8 Тактика на разпит на обвиняем.
Дадено лице придобива качеството на обвиняем когато са събрани достатъчно доказателства за участието му в разследваното престъпление. След като лицето бъде привлечено, като обвиняем то придобива следните права:
Самопризнанията на обвиняемия целят получаване на обективни изясняващи факти от обстоятелството. Самопризнанието не е достоверно обяснение и не всяко достоверно обяснение е самопризнание. Само по себе си самопризнанието не може да играе роля в процеса по осъждането му, без да са на лице обективните факти. Обвиняемият не носи наказателна отговорност при даване на лъжливи обяснения.
Психологическия контакт се използва при разпита на обвиняемия. /Психологическо въздействие има и при предявяването на доказателствата/ същността на разпита представлява използването на доказателствата в процеса на разпита. Обвиняемият има право да се запознае с тях, но след приключване на следствието, а по време на привличането му няма задължение да се посочват събраните доказателства. Принципната същност на разпита, е че незнанието на обвиняемия относно събраните факти и обстоятелства срещу него е тактически способ. НПК предоставя възможност на разследващия орган сам да реши дали да посочи събраните доказателства и материали. В този смисъл разследващия орган, ако ги посочи преди разпита то няма смисъл да се посочват по време на разпита. Предявяването на доказателството е разобличаване на обвиняемия по време на разпит. Правилата във връзка с предявяването на доказателствата по време на разпит са:
винаги преди да предявим доказателството, ние следва да му поставим въпрос във връзка с това доказателство. / дали обвиняемия е бил на мястото – някога/
след като предявим доказателството, следва да обясним какво е, и какво представлява това доказателство
следене на реакцията на обвиняемия по време на предявяване на доказателствата /те нямат процесуално значение/
в каква последователност да предявяваме доказателствата.
Сподели с приятели: |
