Проектът не включва дезинфекция срещу насекоми

Как благодарение на Рокфелер и ДДТ ликвидирахме маларията

Втрисане с температура до 40-41 градуса в продължение на 5-6 часа, последвано от обилно изпотяване - това е характерният пристъп на малария. Маларийният паразит влиза в червените кръвни телца и ги разрушава.

Често предизвиква анемия, усложнения на черния дроб и бъбреците. Пристъпите на треска се повтарят през строго установени интервали от време. Ужасът на маларията е добре познат на по-старите поколения българи. През 40-те години на миналия век в България от тази болест, която днес ни звучи екзотично, са боледували над 200 000 души годишно, като между 200 и 300 са били смъртните случаи

Архивите пазят любопитни факти за маларията по българските земи още от времето на Османската империя. Най-разпространена в България е била тридневната малария, или "малария терциана", която е върлувала в райони около водни площи - по Дунава, край Варна и Бургас, където е имало много блатисти места, оризищата край р. Марица в Пазарджишко-Пловдивския регион и по течението на реките Места и Струма.

Името й произлиза от това, че пристъпите се повтарят на всеки три дни. В сравнение с тропическата малария, която често засяга и централната нервна система и води до смърт, тридневната не изглежда толкова страшна, но може да протече както леко, така и много тежко, особено при децата.

Лекувала се е сравнително лесно, ако се реагира веднага с достатъчно количество хинин в продължение на няколко дни. Позната е сред населението като блатна треска.

Векове наред се е смятало, че маларията се причинява от нещо във въздуха край водоемите. От там идва и името й - в буквален превод от италиански то означава "лош въздух".

Едва през 1880 г. са открити причинителите - няколко вида плазмодии, а през 1902 г. се установява, че тези паразити се пренасят от комарите от род анофелес.

Големият малариен комар, който достига дължина до 1 см, е разпространен и у нас. Размножава се с яйца, които снася в плитки, застояли и бавнотечащи води.

Освен естествените водни басейни негови развъдници били гьолища край чешмите и кладенците, вадите за поливане, най-вече когато обраснат с трева, и дори застоялата вода във всякакви домакински съдове.

На този вид комар му трябва малко вода и живее близо до жилищата на хората, тъй като не може да лети на големи разстояния - до 500-600 м.

Българската държава за почва целенасочена борба с болеспа още в началото на XX век

На 4 май 1910 г. се утвърждава "Правилник за борба маларията", който предвижда образуването на малариини райони, включващи един или повече административни околии. Раздава се безплатно

хинин и се вземат мерки срещу комарите.

От книгата на д-р Иван Боров "Маларията и борбата с нея в Българските държавни железници и пристанища" (1941) научаваме как през 1917 г. е преборена болестта в района на гара Сараньово (днешен Септември). Гарата е разположена в заблатена местност и дълго време е огнище на тежка малария.

Службата там е наказание за персонала. По инициатива на районния лекар на гара Пловдив д-р Васил X. Велев и с подкрепата на Главната дирекция на народното здраве е прокопан отводнителен канал и са засадени чинари. Превръщането на блатото около гарата в приятна и прохладна чинарова гора довело до изчезване на комарите, а с тях и на маларията.

През 1919 г. у нас се приема специален закон за борба с маларията, с който се създава инспекторат по маларията към дирекцията на народното здраве. Създава се също монопол на хинина и фонд за борба с маларията. След Италия и Гърция България става третата страна в Европа с подобен закон.

Следвайки техния почин, внасяме и "биологично оръжие” срещу маларийния комар - рибката гамбузия.

Тази рибка много прилича на декоративните гупи, присъстващи във всеки домашен аквариум, и на дължина достига 5-6 см. Живее в плитки и топли сладководни басейни - същите, в които маларийният комар снася ларвите си. За щастие тя е способна да изяде огромни количества от тях. Именно с тази цел гамбузията била внесена в Италия от Америка за пръв път през 1921 г. Българските власти я развъждат в Бургаските езера през 1924 г. И до днес зарибяването на водоемите с нея е част от профилактичните мерки срещу разпространение на маларията, предвидени от Министерството на здравеопазването.

Ако сте минавали през Петрич, може би сте забелязали, че главната му улица се нарича "Рокфелер". Това е името и на болницата в града. Така петричани изразяват признателсността си към американската фондация "Рокфелер", която оказва решаваща подкрепа на българската държава в борбата със страшната болест. През февруари 1923 г. д-р Селскар Гън, директор на парижкия офис на Международния здравен съвет към фондацията, посетил България и разбрал за проблема, който по това време бил в национален мащаб. В Петричко обаче през 20-те години на миналия век установените случаи на малария достигали 70-80% от населението

Блатата са се простирали от града чак до местността Рупите и маларийните комари били истинска напаст. Със средства на фондацията в района започват сериозни мелиоративни дейности, пресушават се блатата, дават се пари на хората да строят тоалетни и да изграждат канали, за да се подобри хигиената им. Доброволците на фондацията ходели буквално от къща на къща, за да помагат на болните да се излекуват и на здравите да се предпазят. През 1928 г. Международният здравен съвет одобрил бюджет за построяването на противомаларична опитна станция в Петрич на стойност 1104 000 лева, която била готова през 1930 година. В резултат на дейността на организацията на американския милиардер регистрираните случаи на малария в района намалели до 10-12% от населението.

Други близо 300 000 долара американската фондация похарчила за мащабни кампании за информиране на населението за начините на предпазване от маларията и за подобряване на хигиената, и изпратила 30 лекари на специализация в САЩ

Тя е дала парите и за построяването на специален противомаларичен институт в Бургас през 1928 г. и негови филиали в Елхово и Василико (това е било името на Царево до 1934 г.). Институтът функционира до 1960 г., а днес в неговата сграда се помещава бургаската болница по белодробни болести.

Въпреки всички положени усилия през 1942-1943 г. България е обхваната от голяма маларийна епидемия. След 1944 г. към МНЗ се създава отдел за борба с маларията, страната е поделена на седем маларийни зони. Противомаларичната служба към Министерството на народното здраве се състои от 21 станции и 16 подстанции.

Борба с комарите се води и лете, и зиме и не само със средства от научния арсенал. Например с окръжно писмо на началника на противомаларичната станция в Силистра е обявена седмица за избиване на комарите от 23 до 30 април 1944 година

По нареждане на тогавашния Институт за борба с маларията в Бургас и на Главната дирекция на народното здраве "се налага да се проведе във всяко маларично селище на областта от учителите и учениците избиване на презимувалите комари". За 10 убити комара се плащат 2 лева, за 100 комара - 25 лева, а за 1000 комара - 350 лева. Има изискване убитите комари да се предават в цигарени кутии между памук и лигнин в близката маларична станция или на околийски лекар за изплащане на полагащото се възнаграждение. Любопитното писмо може да се види в силистренския държавен архив.

След 1948 г. в съответствие с глобалната програма на Световната .здравна организация започва и нашата национална програма за ликвидиране на маларията

Отпускат се значителни средства за лечение и химиопрофилактика на населението с хинин,арален и палудрин; за борба с комарите; за хидромелиоративни дейности по блатата, мочурищата и каналите, за изграждане на канализация в населените места. Водоемите, където се въдят ларвите на маларийния комар, се обработват с парижка зеленина (първия синтетичен пестицид, съдържащ мед и арсен) и газьол.

Решителната крачка в борбата срещу маларията в световен мащаб е направена с въвеждането в употреба на дихлоро-дифенол-трихлороетан (ДДТ) - първото вещество, способно да унищожава «широк кръг инсекти. Препаратът спасява милиони човешки животи, спирайки разпространението не само на маларията, но и на коремния тиф, който върлува из потъналата в руини следвоенна Европа, разпространяван от мухите. В САЩ пък добивите на памук били двукратно увеличени, благодарение на унищожаването на памуковия хоботник. Откривателят на ДДТ доктор Паул Мюлер е удостоен с Нобелова награда през 1948 г. Само за 20 години в света са изразходвани 4,5 милиона тона ДДТ

България го въвежда през 1949 г. и през 50-те и 60-те години на XX век с него са направени масови инсектицидни обработки.

В края на 60-те години обаче именно родината на откривателя му - Швейцария, става първата страна в света, забранила употребата на ДДТ, последвана през 70-те години от почти всички развити страни, включително и България. Оказва се, че ДДТ е изключително устойчиво вещество, което не се разлага в околната среда и има уникалната способност да се натрупва в живите организми, блокирайки техните жизнени функции. Ако във водата неговото съдържание е само 0,000005 единици, то в планктона вече е 0,04 единици, в дребната риба, хранеща се с планктон - 0,5 единици, а в едрата риба, хранеща се с нея - 2 единици. Тоест налице е едно увеличение по хранителната верига от 400 хиляди пъти! Безброй изследвания показват недвусмислено, че ДДТ се натрупва в мастните тъкани на човешкия организъм, предизвиквайки сериозни заболявания, включително рак

В резултат на пресушаването на блатата, лекуването на болните, борбата с комарите и подобряването на условията за живот в населените места през 1964 г. се постига ликвидиране на маларията по цялата територия на страната. През 1965 г. България е вписана в официалния регистър на СЗО на страните, свободни от малария

Маларийните комари продължават да се срещат в България и на Балканите, но вече не са заразени, тъй като източник на самата болест е единствено човекът. Местни случаи на заразяване с болестта, т.е. тя да не е била внесена при пътуване в страна с висок риск, не са били регистрани не само в България, но и в цяла Европа от 60-те години на XX в.

Въпреки това здравните специалисти предупреждават, че маларийните епидемии си остават потенциална заплаха, тъй като болестта все още е повсеместно разпространена в обширни райони от света, а миграцията на хората е изключително активна. От Африка е възможно да се пренесе най-тежката - тропическата малария, докато от Азия - по-леките форми. При тропическата малария след няколко дни болният получава мозъчни усложнения, изпада в делириум, след това - в кома, и загива за 5-6 дни, ако специфична терапия не се започне своевременно Добрата новина, че европейски комари трудно се заразяват с африкански щамове на маларийни причинители. По-възприемчиви са към азиатските. Например в Гърция през 2010-2012 година избухна взрив на малария именно от емигранти от Азия.

При по-леките форми, ако болният не бъде лекуван, той може и да се възстанови, но остава паразитоносител, следователно - източник на зараза за всички околни с "посредничеството" на комарите. При навременно и адекватно болнично лечение дори и усложнената тропическа малария се лекува напълно, но може да отнеме до 2-3 месеца.