Закон за административните нарушения и наказания зап закон за административното производство

б) Връзка. Всичко това все още не е достатъчно. Пра­

1) Необходимата връзка е налице, когато насрещни­те задължения произтичат от едно и също правно отноше­ние - например от един и същ двустранен договор. Такъв е случаят с насрещните задължения по договора за продаж­ба. Когато връзката между насрещните вземания има посо чения характер, поставени сме пред едно особено приложе­ние на правото на задържане при двустранните договори, наречено възражение за неизпълнен договор.

Законът предвижда връзка между насрещните взема­ния и когато те не произтичат от едно и също правно отноше­ние. Този, който дължи една чужда вещ, може да я задържи и когато изискуемото му насрещно вземане е свързано със за­пазването, поддържането, поправянето или подобрението на тази вещ или с вреди, причинени от нея, стига само да е доб­росъвестен. Например този, който добросъвестно е купил ед­на открадната сметачна машина и е направил разноски за поправянето й, може да откаже да я върне на истинския й собственик, докато последният му заплати стойността на поп­равката; ако добитъкът на Х навлезе в нивите на земеделс­ките стопани, той може да бъде задържан, докато собствени­кът заплати вредите, които са причинени (чл. 91, ал. 1 ЗЗД).

3. Действие на правото на задържане.

а) Възражение. Хипотезата се очертава така: кре­
диторът иска изпълнение, но срещу това искане длъжникът
възразява. Готов е да изпълни задължението си, но само
срещу насрещно изпълнение. Дотогава задържа това, което
дължи. Функционирайки така, правото на задържане се очер­
тава като едно отлагателно възражение - длъжникът от­
казва "засега" (временно) изпълнението, отлага го до насрещ­
но изпълнение и иска в крайна сметка едновременното из­
пълнение на насрещните задължения. В случай,че креди­
торът отнесе спора до съда, решението ще бъде същото:
упражняващият възражението за задържане длъжник ще бъ­
де осъден да изпълни, но срещу "едновременно" изпълнение
от страна на кредитора (чл. 90, ал. 1 ЗЗД). На длъжника ще
бъде издаден изпълнителен лист за насрещното му вземане.

б) Реализиране на правото. Задържащият вещта не

на отбрана, чрез възражение за задържане, той може да пре­мине към нападение. Няма правни пречки да съди и да осъ­ди длъжника си (кредитора, срещу когото задържа) и да се снабди с изпълнителен лист срещу него за насрещното си вземане. С този изпълнителен лист (или с изпълнителния лист, който би могъл да получи по отправения срещу него иск за изпълнение, по който е осъден за едновременно из­пълнение) задържащият може да пристъпи към принудител­но събиране на вземането си. Законът му признава дори ед­на привилегия - признава му правото да се удовлетвори от стойността на задържаната вещ по предпочитание преди дру­гите кредитори на длъжника си. Правото на задържане се оказва едно важно обезпечително право в ръцете на длъж­ника с насрещно вземане. В посочения погоре казус земе­делският стопанин ще може да продаде чрез съдияизпъл-нителя добитъка, който е задържан, за да бъде обезщетен от стойността им преди другите кредитори на Х.

в) Срещу кого може да се упражни правото на за­държане. Поначало това право може да се упражни срещу насрещния длъжник и наследниците му. Правото на задър­жане съставлява едно обезпечение, една привилегия, която би загубила практическото си значение, ако не би имала действие спрямо частните правоприемници на насрещния длъжник. Затова правото на задържане може да се упражни и срещу тях. В посочения случай, ако собственикът на до­битъка го продаде, след като той е нанесъл вреди на земе­делския стопанин, новият му собственик, въпреки че нищо не дължи на този стопанин, ще може да си го получи от него, само ако заплати на претърпелия щетата стопанин това, ко­ето му дължи досегашният собственик на добитъка.

4. Възражението за неизпълнен договор. а) Същност. Възражението за неизпълнен договор е подвид на правото на задържане, приложимо към двустран ните облигационни отношения, които от своя страна найчес-то дължат съществуването си на двустранен договор. Харак­терно за тези двустранни облигационни отношения е, че вся­ка страна по тях е и кредитор, и длъжник на другата. Прода­вачът например дължи продадената вещ, но срещу цената й, а купувачът- цената, но срещу купената вещ. Всеки се е задължил, за да получи нещо насреща. Никоя от страните не е длъжна да изпълни задължението си, ако не й се предлага насрещно изпълнение. Между насрещните задължения съ­ществува функционална зависимост. В случай, че някоя отстраните поиска изпълнение, а не предлага насрещно дъл­жимото (ако продавачът търси цената, но не предлага про­дадената вещ насреща), другата страна може да отблъсне това искане, като й противопостави "възражението за неиз­пълнен договор". С него длъжникът заявява, че отказва да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. При това той рискува да бъде осъден да изпълни само "едновременно" с кредитора (чл. 90, ал. 1 ЗЗД). Та­кава е и целта на длъжника - единствено за да постигне едновременното изпълнение на насрещните задължения, той иска да се отложи изпълнението на неговото задълже­ние. Задържайки това, което дължи, той гарантира насрещ­ното си вземане. По този начин той упражнява и известен натиск върху другата страна, с цел да постигне изпълнение. Изпълнението на задължението по насрещното си вземане за него е същественото в случая.

б) Предпоставки. Възражението за неизпълнен до­говор е подвид на правото на задържане. То е допустимо при същите предпоставки, при които е допустимо и правото на задържане.*

* 5. Конекситет. В предпоставките за правото на задържане и възражението за неизпълнен договор според проф. Ал. Кожухаров и други автори се включва и конекси- тетът. Приема се, че конекситетът съществува, ако между две лица има насрещни вземания, които въпреки, че не произтичат от едно и също правоотношение, когато изпълнението на едното задължение без изпълнение на другото би противоречало на справедливостта и добро­съвестността. От това се прави извода ,че правото на задържане може да се упражни и в тези случаи.

Тези схващания имат своя генезис в онзи период от развитието на нашето законодателство, когато пра­вото на задържане не е било уредено като общ принцип, а са били регламентирани само отделни негови хипотези. На тази основа е изградена и монографията на проф. Ал. Кожухаров, "Правото на задържане", С., 1941 г.

Съгласно чл. 90, ал. 1 от действащия ЗЗД длъжни­кът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение,от което произтича и негово­то задължение, може да откаже да изпълни задължението си докато кредиторът не изпълни своето. От това след­ва, че конекситетът е излишен, тъй като насрещните за­дължения трябва да произтичат от едно и също двуст­ранно правоотношение. При двустранните правоотноше­ния, задълженията на двете страни са генетично свързани, защото е невъзможно да възникне едното задължение без насрещното задължение на другата страна. Изпълнение­то на едното задължение е функция на изпълнението на другото задължение, което означава, че между тях същес­твува и функционална връзка. Това сцепление между две­те насрещни задължения, тази безусловна зависимост, която съществува между тях правят напълно излишна предпоставката, наречена конекситет.

Би следвало да се сподели и разбирането, че и по чл. 91, ал. 1 от ЗЗД конекситетът е излишен. Съглас­но цитираната разпоредба, всеки който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, попра вяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди причинени от нея, има право да я задържи докато не бъ­де удовлетворен, освен ако е недобросъвестен. В тази хипотеза, лицето, имащо право на задържане срещу нас­рещната страна, има това право на основание изчер­пателно посочените хипотези от законодателя, при ко­ито връзката между задържането на вещта и претен­цията на държателя е не само достатъчна, но е и една необходимост. МЕСТОИЗПЪЛНЕНИЕ. РАЗНОСКИ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО.

А. Къде трябва да се изпълни?

1. Определяне на местоизпълнението.

а) От страните. Обикновено страните сами опреде­

* Например, наемодателят уговаря с наемателя си да плаща наема в дома му, или страните по договора за изработка уговарят местоизпълнението на задължения­та си - заплащане на възнаграждението на изпълнителя да става в местожителството на изпълнителя, а преда­ването на изработената движима вещ в местожителс­твото на възложителя.

б) Естеството на задължението понякога определя
местоизпълнението: зидарят може да изпълни задължение­
то си там, където се строи къщата; работникът - в завода.

в) Законът определя понякога местоизпълнението.

г) Местоизпълнението може да бъде посочено и с ад­

д) В случай, че местоизпълнението не е посочено ни­

1. 
   местоизпълнението на парично задължение е мес­
   тожителството на кредитора по време на изпълнението.
   Това значи, че паричните задължения са носими;
   
2. 
   във всички други случаи местоизпълнението е мес­
   тожителството на длъжника по време на пораждане на за­
   дължението, т.е. всички други задължения са търсими, освен,
   
3. 
   ако се дължи определена вещ. Тя трябва да се пре­
   даде там, където се намира по време на пораждане на за­
   дължението (чл. 68 ЗЗД).
   

Б. Разноски по изпълнението.

Разписка и свидетелски показания.

2. 
   1. Разноските. Разноските по изпълнението са тези по предаването на дължимите вещи и по издаването на раз­писка. Те тежат върху длъжника (чл. 78 и чл. 186, ал. 2 ЗЗД), ако друго не е уговорено. Доказване на изпълнението. При спор длъжни­
   кът трябва да докаже, че е изпълнил задължението си точ­
   но. Приемането на престацията не означава непременно, че
   тя е изпълнена точно.
   
3. 
   Разписка. Точното изпълнение може поначало да
   се доказва с всички доказателствени средства. Свидетелски
   показания обаче не се допускат за доказване погасяването
   на установени в писмени документи парични задължения.
   

*4. Свидетелски показания.

Съгласно чл. 133, ал. 1 от ГПК свидетелски показа­ния не се допускат в следните случаи:

а) за установяване на правни сделки, за действи­

б) за опровергаване съдържанието на официален до­

в) (изменение-ДВ., бр. 28 от 1983 г., бр. 55, от 1992 г.,

г) за погасяване на установени с писмен акт парич­

е) за опровергаване на съдържанието на изходящ

Съгласно разпоредбите на чл. 133, ал. 2 от ГПК в случаите на букви "в", "г", "д" и "е" свидетелски показания могат да се допускат само при изрично съгласие на стра­ните.

В случаите, в които законът иска писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на стра­ната. Свидетелски показания се допускат също, когато страната иска да докаже, че изразеното в документа съг­ласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказа­телства, изхождащи от другата страна или пък удос­товеряващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е при­видно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена сре­щу тях (чл. 134 ГПК).

Законът предвижда, че никой няма право да се от­казва от свидетелстване освен в следните случаи:

а) роднините на страните по права линия, съпру­
гът, братята и сестрите и роднините по сватовство
от първа степен;

б) лицата, които със своите отговори биха причи­

в) лицата, които със своите отговори биха из­

НА УДОВЛЕТВОРЕНИЯ КРЕДИТОР.

1. Същност. Трето лице също може да престира то­ва, което длъжникът трябва да изпълни, стига само да не се касае за лична незаместима престация.

Третото лице, което изпълнява чуждия дълг, обикно­вено го погасява със свои средства. Ще може ли да иска от длъжника това, което е платило вместо него?

Всичко зависи от отношенията, които съществуват между третото лице и длъжника.

Когато длъжникът е натоварил (помолил) третото ли­це да плати дълга му, тогава третото лице е платило в каче­ството си на довереник и може да търси платеното с иска, който всеки довереник има спрямо този, който му е дове­рил извършването на правно действие. В случай, че третото лице е платило чужд дълг, за да даде по този начин пари в заем на длъжника, то може да търси платеното от него с ис­ка, който заемодателят има към заемателя си. Освен това, ако третото лице плаща чуждия дълг без всякакво правно основание, то ще може да иска от длъжника връщането са­мо на онова, с което последният е неоснователно обога­тен. Накрая, третото лице няма да има никакъв иск срещу длъжника, в случай че е платило дълга му с намерение да го надари.

По принцип вътрешните правоотношения между третото лице и длъжника, чийто дълг е изпълнен, опреде­лят характера на иска, който третото лице има срещу длъж­ника, за да получи обратно (и оттук обратен иск) това, кое­то е платило заради него. Този обратен иск е напълно разли­чен от иска, който удовлетвореният кредитор е имал срещу длъжника. Първият - обратният иск - е обикновено необез­печен; вторият - искът на удовлетворения кредитор - може да е обезпечен със залог, с ипотека или с поръчителство.

Третото лице, което изпълнява чуждия дълг, в такъв случай има цялостния интерес да преследва длъжника си не със своя обратен иск, а с обезпечения иск на кредитора, когото е удовлетворил. Той има цялостния интерес да бъде поставен в правата на удовлетворения кредитор, за да полз­ва преимуществата на тези права. Той има интерес да се суб-рогира в правата му - да го замести в тях, да встъпи в тях, да ги упражни вместо него, - за да получи онова, което би получил с обратния си иск, но и нищо повече от това, което би получил по обратния иск. Това е целта на суброгацията. Тя може следователно да се дефинира като правен инс­титут, чрез който третото лице, което е изпълнило чужд дълг, се поставя на мястото на удовлетворения кре­дитор, за да упражни всички права, свързани с платеното вземане - залози, поръчителства, ипотеки, лихви и пр.

2. 
   Допустимост. Третото лице, което е изпълнило
   чужд дълг, може да замести удовлетворения кредитор в пра­
   вата му само ако е имало правен интерес да изпълни чуждия
   дълг. Единствено в този случай законът (чл. 74 ЗЗД) счита, че
   погасеното чрез изпълнение вземане на кредитора продъл­
   жава да съществува с принадлежностите и обезпеченията
   си по отношение на платеца - третото лице. Когато третото
   лице, което плаща чуждия дълг, не е имало интерес да го
   плати, то не встъпва в правата на удовлетворения кредитор,
   но разполага с обратен иск, за да си възвърне платеното.
   
3. 
   Интересът. Кои трети лица имат интерес да пла­
   тят чужд дълг?
   

Лично задължени за чуждия дълг са солидарният длъжник (той е длъжник с други) и поръчителят (той е длъж ник заради други). Солидарният длъжник, който е платил целия дълг, встъпва в правата на удовлетворения кредитор, за да получи от другите съзадължени с него онова, което е платил заради тях-онова, което според вътрешните право­отношения те дължат от общия дълг. Поръчителят, който лично отговаря за чужд дълг, се суброгира в правата на удов­летворения кредитор, за да получи от длъжника това, което е платил вместо него. Той се суброгира и срещу съпоръчи-телите - съзадължени с него за чуждия дълг, - но само за частта им в дълга.

Реално задължените за дълга са винаги задължени заради други. Това са лицата, които са заложили своя вещ или ипотекирали своя имот за обезпечение на чуждия дълг. Те имат интерес да платят чуждия дълг, за да освободят собствените си вещи. Затова именно те встъпват в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника. Те се субро-гират още и срещу лицата, които са придобили от длъжника собствеността на други вещи, заложени или ипотекирани за същия дълг (чл. 155, ал. 1 ЗЗД). Те се считат за съзадълже­ни срещу тези лица.

б) Най-разнообразни могат да бъдат интересите на третите лица, които изпълняват чужд дълг, без да са лично или реално задължени за него. Погоре се изложиха само ня­кои от уредените в закона хипотези. Едно изчерпателно тях­но изложение тук е невъзможно. Суброгацията ще бъде до­пустима например в следния случай: Х е купил един имот от У. У не може да му изповяда продажбата по нотариален ред, защото не си е платил данъците. Х ги плаща вместо У. Той има интерес да направи това и встъпва в правата на държа­вата - в нейната привилегия да бъде удовлетворена по пред­почитание (чл. 136, т. 2 ЗЗД).*

* В правната литература се сочи, че законовата суброгация на поръчителя, уредена в чл. 74 от ЗЗД изиск ва и някои допълнителни предпоставки, които по мое мне­ние имат важно практическо значение. Това са наличието на обезпечение, наличието на права на кредитора върху тези обезпечения, необходимостта да се отбележи вър­ху нотариалния акт или върху молбата за учредяване на законна ипотека суброгирането на поръчителя, изисква­нето заложената вещ да се предаде на поръчителя със съгласието на собственика, а за да се упражни правото на задържане да се установи фактическа власт върху съ­ответната вещ и др.

Вж. подробно Капайджиев А., Поръчителството, С., 1993 г., с. 121-122.

II. НЕИЗПЪЛНЕНИЕ. СЪЩНОСТ И ПРОБЛЕМА.

1. Същност. Длъжникът трябва да изпълни точно за­дължението си. Така повелява чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Не всички задължения обаче се изпълняват точно. Ня­кои от тях не се изпълняват изцяло. При други дължимият резултат се осъществява частично или се изпълнява нека­чествено, или със закъснение. В тези случаи се касае за неточно изпълнение.

Следователно неизпълнението може да вземе раз­лични форми. То е налице например, когато дължимият ре­зултат не е осъществен изцяло. Тогава имаме пълно неиз­пълнение. Неизпълнението може да вземе формата на час­тично изпълнение, когато дължимото е осъществено само отчасти - неизпълнение в количествено отношение. То мо­же да се прояви във формата на забавено изпълнение. В този случай изпълнението не е своевременно - неизпълне ние от гледна точка на времето. Друга форма е лошото изпълнение, когато не е престирано, както се дължи - не­изпълнение в качествено отношение. Неточно изпълнение е и неспазването на уговореното място на престиране. Във всички тези и други случаи изпълнението е неточно.

Самото неизпълнение от своя страна може да се дъл­жи на различни причини. Възможно е кредиторът да не е дал или да е отказал да даде на длъжника необходимото съдействие за осъществяване на дължимия резултат: нап­ример шивашката фирма не е изпълнила задължението си да ушие дрехите Ви, защото не отивате на проба. В такъв случай, поведението на кредитора е причина за неиз­пълнението. Възможно е някое случайно събитие да е преч­ка за осъществяването на дължимия резултат. В такъв слу­чай това случайно събитие е причина за неизпълнени­ето. Възможно е също така неизпълнението да се дължи на умишлено или небрежно поведение на самия длъжник. Неговото поведение тогава е причина за неизпълнението.

2. Проблемът. Както видяхме, дължимият резултат може да се окаже неосъществен поради действието на една от посочените причини. Неизпълнението е налице с всички­те му правни и общественовредни последици. То е предиз­викало една празнина. По закон се очаква изпълнение на задължението. Напразно кредиторът е очаквал да бъде удов­летворен интересът му. Злото е налице заедно с последи­ците му. При неговата наличност трябва да решим проблема за това в чия тежест ще оставим последиците му? Как найсправедливо и найцелесъобразно ще ликвидираме пос­ледиците от неизпълнението?

а) Единодушно се приема, че вредните последици на неизпълнението са в тежест на длъжника, ако неизпълнени­ето се дължи на вината му. Обявяваме го за отговорен, за­щото е виновен.

б) Но неизпълнението може да се дължи и на слу­чайно събитие. Тогава длъжникът не е виновен за неизпъл-

нението.*

* Освен при случайно събитие длъжникът не се счи­

В посочените случаи не е виновен и кредиторът. Сле­дователно принципът "виновният е отговорен" тук не може да намери приложение, защото просто няма виновни. Пос­ледиците на неизпълнението в тези случаи не могат да бъ­дат ликвидирани въз основа на принципа на вината.*

* Интерес представляват и въпросите свързани с
неизпълнението поради стопанска непоносимост. При
стопанска непоносимост, съгласно чл. 307 от ТЗ: "Съдът
може по искане на една от страните да измени или да
прекрати договора изцяло или отчасти, когато са нас­
тъпили такива обстоятелства, които страните не са
могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на
договора противоречи на справедливостта и добросъ­
вестността".

Въпреки че тези разпоредби са включени в Търговс­кия закон, те намират приложение и в облигационното пра­во, тъй като принципът, че без вина няма отговорност изисква изследване на онези причини, при които се счита, че изпълнението е невиновно и длъжникът се освобожда­ва от отговорност.