Задание за обхват и съдържание на довос на инвестиционно предложение

3. Подземни води

Разглежданият район в регионален план принадлежи към Северобългарския артезиански басейн, а в локален план – към Луковитското понижение.

Досегашните проучвания на подземните води разграничават три хидрогеоложки единици:

Палеоген с водовместващи скали - редуващи се мергели, пясъчници, алевролити и глини;

Неоген с водовместващи скали варовито-алевритови глини, органогенни варовици и неиздържани прослойки и лещи от пясъци, по-рядко от чакъли.

Кватернер, с водовместващи еолични, алувиални, делувиални образувания и техните смесени разновидности с представители: льосовидни глини, варовити песъчливи глини, чакъли, разнозърнести пясъци, песъчливи глини, песъчливо-чакълни и песъчливо-глинести отложения с различа водонаситеност и водоносност.

Проучванията на хидрогеоложките условия на площадката са извършени в обхвата на интервала от 148 до 197 m надморска височина. В литоложко отношение се характеризира като еднообразен. Най-отгоре се разполага тънка покривка от тъмносивокафяви до чернокафяви глинести почви с дебелина 5–40 cm в зависимост от положението в склона. Под почвената покривка се разполагат тъмнокафяви льосоподобни глини с дебелина 0,3–0,8 m; и кафяви глини с дебелина 4–9 m. По-надолу в разреза до края на сондажите следват седименти в незакономерна алтернация – мергели, пясъчници, глинести алевролити.

Подземни води не са установени в нито един от прокараните проучвателни сондажи. Хипсометричното положение на площадката, наклонения терен и глинестия характер на седиментите не създават условия за акумулиране на подземни води. В прилежащият района на площадката не са установени водопроявления - извори, кладенци, включително и водоизточници за питейно-битово и друг вид водоснабдяване.

Въз основа на получените резултати от проучвателното сондиране се отделят две хидрогеоложки разновидности: слабо проницаем пласт и много слабо проницаема зона. Те се характеризират с ниски, но различаващи се филтрационни характеристики.

В долната част на разреза в здравите до слабо променени мергели и пясъчници от Угърчинската свита е формирана слабо проницаема пукнатинна зона. По данни от проведените филтрационни тестове коефициента на филтрация на тази зона е в границите от 0,002 до 0,006 m/d. Много слабо проницаемата зона на практика играе ролята на един добре издържан регионален водоупор.

Приетите средни стойности на коефициента на филтрация на двете хидрогеоложки единици в района на Площадка № 14 Луковит са посочени в Таблица 20.

Коефициент на филтрация k на основните хидрогеоложки единици в района на Площадка № 14 Луковит Таблица 20

Хидрогеоложка единица	Литоложка характеристика	Коефициент на филтрация k, m/d
Слабо проницаем пласт	Глини и силно изветрели мергели	0,05
Много слабо проницаема зона	Мергели и пясъчници	0,006

Разгледан е хипотетичен случай, предполагащ изтичане на значителни количества “сметищни” води на територията на Площадка № 14 Луковит.

При непрекъснато изтичане на “сметищни” води по цялата площ на бъдещото депо, част от тях ще се инфилтрират в дълбочина, а друга част ще се оттича повърхностно на юг, следвайки естествените релефни форми. В резултат на голямата сорбционна способност и малката проницаемост на геоложката основа, скоростта на разпространение на навлезлите в подповърхностното пространство замърсители ще е относително ниска. Прогнозните изчисления показват, че за 10 години те ще достигнат до дълбочина 8-9 m. В края на периода най-замърсени ще бъдат приповърхностните части на разреза до дълбочина 3-4 m -делувиалните глини. След прекратяване на притока на “сметищен” инфилтрат от повърхността, вече постъпилите замърсители ще продължат да мигрират в дълбочина. В края на моделната симулация - след 200 години, се очаква замърсената зона да обхваща главно пространството под дъното на бъдещото депо до дълбочина 15-20 m. Даже и силно подвижните замърсители ще са проникнали едва на 5-6 m в ненарушената неводонаситена част на скалния масив. Същевременно движението извън територията на депото ще е ограничено. В посока към р. Златна Панега, преминаваща на около 800-900 m на северозапад от площадката, фронтът на замърсяване ще е напреднал едва на 50-60 m от границата на депото. Получените моделни решения показват, че не съществува опасност постъпилите в подповърхностното пространство „сметищни води” да замърсят акумулираните в терасата на р. Златна Панега подземни води.

Съгласно становище на БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДИТЕ ДУНАВСКИ РАЙОН С ЦЕНТЪР ПЛЕВЕН Изх.№ 1254/16.03.2010 г. основна площадка №14 на инвестиционното предложение в землището на гр. Луковит попада върху подземно водно тяло “Карстови води в Предбалкана” с код ВG1G0000K2s037, което се използва за питейно- битово водоснабдяване на населението съгласно чл.119а, ал.1 на Закона за водите.

С цел опазване на подземните води от замърсяване и влошаване, съгласно чл.118а, ал.1 от Закона за водите се налагат следните забрани, които е необходимо да бъдат съблюдавани по време на изграждане и експлоатация на инвестиционното предложение:

- пряко отвеждане на замърсители в подземните води;

- обезвреждане, включително депониране на приоритетни вещества, които могат да доведат до непряко отвеждане на замърсители в подземните води;

- други дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води;

- използването на материали, съдържащи приоритетни вещества, при изграждане на конструкции, инженерно- строителни съоръжения и други, при които се осъществява или е възможен контакт с подземно водно тяло и от които могат да бъдат замърсени подземни води;

- смесването на подземни води с различни качества чрез съоръжения за подземни води.

В обхват 1000м от границите на инвестиционното предложение няма водоизточници за питейно-битово водоснабдяване и определени санитарно-охранителни зони.

- ПС Тетевен

Площадка ПС Тетевен се разполага в южната периферия на Северобългарския артезиански басейн. Тук са представени две хидрогеоложки единици.

В обсега на проучваната площадка залягат:

чакъл едър, среден и дребен с песъчлив запълнител с дебелина 3,30-6,10m;

глина, чакълесто песъчлива жълто кафява установена на дълбочина под 3,30-6,20m от терена и чиято пълна дебелина не е премината.

Коефициентът на филтрация на алувиалните отложения е средно 3,3 m/d.

Подхранването на подземните води се извършва от речните води, валежите при топенето на снеговете. По време на проучването нивото на подземните води е установено на дълбочина от повърхността 1,50- 5,98m. Абсолютната кота на водното ниво е от 288,35 m до 293,50 m. при средна кота на реката 295,5 m., т.е по това време реката е подхранвала подземните води. Посоката на подземния поток е от запад на изток, т.е от склона към река Вит с хидравличен градиент 0,0187. Амплитудата на колебание на водното ниво е 0,80- 1,80m и силно се влияе от водните строежи на р. Вит.

Подземните води в алувиалния кватернар са пресни, с повишена минералицзация –1204 мг/л, неутрални, хидрокарбонатни, калциеви.Замърсени са с нитрити и нитрати, до стойности превишаващи “стандарта за качество” на подземнните води.

Водата не е агресивна към бетон.

Съгласно информацията предвижданият терен за изграждане на претоварна станция за битови отпадъци попада върху подземното водно тяло „Порови води в Кватернера – р.Вит“

BG1G0000Qa1018, което е незащитено от замърсяване,определено е като водно тяло, предназначено за питейно-битово водоснабдяване по чл.119 от Закона за водите (ЗВ) и се явява зона за защита на водите съгласно чл.119а, ал.1, т.1 от ЗВ. Районът се характеризира с наличие на карстови води с регионално разпространение и развитието на повърхностни карстови форми;

Във връзка с чл.9,ал.1 и 2 Наредба №7/24.08.2004г. за изискванията на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци БДДР уведомява, че на отстояние по-малко от 2000 m до предвижданата за изграждане претоварна станция за битови отпадъци не съществуват водоизточници за питейно-битово водоснабдяване. Площадката в същото време се намира на 200m югозападно от границата за проектен пояс II и попада изцяло в границата на проектен пояс III на санитарно-охранителна зона (СОЗ) на КИ-Глава Панега, стопанисван от ВиК Ловеч. Изворът представлява група от възходяши извори обединени в две езера „КИ Горното езеро“ и „КИ Долното езеро“ и се използва за питейно-битово водоснабдяване на редица населени места от общ.Луковит, общ.Ябланица и общ. Червен бряг, съгласно издадено от БДДР-Плевен разрешително за водовземане .№11510361/29.06.2009г.

Предвид горното, в становището си БДДР посочва условията, на които трябва да отговаря ИП, в т.ч.:

забрани:

- пряко отвеждане на води, съдържащи опасни и вредни вещества, в подземните води;

- преработка и съхраняване на радиоактивни вещества и отпадъци;

ограничения или ограничения при доказана необходимост:

- дейности, които водят до непряко отвеждане на опасни и вредни вещества на земната повърхност и между земната повърхност и водното ниво;

- добив на подземни богатства, в т.ч. инертни и строителни материали между земната повърхност и водното ниво и под водното ниво;

- торене при съдържание на нитрати в подземните води над 35 mg/l;

- използване на препарати за растителна защита, в това т.ч и разпръскването им с въздухоплавателни средства;

- напояване с води,съдържащи опасни и вредни вещества;

- напояване с подземни води от същия подземен воден обект;

- изграждане на геоложки, хидрогеоложки и инженерногеоложки проучвателни съоръжения и в т.ч. и водовземни съоръжения за подземни води в подземния воден обект.

Въз основа на изложените факти и предвид същността на дейностите свързани с функционирането на претоварната станция, становището на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център гр. Плевен е, че изграждането на претоварна станция за битови отпадъци в ПИ №104008, местност „Байнов поток“ по КВС на з-ще с. Гложене, общ. Тетевен следва да се извърши само и единствено след изготвянето на доклад за оценка на въздействието върху околната среда и водите, с който се докаже липсата на опасност от замърсяване на подземните води и в частност водите от зоната на подхранване на „КИ- Глава Панега- ВиК Ловеч-Златна Панега“.

Освен изискванията в обхвата на ІІІ пояс на СОЗ, БДДР уведомява, че с цел опазване на всички подземните води от замърсяване и влошаване, независимо от ползването им за една или друга цел, съгласно чл.118а, ал.1 от ЗВ, се забранява:

- пряко отвеждане на замърсители, съдържащи вредни и опасни вещества, в подземните води;

- обезвреждането включително депонирането на приоритетни вещества,които могат да доведат до непряко отвеждане на замърсители в подземните води;

- други дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води;

- използването на материали,съдържащи приоритетни вещества, при изграждане на конструкции, инженерно-строителни съоръжения и други, при които се осъществява или е възможен контакт с подземни води;

- смесването на подземни води с различно качество чрез изградени водовземни съоръжения.

При разработването на Доклада за ОВОС на инвестиционното предложение следва да се направи оценка за въздействието върху количественото и качественото състояние на подземните води на площадките РЦУО – Луковит и ПС – Тетевен в следните аспекти: наличие на предпоставки за замърсяване на подземните води с инфилтрат и вследствие на заустването на потоците отпадъчни води от площадките РЦУО и ПС; условия на които трябва да отговарят дейностите на площадка ПС Тетевен с оглед спазване на забраните и ограниченията в ІІІ пояс на СОЗ за ПБВ; условията при които може да се извърши изграждането на кладенец и водовземането от него за технически нужди на площадка ПС Тетевен.

В обхвата на дълбочините, до които ще се извършват изкопни и насипни работи, на площадката на РЦУО не са установени подземни води. Преминатите отложения се характеризират с много ниски водовместващи свойства. Поради това въздействие върху подземните води няма да има.

За нормалната експлоатация на депото за ТБО са предвидени всички задължителни работи за предотвратяване неблагоприятно въздействие върху подземните води в по –дълбоките нива на площадката и в отложенията на р. Златна Панега. Предвидено е полагането на долен изолационен слой, събиране и пречистване на замърсените потоци отпадъчни води - инфилтрат, БФВ и води от вътрешните отводнителни канавки.

В предварителните проучвания е разгледан и случая на евентуално хипотетично изтичане на водите от тялото на депото. Заключението в оценката е, че даже и най – активно разпространяващ се замърсител би проникнал на ограничена дълбочина и то само под тялото на депото. По този начин даже при такъв екстремен авариен случай, замърсени води няма да достигнат до подземните водни тела в района, включително тези в отложенията на р. Златна Панега.

Закриване, рекултивация и следексплоатационни грижи

Закриването и техническата рекултивация на депото ще намалят в най –висока степен възможността за въздействие върху подземните води в района. Със закриването и рекултивацията ще се преустанови отделянето на потока БФВ и функционирането на вътрешните охранителни канавки за атмосферни води. Ще продължи отделянето, пречистването и заустването на потока от инфилтратни води, като количествата прогресивно ще намаляват.

Ще продължи функциониране на системата за мониторинг на подземните води и пречистения инфилтрат, преди заустването му.

- ПС Тетевен

Строителство

Строителните работи не включват изкопи, при които да се достигне нивото на подземните води. Поради високото ниво на подземните води в района на площадката са проектирани хидроизолационни работи за участъците от сградите под нивото на терена, както и такива за недопускане проникването на допълнителни количества вода в процеса на експлоатация на станцията.

Експлоатацията на съоръжението ще се извършва без пряко въздействие върху подземните води. Косвено въздействие би могло да възникне, вследствие на заустването в р. Вит на БФВ и площадковите дъждовни води, както и при изграждане и водовземане от кладенец за техническо водоснабдяване на площадката. За предотвратяване на такива въздействия е предвидено пречистване на потоците отпадъчни води до необходимата степен с оглед на това , че заустването ще се извършва в ІІІ пояс на СОЗ на ПБВ, учредена за водоизточник Извори Златна Панега. Също с оглед намаляване на въздействието, водовземане от кладенеца за техническо водоснабдяване ще се извършва след издаване на съответното разрешително и при спазване на условията в него.

При закриването, кладенецът за техническо водоснабдяване на площадката. Подлежи на ликвидиране или консервиране в съответствие с нормативната уредба по подземните води.

• 
  Характеристика на подземните води в района на площадка на центъра за управление на отпадъци и ПС.
  
• 
  Данни от извършените хидрогеоложки проучвания на площадките;
  
• 
  Оценка на въздействието върху подземните води при реализацията на инвестиционното предложение.
  
• 
  Въздействие върху СОЗ на източници за ПБВ.
  

4.1. Състояние на почвите в района на инвестиционното предложение

Площадка № 14 и алтернативната й – площадка № 16, предложени за Регионален център за управление на отпадъци попадат в Михайловградско-Луковитски агроекологичен район. Този агроекологичен район достига до р. Вит. Основните почвени различия са тъмносивите и сивите горски почви, както и незначителни площи от ливадни почви и рендзини

Районът е разположен в централната част на средния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина. Средната годишна температура тук е 11,4 ⁰С, а температурната сума за вегетационния период е около 4000 ⁰С. Има условия за узряване на късните сортове и хибриди царевица, соя и лозя.

Годишната сума на валежите е 650 mm, а дефицитът в баланса на атмосферното овлажнение за вегетационния период е около 250 mm. Влагоосигуреността на културите е сравнително добра. Балансът става отрицателен към средата на месец юли (57 mm дефицит).

Бонитетът на земите в този агроекологичен район е 61 бала и ги причислява към групата "добри земи", а пригодността им за отглеждане на отделните основни селскостопански култури ги степенува по подобен начин: най-подходящи са за лозя, пасища и ливади и пшеница (бонитет в интервал от 72 до 68 бала), т.е. в групата на "добри земи". По-слабо пригодни са за слънчоглед, царевица, захарно цвекло, ябълки, ориенталски тютюн с бонитетен бал от 58 до 42, които ги причислява по продуктивни възможности към групата на "средни земи". Още по-нисък е бонитетът за соя и картофи (съответно 33 и 28 бала), т.е. в бонитетната група "лоши земи".

- ПС Тетевен

Площадката, избрана за Претоварна станция Тетевен попада в Ботевградско-Габровски агроекологичен район. Доминиращо участие имат псевдоподзолистите (светлосиви) горски почви глеевидни и неглеевидни (фиг. 4.1-1). Те са твърде сходни с аналозите от предходния район. Подобно е участието на сивите горски почви, част от които са ерозирани. В по - високите части на територията от района се наблюдават плитки сиви горски почви, за които е характерна по-малката мощност на профила (30-50 cm) и хумусен хоризонт под 20 cm, средно песъчливоглинест механичен състав (30-45 % физична глина), слаба текстурна диференциация, слаба запасеност с органично вещество (1.5-2.0 %) и много силно кисела до силно кисела реакция (рН_Н2О 4.5-5.6).

Към настоящия момент площадката представлява нарушен терен с преобладаваща негативна форма, без възможност за естествено оттичане на повърхностните води. През територията на имота преминава асфалтов път с ширина 5м и разделя имота на две части. В непосредствена близост до имота от изток е коритото на р. Вит. Предвид гореописаното, на територията на имота се наблюдава частично заблатяване.

4.2. Засегнати земи при реализация на инв. предложение.

- Регионален център за управление на отпадъци

Собствеността и начинът на трайно ползване на земите, заети от Площадка № 14 са представени в таблица 4.2-2.