Задание за обхват и съдържание на екологична оценка на общ устройствен план

Населени места в община Септември: гр. Септември и гр. Ветрен и селата: Бошуля, Варвара, Ветрен дол, Виноградец, Горно Вършило, Долно Вършило, Злокучене, Карабунар,  Ковачево,  Лозен, Семчиново и Симеоновец.

• 
  в категорията “много малки градове” (с население до 10 000 жители) - гр. Септември 7 754 жители и гр. Ветрен 3 103 жители;
  
• 
  големи села (с население от 2 000 до 5 000 жители) - 2 села (с. Варвара и с. Ковачево);
  
• 
  средни села (с население от 1000 до 2000 жители) - 4 села ( с. Ветрен дол, с. Виноградец, с. Карабунар и с. Семчиново);
  
• 
  малки села (с население от 250 до 1000 жители) - 5 села (с. Бошуля, с. Злокучене, с. Лозен, с. Симеоновец и с. Славовица);
  
• 
  много малки села (с население до 250 жители) - 2 села ( с. Горно Вършило и с. Долно Вършило).
  

При анализирането на демографския фактор, в ОУП на Община Септември се анализира по – обстойно и разликите по отношение на териториалните единици град и село. При изготвянето на Общия устройствен план на Общината трябва да се обърне внимание на отделните населени места, да се подобрят условията и качествата на живот на селата.

През територията на общината минава евроазиатския транспортен коридор, свързващ Западна Европа с Близкия изток и Средна Азия, международната автомагистрала "Тракия", свързваща западна Европа и Истанбул, международната ж.п. линия от Централна Европа за Азия. От гара Септември започва дековилната железница, която е връзка между Тракия, Родопите и Пирин.

Тези транспортни връзки са благоприятен фактор за развитие на общината в средносрочно бъдеще.
ВиК

Всички селища в община Септември са водоснабдени. Водоснабдяването се осъществява от няколко групи водоснабдителни системи. Голяма част от водоснабдителната мрежа и съоръжения в населените места са амортизирани и е необходима рехабилитация.

Канализационната мрежа на територията на община Септември е частично изградена, а в някои селища въобще липсва. За гр. Септември е изградена на 90%, а такива в селата Варвара и Ветрен дол почти липсват, с изключение на отводняването на няколко административни сгради. Останалите селища са без канализация.
Предвиждания за изграждане на ПСОВ на територията на община Септември:

• 
  Септември - обща ПСОВ - Септември, Варвара, Ветрен дол, Семчиново и Симеоновец;
  
• 
  Ковачево - обща ПСОВ - Ковачево, Лозен и Злокучене;
  
• 
  Виноградец - обща ПСОВ – Виноградец, Карабунар и Бошуля;
  
• 
  Ветрен - ПСОВ Ветрен.
  

• 
  защита на здравето на населението;
  
• 
  значителен санитарно – хигиенен и социален ефект;
  
• 
  възстановяване качеството на водите и опазването им от замърсяване;
  
• 
  изтощаване и други неблагоприятни въздействия върху техния режим;
  
• 
  съхраняване и опазване на водните екосистеми и свързаните с тях компоненти на околната среда.
  

Електроснабдяването на община Септември се осъществява основно от Националната Енергийна

По отношение на съобщителната инфраструктура и свързването с интернет, информация е систематизирана Обхванатото население е по-малко от 35%, което е значително под средното ниво за страната (над 50%) и област Пазарджик (41%). Необходимо е да се разшири достъпът до и използването на мрежите и услугите на ИКТ, предвид нарастващата роля на информацията, особено в по-малките градове и селата, където обществените места за достъп до информация са единствената възможност за много потребители, но броят им все още е твърде ограничен.

През територията на община Септемри са изградени газопроводи, които са част от национална газопреносна и газоразпределителна мрежа

Основни сектори в местната икономика са преработващата промишленост, търговията и селското стопанство. Най-важните и развити отрасли са: машиностроенето, металообработването и хранително-вкусовата промишленост.

• 
  Южна индустриална зона, разположена около железопътната гара на град Септември включва следните производствени предприятия - Вагоноремонтен завод – най-голямото предприятие в общината; “Хеброс Винпром” АД – високо алкохолни напитки, без винопроизводство сега със затихваща дейност с тенденция към закриване; “Олива “АД – преработка на слънчогледово семе, производство на растителни масла; Винпром ООД – производство на вина и високоалкохолни напитки. Зоната заема площ от 39,2 ха, от които 16,5 ха са на Вагоноремнтния завод.
  
• 
  Северна индустриална зона, разположена северно от с. Варвара, включва бившето голямо предприятие Завод за спирално заварени тръби, което е обявено в ликвидация и публична продажба от Агенцията за държавни вземания. Зоната заема площ от 60 ха. ПФБ Пресо Фондал-България ЕООД – с. Варвара производство обработка на механични части и метални принадлежности за машини и инструменти с вложени чуждестранни инвестиции.
  

Общината не разполага с никакви общински терени за разполагане на производствена или складова дейност. За целта новият ОУПО определя нови територии за индустриални нужди – територии разположени в северната част на град Септември.

По-големи предприятия в общината са:

• 
  Вагоноремонтен завод – 99 АД –Завод за листови метални конструкции ЕАД
  
• 
  гр. Септември,
  
• 
  РЬОФИКС” ЕООД, гр. Септември, Производство и търговия със строителни материали
  
• 
  “ЗАРЯ – 2000” ЕАД – гр. Септември- пpoизвoдство и търговия с хляб, хлебни и тестени изделия, боза, безалкохолни напитки и сладкарски изделия; търговия на едро и дребно с хранителни и нехранителни стоки.
  
• 
  БОРСА ЕООД, гр. Септември Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия.
  
• 
  КАПАДОКИЯ ФРУКТ ООД, гр. Септември. Производство и търговия със ceлcкocтoпaнcкa пpoдукция.
  
• 
  ПФБ ПРЕСО ФОНДАЛ-БЪЛГАРИЯ ЕООД – машиностроене - с. Варвара.
  
• 
  ЛИФТ ГРУП АСПЕКТ 1 ЕООД – производство на асансъори - гр. Ветрен,
  
• 
  “ВЕЛАС – В” ООД, гр. Ветрен. Части за асансъори
  
• 
  Земеделска производствено търгоска кооперация - "Александър Стамболийски" – с. Славовица. Дейност: изкупувaнe, пpepaбoткa и peaлизaция нa ceлcкocтoпaнcкa пpoдукция, Отглеждане на лозови, овощни и други трайни насаждения.
  
• 
  ДАТЕКО 1978 ЕООД, с. Карабунар. Преработка на земеделска продукция, винарска изба.
  
• 
  Проект по ПРСР: Изграждане на винарска изба в с. Карабунар , община Септември с помещение за съзряване в дъбови бъчви и бутилки.
  
• 
  Проект по ПРСР: Изграждане на семеен хотел с гостилница за интегриран селски туризъм в село Карабунар, община Септември
  
• 
  "ЕНБ Пласт" ЕООД, с. Бошуля. Производител на пластмасови изделия за промишлеността и бита.
  
• 
  Други предприятия разположени в град Септември са: с Локомотивно депо - Основна дейност ремонт на локомотиви; “Хеброс – Винпром” АД – производство на вина и спиртни напитки, “Бъдеще Агро”- производство на вина; “Томи Херо” – пакетиране на билкови таблети идр.
  
• 
  Отрасъл строителство през 2012 г. е представен от 12 фирми от които се откроява фирмата “Брокс 98” ЕООД, гр. Септември.
  

За периода 2007-2013 г. на територията на община Септември се откроява тенденцията за непрекъснато увеличаващия се брой предприятия и в сферата на селското и горско стопанство. Данните показват, че сектор “Селско, горско и рибно стопанство“ е ключов за община Септември и той продължава да се развива успешно. Той осигурява около 10% от заетостта в местната икономика. Увеличаващият се брой предприятия и обработваеми площи означава, че продължава да се инвестира в отрасъла, което от своя страна осигурява нови възможности за неговото развитие.

Разпределението на площите по населени места в общината е: най-много ниви има в гр. Ветрен (18 305 дка) и гр. Септември (13 578 дка); най-големите масиви от трайни насаждения включително и лозя са в с. Виноградец (9 757 дка) и с. Карабунар (8 331 дка); най-големите пасища и ливади са в гр. Ветрен (9 196 дка) и с. Горно Вършило (7 154 дка).

Природо-климатичните условия в региона предопределят развитието на растениевъдството, главно към производството на зърнено-житни и фуражни култури. Значителен е делът на някои технически култури. Зеленчукопроизводството също заема определен дял, предимно в частното стопанство.

Дава основание за оптимизъм и за по-нататъшно възраждане и развитие на лозарството и овощарството в региона.

Отглежданите трайни насаждения в общината са : лозя – 82,7%, като преобладават винените сортове – 71,9%, череши - 7,9%, вишни – 3,7% .

Наличието на съхранена природна среда и екологично честият район са предпоставка за екологично чисто земеделие.

Поливното земеделие е една от решаващите предпоставки за изграждане на ефективен и конкурентоспособен пазарен сектор. Затова е необходимо да се извърши ремонт и възстановяване на поливните площи и обслужващите ги съоръжения, да се използва целият потенциал за добре устроени поливни площи.

Перспективите в отрасъла са към създаване и развитие на семейни ферми с по-малък брой животни, механизиране на процесите на отглеждане, за което е необходимо финансово подпомагане и стимулиране на частните животновъди.

• 
  Благоприятният климат, почви и водни запаси за предпоставка за развитието на интензивно земеделие в областта на лозарството, градинарството и зеленчукопроизводството;
  
• 
  Уедряване на земята (комасация) с оглед ефективното и използване и прилагане на модерно земеделие;
  
• 
  Търсене на ефективни форми за подпомагане, с цел учредяване на сдружения и земеделски кооперации;
  
• 
  Привличане на крупни арендатори на земеделски земи;
  
• 
  Създаване сдружения за напояване;
  
• 
  Търсене на финансиране за изграждане на капкови напоявания;
  
• 
  Създаване на малки семейни фирми и цехове за съхранение и преработка на селскостопанска продукция;
  
• 
  Насоки за участие в проекти за модернизиране на стопанствата съгласно европейските изисквания.
  

По видове собственост преобладават държавните гори с над 88.2%, следвани от частните гори 7.4% и общински гори около 4.0%.

Горското стопанство е стратегически резерв за развитието на дейности като туризма, дърводобива и дървопреработването, лов и риболов, рационално и екологосъобразно ползване на диворастящите билки, горски плодове и гъби и т.н.

В община Септември горите са перспективни за развитие на горското стопанство и рекреационното дело. Горите и горските територии имат относителен дял 34.1 % от територията на общината.

Горите в общината и района имат социално-хигиенни, защитно-водоохранни, противоерозионни и здравно-украсни функции. Горите предпазват прилежащите земи от развитието на ерозионни процеси и увеличават плодородието им.

Горите подобряват климата, акумулират големи количества от падналите дъждовни води и намаляват скоростта на водния оток, с което и предпазват почвата от ерозия.

Всички дейности извършване в горски територии свързани със стопанисване и възобновяване на горите, залесяване и защита срещу ерозия, ползване на дървесина и недървесни горски продукти, паша и др. се извършват според утвърден Горскостопански план на ДГС “Пазарджик”.
Прогноза за развитието на икономиката на община Септември

Десетилетия наред община Септември е разчитала основно на преработващата промишленост, селското стопанство, подкрепено от хранително-вкусовата индустрия. Възможните нови опори¹ изискват чиста среда и съвременна инфраструктура (в т.ч. комуникации). Всичко това изисква новият общ устройствен план на общината да създаде необходимите устройствени предпоставки за ускорен растеж.
Като основни проблеми за развитието на икономиката се определят ограничения пазар, недостига на финансови средства за разширяване на дейността, за технологично обновление и за повишаване на качеството, както и нелоялната конкуренция.
Приоритети в икономическото развитие на община Септември са машиностроенето, леката промишленост,хранително вкусовата промишленост, селското и горско стопанство. Общината разполага с възможности за развитие на икономиката, които са свързани с:

• 
  Привличане на външни инвеститори;
  
• 
  Внедряване на иновации в предприятията от местната икономика;
  
• 
  Внедряване на екологични производства с технологии, отговарящи на добрите производствени практики и съвременните изисквания за опазване на околната среда;
  
• 
  Внедряване на екологично земеделие и животновъдство в селското стопанство;
  
• 
  Повишаване квалификацията на наличния човешки капитал.
  

Общината е с богато културно наследство, което е предпоставка за развитие на туризъм.

Анализът на екологичната обстановка ще се направи с оглед прилагане на екологични и хигиенни корективи при определянето на бъдещото развитие и функционално използване на територията на общината. За това ще се анализират и очертаят онези елементи и фактори на околната среда, които имат характер на екологични и санитарно-хигиенни ограничители за функционалното използване и застрояването на територията и върху които може да се въздейства с устройствени мерки.

Състоянието на околната среда в община Септември е пряко свързано с урбанизацията на територията, използването на ресурсите й, развитието на промишлеността, дългогодишните дейности в селското и горското стопанство, степента на влаганите инвестиции в инфраструктурата и пречистването на отпадъчните води. Контролът върху състоянието на околната среда се провежда по компоненти на средата и фактори в съответствие с поредицата от специализирани закони за управление на околната среда, приети през последните години за сближаване със законодателството на ЕС.

В резултат на упражнявания контрол върху въздействието на отрицателните антропогенни фактори и благоприятните природни и климатични условия като цяло качеството на екологичната обстановка в общината може да бъде характеризирано като добро.

• 
  Атмосферен въздух
  

В преобладаващата си част, местните източници на замърсяване на атмосферния въздух са малки емитери с непосредствено въздействие. Сред тях е битовото отопление (сезонен фактор) и автотранспорта.

Промишлените дейности са съсредоточени основно в гр. Септември и гр. Ветрен, които са от нисък санитарен клас, характеризиращи се с минимално въздействие върху околната среда.

Проблем за жителите на някои села са и неприятните миризми от животновъдните обекти и торищата около личните стопанства в населени места, а в някои случаи, и от непочистени септични и попивни ями или повърхностно заустени отпадни води.

Продължава реализирането на проекта за газификация на гр. Септември. Увеличава се броят на обектите, потребители на природен газ.

На базата на получената информация, може да се твърди, че вредните емисии на средногодишна база, свързани със стопанската и битова дейност в района на общината са под пределно-допустимите нива на атмосферно замърсяване и на територията на общината липсват източници и условия за създаване на трайна зона на замърсен атмосферен въздух.

• 
  
  Изтегляне 0.57 Mb.
  
  Сподели с приятели: