Забележки към разказвача

Стените на пещерата постепанно се оформят и след две камбани скитане вече се движите по издялан в камъка тунел. Така продължавате още пясъчник време когато пред вас се изправя арка зад която се прастира около 30 разкрача коридор покрит с бели и черни мраморни плочи. Изведнъж пред вас замирисва на озон, вироятно то мълнията която проблясва между стените на коридора. Отсреща също се вижда арка и коридорът продължава напред, но в него поне не играят мълнии. От ляво на рамката има някакъв стране орнамент изпъстрен с луни и слънца. Натискайки някой то тях те се сменят от единя образ в другия, но не всеки може да бъде натиснат. Когато привършвате опитите схемата е следната::

Как работи пъзела?

Приемаме, че последният натиснат бутон е този в долния ляв ъгъл. Ако по хоризонталата наредим числата от 1 до 4, а по вертикалата буквите от А до Г, той ще бъде Г1. Активни са само тези бутони, които са вертикално и хоризонтално съседни на последният натиснат. В случая това са В1 (отгоре) и Г2 (в дясно). Ако, например, следващият натиснат бъде Г2, тогава ще се активират Г1, В2 и Г3. Веднъж натиснат, бутона става неактивен и се активира след като бъде натиснат някой съседен на него.

Щом героите натиснат някой активен бутон, той сменя картинката си от луна на слънце или обратното. За да се реши пъзела, е нужно всичките бутони да се обърнат на един и същ символ с до 30 хода. След 30-тия ход отново се започва от долният ляв ъгъл, а този, който е редил пъзела, получава 1 зар магическа щета от школа „Въздух”. Решението на пъзела носи [(30-Х)*10] ТО, където Х е броят на ходовете, с които е решен пъзела.

Примерно решение в 12 хода:


Съответно това ще донесе на групата (30-12)*10=180 ТО поделен по равно между всички играчи. След като пъзела се нареди мълниите изчезват.

Алтернативно решиние е на се притича приз коридора с валящите мълнии, тогава скрито мяташ зар и ядно се тюхкаш на резултата. Ако втори притича през коридора отново скрито се мята зар и още по ядно се тюхкаш. Ако и трети реши да притича го караш см да си метне зар и при резултата заяваваша съвсем откровенно: „Не е истина направо!”. Ако и четвърти реши да притича отново си мята заря, а ти реагираш: „Не повече няма да играя с вас, използвате зарове менте!”. Идеята е, че мълните са само визуалени ефекти за подплашване на невежите. Спътниците минават като останалите, било безопасно след решаване на пъзела било под обстрелът на мълниите.

Глава ІІ: Из изгубения град

Внезапно коболда спира и надава вик:

— Град! Подземен град!

Бързо пристъпвате напред и в бледата светлина на кълбото на дриадата съзирате изумителна гледка. Пещерата се разширява до огромни размери. Сред нея незнайни строители са изградили великолепни многоетажни къщи, свързани с улици и проходи на различни нива. Стените, колоните, даже тротоарите са украсени с инкрустации от злато и скъпоценни камъни.

— Баратулия! — смаяно въздъхва коболда. — Това е Баратулия, легендарният изгубен град на моя народ! Най-прекрасното творение на подземните строители, пълно с несметни съкровища.

— Съкровища ли каза? — обажда се изотзад таласъмът.

— Млък, алчно изчадие! — сопва се джуджето. — Не посягай с мръсните си ръце към съкровищата на моя народ!

— Изобщо не съм посягал! — обидено отговаря таласъмът. — Просто ми хрумна, че с една малка част от тия съкровища ще можем да се откупим от Анакиин. Така вече хората няма да ни преследват.
— Не — възразява тролът. — Тъкмо от алчността на хората трябва да се боим. Ако им покажем дори само един скъпоценен камък, те няма да имат покой, докато не ги доведем тук. По-добре ще е да продължим напред. Присъстващите разбира се се изключват.

— И аз така мисля — съгласява се коболта. — Вървете след мен.

