на страната към 2015 г. или обоснованите в плановете за управление на речните басейни отложени срокове, чрез изпълнение на мерки;
  
• 
  Постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води до 2020 г.;
  
• 
  Изпълнение на програмите за мониторинг на водите на басейново ниво, изготвяне на оценки и тенденции за състоянието на водите на територията на Република България;
  
• 
  Изпълнение на Програмата за мониторинг за текуща оценка на състоянието на морската околна среда;
  
• 
  Смекчаване на ефектите от наводнения и засушавания;
  
• 
  Информационно осигуряване на управлението на водите;
  
• 
  Поддържане на добро състояние на водовземните съоръжения за минерални води и санитарно-охранителните им зони и на съоръженията (пунктове и станции) за мониторинг на водите;
  
• 
  Осигуряване интегрирането на политиките в отраслите от водния сектор включително във връзка с качествено и в срок изпълнение на мерките за постигане на добро състояние на водите;
  

• 
  Услуга 1 „Разработване на политиката за управление на водите в Република България”
  

Политиката по управление на водите се определя от Закона за водите и подзаконовите актове към него, с които се транспонират изискванията на правото на Европейските общности.

През отчетния период са приети и обнародвани в държавен вестник ДВ следните нормативни актове:

• 
  Наредба № 1 от 1 юли 2016 г. за одобряване на методика за прилагане на изключенията по чл. 156б - 156е от закона за водите дв. Бр. 55 от 19.07.2016г.
  

Разработени и в процес на разработване са и следните проекти на нормативни актове:

• 
  Проект за изменение и допълнение на Наредбата за ползване на повърхностните води
  

Проектът на изменение и допълнение на наредбата е представен за външноведомствено съгласуване и за консултация с обществеността.

• 
  Проект за изменение и допълнение на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и и за замърсяване
  
• 
  Проект за изменение и допълнение на Наредба №1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води
  

• 
  Проект на Правилник за организацията и дейността на Координационния съвет по водите
  

• 
  Проект за изменение и допълнение на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно – битово водоснабдяване и минералните води
  
• 
  Проект за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 14.11.2000 г за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места
  
• 
  Проект за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване
  

Постигането на целите за добро състояние на водите и изпълнението на програмите от мерки в първите ПУРБ е оценено окончателно в проекта на вторите ПУРБ, които са разработени и публикувани за обществено обсъждане, консултации, мнения и предложения за срок до 30.09.2016 г. За част от водните тела не е постигнато добро състояние. На база събрана и обработена информация за изпълнението на планираните мерки в първия план през 2015 г. е извършена оценка на ефекта от прилагането им, както и обосновани изключения от непостигане добро състояние на водните тела до 2015 г. Могат да се направят следните изводи за изпълнени на основните инвестиционни мерки, включени в програмата от мерки:

• 
  Закъснява изпълнението на мерките по изграждане на канализационни мрежи и пречиствателни станции за отпадъчни води за агломерациите с над 2 000 е.ж.
  
• 
  Няма да бъдат изпълнени и мерките, свързани с подобряване на напояването, поради нестартиране на съответната мярка в Програмата за развитие на селските райони.
  
• 
  Съществува риск за неизпълнение на планираните мерки, свързани с подобряване на питейното водоснабдяване на населението, включително изграждането на алтернативни съоръжения за водовземане.
  
• 
  Към настоящия момент все още не са изпълнени, но са в процес на изпълнение, редица планирани мерки, свързани с изпълнението на проучвателен мониторинг за установяване на натиска, предизвикващ влошаване на състоянието на водите в определени райони или натиска от някои конкретни икономически сектори, като например минната дейност и аквакултурите. Не са изпълнени и редица административни мерки, свързани с преразглеждане на издадени разрешителни и поставяне на допълнителни условия или ограничаване на разрешените дейности, във връзка с постигане на целите и подобряване на състоянието на водите.
  

Актуализирането на ПУРБ представлява разработване на вторите ПУРБ, които ще бъдат изпълнявани в периода 2016-2021 г. За целта са изпълнени отново същите стъпки (дейности), изпълнявани при разработването на първите ПУРБ, но на база данните за периода 2007-2012, следващ периода, по данни от които са разработени първите ПУРБ. Освен това във вторите ПУРБ е направена оценка за постигнатия ефект от изпълнението на програмите от мерки, планирани в първите ПУРБ и е извършена актуализация на програмите, така че да се запълнят пропуските и несъответствията в прилагането на изискванията на директивите, които не са изпълнени с първите ПУРБ. Същите са детайлно посочени в оценката на ЕК за първите ПУРБ, като са налице и конкретни препоръки.

Във връзка с изпълнение на препоръките на ЕК и предприемане на необходимите действия за това, уточнени на двустранната среща с представители на ГД „Околна среда“ в Европейската комисия, през отчетния период беше подготвен и изпратен в ЕК План за действие за подобряване прилагането на европейските директиви в областта на водите, включващ отделни дейности и срокове за изпълнението на всяка конкретна задача. За изпълнението на тези препоръки от оценката на първите ПУРБ и разработването на вторите ПУРБ, се оказа, че са необходими данни, които трябваше да се набавят чрез полеви проучвания на територията на цялата страна, както и чрез разработването на редица унифицирани методологии и икономически изследвания.

В тази връзка бяха подготвени и обявени 12 обществени поръчки, които да осигурят необходимата информация и методологии за попълване на пропуските в първите планове за управление на речните басейни. Следва да се отбележи, че с тези поръчки ще се изпълни и предварителното условие за водния сектор, предпоставка за предоставяне на средства от фондовете на ЕС за водния сектор. За девет обществени поръчки бяха сключени договори и започна изпълнението им. Три от тях, а именно: „Изготвяне на методика за определяне на масовия товар от обектите, формиращи отпадъчни води“, „Изготвяне на методика, относно инвентаризацията на емисиите, заустванията и загубите на приоритетни вещества и някои други замърсители“ и „Проучване и оценка на въздействието на дифузните източници на замърсяване върху състоянието на повърхностните води“ не са финализирани в отчетения период, като първата от тях е прекратена.

При останалите три обществени поръчки беше изпуснат определеният срок за сключване на договор съгласно условията на програмата „Публична инвестиционна програма за развитие на регионите“, която финансираше изпълнението на поръчките. Поради обжалване избора на изпълнител при две от поръчките и поради изчакване на срока за обжалване при една от тях, бе пропусната възможността да се сключат договори за изпълнение. Поради некачествено изпълнение един от сключените договори беше прекратен.

Това наложи предвидените дейности да бъдат частично изпълнявани от администрацията на база на съществуващия капацитет и наличната информация.

Във връзка с процеса на актуализация на Плановете за управление на речните басейни през 2015г. беше открита процедура за възлагане на обществена поръчка с цел Изготвяне на екологични оценка и оценки на съвместимост за целите на приемане на ПУРБ за периода 2016-2021 г., която беше възложена за изпълнение през 2016г.

През отчетния период бяха извършени дейности по:

• 
  провеждане на консултации с обществеността по проектите на ПУРБ 2016 – 2021 г. за четирите Басейнови дирекции на национално и басейново нива, включително срещи със заинтересованите министерства и ведомства, и регионални органи, които имат отношение към ПУРБ и Програмите от мерки
  
• 
  провеждане на редица срещи между МОСВ и Басейновите дирекции с цел подобряване координацията на процеса по актуализация на ПУРБ;
  
• 
  Басейновите дирекции са систематизирали необходимите данни за разрешения натиск от човешка дейност върху водите, анализ на резултатите от проведения мониторинг за периода и създаването на необходимата база за оценка на актуалното състояние на водните тела, целите и мерките за постигането им. Извършена е актуализация на характеристиките на районите за басейново управление, в т.ч. където е необходимо актуализация на типовете повърхностни води и референтните условия; актуализация на границите на повърхностни и подземни водни тела; актуализация на СМВТ. Извършен е преглед на значимите видове натиск и въздействие върху водите, актуализирани са зоните за защита на водите, извършена е актуализация на оценката на състоянието на водите, в т.ч. оценка на риска в съответствие с изискванията на директивите и приетите национални подходи;
  
• 
  При актуализиране на вторите планове БД прилагат и изпълняват дейности, съгласно съгласуваните единни подходи и методологии, вкл. резултатите от модел MONERIS и проект PegOpera;
  
• 
  Изпълнени са дейности във връзка с Трансгранична координация в рамките на МКОРД, за целите на втория ПУРБ на Международния Дунавски басейн (DRBMP), както и срещи за трансгранична координация с Румъния и Гърция;
  
• 
  Извършени са дейности и по актуализация на програмите за мониторинг както във връзка с актуализацията на границите на повърхностните водни тела и с извършения преглед на натиска върху повърхностните и подземните води, така и във връзка с подготовка за разработване на програми за мониторинг за периода на вторите ПУРБ.
  
• 
  Извършена е оценка на състоянието и категоризация на повърхностните води, които се използват за питейно водоснабдяване.
  
• 
  Направена е приоритизация на агломерациите, за които е необходимо изграждането на канализационни системи, включително пречиствателни станции за отпадъчните води на населените места, съобразно състоянието на водните тела, в които се заустват отпадъчните води и целите за постигане на доброто им състояние.
  
• 
  През отчетния период е подготвено и подписано Споразумение с НИМХ за изпълнение на мониторинга на количеството води и изпълнение на редица оценки, свързани с разработването на ПУРБ. За целите на вторите ПУРБ, НИМХ извърши оценка на 10% от средномногогодишното водно количество и минималното средно месечно количество при 95% обезпеченост в точката на всяко съоръжение за регулиране на оттока или за водовземане в Западнобеломорския и Източнобеломорския РБУ. Предстои в следващите месеци да бъде завършена и оценката на Дунавския и Черноморския райони.
  
• 
  Във връзка с процеса на докладване на Вторите ПУРБ и Програмите от мерки беше открита процедура за възлагане на обществена поръчка с цел „Изготвяне на екологични оценка и оценки на съвместимост за целите на приемане на Плановете за управление на речните басейни 2016 - 2021 г. за Дунавския, Черноморския, Източнобеломорския и Западнобе ломорския райони за басейново управление (РБУ)
  
• 
  Обществената поръчка се изпълнява от февруари 2016 г., като до този момент има утвърдени задание за обхват и съдържание на ЕО на Плановете за управление на речните басейни 2016 - 2021 г. за Дунавския, Черноморския, Източнобеломорския и Западнобеломорския райони за басейново управление (РБУ), схема за провеждане на консултации и Уведомление по чл.10 от Наредбата за ОС.
  

През януари 2016 г. беше подписано Споразумение между МОСВ и Института по океанология - БАН за 2016 г. относно мониторинга на крайбрежните води в изпълнение на изискванията на чл.171, ал.2, т.3 от Закона за водите и Рамковата Директива за водите. През 2016 г. продължи работата по изпълнение на изискванията на Рамковата директива за морска стратегия 2008/56/ЕО (РДМС).

Основен акцент в изпълнението на изискванията на РДМС през първата половина на 2016 г. беше разработването на Програми от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на морската околна среда като основен елемент на Стратегията за опазване на околната среда в морските води на Черно море (Морска стратегия) на Република България. Този процес е подпомогнат от осъществяването на два проекта: 1) проект за техническа и административна подкрепа за съвместното прилагане на РДМС в България и Румъния (фаза 2), финансиран по линия на ГД “Околна среда“ от ЕК, чрез който се подпомага разработването на трансграничните мерки на България и Румъния и 2) проект, финансиран по линия на Германската агенция по околна среда, за подпомагане разработването на национални мерки за поддържане и постигане на добро състояние на морската околна среда. Двата проекта се разработват съгласувано и първият от тях приключи до края на 2015 г., а вторият ще продължи до пролетта на 2017 г.
На 2.03.2016 г. проектите на Програми от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на морската околна среда бяха публикувани на сайта на БД Черноморски район и МОСВ за обществено обсъждане. Общественото обсъждане е планирано до 30.09.2016 г.

В рамките на общественото обсъждане бяха осъществени редица срещи със заинтересовани министерства и ведомства на национално ниво, както и на регионално ниво. Получените предложения и становища се качват периодично на сайта на БДЧР.

По отношение на препоръките на ЕК от извършената оценка по чл.12 за преодоляване на пропуските в изготвените доклади по чл.8, 9 и 10 на РДМС, бяха разработени три взаимосвързани проектни предложения по Програма BG 02 „Интегрирано управление на морските и вътрешни води”, финансирана по линия на Европейското икономическо пространство. Проектните предложения са одобрени и от началото на април 2015 г. сключените договори се изпълняват в съответствие с утвърдените работни програми. Изпълнението на договорите продължава и през първото полугодие на 2016 г., като за повечето от проектите се подписаха допълнителни анекси за удължаване срока на изпълнението им.

През 2016 г. продължи процеса на актуализация на поименния състав на Консултативния и координационен съвет по опазване на околната среда в морските води на Черно море /ККС/, създаден на основание чл.3 от Постановление на Министерски съвет № 273 от 23 ноември 2010 г. Изготвена е Заповед № РД-395/03.06.2015 г. на министъра на околната среда и водите за определяне на поименния състав, както и Правила за работа на ККС, които предстои да бъдат утвърдени на първото заседание на ККС, планирано за есента на 2016 г.

Експерти от БДЧР и дирекция „Управление на водите“ в МОСВ участваха активно в работни срещи по двата проекта, свързани с разработване на национални и трансгранични мерки за достигане и поддържане на добро състояние на морската околна среда. Периодично се организираха работни срещи с други дирекции от МОСВ като дирекция „Национална служба за защита на природата“ (НСЗП), дирекция „Превантивна дейност“, дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ (УООП), както и с експерти от ИАОС, по време на които се дискутираха въпроси, свързани с мониторинга и опазване на биоразнообразието, процедурите по изготвяне на Екологична оценка на Морската стратегия, морските отпадъци и др.

Във връзка с процеса на разработване на Морската стратегия беше открита процедура за възлагане на обществена поръчка с цел „Изготвяне на екологични оценка и оценки на съвместимост за целите на приемане на Морската стратегия и програмите от мерки“.

Обществената поръчка се изпълнява от февруари 2016 г., като до този момент има утвърдени задание за обхват и съдържание на ЕО на Морската стратегия с Програми от мери, схема за провеждане на консултации и Уведомление по чл.10 от Наредбата за ОС.
Разработване на Планове за управление на риска от наводнения (ПУРН)

Плановете за управление на риска от наводнения в четирите района за басейново управление в страната, картите на районите под заплахата от наводнения и картите на районите с риск от наводнения се разработват от басейновите дирекции в съответствие със Закона за водите.

Завършени са картите на заплахата и риска от наводнения за Черноморски, Източнобеломорски и Западнобеломорски райони за басейново управление, за които са проведени и двумесечните консултации с обществеността и заинтересованите страни.

За четвъртият район за басейново управление – Дунавския, към момента са налични карти на заплахата и на риска от наводнения за р. Дунав (изготвени в рамките на международния проект Danube Floodrisk). Изготвянето на картите на заплахата и риска от наводнения за останалите 25 района със значителен потенциален риск от наводнения се очаква да завърши през второто полугодие на 2016 г.

За изготвянето на Плановете за управление на риска от наводнения (ПУРН) се разработи национален каталог от мерки и национални приоритети за управление на риска от наводнения, и методика за анализ на разходите и ползите за целите на оценка мерките в планове за управление на риска от наводнения.

В края на 2015 г. бе публикуван проекта на ПУРН за Черноморски район за басейново управление, проектите на ПУРН за Западнобеломорския, Дунавския и Източнобеломорския район за басейново управление бяха публикувани съответно през февруари, март и юни 2016 г. Обществените консултации продължават и през втората половина на 2016 г. Започнаха и консултациите на проектите на ПУРН с отговорните министерства, които се очаква да продължат и през втората половина на 2016 г.

През този период бе разработен и последния проект на ПУРН за Източнобеломорски район.

Възложени са за разработване Екологичните оценки на Черноморски и Дунавски район за басейново управление. Разработването на Екологичните оценки за другите две басейнови дирекции ще се възложи през юли 2016 г..

За Черноморски и Западнобеломорски район за басейново управление са подготвени базите данни за докладване на резултатите пред ЕК. Докладването им чрез Информационната система за водите (WISE) се извърши през първото полугодие на 2016 г.

Докладването на резултатите за Източнобеломорски район за басейново управление чрез WISE се очаква да се извърши през второто полугодие на 2016 г.

Предвид различните етапи, на които се намира разработването на ПУРН за четирите басейнови дирекции се очаква докладването на последните разработени и приети от Министерския съвет Планове за управление на риска от наводнения да завърши в началото на 2017 г.

