Задание за обхват и съдържание на довос на инвестиционно предложение

Площадката за претоварна станция с площ 45913 m² е разположена в землището на с. Гложене (ЕКАТТЕ 15165), местност „Байнов поток”. Имотът с № 104008 (по КВС на землище с. Гложене) е с начин на трайно ползване „др. селскостопанска територия” и X категория. В момента тече процедура за промяна в начина на трайно ползване на земята.

Площадката е разположена в непосредствена близост до общинското депо за отпадъци и повърхностен воден обект – р. Вит (без да го засяга).

Собственик на имота е Общината (Акт за общинска частна собственост № 2246/21.04.2009г.).

Площадката граничи с обработваеми земи (частна и общинска собственост, земи по чл. 19 от ЗОЗЗ), полски път и пасище, мера (по чл. 19 от ЗОЗЗ).

С Протокол №28/24.06.2009 г. и Решение №513/24.06.2009 г. Общинския съвет на Община Тетевен дава съгласие за:

- използване на ПИ № 104008 местност „Байнов поток”, землище на с. Гложене с площ 45,913 dkа за изграждане на претоварна станция за твърди битови отпадъци, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗСПЗЗ;

- промяна в предназначението на имота по реда на ЗОЗЗ, като се обособи УПИ с предназначение за промишлено ползване;

- възлага на Кмета да предприеме действия за изготвяне на ПУП-ПРЗ и провеждане на процедура по промяна предназначението на имота , съгласно ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ.

В представените материали, няма предложена алтернатива на площадката за претоварна станция.

Предоставеният терен за третиране на ТБО е с площ 448.473 дка. Обектът предмет на проектиране представлява площадка условно разделена на две зони:

- Приемна зона с площ F=15 дка, в която са разположени следните съоръжения: портал с бариера; портален монитор; електронна везна; контролно пропускателен пункт; административно битова сграда; общински център за рециклиране; гараж и работилница; канализационно пречиствателно съоръжение; мачтов трафопост; водомерна шахта; резервоар за противопожарни нужди и паркинг за леки автомобили, с необходимите им транспортно-комуникационни връзки и захранващи инженерни проводи.

- Технологична зона – осъществява основната дейност по третиране на отпадъци – депонирането им, площадка за сепарация на отпадъците и площадка за зелено компостиране

В етапа на строителството въздействието върху почвите се изразява в:

1) изкопно насипни работи, предвидени с необходимите подравнителни дейности при:

- площадка за изграждане на инсталация за разделяне на събрани отпадъци с наклон 5%. Площта на подравнената площадка 34500 m²;

- площадка за зелено компостиране с наклон в северозападна посока;

- изграждането и на вътреплощадкови експлоатационни пътища.

2) изкопно насипни работи, предвидени с изграждането на клетките на бъдещото регионално депо - върху площи в размер на 152 800 m².

Предвижда се в бъдеще да се изгради бетонова площадка, на която ще се разположат компостните диги, навес за съхранение на зелената маса до набиране на необходимият обем за една компоснна фигура. Предвижда се изграждане на резервоар за оборотни инфилтрирали води включително хидрофорна уредба за технически нужди както и клетки за складиране на готовия компост.

В идейния проект е предвидено изземване на хумусна почва с мощност 0,2 m от цялата площ на площадката – 90000 m³. На територията на площадката е необходимо да се предвидят площи за изграждане на отделни депа за: хумусна и подхумусна почва с оглед последващото им оползотворяване за целите на рекултивацията на депото.

Направеният баланс на изкопно насипните работи показва изкопни работи в обем от 643300 m³ земни маси и насипни работи в обем от 593089 m³. Неоползотвореният в етапа на строителството на клетките остатък от земни маси с обем 56121 m³ може да се оползотвори за запръстяване в етапа на експлоатация на депото.

Направеният баланс на изкопно насипните работи показва остатък от 56121 m³ земни маси и 90000 m³ хумусна почва, чието оползотворяване ще се извършва в етапа на експлоатация (запръстяване) и поетапно закриване и рекултивация на депото.

Рекултивиране на клетките след приключване на експлоатационния период включва следните строителни дейности:

1) Техническата рекултивация, която включва:

• 
  Изграждане на горен изолиращ екран с цел повърхностно запечатване на депото. Горният изолиращ екран е проектиран съобразно изчислителният обем натрупани отпадъците и позволява естественото вписване на депото в съществуващия ландшафт. Определените проектни наклони на билото и откосите не допускат заблатяване и прояви на ерозионни процеси.
  
• 
  Изграждане на рекултивиращ слой с оглед осигуряването на нормални условия за растеж и развитие на бъдещата растителност както и защита на запечатващия пласт от замърсяване и биоинтрузия. Рекултивиращият слой е с обща дебелина 1,0 m (0,70 m земни маси и 0,30 m почвени материали – хумус).
  

Към настоящия момент площадката представлява нарушен терен с преобладаваща негативна форма, без възможност за естествено оттичане на повърхностните води. През територията на имота преминава асфалтов път с ширина 5м и разделя имота на две части. В непосредствена близост до имота от изток е коритото на р. Вит. Предвид гореописаното, на територията на имота се наблюдава частично заблатяване.

При строителството почвения слой ще бъде нарушен в следствие на:

- разширяване и изграждане на довеждащ път до площадката за претоварване на отпадъци с асфалтобетонна настилка, обща дължина L = 550 m и габарит на пътното платно Г 9m. За целта е необходимо частично отчуждаване на прилежащи на пътното трасе имоти, за които в представената проектна документация няма информация.

- почистване на наличните разхвърляни отпадъци; почистване на хумусния пласт от площадката с дебелина h = 0,10m; подравняване на строителната площадка и вертикална планировка на площадката, състояща се от частично изкопаване в северната страна на имота и общ насип в южната част, с цел отвеждане на повърхностните води от зоната на обекта в западна посока с минимален наклон 0,5%.

- изграждане на сгради и съоръжения, свързано с изкопно насипни дейности. Предвид необходимостта от предварителна вертикална планировка на площадката, последните ще бъдат извършени върху площи с вече нарушена цялост на почвения профил.

Наличието на територията на площадката на стари изкопи предполага съществуващо, старо по давност нарушаване на целостта на почвения профил и налага уточняването на площите, от които се предвижда изземване на хумусна почва, както и мощността на хумусно акумулативния хоризонт. Необходимо е указание за мястото на временно съхранение на иззетата хумусна почва, а при наличност и на подхумусна такава, с оглед последващо оползотворяване, съгласно изискванията на Наредба № 26/1996 г. за рекултивация на нарушени терени и оползотворяване на хумусната почва.

С оглед предотвратяване на праховото замърсяване на земите и почвите извън територията на площадката, представеният идеен проект предвижда изграждане на лесозащитен пояс около оградата на обекта (от вътрешната страна) от подходящи за региона дървесни видове. В площите, свободни от настилки и незаети със съоръжения, се предвижда насипване на хумусна почва с дебелина 0,2 m, затревяване и засаждане на храсти.

• 
  анализ и оценка на наличната информация за площите, които ще бъдат засегнати от инвестиционното предложение.
  
• 
  характеристика на почвите в района на инвестиционното предложение;
  
• 
  оценка на въздействието върху почвите в района на центъра за управление на отпадъци – площадка Луковит, ПС Тетевен и в резултат на транспортните дейности във всички етапи на ИП.
  

В геоложкия строеж на района около разглежданата площадка вземат участие седиментни отложения палеогенска, неогенска и кватернерна възраст.

Палеогенът в района е представен от седиментите на Луковитска и Угърчинска свита.

Долната граница на свитата е с постепенен преход от Петревенската и трансгресивна с Кайлъшката свита, а горната – постепенна с Угърчинската свита.

Свитата е изградена от тънкослойна алтернация с флишоиден характер, която включва незакономерно редуване на дребнозърнести, често слюдести, пясъчници с глинести мергели и алевролити; на места в отделни нива от разреза присъстват неиздържани пластове от дребнокъсови полимиктови конгломерати. В някои участъци в основата на свитата е засебен т. нар. Ъгленски член, изграден от глинести и песъчливо-глинести мергели, варовити глини, прослойки от полимиктови пясъчници. Дебелината на свитата е 50–70 m.

Угърчинска свита - глини, мергели, алевролити, пясъчници

Долната граница е постепенен преход от Луковитската свита, а горната е също с постепенен преход към Старопатишката свита (извън района).

В типовата област свитата е изградена от слюдести светли, жълтеникави, рахли пясъчници. В долните части на разреза те са предимно среднозърнести и съдържат прослойки от глинести алевролити и алевритово–песъчливи глини. Дебелината й надхвърля 150 m.

Неоген

Опанецка свита. Разкрива се в югозападната част от района, където изпълва неголяма и линейно удължена в северозападна посока гребеновидна структура, както и под формата на няколко изолирани петна по източната му периферия.

Свитата е изградена от варовито-алевритови глини с лещи и прослойки от органогенни варовици – органогенно-детритусни, рифови. В основата се установяват и неиздържани прослойки и лещи от пясъци, по-рядко от чакъли.

Долната граница на свитата е трансгресивна и несъгласна със седиментите на Луковитската и Угърчинската свита, като в по-голямата си част е тектонски усложнена; горната граница представлява неравна ерозионна повърхност. Латералните особености относно вътрешния строеж на свитата в разглеждания район са неясни.

Дебелината на Опанецката свита в типовата област е до 100 m, в района на Луковит тя варира от 10 до 50 m.

Плейстоценските наслаги са представени от еолично-алувиално-делувиални и алувиални образувания.

Алувиалните наслаги са развити в руслов и разливен фациес и са представени предимно от чакъли, разнозърнести пясъци и по-малко от песъчливи глини. Чакълите са с много добра огладеност и разнообразна големина на късовете.

В геоложко отношение разглежданата площадка на Регионален център за управление на отпадъци по данните от извършеното инженерно геоложко проучване до дълбочина 12,0 – 25,0 m от терена е изградена от литоложки разновидности с палеогенска и кватернерна възраст.

Най–отгоре в профила се разполагат тъмнокафяви до черно кафяви глинести почви с дебелина между 0,05 m в склоновите части и 0,4 m в ниската долинна част на релефа.

Под тях залягат тъмнокафяви льосоподобни глини и кафяви глини с обща дебелина между 5,0 и 10,0 m. В глините се наблюдават редки включения от варовици, разложени в различна степен.

Геоложкият разрез до преминатата по сондажен път дълбочина завършва с не закономерна алтернация на мергели, пясъчници, глинести алевролити. Преобладават различните видове мергели, които служат като фон за останалите разновидности. Елементите на слоестост са хоризонтални. Дебелината на прослойките от пясъчници е от порядъка на 0,15 – 0,35 m.

Скалите от проучения интервал изграждат скалния фундамент на площадката и се отнасят към Угърчинска свита.

В геоложкия строеж на разглеждания район вземат участие седименти със средно юрска и кватернерна възраст.

Скалната подложка се разкрива по оградните склонове на река Вит. Десният склон е изграден от материалите на Стефанецкия член на Етрополската свита. Представени са от неваровити до слабо варовити алевролитови аргилити до глинести алевролити. На места съдържат сидеритови и по-рядко фосфоритови конкреции. Дебелината на свитата варира от 30 до 150 m.

Левият склон на реката е изграден от скалите на Полатенската свита. Представени са от сиви песъчливи, биокластични варовици, на места с кварцови гравийни до дребно конгломератни късове. В основата на свитата, скалите са ожелезнени в различна степен, като някъде прехождат във варовити гьотитови руди. Дебелината на свитата е от около 40 до към 90 m.

В обсега на инвестиционното предложение скалната подложка е припокрита от кватернерни алувиални отложения, изграждащи лявата тераса на р. Вит. Отложенията са предимно разнокъсови чакъли - от едри до дребни, с отделни валуни. На места в дълбочина материалите прехождат в чакълесто песъчливи глини. Петрографският състав на чакълестите отложения е разнообразен, предопределен от пъстротата на подхранващата провинция. Дебелината на терасните отложения надхвърля 15,0 m в близост до речното корито, като намалява до 4,0 – 5,0 m към склоновете.

5.1.2.2. Геоложки строеж на площадката на ПС

Съгласно данните от извършеното инженерно – геоложко проучване, площадката на Претоварната станция с. Гложене до преминатата по сондажен път дълбочина от 7,0 – 12,0 m дълбочина от терена е изградена от:

• 
  Почвен слой. Разкрива се на територията на проучваната площадка, като установената му дебелина е 0,10 m.;
  
• 
  Разнокъсови чакъли с песъчлив запълнител. Установява се под почвения слой и има повсеместно разпространение в обхвата на проучваната площадка. Преминатата по сондажен път дебелина на чакълестите отложения варира от 3,30 до 6,10 m. Към разглежданите отложения са привързани порови по тип подземни води.
  
• 
  Чакълесто песъчлива глина. Залага под чакълестите отложения на дълбочини от 3,30 до 6,20 m. от терена. Установената й дебелина се променя от 1,80 до 7,20 m, без да е премината изцяло.
  

Въздействието върху геоложката среда при реализацията на инвестиционното предложение могат да се определят в две направления:

• 
  Изкопни работи, извършени във връзка с изграждане на клетките на новото депо;
  
• 
  Изкопни работи за фундиране на прилежащите инфраструктурни съоръжения.
  
• 
  Изкопните работи ще засегнат литоложките разновидности в зоните на извършване на строителните дейности. Дълбочината на въздействие ще бъде в зависимост от приетите проектни решения за фундиране на клетките и всяко едно от прилежащите ифраструктурни съоръжения.
  
• 
  Насипищни работи, свързани преди всичко с изграждане на разделителните диги на клетките на депото.
  
• 
  На практика насипищните работи променят само локалната дебелина на покривния хоризонт.
  

По време на експлоатацията не се очакват въздействия върху геоложката среда с изключение на извършваните насипищни работи.

При закриването и рекултивацията не се очакват въздействия върху геоложката среда.

Въздействието върху геоложката среда при реализацията на инвестиционното предложение изграждане на Претоварна станция ще се изрази основно в намаляване дебелината на алувиални отложения в резултат от извършвани изкопни работи за фундиране на предвидените в идейния проект съоръжения. Изкопните работи ще засегнат единствено чакълесто песъчливите и глинести литоложки разновидности с кватернерна възраст. Дълбочината на въздействие ще бъде в зависимост от проектните решения за фундиране на всяко от съоръженията.

Очакваните изменения в геоложката среда няма да окажат въздействие върху съществуващи съоръжения и другите компоненти на околната среда.

Експлоатация,

Няма да има въздействие върху геоложката среда

Няма да има въздействие върху геоложката среда

Обектът попада във флористичен район Предбалкан.

В най-високата част на склона съобществото е съставено от формация на садина Chrysopogon gryllus и власатка Festuca pratensis. Участват още ветрогон Eryngium campestre, камшик Agrimonia eupatoria, зъбарче Odontites serotina, решетка Carlina vulgaris, бял равнец Achillea millefolium, глухарче Taraxacum serotinum, планица Fragaria viridis, кукуряк Helleborus odorus, глушина Vicia lathyroides, пролетна острица Carex caryophyllea, ранна острица Carex praecox, шипка Rosa canina, глог Crataegus monogyna, езичестолистна паламида Cirsium ligulare, див морков Daucus carota, келяв габър Carpinus orientalis, безсмъртниче Xeranthemum annuum, синя жлъчка Cichorium inthybus, ежова главица Dactylis glomerata, червена мъртва коприва Lamium purpureum, звездица Stellaria media, червено подъбиче Teucrium chamaedrys, ленолист Thesium arvense, млечка Euphorbia cyparissias, тъмно шекерче Nonea pula, паричка Bellis perennis, овчарска торбичка Capsella bursa-pastoris, кучешка теменуга Viola canina, орехче Filipendula vulgaris, рунянковидно горчивче Picris hieracioides, звездан Lotus corniculatus, детелина Trifolium pratense, бяло еньовче Galium album, трансилванска звездоглавка Cephalaria transsylvanica, срещниче Ajuga genevensis, маслинка Ligustrum vulgare, попова лъжичка Thlaspi praecox, сребриста какула Salvia argentea, дребна динка Sanguisorba minor, насеченолистен здравец Geranium dissectum, аухерово омразниче Onosma aucherana, целокраен котонеастер Cotoneaster integerrimus, дрян Cornus mas, крумово великденче Veronica krumovii, полски бряст Ulmus minor, змийска хурка Arum maculatum, крайизворен рожец Cerastium fontanum, полска горуха Lepidium campestre, влакнеста самобайка Glechoma hirsuta, ланцетолистен живовляк Plantago lanceolata и трънка Prunus spinosa.

В ниската част до потока има черна топола Populus nigra, крехка върба Salix fragilis, джанка Prunus cerasifera, къпина Rubus caesius, цариградско лютиче Ranunculus constantinopolitanus, повет Clematis vitalba, отровно лютиче Ranunculus sceleratus, репей Arctium lappa, пълзящо лютиче Ranunculus repens, хвощ Equisetum palustre, персийско великденче Veronica persica, влакнеста теменуга Viola hirta, мента Mentha aquatica, берула Berula erecta и австрийски пореч Rorippa austriaca

Растителността е ливадна, по левия бряг на р. Черни Вит – арабска люцерна Medicago arabica, слънчева млечка Euphorbia helioscopia, червена мъртва коприва Lamium purpureum, Овчарска торбичка Capsella bursa-pastoris, звездица Stellaria media, персийско великденче Veronica persica, стъблообхващаща мъртва коприва Lamium amplexicaule, полска теменуга Viola arvensis, сребристо прозорче Potentilla argentea, часовниче Erodium cicutarium, млечка Euphorbia cyparissias, глушина Vicia lathyroides, глог Crataegus monogyna, бруциев здравец Geranium brutium, незабравка Myosotis ramosissima, дълголистен лопен Verbascum longifolium, хилядолистно лютиче Ranunculus millefoliatus, пролетна острица Carex caryophyllea, горска ягода Fragaria vesca, незабележим слез Malva neglecta, метлическа дробица Neslia paniculata, репей Arctium lappa, джанка Prunus cerasifera, бал равнец Achillea millefolium, широколистна парентуцелия Parentucelia latifolia, дребен рожец Cerastium pumilum и многоплодна хрущялка Scleranthus polycarpos.

Няма растения с природозащитен статут.

В ДОВОС да се направи оценка на наличните на площадките видове и да се идентифицират, ако присъстват, видове, прилежащи към Приложение 2 и 3 на ЗБР.

6.2.Фауна

- Регионален център за управление на отпадъците Луковит

Обектът попада в западната част на Северна България. Климатът е с подчертaно континентални характеристики (със студени зимни и горещи летни периоди). Районът, сред който е разположен обектът, е хълмист, но самата площ на обекта е по-скоро леко вълновидна. Надморската височина на площта на обекта е около 200 m.

Според горскорастителното райониране територията на обекта попада в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0 - 900 m н. в.) и по-конкретно в подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори (0 - 600 m н. в.). За района, сред който е разположен обектът, са характерни ксеротермичните дъбови гори(космат дъб(Quercus pubescens Willd.), благун (Quercus frainetto Ten.), цер(Quercus cerris L.)).

Площта на обекта (самата площадка) обхваща част от обширни открити терени с незначителна по количество и некомпактна дървениста (от видове дървета и храсти) растителност. Тревостоят в различни части на площта е, както нисък(под 20-30 cm), така и висок(до и над 50-60 cm).

В по-конкретен план за гръбначната фауна за откритата територия на ИП, като най-характерни (най-вече размножаващите се) могат да бъдат посочени следните видове, например: клас птици(Aves) – полска чучулига(Alauda arvensis) – най-многобройния вид, качулата чучулига(Galerida cristata), полска овесарка(Emberiza calandra), червеногърба сврачка(Lanius collurio), обикновен скорец(Sturnus vulgaris) – хранещи се в тревостоя индивиди, в т. ч. и на ята, яребица(Perdix perdix), пъдпъдък(Coturnix coturnix) и др.; клас влечуги(Reptilia) – кримски гущер(Podaryis taurica), зелен гущер(Lacerta viridis), стенен гущер(Podaryis muralis), голям стрелец(Coluber jugularis(C. caspius)); клас бозайници (Mammalia) – обикновена(полска) полевка(Microtus arvalis), горска мишка(Sylvaemus sylvaticus), полска мишка(Apodemus agraius), черен пор(Mustela putorius), невестулка(Mustela nivalis), бялка(Martes foina), лисица(Vulpes vulpes), чакал(Canis aureus), скитащи кучета(Canis fammiliaris), сърна(Capreolus capreolus) – индивиди по-често посещават района през есенно-зимния период. Поради липсата на водни площи със стоящи води и на достатъчно постоянни водни течения (минаващия през площадката водослив е с незначителен дебит и с непостоянен воден режим, в чиито води в началото на м. април 2010 г риби и земноводни не са регистрирани), върху площадката, липсват и видове от класовете Земноводни(Amphibia) и риби(Osteichthyes, Pisces). В района е налице рибарник (шараново стопанство), но той отстои достатъчно далече от площадката. Характерното за такива територии е това, че в тях през различни периоди и годишни сезони и особено през есенно-зимния при птиците се концентрират и изхранват голям брой индивиди(вкл. на големи ята) от видовете кадънка, обикновено конопарче, елшова скатия, обикновена чинка, планинска чинка, домашно врабче, полско врабче, жълта овесарка, обикновен скорец, посевна врана, чавка и др.

Площта и съседните й територии се използват и за паша на добитък.
- ПС Тетевен

Площадката в момента обхваща основно ливадна територия с лек наклон на северо-изток в близост, но не непостредствено до р. Вит и е отдалечена достатъчно от горите в района. Върху площта на практика липсва дървениста (от видове дървета и храсти) растителност. От гръбначната фауна за тази и други открити територии в района са характерни видове, обитаващи именно открити тревни територии, а именно: клас птици(Aves) – полска чучулига(Alauda arvensis) – най-многобройния вид, горска чучулига(Lullula arborea), качулата чучулига(Galerida cristata), полска овесарка(Emberiza calandra), обикновен скорец(Sturnus vulgaris) – хранещи се в тревостоя индивиди, в т. ч. и на ята, яребица(Perdix perdix) - рядка, пъдпъдък(Coturnix coturnix) и др.; клас влечуги(Reptilia) – зелен гущер(Lacerta viridis), стенен гущер(Podaryis muralis), голям стрелец(Coluber jugularis(C. caspius)), обикновена водна змия(Natrix natrix) – във водни басейни(както и извън тях) в района; клас бозайници (Mammalia) – обикновена(полска) полевка(Microtus arvalis), горска мишка(Sylvaemus sylvaticus), полска мишка(Apodemus agraius), черен пор(Mustela putorius), невестулка(Mustela nivalis), бялка(Martes foina), лисица(Vulpes vulpes), чакал(Canis aureus), скитащи кучета(Canis fammiliaris), сърна(Capreolus capreolus) – индивиди по-често посещават района през есенно-зимния период, , дива свиня(Sus scrofa) – по-често срещаща се в района на и около обекта през есенно-зимния период. Поради липсата на водни площи със стоящи води и на достатъчно постоянни водни течения върху площадката, липсват видове от класовете Земноводни (Amphibia) и риби(Osteichthyes, Pisces). Характерно за такива територии е, че в тях през различни периоди и годишни сезони и особено през есенно-зимния при птиците се концентрират и изхранват голям брой индивиди (вкл. на големи ята) от видовете кадънка, обикновено конопарче, елшова скатия, обикновена чинка, планинска чинка, домашно врабче, полско врабче, жълта овесарка, обикновен скорец, посевна врана, чавка и др.

Площта е в непосредствена близост до тази на съществуващото сметище на гр. Тетевен.

В ДОВОС ще се направи преглед на съществуващите източници на информация за флората и фауната (научни публикации, провеждани експертизи, снимки, карти, национални и международни нормативни документи и др информационни източници свързани с рационалното ползване и опазване на растителните ресурси и биологичното разнообразие). При теренните проучвания да се отчитат особеностите на съществуващото синтаксономично разнообразие и свързаното с него таксономично разнообразие, като специално внимание се отделя на редките и застрашени от изчезване видове и растителни съобщества.

Ще се проведат площни изследвания в района на площадката за инвентаризиране на наличните гръбначни и безгръбначни животински видове.

6.3. Защитени природни територии

- Регионален център за управление на отпадъците Луковит

Най-близката защитена зона от НАТУРА 2000 е „Карлуково” с код BG 0001014 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Площадката не попада в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.

Площадката на ПС Тетевен попада изцяло в Защитена зона "Васильовска планина” BG 0002109 по Директива за опазване ан дивите птици (карта – Приложение 4 към заданието).

Компетнетният орган не се е произнесъл за необходимостта от извършване на оценка на степента на въздействие на инвестиционното предложение върху защитени зони по реда

на Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ПМС N 201/ 31.08.2007г., ДВ, бр.73/11.09.2007 г.).

При преценка за извършване на оценка, последната ще бъде съобразена с изискванията на чл.23, ал.2 от Наредбата.
7. Ландшафт

7.1. Състояние на ландшафтите в района на инвестиционното предложение

– Регионален център за управление на отпадъците, Луковит

Теренът - предмет на инвестиционното предложение за изграждане на регионалното депо, се намира в землището на гр. Луковит в местността „Добрин дол” и отстои на около 1 km източно от града. Размерът на площадката е около 450 дка , а надморската височина 170-200 m. Теренът физикогеографски попада във Веслецко – Панежки район от Предбалкана. Преобладаващият релеф в района (около 70%) е плоскохълмист. Това са една от последните в северна посока от Балкана високи хълмове. Северно от тях започва Дунавската хълмиста равнина.

Съгласно последното ландшафтно райониране на страната (Петров, П., География на България, БАН, 1997 г.), площадката попада в следната ландшафтна структура:

5. Старопланинска област

VI. Централно- старопланинска област

42. Васильовско-Ловешки район

Според класификационната система на ландшафтите в България (Петров, П., География на България, БАН, 1997 г.), хълмът с площадката и района се отнасят към следните класификационни единици:

4. Клас – Планински ландшафт

4.10. Тип – Ландшафти на умереновлажните планински гори

4.10.21. Подтип – Ландшафти на среднопланинските широколистни гори и вторични ливади

Група – Ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху безкарбонатни седиментни скали.

Съществена особеност за терена на площадката и изобщо за района е, че в резултат на многогодишна и интензивна антропогенизация структурата на естествените ландшафти е нарушена, като част от природните компоненти на околната среда и особено горските ландшафти са силно ограничени, дълбоко променени или изобщо унищожени и съответно заменени с други или нови и несъществуващи до момента категории ландшафти.

За района тази антропогенизация се изразява основно в замяна на естествените горски ландшафти със земеделски, пасищни и водни ландшафти, а частично и със селищни и други техногенно-антропогенни. Понастоящем почти две десетилетия обработваемите земи са изоставени и земеделските ландшафти се превръщат в пасищни, ливадни и антропогенни.

Площадката на претоварната станция заема общо 45913 m² от землището на с. Гложене в местността „Байнов поток” и е отдалечена на около .... m северно от селото.

Физикогеографски районът попада в северните склонове на средностаропланинска подобласт. Геоморфоложки площадката се разполага в терасата на протичащата през района р. Вит. Теренът е изграден от речни пясъци и валуни. Ландшафтно площадката подобно на регионалния център попада също във Васильовско-Ловешки ландшафтен район, но в централната му част.

Съгласно класификационната система и топологична карта на ландшафтите в страната, района на претоварната станция се отнася към полупланинските ландшафти и се определя от следните класификационни ландшафтни .... единици:

4. Клас – Планински ландшафти

4.10. Тип – Ландшафти на умереновлажните планински гори

4.10.21. Подтип – Ландшафти на среднопланинските широколистни гори и вторични ливади

Група – Ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху безкарбонатни седиментни скали.

Независимо от полупланинския характер на района, антропогенизацията и тук е допринесла за нарушаването и промяната на структурата на естествените ландшафти, до силно ограничаване или унищожаване на част от компонентите на околната среда. Появяват се селищни, комуникационни, рекреационни (вилни зони), частично промишлени и други антропогенни ландшафти. От първичните ландшафти се срещат водните, горските, пасищните, твърде ограничено ливадните, също антропогенизирани. За съжаление всички ландшафти са нарушени, някои и опустошени или замърсени с битови и строителни отпадъци.

В ДОВОС ще се направи Ландшафтно – екологичен анализ и оценка на инвестиционното предложение; ще се обърне внимание на Ландшафтно – естетическа оценка на територията.

7.2. Въздействие на инвестиционното предложение върху ландшафтите
- Регионален център за управление на отпадъците Луковит

Необходимата площ от около 450 дка, за реализиране на инвестиционното предложение, ще бъде изключително за сметка на агроландшафтите. Земите, въпреки, че са изоставени и не се обработват, по начинът на трайно ползване, се считат за земеделски.

Нарушението на ландшафта е техногенно- антропогенно. Промяната е значителна и за постоянно, но локална и с възможност за рекултивация на депото.

Промяната на ландшафта и визуалността, още по време на експлоатацията, се смекчават чрез изграждане и поддържане на редица съоръжения, чрез последователно запръстване на пластовете от отпадъците и накрая окончателната техническа и биологическа рекултивация.

Същевременно основният тип ландшафти в райони, не се променят. Нещо повече, с реализацията на инвеститорското предложение, както природните така и селищните, рекреационните, комуникационните природни ландшафти ще бъдат спасени от застрашително нарастващото им нарушаване и замърсяване с битови, строителни, химически, промишлени и природни отпадъци, превръщайки една част от тях в полезни или във вторични суровини.
Претоварна станция (ПС) Тетевен

С изграждането и функционирането на претоварната станция се постига първоначално почистване на териториите на общините Тетевен и …… от разпиляните регламентиран и нерегламентирани сметища. Втората основна функция е преустановяване разхвърлянето и замърсяването на всички ландшафтни компоненти с някакъв вид отпадъци. По този начин се създават условия за подобряване и възстановяване на увредените ландшафти, а същевременно и тяхното запазване от по- нататъчното им замърсяване.

Благодарение на дейностите по събиране, сепариране, временно съхраняване, отвеждане и транспортиране на отпадъците, както и изграждането на съответните подземни, надземни и природни съоръжения на площадката ще гарантира запазването на околната среда и възстановяване на нарушенията на самата площадка.

8. Културно, архитектурно историческо и археологично наследство

На площадките за изграждане на Регионален център за управление на отпадъците Луковит и Претоварна станция Тетевен не са регистрирани паметници на културното, архитектурно, историческо и археологично наследство.

За втората площадка това е потвърдено от Исторически музей „Тетевен” (Справка за извършени консултации).

В ДОВОС ще се идентифицират паметниците на културата в района на реализация на инвестиционното предложение, които могат потенциално да бъдат засегнати от предвидените дейности.

В част здравно - хигиенни аспекти на бъдещия ДОВОС, с оглед определяне на потенциално засегнатото население и територии, особено хигиенно значение има разположението на инвестиционното предложение. Ще се направи преценка на хигиенно - защитна зона според изискванията на Наредба №7 на Министерство на здравеопазването за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (обн. ДВ бр. 46/ 1992 г., изм. и доп. бр. 46 от 1994 г., бр. 89 от 1996 г. и бр. 101 от 1996 г., бр. 101 от 1997 г., бр. 20 от 1999 г.).

Площадката на Депото за неопасни отпадъци –регион Луковит отстои на 1000 m от регулацията на града. В проекта за изграждане на депо на основна площадка № 14- предмет на ДОВОС, е заложено ежедневно запръстяване. Съгласно Наредба №7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, (ДВ брой 46 от 4 юни 1992г.), т. .340, за Депониране на неопасни отпадъци с ежедневно запръстяване е определа Хигиенно защитна зона от 1000 m.

Компостните полета ще отстоят от регулацията на гр. Луковит на 1900 m при хигиенно защитната зона от 2000 m (т.337а от Наредба №7). Разстоянието до най-близката жилищна сграда, обече, е 2000 m. Допълнително благоприятно обстоятелство е фактът, че региона на депото и компостнта зона ще бъдат защитени от релефни форми –възвишения. Площадката на депото е разположена в благопиятна посока по отношение ан преобладаващите ветрове.

Претоварна станция Тетевен е разположена в землището на с. Гложене, на разстояние от 1,8 km северно от селото. Релефът и посоката на преобладаващите ветрове са благопиятни по отношение защитата на селището.

Въздействието върху здравето на хората при реализацията на инвестиционното предложение трябва да се разглежда в следните аспекти:

– въздействието на емисии от депото и другите съоръжения в регионалния център и от ПС Тетевен. Емисиите са от прах, ауспухови газове от строителна и транспортна техника, емисия на сметищен газ, шум, потенциална опасност от аварии - изтичане на инфилтрат и пожар.

Отдалечеността на обектите от населени места, благоприятният релеф и разположение по отношение преобладаващите ветрове гарантират защита на населените места от вредни въздействия.

Важен фактор е изключителният положителен ефект, произтичащ от прекратяване на нерегламентираното дапониране на ТБО в региона и свързаните с това рискове и увреждания на околната среда.

- въздействие от транспорта – при движение на сметовозните коли по маршрутите от транспортната схема, въздействие на прахови ишумови емисии;

За работещите в регионалния център Луковит и ПС Тетевен

Въздействие на прахови емисии, шум, ауспухови газове от строителна и транспортна техника, сметищен газ. Въздействието ще е локално, в рамките на работната смяна, ще има променлив интензитет в различните етапи на реализация на ИП.

По време на строителството, експлотацита, закриването и рекултивацията основна отправна точка за минимизиране на здравния риск за работещите ще бъде спазването на изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (Д В, бр. 124 от 1997 г.)(МЗ).

РИОКОЗ –Враца , в писмо изх. № 486/ 12.03.2010г, изисква при изработването на Доклада за оценка на въздействието върху околната среда в обхвата му за здравно-хигиенни аспекти да се опишат подробно предприетите мерки за намаляване на въздействието от експлоатацията на депото за ТБО върху човешкото здраве.

• 
  Определяне на потенциално засегнатото население и територии;
  
• 
  Идентифициране на рисковите фактори за увреждане здравето на хората;
  
• 
  Характеристика на отделните фактори по отношение влиянието им върху човешкото здраве и съпоставянето им с действащите хигиенни норми и изисквания;
  
• 
  Преценка на възможностите за комбинирано, комплексно, комулативно и отдалечено действие на установените фактори;
  
• 
  Характеристика на експозицията;
  
• 
  Здравно състояние на потенциално засегнатото население;
  
• 
  Оценка на здравния риск, мерки за здравна защита и управление на риска.
  

На базата на данните от настоящото Задание за обхват и съдържание на ДОВОС относно вида и количествата на генерираните емисии, твърди отпадъци, енергетични замърсители, приобщаване на нови територии в резултат на реализация на проекта за изграждане на депо за неопасни отпадъци – Луковит и ПС Тетевен, , съвременни данни за състоянието на компонентите на околната среда и здравето на хората в ДОВОС ще се оцени значимостта на въздействието върху тях.

Въздействията ще бъдат определени и оценени като: преки, непреки, комулативни, краткотрайни, среднотрайни, дълготрайни, постоянни, временни, положителни, отрицателни.

Значимостта на въздействията в ДОВОС ще бъдат определени спрямо всички компоненти на околната среда, здравето на хората, социално икономическото състояние на засегнатите общини, материалното и културно наследство за всички етапи на инвестиционното предложение.

1. 
   Атмосферен въздух
   

• 
  Оценка на микроклиматичните особености на района;
  
• 
  Оценка на възможните изменения в локалните климатични условия след реализацията на проекта;
  

• 
  Оценка на площни източници на неорганизирани емисии – депо и ПС и други неорганизирани източници на емисии –транспорт;
  
• 
  Анализ и оценка на очакваните емисии на вредни вещества;
  
• 
  Разпространение на замърсителите в атмосферата;
  
• 
  Оценка на предполагаемите въздействия върху качеството на въздуха при реализацията на инвестиционното предложение.
  
• 
  Оценка на комулативното въздействие от близки по характер на дейността източници в района (хвостохранилища, промишлени предприятия);
  

2. 
   Води
   

• 
  Прогноза и оценка на очакваните изменения в режима на повърхностните води вследствие реализацията на инвестиционното предложение;
  
• 
  Прогноза и оценка на очакваните изменения в качеството на водите във водните обекти следствие от реализацията на инвестиционното предложение;
  
• 
  Определяне на компонентите на околната среда, върху които променените хидроложки условия и промененото качество на водите ще окажат съществено влияние, ако има такова въздействие;
  
• 
  Определяне на въздействието върху подземните води от реализацията на инвестиционното предложение. Въздействие върху качеството на подземните води на площадката;
  

3. 
   Почви;
   

• 
  Анализ на данните от изследванията на почвите;
  
• 
  Прогноза за въздействието върху почвите и земеползването от реализацията на инвестиционното предложение;
  
• 
  Описание и прогнозни оценки на преките, вторичните и кумулативните въздействия върху почвите и земеползването в района на реализация на инвестиционното предложение;
  
• 
  Оценка на използването на земи и почви и потенциалното въздействие от приобщаването на земи върху околната среда;
  

4. 
   Земни недра;
   

• 
  Анализ на въздействието върху геоложката основа в следствие от реализацията на инвестиционното предложение.
  

5. 
   Биологично разнообразие
   

• 
  Анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху флората и растителността на база количествена и качествена оценка на тези компоненти на територията, на която ще се реализира инвестиционното предложение;
  
• 
  Анализ на прилежащите на инвестиционната площадка територии, върху които се прогнозира косвено, а в отделни случаи и пряко въздействие. Основните проблеми, които се дискутират в този раздел се основават на прогнозите за унищожени растителни ресурси, за намаляване на флористичното разнообразие.
  
• 
  Анализ и оценката на предполагаемите въздействия върху фауната в резултат на реализация на инвестиционното предложение на базата на наличните данни за фауната и въз основа на естеството на обекта , т. е. въз основа на неговото въздействие върху околната среда.
  
• 
  Анализ на въздействията върху екосистемите в прилежащите на инвестиционната площадка територии и прогноза за възможните изменения след реализирането на инвестиционното предложение.
  
• 
  
  

• 
  На базата на предоставената информация за инвестиционното предложение, както и на базата на проучванията и оценката на обхвата и интензивността на въздействията по отношение на други природни компоненти (въздух, води, почви), в зависимост от местоположението на конкретната защитена територия или влажна зона, орнитологично важно място и др., съвременното й състояние и уязвимостта на видовете и съобществата в нея, ще се направи описание, анализ и оценка на предполагаемите въздействия по време на изграждането, експлоатацията и закриването на инвестиционното предложение;
  
• 
  Преценка за вероятността от евентуално нарушаване на природозащитния статут и оценка на потенциалните преки или непреки въздействия върху отделни компоненти на природните екосистеми - почви, води, флора, фауна, както и върху местообитанията.
  

6. 
   Ландшафт;
   

• 
  Определяне на измененията върху ландшафтите;
  
• 
  Определяне социално – икономическите функции на ландшафта при неговото преобразуване;
  
• 
  Определяне на степента на антропогенно – техногенното въздействие върху ландшафта, промяна на неговите функции;
  
• 
  Определяне на деградацията на ландшафта, която ще настъпи в резултат на измененията и натоварването;
  

7. 
   Материално и културно наследство.
   

• 
  Описание на предполагаемите въздействия върху неразкрито до момента културно наследство – потенциални паметници на културата, все още не- придобили статус на паметници /най-вече археологически/;
  

8. 
   Здравен риск за работниците и населението в района
   

• 
  Прави се прогноза на неблагоприятните здравни ефекти след реализирането на инвестиционното предложение по отношение на:
  
  • 
    Населението;
    
  • 
    Работниците;
    

Обхвата на потенциалните въздействия е отбелязан като:

• 
  въздействие само за площадката – С
  
• 
  локално въздействие, до 10 км – Л
  
• 
  регионално въздействие – Р
  
• 
  национално въздействие – Н
  

V. Структура на Доклада за ОВОС

1. 
   Анотация на инвестиционното предложение
   
2. 
   Алтернативи за реализация на инвестиционното предложение, вкл. оценка на съответствието с НДНТ по чл. 99а от ЗООС.
   
3. 
   Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда и на материалното и културно наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях.
   
4. 
   Описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на реализация на инвестиционното предложение, ползване на природните ресурси и генерирането на вредни вещества и отпадъци при нормална експлоатация и при извънредни ситуации.
   
5. 
   Използвани методики за прогноза и оценка на въздействието върху околната среда(Закони, наредби, методични указания, инструкции, заповеди, постановления правилници, стратегии, план - програми).
   
6. 
   Описание на мерките, предвидени да предотвратят, намалят или където е възможно да прекратят значителните вредни въздействия върху околната среда, както и план за изпълнение на тези мерки.
   
7. 
   Становища и мнения на засегнатата общественост, на компетентните органи за вземане на решение по ОВОС и други специализирани ведомства в резултат на проведените консултации.
   
8. 
   Заключение на експертите разработили ДОВОС, в съответствие с изискванията на чл. 83, ал.3 на ЗООС.
   
9. 
   Приложения.
   
10. 
    Нетехническо резюме.
    
11. 
    Оценка на степента на въздействие на инвестиционното предложени върху защитени зони от мрежа НАТУРА 2000 (ако бъде препоръчано от компетентния орган)
    

VІ. Списък на необходимите приложения, списъци и други

• 
  Скици, чертежи, графики, фотоси на района на инвестиционното предложение;
  
• 
  Данни от предпроектните проучвания;
  
• 
  Анализи на въздух, води, почви, и др;
  
• 
  Карти – геоложки, хидрогеоложки, почвени, разположение на елементите на инвестиционното предложение, земеползване, топографски и др;
  
• 
  Материали от медийни изяви, срещи, публикации в средствата за масово осведомяване;
  
• 
  Сравнителни документи за “най-добри налични техники”;
  
• 
  Планове, програми, проучвателни доклади и анализи;
  
• 
  Други;
  

VІІ. Етапи, фази и срокове за разработване на Доклада за ОВОС

Докладът за ОВОС ще бъде разработен в един етап.

VІІІ. други условия и изисквания

При разработването на ДОВОС да се отчетат мнения, становищата и препоръки, получени при проведените от инвеститора консултации с компетентните органи, засегнатата общественост и обществеността.

Резултатите от тези консултации са представени в Справка към заданието.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Възложител: Регионално сдружение за управление на отпадъците – регион Луковит

Каталог: ovos

Изтегляне 1.68 Mb.

Сподели с приятели: