ховна действителност; усещане за самотност, безпомощност, обезвереност.
Отъждествяване между автор и лирически герой.Мъчителни изживявания, драматични лутания, вътрешна свобода, съзнание за погубена младост, за безперспективност, неразбраност, усещане за лична вина, търсене на съпричастност. Персонифициране на родината в образа на майката/традици-онно за възр. поезия/
Изповед /1.л., ед. ч./,обръщение към майката;
Антитезисност:
-между реалност и мечти;
-преди и сега;
-привидно и действително.
Фолклорна традиция – словоформи, мотива за силата на майчината клетва ; експресивна лексика и образност ; метафори, антитезисност.
„Към брата си”
Назовава се адресата на изповедта – родния брат.
елегия
Драматични-те изживявания, страданието на лир.герой, породени от конфликта със заобикалящата среда, от народното страдание.
Лир. герой е осъзнал вече своята връзка с народа, възприема се като част от него.
Липсата на съмишлени-ци поражда гняв и страдание. Обръщение към всички, които се отъждествя-ват като не-
гови братя по дух, т. е. милеещи за народа и желаещи да му помогнат…
Идеали – невъзможност да бъдат реализирани, неразбиране от околните; душата му е арена на сблъсък между
- любов и омраза, - дълг пред заветите на предците и безсилието да изпълни този дълг, да промени реалността.
Лир. герой е разочарован от действителността, не среща разбиране, съпричастие..Осъзнава, че омразата е десруктивно чувство, но не вижда изход. Идеал – «Отечество мило...», т. е.
ориентирите на социалните и нац. опори.; героят преодолява границите на родовото мислене
и отваря съзн. си към проблемите на народа и родината.
Изповед и обръщение към близкия, към кръвно сродения с него –очаква разбиране, споделяне.
Метафори, повторения.
образ – символ на Разпятието.
За пръв път тук се срещат понятията
Отечество, свобода, народ.
„До моето първо либе”
Отново се назовава адресат, внушава се изповед-ност, интимност/Парашке-ва Шушу-лова-учителка в Калофер или
Мария Горанова-далечна роднина на поета
стихотворение
Любовта към избраницата на сърцето и
обичта към народа,
родината.
Любовта към родината, борбата за нейната свобода осмисля човешкия живот. Мотиви:
за револю-, цията,любов-та и изкуството.
Любов =отрова, робство, лудост; страданието на народа, борбата за нар. свобода; любов = дълг
Страдание, гняв от нар. участ, отрицание на егоистичната, робската любов, апел любимият човек да откликне на призива за борба, мечта за революция
Обръщение, изповед на съкровени чувства, мисли, идеали
Повелителни форми, просторечна лекси- ка /не ровя, с крака погазил/, метафорична образност, хиперболи /”де сичко...”, „там де е се ..”/
Образите на любимата, бурята/метафора на революцията/, песента, смъртта /”мила усмивка, а хладен гроб-сладка почивка”/
Елегия”
Жанрово определя-що, насочва към основните чувства – болка, страдание, скръб
елегия
Народната участ; създадена е една от най-силните картини на нар. страданието
в литература-
та ни.
Страданието обезличава, превърнало е в роб
бълг. народ. В последния стих Ботев чрез ирония изразява идеята, че свободата може да се извоюва
Народната участ – потисничеството на поробителя /национален и социален/, пасивността на българите
Лир. говорител изпитва силно страдание, гняв от положението на бълг. народ.Създаден е величав образ на народа – титан мъченик. Образите на нар. потисници/сарка-зъм/.Гневен укор към пасивността и „овчедушието”.
Симетрия в композиционната постройка / І,ІІ стр. -образът на народа, ІІІ и ІV- на нар.потисници
Рет. въпроси, анафора, възх.градация, груба лексика/сган избрана../, метафори,алитерация /ІV стр./, лексика, групирана около смисъла разрушение, умъртвяване/ІVстр./, фолклорни и библейски символи
„Борба”
Насочва към основната тема на творбата;
написано под влияние на времето на Париж-ката комуна
стихотворение
Народното страдание и борбата срещу потисниците в национален и социален аспект, в нац. и световни измерения.
Необходи-
мост от всеотдайна борба за национална, социална, об-
щочовешка свобода.
Страданието на бълг.народ, на човечеството – обществения,християнския морал, примиренчеството на обществото
Лир.герой е действена и непримирима натура, която страда за своя народ, за човечеството, изобличава народните потисници, вярва в борбата за нац. и социална справедливост, зове за борба.
Олицетворения, градация /”В гърди..”,”И в това ...”/, огрубена лексика, ирония, сарказъм
Обръщение към бога, в което лир.Аз разкрива своята етична и социална позиция.
Отхвърляне на общоприети-те представи за свобода, справедли-
вост, нравственост.
Конфликт на ценности, конфликт на представи за света
Личност, която е преодоляла националноогра-ниченото мислене, която разглежда бълг.народ като част от човечеството и се вълнува от проблемите на справедливостта, свободата, вярата, която утвърждава силата на човешкия разум, на непримири-мостта, на духов-ната и социална активност, която копнее за участие в борбата, за саможертва.
Антитезност
Синтактичен паралелизъм, в който са организирани повечето от изреченията;анафора /”не ти...”/; препратки, позовавания на библейския текст; антитезност
често срещан мотив във възрожденската поезия. Раздялата в името на дълга, на народната свобода.
Народната свобода може да бъде постигната само чрез саможертва,
а който умре за общото благо, става безсмъртен, за него песни се пеят…
Любов към майката, семейството, родината, свободата и правдата – омраза към робството, поробителя-нац. и социален.
Стихотворението е с изповеден характер. Лирическият Аз изповядва своята любов към майка, род, родина, омраза към нар.потисници, своята решимост за саможертва.
Уверен е, че народът ще прослави героите за нар.свобода.
Условно може да бъде разделена на : лирическа експозиция, картина на възможната гибел, на победното завръщане и епилог, съдържащ поанта.
Близост до народната песен /лексика, синтаксис, рит-мика, звукопис/; градация/»немили..»/ ; метафори /»тежка чужбина», «тиха усмивка»/, синек-доха/»там»/;пов.форми, тавталогия /»прости...»,»черни...»; контраст черно-бяло, високо-ниско
Хаджи Дими-тър”
Насочва към конкретна историчес-ка личност
балада
Самотната и величествена смърт на бореца за свобода
Смъртта за свободата води до безсмъртие
Философско-историческо осмисляне на саможертва-та.Прониква-не на конкретноис-торическото с общофило-
софското, с непреходно вечното.
поробител-роб;поредният загинал борец, а свободата е непостижима
Чрез изображението на конкретната историческа личност се прави обобщение на образа на бореца за свобода, близък до образа на митичния юнак от народните песни
Лексиката се групира около понятията живот,смърт /началота/;синт.паралелизъм /очи темнеят.../; олицетворение /слънцето.../;повелителни форми;поет.лексика със значение робство;много гласни/песенност/,синт.паралелизъм; гл.форми в сег.време, св.вид/внушават повторяемост/ - 7.строфа; естетическо преосмисляне на образите на орлицата,вълка, сокола /доброта,нежност/;но съмна... единствен глагол в мин.вр.,който насочва към конкр.факт; динамичност и многоплановост в пространствено и времево отношение.
то на героя, загинал за святата свобода на отечеството
поробител-поробени
Виси на него със страшна сила
В образа на Левски се откроява противопоставянето на тленно и безсмъртно, физ.кончина и духовна сила, дух.вечност.
Изразните средства се обединяват около два емоционални центъра- болката от загубата на Апостола и гнева към грозното дело;образи на злото и грозното /гарванът, псетата, вълците/; олицетворение /природните стихии/; алитерация и анафорична употреба на съгласните г, р, з;
