Телеграф стр. 4,5
Търновци са най-щедри, когато трябва да се спаси непознат с органи на техен починал роднина, научи "Телеграф,,.
Девета донорска ситуация за по-малко от година е реализирана в местната областна болница, което е абсолютен рекорд. На 6 ноември 53-годишен мъж изпада в мозъчна смърт, вследствие на мозъчна хеморагия. Въпреки тежката загуба, близките му вземат решението да дарят органите и така да спасят живота на други тежко болни пациенти. Това е 12-и случай на пациент, изпаднал в мозъчна смърт, от началото на 2017 г. в стационара и девети реализиран донор. Екип на УМБАЛ "Александровска,, извършва на място в търновската болница експлантация на двата бъбрека на 7 ноември през нощта. На 8 ноември в София са извършени и трансплантациите на бъбреците. Търновската болница е на първо място в страната по брой реализирани донорски ситуации и спасени чрез тях човешки животи. Според координаторката д-р Сибила Маринова, шеф на отделението по реанимация, въведената преди година практика да се говори за донорството пред ученици в местните училищата в областта и пред цялото общество, е изключително ползотворна и променя мисленето и представите на хората и им помага по-лесно да вземат решение и да предоставят близките на техния болен близък за спасяването на други хора.
На обратната крайност обаче са много други градове и причината не е, че няма хора в мозъчна смърт, а че роднините не дават съгласие за експлантация. Общият брой на донорите от началото на годината е 17. С дарените органи обаче са спасени много повече човешки животи, тъй като понякога един починал пациент помага на четирима души в нужда. Само за сравнение преди пет години, през 2012 г., донорите в България са били само двама. Въпреки сериозния напредък обаче страната ни все още е на последно място в ЕС както по брой донори, така и по брой извършени трансплантации. Страните с най-добри показатели в това отношение са Испания и Хърватия. Там съотношението е 34 и 35 донори на един милион население. В България те са едва 2,6.
През последните две години в Шумен не е имало реализирани донорски ситуации. Имало е трима пациенти в състояние на мозъчна смърт, но в единия случай близките на пациента не са дали съгласие за донорство, а в другите два е имало противопоказност. Нито един случай на донорска ситуация не е възникнал и в Хасково през 2016 г. и от началото на 2017 досега, съобщи пиарът на лечебното заведение Елена Касабова. В УМБАЛ "Свети Георги,, - Пловдив, и в МБАЛ - Пловдив, за 2016 г. също не е имало донорски ситуации. През 2017 г. от УМБАЛ "Свеги Георги,, - Пловдив има един реализиран донор и един нереализиран. Второто означава, че органите на човек в мозъчна смърт са можели да бъдат дарени, но близките са отказали. Вече 22 месеца на територията на Сливенска и Старозагорска област няма случай на донорство, установи репортерска проверка в двете държавни болници "Д-р Иван Селимински,, и "Проф. д-р Стоян Киркович". Според отговарящия за донорството в Сливен д-р Николай Иванов на 8 ноември т.г. е имало подходящ случай, но близките отказали да дадат съгласие. Два случая е имало в Стара Загора през 2016 година, коментира председателят на нарочната специализирана комисия доц. д-р Георги Арабаджиев, но при настъпилия летален изход станало ясно, че органите не са подходящи.
Само две са донорските ситуации в Бургас от началото на годината до момента, които са реализирани, а през миналата 2016 г. няма нито една, заяви д-р Милена Минева, координатор по донорството в здравното заведение. "През миналата година имаше около десет случая на пациенти в мозъчна смърт, тази година са поне още толкова, но така или иначе до реална донорска ситуация при тях не се стигна. Причините са комплексни. От една страна е необходимо когато пациент е в мозъчна смърт, роднините да дадат съгласие да дарят органите. От друга страна обаче това не е достатъчно условие, защото и органите трябва да са в добро състояние и годни за трансплантация, а това не винаги е така", коментира д-р Минева. Тя даде за пример случай с 20-годишен чужденец, който изпада това лято в мозъчна смърт след падане. "Когато роднините му дойдоха и разбраха, че е в мозъчна смърт сами пожелаха да дарят органите му. Но травмите бяха много тежки, органите бяха много увредени и сърцето му не издържа. Затова и не успяхме да реализираме донорска ситуация в този случай", разказа д-р Минева. Най-много донорски ситуациии в МБАЛ - Бургас, имаше през 2014 г., когато роднините на четирима починали пациенти дадоха съгласие органите им да бъдат трансплантирани.
***
Лекари да изключват белия дроб, ако мозъкът умре
Необходима е промяна в сега съществуващото законодателство, уреждащо донорската практика, настоява лекарското съсловие. От там напомнят, че в момента от близките на пациента зависи дали да бъде изключена апаратурата за изкуствена вентилация на белите дробове дори да е настъпила мозъчна смърт.
По тази причина вече има случаи в страната, когато смъртният акт е издаван седмица преди изключването на апаратурата. Това води до съмнения от страна на местните власти защо близките уреждат формалностите около смъртта с толкова голямо закъснение.
***
2000 чакат чудото
В България на опашката за органи са близо 2000 души. Най-много са чакащите за нов бъбрек - 998. Други 43-ма се надяват на нов черен дроб, а 27 се нуждаят от ново сърце. В същото време 2780 човека приживе са заявили категорично, че не желаят да бъдат разглеждани като потенциални донори на органи.
У нас най-често се правят бъбречни и чернодробни трансплантации, а на трето място са сърдечните. До края на годината обаче се
РАЗДАВАТ СЕКСКАРТИ В ПАРЛАМЕНТА
Здравни медиатори учат децата какво е вагина и хламидия
Поли ПАНТЕВА, Зорница ПОЛЕГАНОВА
Телеграф стр. 6
Какво е вагина - горска фея, женски полов орган или вид железопътен перон?
Това е един от множеството въпроси, поставени върху карти за игра, които здравни медиатори раздаваха в парламента вчера. Тестетата са изработени за сексуално ограмотяване на ромското население и са част от специално разработени в тази насока проекти.
Забавните карти са под формата на тест, чийто верен отговор детето трябва да намери. Те засягат важни теми, свързани със здравето, и помагат за сексуалното ограмотяване на малчуганите от ромското малцинство. Под формата на игра малчуганите ще научат например, че спермицидът не е електроуред, а вещество, което убива сперматозоидите, а гениталният херпес се разпознава не по самочувствието, а по симптоми като парене и сърбеж. Целта на медиаторите е чрез по-нестандартни методи да предизвикат интереса на децата основно от ромското малцинство, така че те да имат необходимата здравна култура. Забавните и образователни секскарти, както и всички други информационни материали можеха да се видят вчера в парламента на четири специално създадени за целта щандове. Те предизвикаха интерес и у депутатите, които освен че си вземаха от предоставените брошури, се спираха и разговаряха с медиаторите, за да разберат повече за техните проекти и постигнатото до момента.
Щандовете бяха част от дискусия по повод 10 години от създаването на сдружение "Национална мрежа на здравните медиатори,,, която бе организирана в НС под патронажа на здравната комисия. Тя е стартирала с 57 души, а към момента в нея работят 215 обучени кадри. Здравни медиатори има в 27 области в цялата страна. Всички те са съдействали за поставянето на 250 000 ваксини и осъществяването на 25 000 профилактични прегледа. Вчера медиаторите споделиха, че срещат трудности с предразсъдъците, традициите и ниското образование на част от ромите, с които те работят. Текучеството на кадри обаче се дължи основно на ниското заплащане и липсата на добри условия за работа. Въпреки това медиаторите приемат работата си като кауза и споделят, че се стремят да дават личен пример. Доказателство за това са и над 100-те млади роми, които са записали медицина. Част от тях вече са лекари и работят в големите болници на страната.
Сподели с приятели: |