Продължавате напред по приказните тунели и коридори на подземния град. Наоколо царува пълна тишина и стъпките ви отекват звънко под високите сводове. Коболда ви води без колебания, сякаш е живял тук от рождение. Постепенно тунелите започват да се изкачват нагоре, докато най-сетне достигате стръмна спирална стълба.

— Натам трябва да е изходът — казва той. — Идвайте.

— Почакайте малко — раздава се мекият глас на дриадата. — Ние, чедата на природата, не държим особено на блестящите камъчета. Но знам, че хората са готови на всичко за тях.Присъстващите се изключват. Дали да не вземем малко скъпоценни камъни, преди да напуснем града?
— Ще призная, че дриадата има право… поне донякъде. Изчакайте ме тук.

Без да обясни какво смята да прави, коболда изчезва по най-близкия коридор. Когато се завръща след няколко минути, в шепите му блестят десетина старинни златни монети.*

— Вземи — подава ти ги то. — Може да ни потрябват по пътя. Е, хайде сега да вървим нагоре

Един от групата си записва кесия с 10 жълтици.
*Успешна Проверка за легенди и древна история ще разкрие на грапата, че това са Тулвари, древни монети сечени от тролите. Същата информация ще сподели и тролът, ако някой се сети да го пита. На тези обече от едната страна има надпис.**
**Успешна проверка на древния език ще преведе, че надписа гласи: Сечени в Баратулия в името на Низшия Крал.***
***Успешна проверка по култура и обичай на джуджетата или ако има джудеже в групата ще знае, че това е върховна титла на подземните владетели.
Стълбата обикаля в кръг и се изкачва все по-високо. Минават минута след минута, а краят още не се вижда.

— Няма ли най-сетне да свърши това катерене? — шумно пъхти тролът, който върви последен. — Изморих се.

— Потрай още малко — успокоява го джуджето. — Скоро ще стигнем до изхода.

И наистина, след една-две минути отдясно се появява хоризонтален тунел. Далече в края му смътно блести дневна светлина. Но стълбата продължава нагоре.
Ако търгне по тунела мини на път през бездната иначе къв високо под земята.

Път през бездната

Групата излиза на малка площадка надвиснала над пропаст, на 30-ти на разтега отсреща има друга отвесна скала. Площадката изглежда като изградена от чевешка, образно казано ръка, но това е всичко. Ако потърсят някакви тайници геройте ще намерят плачка която се томества и под нея други две полчки със следните надписи:

На лявата пише:

А на дясната надписа гласи:

Играчите могат да пробват да разчетат руните като за всяка точка сложена на език различен то родния или общия получават достъп до една руна, за всяка точка сложена на древния език получават достъп до две руни. Ти като разказвач можеш или да им изрешеш и дадеш руните които зная или да им ги нарисуваш на лист хартия. Самата Древна руническа азбука е следната:

Примерно трима игричи, единя е елф владеещ елафи и общия на 12 не получава руна,човек владееш освен общия и елафи на 2 получава 2 руни и накрая джудже врадеещо освен джуги и общия също така галаса на 3 и древния на 5 полечава 3+5*2=13 руни или общо за цялата група 13+2=15 руни. Мксимумът естествено е 27.
Ако се върнем на двата надписа първия гласи МОРТ и при успешна проверка за религия или успех с поне 2 за култура и обичай на джуджетата (ако в групата им джудеже се добавя +5 към крайния резултат) се получава следната информация: Морт е чиракът на Смърт. Смърт е от мъжки род при джуджетата. Чиркът на Смърт известно време е земаствал Смърт докато той е бил в нещо като пичивка или отпуска, на в крайна сметка Смърт отново поема задълженията си виждайки, че чиракът му не желае да продължи делото.
Другата дума може да се разчете като Бриге, коато при успешна проверка за древния език дава следната информация: Над, Сързва, межу живота и смъртта. Това е буквален превод на думата.
Всяка непреведена баква добавя +1 усложнение.
Ако геройте натиснат първата плочка от стената изкача гигантски чук и атакува за 5 ТД с атака от 32 към главата на героя натиснал плочката. Нанесената щета е 20+3 зара трошаща.

Ако натиснат другата плочка се преминава към глава Цел на хоризонта.

Разбира се героите може и да не открият плочките и да решат да продължат по витата стълба към Високо в дълбините.