Одобреният бюджет по ос 4 „Управление на риска и превенция при свлачища и наводнения" е 78 528 323 лв. в съотношение на съфинансирането 85% от Кохезионния фонд на ЕС и 15% - национално съфинансиране. Една от допустимите за финансиране дейности е създаване на национална система за управление на водите в реално време с бенефициент структури/ звена в МОСВ. Друга част от средствата ще помогнат за въвеждане на решения от общините за превенция и управление на риска от наводнения, в т.ч. екосистемно базирани решения. Структури на МОСВ са предвидени за бенефициент по изпълнение на проучвания и оценки във връзка с актуализирането на Плановете за риска от наводнения.
ЕС и международно сътрудничество

Разработване на доклади до ЕК и ЕАОС, изисквани съгласно законодателството на Европейската общност

• 
  Изготвени проекти на Планове за управление на речните басейни за 4-те района за басейново управление в България съгласно изискванията на Рамковата директива за водите
  
• 
  Изготвени доклади за хода на изграждане на канализационна мрежа и за осигуряване на пречистване на отпадъчните води се изисква съгласно Директива 91/271/ЕИО.
  

В първото полугодие на 2016 г. не е предвидена експертна среща в изпълнение на Съвместната декларация между министъра на околната среда и водите на Р. България и министъра на горите и водните въпроси на Р Турция за сътрудничество в областта на водните ресурси.

Изпратена е покана чрез МВнР до турската страна с покана за среща в България (гр. Варна) по въпросите на координирането, изисквано от Рамковата директива за морска стратегия 2008/56/ЕО. Турската страна не е отговорила на поканата.
Сътрудничество с Румъния

През м. март 2016 г. в рамките на Споразумението между Министерството на околната среда и водите на Република България и Министерството на околната среда и управлението на водите на Румъния за сътрудничество в областта на управлението на водите в София се проведоха 5-та среща на групата по басейново управление (14 март 2016 г.) и 3-та среща на Съвместната комисия за управление на водите (15-16 март 2016г). Целта на срещите беше обмен на информация и координиране на ПУРБ за Дунавски район, както и координиране по прилагането на Директивата за наводненията в двете страни. На срещите бяха съгласувани пунктовете за мониторинг и параметрите, обект на мониторинг за подземни води, както и обмена на мониторинговите данни. Бяха приети и индикативни работна програма на групата за периода 2016-2021 г. и на Съвместната комисия.

Проведени са координационни срещи с разменено домакинство по изготвянето на Програмите от мерки (трансгранични мерки) по чл. 12 на РДМС.
Сътрудничество с Република Гърция

През 2010 г. е подписана Съвместна декларация на министъра на околната среда и водите на Република България и министъра на околната среда, енергетиката и изменението на климата на Република Гърция за разбирателство и сътрудничество в областта на използването на водните ресурси в съответните територии от споделените речни басейни между Република България и Република Гърция. В декларацията се изразява политическа воля за координирани действия по отношение прилагането на изискванията на европейското законодателство в областта на водите в съответните територии на общите трансгранични речни басейни.

На 13 май 2016 г. в Сандански се проведе петата среща на българо-гръцката съвместна експертна работна група за сътрудничество в областта на водите. Срещата се провежда в изпълнение на Съвместната декларация на министъра на околната среда и водите на Република България и министъра на околната среда, енергетиката и изменението на климата на Гръцката Република за разбирателство и сътрудничество в областта на използването на водните ресурси в съответните територии от споделените речни басейни между Република България и Република Гърция, подписана на 27 юли 2010 г. в София (Съвместната декларация).

За българската страна, освен като ангажимент по двустранната декларация, срещата имаше характер и на консултации по плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) за Западнобеломорски район (ЗБР) и Източнобеломорски район (ИБР). В този смисъл ПУРБ бяха детайлно представени с акцент върху елементите на плана, предмет на координация. Представени бяха и плановете за управление на риска от наводнения (ПУРН) за реките в ЗРБ. От гръцка страна представените презентации описваха концептуално подхода за изготвянето на ПУРБ, както и използвания опит по въпроси на риска от наводнения. Българската страна предложи и Работни програми по Рамковата директива за водите 2000/60/ЕО (РДВ) и Директивата за наводненията 2007/60/ЕО (ДН) за периода 2016-2021 г. Освен техническа редакция за използване на кодове вместо географски наименования на районите, гръцката делегация не направи други бележки или коментари по двете програми.

В края на срещата гръцката страна отказа да подпише протокол и срещата завърши с липса на воля от гръцка страна за финализиране на срещата по нормален начин и в изпълнение на процедурните правила на групата.

За резултатати и обстоятелствата около срещата е информирано Министерството на външните работи и Представителството на Европейската комисия в България.

След размяна на кореспонденция по дипломатически път, представеният от МОСВ през 2015 г. проект на Споразумение между Министерството на околната среда и водите на Република България и Министерството на селското стопанство и защитата на околната среда на Република Сърбия за сътрудничество в областта на управлението на водите, беше преработен в декларация. Проектът на последния документ е изпратен на сръбската страна. Целта на проекта на декларация е развитие и насърчаване на сътрудничеството в областта на интегрираното управление на водите на основата на равенство, реципрочност и взаимна полза. Предлага се основният фокус да бъде върху прилагане изискванията за координация и сътрудничество на Рамковата директива за водите и Директивата за наводненията в трансграничните речни басейни. Проектът е връчен и по дипломатически път, чрез Посолството на Република България в Белград. В ход са преговори, водени от МВнР на двете страни.

Усилията на МОСВ за активизиране на сътрудничеството с Македония са в рамките на стремежа за поддържане на добри отношения със съседните ни държави с оглед по-ефективното опазване на околната среда, бърза и адекватна реакция при евентуални природни бедствия и аварии. Другият аргумент за сътрудничество са ангажиментите на България по прилагане на европейското законодателство в областта на водите.

Българската страна има готовност за създаване на работна група за сътрудничество в областта на водите в рамките на Смесената македонско-българска комисия, съгласно Споразумението между Министерството на околната среда на Р. Македония и Министерството на околната среда и водите на Р. България от 2000 г.

За официализирането на сътрудничеството с Македония в областта на водите се търси съдействието на МВнР.

• 
  Изготвени са 2 броя позиции по предложението за Директива за установяване на рамка в областта на морското пространствено планиране и интегрирано управление на крайбрежни зони;
  
• 
  Изготвени информации и становища във връзка с подготовката на председателството на Р България на Съвета на ЕС през 2018 г.
  
• 
  Изготвена информация във връзка със Заседание на Бюрото на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО
  
• 
  Изготвена информация и позиции по въпросите на водите и климата за министерска конференция и неформално заседание на министрите на околната среда на ЕС, 11-12 юли 2016 г. Братислава
  

Изготвени са становища, информации и позиции относно приоритетите за дейността на Международната комисия за опазване на река Дунав (МКОРД) и плана за управление на международния басейн на река Дунав. Беше организирано и проведено честването на Международния ден на река Дунав.

В оперативен порядък се изготвят информации, презентации, позиции по конкретни теми, които са предмет на дейността на експертните групи към конвенцията. Приоритетно внимание в българската дейност по Конвенцията се отделя на сътрудничеството между МКОРД и Черноморската комисия.

Български експерти в резултат от работата си на експертните групи към МКОРД участват в координираните дейности по прилагането на Директивата за наводненията в международния басейн на река Дунав, както и на Рамковата директива за водите. Изготвени са становища по работни документи съгласно плана за работа на експертните групи към Комисията. През първата половина на 2016 г. завърши стажа на експерт от БДДР в Секретариата на МКОРД, с фокус върху дейности, свързани с организацията и работата на експертните групи по „Мониторинг и оценка” и „Хидроморфология”, както и изготвянето на финалния доклад от съвместното проучване на р.Дунав (JDS3).

На 9 февруари 2016 г. във Виена се проведе Министерска среща на страните по Конвенцията за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав, която се В срещата участваха министри и представители на ЕС и държавите, които са страни по Дунавската конвенция (с изключение на Молдова), както и наблюдатели и представители на международни организации. Това беше третата среща от такъв характер, като шест годишния период между срещите е свързан с цикличността на дейностите по Рамковата директива за водите.

Целта на срещата беше представянето на Плана за управление на международния басейн на река Дунав и Плана за управление на риска от наводнения в международния басейн на река Дунав. Тези документи, изготвени съответно съгласно изискванията на Рамковата директива за водите 2000/60/ЕО и Директивата за наводненията 2007/60/ЕО, на практика представят визията на страните по Конвенцията за приоритетните дейности до 2021г.

Двата плана са приети от Международната комисия за опазване на река Дунав (МКОРД), като целта на министерската среща, освен заявяване на политическа воля за продължаване на сътрудничеството, беше и принос за популяризиране на дейностите и усилията на страните по опазване на река Дунав сред възможно най-широка аудитория. Срещата беше открита от председателя на МОКРД г-н Питър Калаш от Чешката република. Приветствия направиха изпълнителният секретар на МКОРД г-н Иван Завадски, чешкият министър на околната среда г-н Рихард Брабец и австрийският министър на селското стопанство, горите, околната среда и управлението на водите г-н Андра Рупрехтер.

Основната част от срещата беше отделена за тематични дискусии на представителите на страните на следните теми: Управление риска от наводнения; Намаляване на замърсяването с биогенни елементи, органични замърсители, опасни вещества; и Съвместна работа със заинтересовани сектори: диалог със заинтересовани групи по въпроси на хидроенергетиката, хидроморфология, навигация, адаптация към изменението на климата и др.

В своите интервенции българският представител, в съответствие с координираната позиция на ЕС и държавите-членки, които са договарящи страни по Конвенцията, оцени значението на актуализирания План за управление на международния басейн на река Дунав (ПУМБРД) и Плана за управление на риска от наводнения в международния басейн на река Дунав (ПУРНМБРД). С изготвянето на двата плана се изпълняват конкретни ангажименти, произтичащи от европейски директиви в областта на водите. Подчертана беше ползата от опита, който българските експерти черпят в процеса на работа в тематичните експертни групи към МКОРД. Високо беше оценена и създадената добра основа за сътрудничество и координация в МКОРД, като се визираха транснационалната система за мониторинг, системата за ранно предупреждение при аварии и др. успешни практики на МКОРД. Отбелязана беше ползата от опита, натрупан в работата по двата международни плана при съответните действия на национално ниво – не само в Дунавския басейн, но и в другите 3 басейнови района в България.
Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване

В оперативен порядък се изготвят информации, презентации, позиции по конкретни теми, които са предмет на дейността на консултативните групи към конвенцията. Българските представители участват в работата на консултативните групи, като защитават националната позиция за по-тясно обвързване на дейността на Черноморската комисия с изискванията на Рамковата директива за морска стратегия.

Работи се по подготовката на българските тематични доклади, които заедно с докладването от останалите пет страни са в основата на годишните доклади на консултативните групи.

На ниво представители на договарящите стани в Черноморската комисия се извършва интензивна електронна комуникация по въпросите на функционирането на секретариата на Черноморската комисия, чиято работа към момента на практика е блокирана от разногласия между отделните страни. В тази връзка е проведена консултативна среща на ниво представител в ЧК с дирекция „Международно право и право на ЕС“ на МВнР.

Извършва се текуща работа и комуникация със секретариата на конвенцията в съответствие с графика на дейностите по конвенцията.

• 
  Участие в националния координационен механизъм по Стратегия на ЕС за Дунавския регион и в управляващата група на Приоритетна област 4. Представители на дирекция УВ участват в регулярните координационни срещи, водени от МРРБ, както и в дейността на Управляващата група на приоритетни области 4 и 5. Изготвени са доклади и информация по включените в приоритетната област проекти;
  
• 
  Изготвено становище по тема „Управление на засушаването“ за съвместното изявление на държавите на 23-та среща на Вишеградската четворка, България и Румъния (V4+2) на 12-13 май 2016 г. в гр. Леднице, Чехия;
  
• 
  Предоставяне на информация и участие в срещи с експерти в рамките на провеждащия се през 2016 г. Трети преглед на резултатите в областта на околната среда от ИКЕ на ООН;
  
• 
  Участие в подготовката на семинар в България в рамките на АСЕМ Дунав-Меконг (октомври 2016 г. Русе).
  

• 
  
  Каталог: wp-content -> uploads -> filebase -> Budget
  Budget -> За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 31. 12. 2015 г
  Budget -> За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 30. 06. 2015 г
  Budget -> За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 31. 12. 2015 г
  
  
  
  Изтегляне 5.06 Mb.
  
  Сподели с приятели: