Източници на информация за данните по показателите за изпълнение

Информацията е налична в дирекция “Управление на водите”, Басейновите дирекции и Регионалните инспекции по околната среда и водите.

Целевите стойности на показателите за изпълнение на програмата са формирани на базата на планираните показатели от дирекция ”Управление на водите” в МОСВ, Басейновите дирекции и Регионалните инспекции по околната среда и водите.

Целевите стойности на показателите са определени във връзка с прилагане на изискванията и сроковете по: Рамковата директива за водите и дъщерните й директиви за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване, за приоритетните вещества и за стандартите и изискванията към провеждането на мониторинга на водите; Директивата за пречистване на отпадъчните води от населените места; Директивата за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници; Директива за оценка и управление на риска от наводнения и Рамковата директива за морска стратегия; Директива за определяне, съгласно Директива 2000/60/ЕО, на технически спецификации за химически анализ и мониторинг на състоянието на водите и Директивата за питейна вода.

Основните външни фактори, които пораждат риск за неизпълнение на целите на програмата и прогнозираните целеви стойности на показателите са:

• 
  Липсата на интегриране на отрасловите политики към политиката по водите и неосигуряване изпълнението на дейности, насочени към реализиране на политиката в областта на водите;
  
• 
  Липсата на финансова обезпеченост на изпълнението на програмите от мерки, заложените в ПУРБ, ПУРН, и МС;
  
• 
  Липса на постоянно научно и методическо осигуряване в областта на водите от страна на държавните научни институти (Националния институт по метеорология и хидрология и Института по океанология към Българската академия на науките);
  
• 
  Неизпълнението или ненавременното изпълнение на дейности, възложени чрез изпълнение на обществени поръчки, (най-често свързани със специализирани изследвания и проучвания за територията на страната);
  
• 
  Липса на каквито и да било данни за количеството на водите от 2007 г. до сключването на договорно споразумение с Националния институт по метеорология и хидрология през 2011г., както и необходимостта от ежегодно договаряне. Неизпълнението на докладваните пред ЕК програми за мониторинг и недоизградените мрежи за мониторинг на водите (планирани ежегодно с програмните бюджети от 2006 г. насам) ще направи некачествено изпълнението на дейности, свързани с оценка на състоянието на водите и тенденциите.
  
• 
  Неизпълнение или ненавременно, некачествено или непълно изпълнение на изискванията на Европейското законодателство и поетите задължения на България съгласно договора за присъединяване към ЕС по отношение на Програмите от мерките в плановете за управление на речните басейни.
  

Министърът на околната среда и водите осъществява държавната политика за управление на водите и разработва политиката на държавата за двустранно и многостранно сътрудничество в областта на използването и опазването на водите.

• 
  „Дунавски район“ - обхващащ водосборните области на реките Искър, Ерма, Нишава, Огоста и западно от Огоста, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом и Дунавски Лом, както и Добруджански реки и водите на река Дунав;
  
• 
  „Черноморски район“ - обхващащ водосборните области на реките, вливащи се в Черно море от северната до южната граница, включително вътрешните морски води и териториалното море;
  
• 
  „Източнобеломорски район“ - за водосборните области на реките Тунджа, Марица, Арда и Бяла река;
  
• 
  „Западнобеломорски район“ - за водосборните области на реките Места, Струма и Доспат.
  

В рамките на изпълнение на задълженията си по ежегодното докладване към Европейската агенция по околна среда, ИАОС предоставя данни по следните приоритетни потоци:

• 
  относно качеството на водите (повърхностни, подземни и морски);
  
• 
  приоритетен поток „Водни ресурси”;
  
• 
  приоритетен поток „Емисии”.
  

• 
  пречиствателни станции за отпадъчни води и канализационни мрежи;
  
• 
  малки водоснабдителни мрежи и съоръжения;
  
• 
  съоръжения за регулиране на оттока на реките и създаване на водни площи с местно значение;
  
• 
  хидротехнически съоръжения за защита от вредното въздействие на водите;
  
• 
  съоръжения за защита и опазване на водните ресурси.