Високо в дълбините

След като продължават по витата стълба след не повеч от 100-200 разтега стигат до срутване. Тук е добре да се остави малко възможност на героите а решът какво да правят, но тролът вметва, че може да разчисти срутването. Ако решът да се върнат към коридора се минава към Път през бездната иначе се продължава да са чете тази глава.
След известно врем тролът разчиства пътя и след има няма един пясъчник време…

Скоро пред вас се разкрива просторна подземна зала, която надминава по великолепие всичко видяно досега. Стените са покрити с изумителна мозайка от ахати, нефрит, яспис и оникс, изобразяваща сцени от живота на дриади и коболти.

— Блажени времена са били… — тъжно прошепва коболда. — Времена, когато Вълшебните народи не са познавали страха и тревогата…

Но никой не обръща внимание на думите му, защото всички погледи са отправени към стената в дъното. Там, сред мозайката от полускъпоценни камъни, се тъмнее висок полъкръг от гола скала, шлифована до блясък. Височината на това празно пространство достига почти три човешки ръста, а наоколо сияе великолепна рамка от злато и елмази.

— Вратата! — задавено възкликва дриадата. — Първата врата!

И тя изтичва напред, за да докосне с треперещи ръце голата скала.

— Вратата ли? — опулва се таласъмът.

— Първата врата — обяснява коболда. — Легендите разказват, че в стари времена моят народ обединил уменията си с магическите знания на дриадите и от този съюз се родили много вълшебни и прекрасни неща. Ала най-голямото им дело била Първата врата към един друг свят, изпълнен с несравнима прелест. Именно тя послужила по-късно като модел за другите врати, през които вълшебните народи избягали завинаги от преследването на алчните хора. Присъстващите се изключват.

— Бихме ли могли да я отворим? — пита таласъмт с пресекващ от вълнение глас.

Коболда отваря уста да отговори, но дриадата го изпреварва.

— Не знам — простичко казва тя. — От малка живея в плен и затова владея само нищожна част от магическите умения на моя народ. Във всеки случай бих могла да опитам. Но ние, чедата на гората, не обичаме да налагаме волята си, затова ще трябва да решите сами: искате ли да отворя вратата?

Ако решиш да опита да отвори вратата:

— Казах ти вече, не бива да очакваш прекалено много от мен. Но ще сторя каквото е по силите ми.

От устните му се разнася тиха песен, напомняща онази, която вече си чувал. Но сега мелодията е друга — повелителна и властна. Тя призовава магическите сили, скрити в каменната врата, заповядва им да изпълнят древното вълшебство и да ви разкрият пътя към света на легендите.

Усещаш как залата се изпълва с напрегнато очакване. Светещото кълбо между дланите на елфа се разгаря още по-силно. По ръбовете на вратата с пукот пробягват синкави искри. От дълбините на скалата долита тънък, едва доловим звън. Песента се засилва, достига върха на своята мощ… и изведнъж елфът замлъква.

Искрите изчезват. Вратата пред вас отново не е нищо друго, освен обикновен правоъгълник от гладка скала.

— Затворено е от другата страна — тихо прошепва елфът. — Няма сила на този свят, която да преодолее магията.

— Така казват и легендите — обажда се джуджето. — Само Последната врата все още е отворена. Но никой не знае къде е тя.

Ако не или вече са опитали можеш да им споменеш че освен коридора от който са дошли в дъното има още една малка вратичка, но освен това забелязват, че близо до нея в мозайката са инкрустирани плетеници от рубини и изумруди. На пръв поглед шарката им изглежда безсмислена, ала когато се взираш по-внимателно, разбираш, че това са надписи. Ако решат да проверят на къде води врата отиват на глава Прозорец в тавана иначе, ако се пробват да ги разчетат правилата ги има в главата Път през бездната. Като първата дума е:

Тук е нужен успех от поне при проверка на древния език за да може да се преведе като врати ил портали. Ако никой няма въпросния език таласъмът ще се похвали че може да преведе думата и ще я преведе, но останалия текст няма да може тъй като е отраснал в плен. Останалияст текст доколокото можеше да се разчете от полу-разядените то времето руни гласеше:

Уруг-Ган
Баратулия

Дениарда
Устурим

Елоида

Алад-Ган

Всяка липсваща буква добавя 2 усложнение, при успешна проверка за първия надпис с древния език: Костенвърх; Връх от кости; Купчина кости; Първа кост; Най-Северена кост.
За второто все трябва да се сетят че е мястото в което се намират. За третото успешната проверка казва: Дриадия; Гората на дриадите. Тук самато присъствие на дриадата маха усложнението от разгадаването на надписа. А гората на дриадете се намира на запад от река Лаория точно над елховата гора. Ако няко има география директно ще каже че става дума за Чудната гора. За другите три не се знае нищо, поне за момента. Сега магат да се насочат към другите алтернативи: Прозорец в тавана по витите стълби или надолу към коридора Път през Бездната.

Прозорец в тавана

Вити стълби изкачват групата или тези които са тръгнали до малко помещение явно на върха на планината с 8 прозорци, през тях се виждат както великия град Брил така и една урва между две отвесни скали и дори глухия каньон през който групата се добра до загубения град. Ако се погледни през всички прозорци един проблясък на 2-3 разтега показва някаква месингова тръба, ако в групата има въже или нако висок поне два метра героите могат да се докопат до тръбата като един поглед с нея разкрива на отсрещната страна на урвата вход на пещера. Нищо друго няма в това помещени и героите трябва да продължат към някой от другите локации: Високо в Дълбините – опитвайки се де разчетат надписите или Път през бездната търсещи изход от поздземния град. Ако случайно решат да се върнат по същия пат попадат на хайката като тя ви напада и се озовават в Голямота Меле без повторен шанс за бягство.

Цел на Хоризонта

След успешното преминаване по моста, макар той да почва да се разпада под краката на предпоследния. Тук можеш да се постараеш да вкараш някакво по страховито поисание. Все пак в доста филми героите тичат а след тях всичко се руши. Та след като групата се докопва до тсрещната страна и минава по редица тъмни и коварни коридори излезат на малка полянка на около средата на пътя между Брил и Голямо Подбрилско – фермерско селце в подножието на планината изхранващо с продукцията си големия град. Тук мягическите същества се сещат че не са ти се представили, кимай и вие на тях и се запознавате:
От цялата група дриадата единствена е останала права, сякаш не се нуждае от почивка. Тя пристъпва към теб и се покланя.

— С удоволствие. Наричат ме Милва.

— Истинското име е сериозно нещо — промърморва коболда. — Опасно е да го разкриваш за щяло и нещяло. Но добрите приятели заслужават доверие. — С тия думи то става и също се покланя. — Арнир, на твоите услуги.

— Аз пък съм Перферандрацит, но ме наричат и Три Скали — раздава се зад гърба му тътнещият глас на трола.

— И както винаги мене оставихте последен — кисело се обажда таласъмът. — Такава е съдбата на нашето племе. Вечно гонени, вечно презирани и пренебрегвани… казвам се Шургуп. Може и да не е звучно име, но…си е моето.

След това кратко представяне магическите същества решават, че за тях друг избор освен да потърсят последната врата за тях няма и изпитателно поглеждат героите дали ще им помогнат. Тук е мястото да вметнеш, че за всеки представител на магическа раса който мине през последната врата, ако тя съществува ще се падне по 100 ТО на калпак. Ако пък не им се занимава да търсят въпросната врата между световете… пиете по бера/сок и се разбирате следващия път къде ще е сесията.

Понеже все пак сте се събрали за да играете ще предполажа че грепата се е навила да продължи и минавате към следващия раздел: На път.

Каталог: spas
spas -> Изх. № Чрез г-н михаил миков
spas -> А. спасението като лична цел на християнина част 2 За външния и вътрешния човек и вниманието към себе си, от което се ражда вътрешният покой и покаянието в християнина
spas -> Ц е н о в о п р е д л о ж е н и е
spas -> Ц е н о в о п р е д л о ж е н и е
spas -> Научни трудове на д-р николай борисов спасов

Изтегляне 0.5 Mb.

Сподели с приятели: