Закон Лилия цачева

Не плащаш за здраве - ставаш „нелегитимен" гражданин. Идеята е на здравната министьрка - без осигуровки да не ти дават лична карта. Не каза дали ако МВР ти я поиска, пак ще следва глоба - нищо, че си нелегитимен по закон. Но да шофираш, не може - без карта няма и книжка. И чужбина няма. А, да -ако искаш да си платиш за здраве, макар и закъснял, не става. Най-често искат лична карта. По закон всеки българин има право на такава. Е, на затворниците им ги прибират. А като държавата не те брои за „свой", дали ще ти иска данъци и такси?... Посоката е вярна - за здраве трябва да се плаща. И да има санкции. Работещи. Да зачеркнеш 2 млн. неосигурени, едва ли е сред тях. И още нещо - на избори ти искат лична карта. Иначе не гласуваш.^

Това предложение направи в интервю за Дарик радио новата министърка на здравеопазването Десислава Атанасова. Тя уточни, че е предлагала идеята и преди години като депутатка от ГЕРБ, а сега ще поднови този дебат като министър.

По думите й затворът в случая не бил добър вариант. „Ако нямат лична карта, това ще ги лиши и от социални помощи", мотивира идеята си здравната министърка.

По данни на Националната агенция по приходите в края на септември 2011 г. над 1,95 млн. българи не са били здравноосигурени.

Цените на лекарствата, които покрива здравната каса изцяло или частично, да се съпоставят не само с тези в 8 референтни страни в ЕС, както е сега, а с всичките 26, ще предложи още Атанасова. Друг вариант за

смъкване цените на медикаментите бил да се намали надценката на търговците на едро и на дребно по веригата между производителя и пациента. ДДС обаче няма да се пипа, категорична беше Атанасова.

Новата здравна министърка обясни, че има идея вместо да се плаща за скъпо лечение на наши сънародници в чужбина, да се канят тук чуждите специалисти, които да лекуват у нас и да обучават местните лекари. Според Атанасова трябва да се създадат няколко здравни каси, които да се конкурират, както и да се премине към тристълбова система, каквато е създадена в социалното осигуряване - задължителна, задължително допълнителна и доброволна.

Здравната вноска няма да скача до края на мандата на това правителство, обеща Атанасова. Тя е предложила няколко имена за нов управител на касата, които все още се обсъждат.

Студенти вчера решиха да протестират срещу вечерния час в общежитията.

Преди дни жителите на пловдивски квартал излязоха на гражданско неподчинение с искането да им върнат отнета пешеходна пътека.

Между тези две информации има малко общо на пръв поглед. Освен че някакви хора имат някакви искания, че реагират на нещо, което им нарушава спокойствието или заплашва сигурността им. През 2012 г. протестите в България изглеждат все по-разнообразни, все по-локални и все по-всекидневни.

И то на фона на един доста развълнуван свят. За 2011 г. сп. “Таймс” си избра за личност на годината протестиращия човек - от “арабската пролет” до Атина и Будапеща, от “Окупирай Уолстрийт” до Москва. Протестиращият човек се оказа навсякъде, само не и у нас. Или остана незабележим.

Малкия човек и монополите

Преди година СИЛА дойде с претенции за битка срещу монополите. Протестът на жълтите стотинки срещу високите цени на горивата беше доста пресилено изтълкуван като израз на събудено гражданско съзнание. Бунтът на тубата обаче не се състоя. Днес цените на горивата са още по-високи и продължават да растат, но протестите на СИЛА са като немощни квартални сбирки. Вероятно защото няколко човека решиха да правят партия, а българинът е все по-подозрителен към подобни действия. Може би и защото движението така и не се сдоби с реална ръководна сила. Но остана като пример за неслучилия се (отложен) бунт срещу монополите. Гневът срещу топлофикационни и електроразпределителни дружества и т.н. е жив, но все по-уморен.

Днес протест, озаглавен “Срещу безобразията в държавата”, събира по 50-ина души. Много повече откликват обаче, когато става дума за персонифицирано страдание. Солидарността вече си има име, не е по принцип.

Най-актуалните протести в началото на 2012 г. са за собственото оцеляване. Но не са социални. Днес българите надигат глас, когато трябва да защитават живота си или този на детето, на близките си. Напоследък най-често чуваме за протести на майки, загубили децата си, които искат възмездие. Роднини на хора, станали жертва на лекарска грешка, реагират при всеки случай, в който има и най-малко съмнение за медицинска небрежност. Близки на деца, загинали на пешеходни пътеки, организират протестни шествия. Те настояват за по-големи наказания за опасните шофьори, а исканията им могат да станат законодателни промени.

Личната трагедия като стимул за промяна

Силна е мобилизацията, когато става дума за липсващи лекарства. Или за особено чувствителната тема - лечението на болни деца. Личното отчаяние и болка е сериозен стимул в тези случаи. И постига резултати. Един от примерите - на път е да отпадне лимитът за сумата, която държавата отпуска за лечение в чужбина.

Гражданското действие става по-фрагментарно, действаш само ако нещо пряко те засяга. Големи каузи, идеологии - все по-малко някой се интересува от тях. Никой не се трогна например от идеята, че може да са нарушени граждански права при скандала със СРС-тата м. г. В началото на тази година рейтингът на Цветан Цветанов не пострада особено от обявени случаи на полицейско насилие. От тях се вълнуваха главно медиите.

Протестите срещу АКТА и срещу шистовия газ сякаш са нещо различно. Масови, с ясна кауза. Дори и тук обаче въпросът е какво движеше участниците - дали възмущението от посягането на човешки права и нарушени екоценности или по-консуматорски, по-потребителски мотиви - ще мога ли да тегля от интернет филми все така безплатно, застрашен ли е животът на децата ми от проучванията за газа?

Подходът на властта

Премиерът Борисов има интересна избирателност в подхода към протестите - гражданските са ни важни, на тях реагираме мълниеносно. Съсловните недоволства - като стачката в БДЖ или акциите на зърнопроизводителите, се развиват по друга логика. В тях конфликтните ситуации властта разрешава по традиционни механизми. Дори и на безспорен казус като този на миньорите в Мадан развръзката дойде не толкова бързо, след като историята за ограбените работници получи необходимия обществен отзвук.

Затова и управляващите откликват веднага на проблеми като АКТА и шистовия газ. Показват, че се съобразяват с гласа на хората на улицата. Опитите на сегашната власт да прекъсва в зародиш чрез сътрудничество по-големите граждански акции им пречи да се разраснат до нещо по-заплашително. От друга страна, популизмът на управлението създава атмосфера, в която да разцъфват нови и нови протести. Чиито участници вярват, че ще получат това, за което се борят. Техните искания обаче се раздробяват на все по-малки теми, по-битови и напълно аполитични.

Оказваме се във все по-атомизирано общество, в което никой няма генерални амбиции да променя реалността. А протестите по български все повече приличат на мимикрия.


Искаме да знаем кой обра България
С поета ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ разговаря Валентина Петкова

- Г-н Левчев, преподавате в един от най-елитните университети у нас - Американският, и работите с млади и умни хора. Добре ли е, че 33-годишни стават министри?

- Разбира се, че е добре да влизат млади хора във властта. Но не е хубаво да се сменят министри през няколко месеца. Да помислим за несъстоялата се реформа в здравеопазването. Колко министри се смениха и какво се случи? Пак си е същото. На човек, като влезе в министерството, му трябва поне година само, за да научи техническите неща. А смяната на икономическия министър беше доста смешна.

- В какъв смисъл?

- Аргументите, които бяха посочени от премиера, не звучат убедително. Явно има други, чисто политически мотиви за смяната на Трайков. Разногласия за АЕЦ “Белене”. Самият бивш министър намекна за това и ще видим какви решения ще се вземат за атомната централа.

- Ще се състои ли обещаваният референдум “за” или “против” ядрената енергетика у нас и до каква степен той би повлиял за решаване на спорния въпрос?

- Трябва да има широка публична дискусия, преди да се прави референдум. Хората трябва да знаят рисковете. Според мен ядрената енергетика крие по-голяма потенциална опасност от проучването за шистов газ. Примерите от атомните централи във Фукошима и Чернобил са достатъчно красноречиви. Ние сме в земетръсна зона. Защо италианците, за разлика от французите, забраниха ядрената енергетика? Защото там стават земетресения. Сондажите за нефт също са опасни за екологията, както и сондажите за шистов газ. Въпросът е къде рисковете са по-малко. Но забраната за проучване за шистов газ не ни позволява дори да знаем дали разполагаме с едно национално богатство. А най-важното в случая за нас е диверсификацията на енергийните източници. Засега имаме само един източник - Русия… На фейсбук някой беше ме питал: “Ти защо мразиш руснаците?”

- Мразите ли руснаците?

- Разбира се, че не! Аз дълбоко уважавам руската култура, Достоевски е любимият ми писател. Големите поети - Цветаева, Ахматова, Есенин.. . Да мразиш “Булгаргаз”, означава ли да мразиш българите? Аз говоря за “Газпром”, не за руснаците. Става дума за българските национални интереси. Не може цялата енергия на България да идва само от Русия - “Лукойл”, “Газпром”, атомните централи. Няма друга такава държава в Европа. Аз съм против да бъдем напълно зависими, няма значение от коя държава - Америка, Русия, Китай.

- Преди седмица чрез фейсбук беше организиран протест срещу безобразията на всички управлявали през последните 23 години. Излязоха малко хора. Защо?

- Подобни протести са израз на някакви емоции, но от тях няма полза. Какво значи протест срещу всички управлявали? А кой да ни управлява тогава? Пак някой нов месия за три дни? Трябва да се говори конкретно. Сега се правят опити да се спре отварянето на досиетата на кредитните милионери. Но именно това са икономическите досиета на прехода, които Първанов искаше да отваря. Досиетата на кредитните милионери. Вземани са милиони по линия на Държавна сигурност. Без отварянето на тези досиета никога няма да разберем кой и как обра България през 90-те години. Това е основен въпрос на прехода.

- Вие били ли сте следен от Държавна сигурност заради дисидентското списание “Глас”, което издавахте, и заради участието си в неформални групи?

- Поисках да видя досието си, но ми дадоха папка само с 2 документа, единият от 1985 г., когато са почнали да ме следят, а от другия ставаше ясно, че досието ми е унищожено през 1990... Така и не разбрах кой е донасял за мен. Може би е по-добре.

Но интересно е, че са ме следили още от 1985 г., доста преди “Глас”. Тогава публикуваха във в. “Пулс” мое стихотворение, което беше доста шокиращо, имам го в блога си.

Публикуваха го, за да направят номер на баща ми. И стана скандал. Стихотворението си беше срещу Живков. Ставаше дума за “другарите с уинчестери над камините”. Баща ми също беше ловджия впрочем. Говореше се за глиганите и за послушните прасета - и тях за Коледа ще ги заколят...

- Успяхте ли да преодолеете политическите различия с баща ви Любомир Левчев, или това е невъзможно?

- О, напълно възможно е. В демократично общество не би трябвало да е проблем двама души с различни политически възгледи да си говорят приятелски. Още повече баща и син.

- Синът ви как се позиционира помежду ви?

- Той е израснал в друго време. Интересно му е донякъде. Разбира се, нещата, които знае за политиката, са главно от мен и от майка му. Той е раснал в Америка и всичко българско му е интересно, но му е и чуждо. Все едно чува за нещо, което е станало преди два века.

- Как ще коментирате резултатите от изследване, според което българите възпитават децата си с шамари?

- Видял съм как се възпитават деца в две различни държави. В Америка шамарите не са приети и са незаконни. Дори има телефон, на който детето може да се оплаче от родителите си, което е нож с две остриета, разбира се.

Имаше интересен случай с европейка, която седнала в кафене, като оставила количката с бебето си отпред, наблюдавайки го през витрината. Бяха й взели детето, защото я обвиниха, че го е изоставила. Наказуемо е и ако оставиш само дете вкъщи.

- Вие посягали ли сте на вашия син?

- Не си спомням да съм му удрял шамар. Но от нашето поколение всеки е ял шамари.

- А вие били ли сте шамаросван?

- Да, разбира се. Но от шамар до шамар има разлика. И по-страшно е психологическото насилие. Някои хора дори не си дават сметка, че това им се е случвало. Или че сами го правят с децата си. Става на подсъзнателно ниво.

- Студентите ви интересуват ли се от политическите процеси?

- Студентите ми са родени след 1989 г. Имат книжна представа за комунизма - нямат спомени. Понякога по децата може да се разбере какви са политическите възгледи на родителите им. Някои смятат, че комунизмът е бил рай, други - че е бил концентрационен лагер. Няма средно положение.

Но дори и хората със спомени от онова време са на полярни мнения. Имаме някакви представи за света и нагласяме фактите според представите си. Дори и спомените си нагласяме.

- Това, че младите не носят бремето на миналото, ще направи ли живота им по-лек?

- Техните проблеми са съвсем други. Свидетели сме на най-радикалната революция, която някога е правена в човешката история - информационната.

Когато заминах за Америка през 1994 г., нямаше интернет. Месеци минаваха, докато разбера какво се случва в България. Дори телефонните разговори бяха с оператори и струваха скъпо. Все едно човек е отишъл на Луната. В България ползвах пишеща машина. А в САЩ такива машини вече не се продаваха, трябваше да си купя компютър...

Оттогава светът радикално се е променил. Днес достъпът до информация е неописуем за онова време. Човек може да научи от интернет всичко за секунди. Преди 20 г. това беше невъзможно. За да се добереш до информация, трябваше да ходиш по библиотеки, да разпитваш знаещи хора, да търсиш начин да прескочиш желязната завеса, цензурата ...

- Интернет не е ли нож с две остриета?

- Така е. Поколението на сина ми прекарва по-голямата част от времето си пред компютъра. То и аз май го правя. Освен това фактът, че информацията е толкова леснодостъпна, не означава, че можем да я асимилираме. В есета на мои студенти срещам детайлна информация, прекопирана отнякъде, която и те самите не разбират.

- Тази радикална революция, както я наричате, не отнема ли много от човешкото общуване?

- Отнема. Но идеята, че интернет е нещо лошо, е подобна на идеята, че писмеността е нещо лошо, защото ще накара хората да си изгубят паметта. Според “Федър” на Платон египетският бог Тот, когато измислил писмеността, бил разкритикуван, че това откритие ще доведе хората до безпаметност - няма да има нужда да помнят. Така е сега и с интернет.

- Не е ли отчайващо, че въпреки бума на новите технологии и огромния напредък животът на българина не само не се подобрява, ами и като че ли се забатачва?

- Близо пет години, откакто съм се върнал в България, повтарям някакви оптимистични неща и вече започнах да се изморявам. Буда е казал, че светът е това, което мислим. С нашите мисли правим света. Ако човек вижда само черните неща, ще съществуват само те. Животът не е само черен. Ние сме свикнали непрекъснато да се оплакваме. Казваме, че нямаме пари за нищо, но на чаша в кръчмата. Баровете са пълни. България сигурно е на първо място по брой на казина. Кой ходи да играе там, след като хората нямат пари?

Разбира се, че нашите заплати са много по-ниски от европейските. Но има икономически механизми, които биха помогнали - хората да имат работа, да има конкуренция, производство, да работим. Това ще ни помогне повече, отколкото правителството да ни дава подаяния от по 5-10 лева увеличение на минималната заплата. Прекалено много сме свикнали да разчитаме на държавата, а не на себе си.

- Въпреки оптимизма ви не можем да си затворим очите пред цифрите от статистиката, която ни нарежда на последно място в ЕС.

- Така е. И не само по заплати. Четох в статия от “Дойче веле”, че България и Румъния са на последно място и по образование, и по свобода на медиите. Явно през 90-те години е станало нещо катастрофално в нашето образование и ще берем горчивите плодове от това десетилетия наред. Страшно е. В проучването се твърди, че има корелация между свободата на медиите и образованието. Когато не са образовани, хората не се интересуват дали има или няма свобода в медиите. Те четат жълта преса, където пише коя чалга певица с коя мутра е гадже. Не ги интересува политиката. За да станеш свободен, трябва първо да осъзнаеш, че не си. Робите обикновено не се освобождават сами. Някой друг ги освобождава. Свободата е въпрос на съзнание. Така че образованието е много важно. Но в образованието на децата трябва да участва не само държавата, а и семейството, и обществото.

Първият здравен министър в кабинета “Борисов” д-р Божидар Нанев е във Франция. “Специализирам в университетска клиника в Париж, а работя в друга - частна”, каза пред “Труд” д-р Нанев. Нищо чудно, че френските болници са “лапнали” нашия доктор - та той има три специалности (по обща, детска и гръдна хирургия - отдал се е на науката именно в последните две). Попитахме го, след като е бил толкова навътре в политическите води, сега като научава от новините за поредната драма в здравеопазването, какво си мисли: “Че нямаме шанс да се оправим, ако не погледнем проблема право в очите...”, отговори Нанев.

Преди няколко месеца пред Би Ти Ви докторът каза, че е бил емоционално много зле, “когато разбрах, че изпълнявайки задълженията си, аз станах обвиняем”. През първите месеци след освобождаването си той се затворил в себе си и прехвърлял фактите на лента. Нанев бе уволнен, след като бе обвинен, че е ощетил държавата с 2 млн. лв., купувайки лекарство срещу грип без търг.

Втората здравна министърка на Бойко Борисов - проф. Анна-Мария Борисова, се радва на още по-голям поток от пациенти. “Само че през 2010 г. ни искаше по 50 лв., а сега по 70 лв.”, споделиха болни, които са били на консултация в частния кабинет на ендокриноложката.

Най-прясно напусналият поста на “лекар №1” д-р Стефан Константинов все още почива, за да разтовари насъбрания стрес. Той също е получил оферта за работа в чужбина, но и у нас. Искат го в столичния “Майчин дом”, където, докато бе министър, извърши секцио на своя пациентка от Кюстендил.

“В момента си карам колата, отивам да се видя с мои близки. Чувствам се прекрасно”, каза вчера пред екипа ни д-р Константинов. В медицинските среди още от уста на уста се предава рецептата за “министерско дълголетие”, която той даде на наследничката си Десислава Атанасова.

А именно: “Да не опитва големи реформи в здравеопазването, да не гледа в канчето на фармацевтичните фирми, ако не пие от него, а на големите хора да казва “да”.

ДИАНА ТЕНЧЕВА


Русе Ново лечение на счупена подбедрица предлага за първи път у нас д-р Йордан Ангелов. Разработеният интерактивен модел на фиксиращо устройство създава оптимални условия за срастване на костта на крака. Апарат стимулира процеса и намалява до минимум възможните усложнения.


Генеричните лекарства помагали в кризата
В кризата хората все повече боледуват, нуждите от медикаменти нарастват, а средствата за лечение не. И тук е огромната социална роля на генеричната индустрия, каза вчера Клаудио Албрехт, президент и главен изпълнителен директор на Актавис Груп, който се срещна с премиера Бойко Борисов. Пред него Албрехт подчерта, че не генеричните производители са тези, които оскъпяват и преразходват обществения pecypc.


17 поликлиники в София с нови шефове
Нови шефове на 17 ДКЦ (диагностично-консултативни центрове или бивши поликлиники) ще избира Столичният общински съвет.

Срокът за подаване на документи е 21 април. От кандидатите се изисква да имат висше медицинско или икономическо образование и поне 5 г. стаж по специалността. Те ще отговарят и на въпроси как да се повиши качеството на обслужването.

Конкурси за смяна на бордове вървят и в петте дружества, стопанисващи пазарите в София. Документи са подали близо 60 кандидати.


Болни чакат половин година за ТЕЛК
ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Стотици болни от Великотърновска област са чакали 6 месеца, за да бъдат преосвидетелствани от Териториалната експертно-лекарска комисия (ТЕЛК) по белодробни болести. Протакането продължило половин година, след като комисията към специализираната клиника „Д-р Трейман" в старата столица спря да функционира през октомври м. г. „Проблемът ще бъде решен. В болницата в Павликени към общата експертна комисия е назначен пулмолог (белодробен специалист - б. p.). Лекарите ще преглеждат два пъти седмично, като работата им стартира от 27 март. В началото приоритет ще имат децата, страдащи от хронични белодробни заболявания. В цялата област те са около 70", съобщиха от Регионалната здравна инспекция.

Години наред в местната белодробна болница „Д-р Трейман" действаше ТЕЛК, в която се преглеждаха близо 2000 пациенти от Великотърновска, Габровска, Русенска, Плевенска и Ловешка област. Здравното заведение обаче бе пред фалит в края на м.г., а експертите от комисията напуснаха.

С решение на Министерството на здравеопазването болните от останалите региони бяха разпределени към общи лекарски комисии, които функционират в местните болници.

Пет пъти по-евтино е можело да плати държавата за издаването на европейски здравни карти на българите, показва проверка на “Труд” сред скандалните обществени поръчки, провеждани от бившата шефка на здравната каса д-р Нели Нешева.

Ведомството е отстранило от търга за картите консорциум, предложил 5,11 пъти по-ниска цена. Става дума за обединението “КИМ-2000-ДЕМАКС”, което е дало оферта за 46 стотинки на пластика.

Побеждава обаче “Джи поинт” с цена от 2,40 лв. на карта.

Разликите не свършват дотам. Новите здравни карти нямат нито снимка на притежателя, нито подпис, нито магнитна лента или чип, т.е. могат да се изработят с всеки по-качествен принтер, коментираха експерти. За сравнение: пластиката на една кредитна карта, издавана от Уникредит Булбанк, е със себестойност от 1 евро, съобщиха за “Труд” от финансовата институция. А пластиката има не само чип и магнитна лента, а и холограмна защита. Водещият показател, по който се отсяват кандидатите на търга, е именно критерият “икономически най-изгодна оферта”. Но от резултата става ясно, че комисията се е водила от точно обратното. До ноември м.г. здравните карти струваха на касата по 2,24 лв. за бройка и бяха изработваниточно от отстранения консорциум. Те съдържаха снимка, обработена срещу фалшификации, и сканиран подпис на здравноосигурения човек. Тъй като обаче българите не заплащат нищо за издаването на документа, а тежестта пада върху държавата, никой не се е запитвал колко излиза това на бюджета.

На въпрос защо същите фирми, които са вземали 2,24 лв. за карта, предлагат сега цена от 46 стотинки, те отговарят, че новите критерии на касата предполагат по-ниски разходи.

Сагата с избор на нов изпълнител започва на 13 януари 2011 г. Тогава д-р Нешева обявява търга. Свои оферти подават “Дайрект сървисиз”, “Нойзи дизайн и реклама” заедно с “Джи пойнт” и третият кандидат КИМ-2000-ДЕМАКС. С решение от 11 април 2011 г. обаче Нешева прекратява процедурата, защото се оказва, че само един от участниците - КИМ-2000-ДЕМАКС, отговаря на предварително обявените условия. На 17 май м.г. за втори път касата обявява поръчката. На 9 август м.г. победителят е известен - фирмата “Джи пойнт”. Отстранени са “Дайрект сървисиз” и КИМ-2000-ДЕМАКС. Мотивите са, че първият е заявил как по куриер и срещу заплащане ще доставя картата. “А това противоречи на изискването на възложителя (б.р. - касата), че издаването ще бъде безплатно за здравноосигурените”, четем в аргументите на д-р Нешева.

А за консорциума се казва: “Не е обективна и доказана възможността изработката и доставката на европейската здравноосигурителна карта при извънредни обстоятелства да бъде в рамките на 1 минута.” От КИМ-2000-ДЕМАКС контрираха, че това е напълно възможно, стига гражданинът да отиде в един от офисите им и да подаде документите там. Тогава ще получи пластиката за 50 секунди. В офертата си консорциумът е заявил, че ще разкрие 3979 пункта за приемането на заявления. Но от касата не приемат, че това може да се случи. “Разкриването на пунктовете не е обвързано с наличието на човешки ресурс, който да ги обслужва”, пише в аргументите за отстраняването. “Приложили сме писма с намерения за назначаването на необходимия брой служители за всички пунктове. Но това можеше да стане само след сключването на договор с касата, иначе кой би плащал заплатите на толкова хора?!”, коментираха от ръководството на консорциума.

Според фирмата нито един от мотивите на касата не е основателен. “Нека да припомним, че издаваме картите от въвеждането им през 2007 г. и продължихме да го правим до 17 ноември 2011 г., т.е. дори след изтичането на договора ни на 31 декември 2010 г.”, добавиха от КИМ-2000-ДЕМАКС. И подчертаха, че победителят “Джи пойнт” не е производител и доставчик на пластмасови карти и холограми.