59% от хората са с наднормено тегло, 36% пушат редовно, а смъртността от рак се увеличава, докато в Европа намалява
Янина ЗДРАВКОВА
Сега стр. 5
България продължава да е лидер в европейския регион по смъртност от сърдечносъдови заболявания, расте смъртността от онкологични болести, употребата на цигари и алкохол са високи, както и личните разходи на домакинствата за здраве. Има подобрение в отделни показатели като намаление на детската смъртност и увеличена продължителност на живота. Това са изводите от изследвания на Световната здравна организация за България.
Данните от България са сравнени с тези на 13-те страни - членки на ЕС, влезли в съюза след май 2004 г. и с информацията от 53-те страни от целия европейски регион. Страната ни продължава да има изключително висока смъртност от сърдечносъдови заболявания - 676 на 100 000 мъже и 432 на 100 000 жени. Това е значително над средното за страните, с които се сравняваме - в европейския регион средно от сърдечно-съдови болести умират 419 на 100 000 мъже и 269 на 100 000 жени. За ЕС 13 данните са 467 мъже и 296 жени на 100 000. Данните са от 2013 г., като в сравнение с 2000 г. намалението на тази смъртност у нас е с 22% при мъжете и с 30 на сто при жените. В останалите страни обаче спадът е още по-голям. Докато в Европа има намаление на смъртността от рак, то у нас тя расте - с 18% при мъжете и с 1% при жените. Общата смъртност от онкологични болести у нас обаче все още е на нивата на останалите държави. От СЗО обясняват намалението в смъртността с промени в начина на живот и навлизането на нови технологии и лечение.
Данните сочат, че 36% от българите пушат редовно, което ги нарежда на 5-о място в европейския регион. Средната консумация на чист алкохол на глава от населението у нас е 12 литра, което е с 3.5 литра повече от средното за региона и с малко над 1 литър над това за ЕС13. 59% от населението у нас е с наднормено тегло.
Нараства очакваната продължителност на живота - с 2.9 години до общо 71.4 г. при мъжете и с 3.6 до 78.7 при жените, но от СЗО отбелязват, че това става с по-бавни темпове от останалата част от Европа, където освен това средната продължителност на живота е с 2-3 години по-висока.
"Наливане на пари в болници, лекарства и апаратура е необходимо, а не и достатъчно условие. Не лечението на болести, а предотвратяването им трябва да е в центъра на вниманието ни", коментира главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев.
***
СИСТЕМА
Плащанията от джоба за здраве в България постоянно растат от 2000 г. насам, като са стигнали 44% от всички разходи, отбелязват от СЗО. Това е по-високо от повечето страни в Европейския регион. Същевременно у нас за здравеопазване се отделят общо 8.4% от БВП, което е над средното за ЕС13. От 2000 г. болничните легла у нас са намалели с едва 4% и са 713 на 100 000 души население при 553 за еврорегиона и 637 за ЕС13. Лекарите у нас са дори повече, отколкото в останалите страни, но положението с медицинските сестри е критично и далеч от европейските норми.
Добър тренд: много по-малко деца умират през последните 30 години
Българите с най-много инсулти, инфаркти и хипертония в цяла Европа
Вадим все повече пари от джоба си за здравеопазване, а преждевременната смъртност се увеличава
Йоана РУСЕВА
24 часа стр. 2, 3
Българите страдат най-много от сърдечносъдови заболявания спрямо всички европейци, показва анализ на Световната здравна организация. Такива болести са инсултите, инфарктите, хипертонията.
Анализът е подготвен със съдействието на здравното министерство и обхваща периода 1985-2013 г., като данните са актуални към 2015 г.
България напредва в подобряването на здравното състояние на населението, но редица отрицателни тенденции остават водещи, отчита докладът.
Наред с намалялата детска смъртност и увеличилата се продължителност на живот преждевременната смъртност нараства. Постоянно растат и личните средства, които българските граждани доплащат за здравни услуги.
Населението застарява, а най-много ни разболяват хронични неинфекциозни болести, каквито са злокачествените, диабетът и ХОББ, т.нар. болест на пишачите. Тенденцията при тях обаче е да намаляват.
Анализът на СЗО разкрива какво е състоянието на здравеопазването у нас и на системата като цяло, какво е мястото на пациента в нея и къде се намираме спрямо другите. Сравнението е направено между всичките 53 държави от европейския регион на СЗО и 13-те страни, присъединили се към ЕС след 1 май 2004 г., обясни Пламен Димитров, зам.-директор на Националния център по обществено здраве и анализи, който представи данните пред журналисти.
България е петата страна от 53-те в европейския регион на СЗО, в която е направен такъв анализ. Другите четири са Молдова, Грузия, Словения и Гърция.
Сред плюсовете, които докладът отчита, е намалялата наполовина за последните 30 години детска смъртност. Тенденция към намаляване има и при смъртността сред новородените и родилките, които като цяло у нас са повече в сравнение с другите страни от ЕС.
Не се увеличава и делът на заболелите от туберкулоза, ХИВ и СПИН.
Младите хора на възраст до 14 години са по-малко спрямо останалите държави, а тези над 65 години са близо 20% от всички, което е показателно, че населението застарява. В същото време преждевременната смъртност преди навършване на тази възраст също е по-висока в сравнение с тази в ЕС.
Средната продължителност на живот се е увеличила и сега е 71,4 години за мъжете и 78,8 години за жените. Тя продължава да е значително по-ниска от тази в Европа. Увеличили са се годините, прекарани в добро здраве - до 63,8 при мъжете и 69,2 при жените, обясни д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор.
Общите разходи за здраве в България продължават да растат, но главно заради по-значителното увеличение на средствата, които гражданите трябва да доплащат от себе си. От 2000 г. насам делът на личните разходи за здраве се е увеличил с 13% и сега едно домакинство отделя 44,2% от общите си разходи за здравни услуги.
"Всеки управляващ трябва да е наясно, че центърът на здравеопазването не е лечението на болестите, а тяхното предотвратяване
Наливането на пари само в болници, лекарства и нова техника е необходимо, но не достатъчно, за да реши здравните проблеми на нацията" , категоричен е д-р Кунчев.
Тютюнопушене, алкохол, обездвижване, наднормелно тегло, стрес - това са основните проблеми, които значително съкращават живота на българите, каза държавният инспектор.
Според него водещ проблем в здравната ни система е липсата на медицински кадри. Според анализа на СЗО по брой лекари сме сравними с Европа, но по брой медицински сестри сме значително по-надолу.
"Това, че засега сме добре с лекарите, които имаме, не е успокоително, а нещата при медицинските сестри започват да стават трагични", каза Кунчев.
"Неприемливо е хората да бъдат бедни вследствие на лошо здраве. Необходим е мултисекторен подход - държавата да обърне специално внимание на високите нива на тютюнопушене в България, на консумацията на алкохол, на затлъстяването, на нарастващата финансова тежест от незаразни заболявания и на високите нива на доплащане от страна на пациентите", каза директорът на българския офис на СЗО д-р Скендер Сила. По думите му България демонстрира искрен ангажимент да подобри здравното състояние на хората.
"Този обзор, който направихме, бе изпълнен така успешно благодарение на ангажиментите, които българската страна пое и изпълни.
Той е доказателствен материал, на основание на който ще се изготвят политиките на България в областта на здравеопазването", посочи и д-р Клаудия Щайи от регионалния офис за Европа на СЗО.
Сподели с приятели: |