Закон за административните нарушения и наказания зап закон за административното производство

в) Целесъобразно и справедливо трябва да бъдат ликвидирани последиците на неизпълнението и когато длъжникът е виновен. От неизпълнението произтичат вре­ди както, когато то се дължи на случайно събитие, така и когато се дължи на вината на длъжника. Ето защо принци­път "виновният е отговорен" трябва да намери целесъоб­разни, конкретни решения в закона.

3. Средствата. Законовите решения са получили кон­кретно отражение в правните средства, с които трябва да бъдат ликвидирани последиците от неизпълнението.

а) Искът за пряко изпълнение е първото от тези
средства. С иска за пряко изпълнение кредиторът все пак
може да постигне, макар със забава и по принудителен ред,
прякото изпълнение на още възможната престация, по отно­
шение на която интересът му не е отпаднал. С този иск се
допринася за осъществяване на интереса, което е крайната
цел на задължението. Целесъобразно е задължението да се
насочи към тази си нормална функция, от която то се е откло­
нило. Допълнено с вредите за виновната забава, изпълне­
нието ще бъде адекватно на първоначално дължимото.

б) Овластяването на кредитора от съда да осъ­

в) Договорната отговорност. Прякото изпълнение,

от неизпълнението върху длъжника, ако това неизпълне­ние се дължи на негова вина. Длъжникът е отговорен, за­щото е виновен - виновен затова, че е причинил невъзмож­ността да престира дължимото; виновен - затова, че не е изпълнил своевременно, а кредиторът вече няма интерес от престацията.

г) Освобождаване от отговорност. Неизпълнение­то, което се дължи на обстоятелства, за които длъжникът не отговаря, няма основание да му се възложат вредите от не­изпълнението. Обратно, справедливо е той да бъде осво­боден от отговорност за неизпълнение на невъзможното, след като сам не е причинил невъзможността.

С посочените правни средства поотделно или в ком­бинация едно с друго законодателството ни решава по прин­цип проблемите на неизпълнението.

НЕВИНОВНА НЕВЪЗМОЖНОСТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО И ПОСЛЕДИЦИТЕ Й.

1. Проблемът. Изпълнението на едно задължение може да стане невъзможно както без вина на длъжника, така и по негова вина. За невъзможността, която настъпва по негова вина, е отговорен длъжника. Към него се прилага общото начало, че виновният отговаря за щетите, които е причинил.

От друга страна не можем да държим длъжника от­говорен, ако той не е виновен за настъпилата невъзмож­ност. В този смисъл е разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, според която "длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина".

В рамките на разглеждания проблем ни интересуват въпросите: кога е налице невъзможността, която осво­бождава длъжника от отговорност за неизпълнение и какви са последиците от тази невъзможност?

2. Невъзможността.

а) Обективна невъзможност. Анализът на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД ни налага извода, че последващата невъзмож­ност за изпълнение освобождава длъжника от отговорност само ако се констатира,

1. 
   че реалното изпълнение е неосъществимо поради
   практически или правно непреодолимо препятствие,
   настъпването на което
   
2. 
   не може да бъде вменено във вина на длъжника.
   

бб) Това е само едната страна на въпроса. Едно обс­тоятелство може да е случайно по произхода си, да не е пре­дизвикано от длъжника и да не може да му се вмени във вина. Въпреки това неизпълнението на задължението може да се вмени във вина на длъжника и да не го освобождава

от отговорност. Например Х бива мобилизиран. Той не може да предвиди това обстоятелство. То не може да му се вме­ни във вина, просто защото не го е предизвикал. Но ако под предлог на мобилизирането си Х не изпълни задължението си да прехвърли на У недвижимия имот, който е обещал да му продаде, ще вменим във вина на Х неизпълнението на това задължение. Защото Х може да упълномощи другиго да изповяда продажбата по нотариален ред. Предприятие­то Х не е виновно, че не са му били доставени своевремен­но купените въглища или че доставените не били доброка­чествени. Но ако под този предлог предприятието не изпъл­ни задълженията си към свои контрагенти, ще му вменим във вина неизпълнението, защото е могло да се снабди с гориво от друга фирма.

Необходимо е следователно не само да е настъпило едно събитие и неговото настъпване да не може да се вме­ни във вина на длъжника. Необходимо е още то да причи­нява невъзможността: между случайното по произхода си обстоятелство и невъзможността за престиране трябва да съществува отношение на причинна зависимост. Необхо­димо е това обстоятелство да съставлява препятствие за реално изпълнение. То съставлява препятствие не когато затруднява изпълнението, а когато е толкова непредотвра­тимо, че изцяло го осуетява въпреки полагането на дължи­мата грижа. Длъжникът само тогава може да каже, че е нали­це "невъзможността за изпълнение, която не може да му се вмени във вина".

вв) Кое препятствие е непредотвратимо и причи­нява невъзможност за изпълнение? Дадени предварител­но общоважими и абсолютни мащаби тук не съществуват. Защото това, което днес е непредотвратимо и непреодоли­мо, утре не съставлява такова препятствие. Какво е следо­вателно непреодолимо препятствие, ще се решава конк­ретно и практически, а не абстрактно и теоретически. Ма шините, които съм Ви продал и които са били хвърлени в морето за избягване на крушение, теоретически могат да бъ­дат извадени оттам, но практически никой не би помислил да накара длъжника да ги извади от морето, за да ги престира.

Ще трябва да се основаваме следователно на една практическа позиция: от длъжника искаме да изпълни задъл­жението си съобразно съдържанието му, съобразно добри­те нрави и добросъвестността. Искаме от него да поло­жи при изпълнението грижата на добър стопанин. Тези общи изисквания, индивидуализирани към конкретния случай, са максималният предел на дължимото от него. Над този пре­дел започва сферата на невъзможното. Следователно бих­ме могли още да кажем: едно събитие съставлява пречка за изпълнение, ако вследствие на него е настъпило тако­ва състояние, че от гледището на добросъвестността -от гледището на достъпните и практикувани способи заd изпълнение - всички усилия на длъжника да престира биха били лишени от практически резултат.

Събитието тогава е препятствие за изпълнението, причина за неизпълнението. Именно тогава то е каузално спрямо невъзможността. Например, такъв ще бъде слу­чаят, когато дължимата вещ фактически погине (мебелите изгорят), или вещта излезе вън от фактическата власт на длъжника (продаденият автомобил междувременно е открад­нат). Тези обстоятелства са очевидно пречка за изпълнение­то, причини за неизпълнението. Неизпълнението поради не­възможност за престиране е тяхно необходимо и законо­мерно следствие.

б) Субективна невъзможност. Неизпълнението мо­же да се дължи на причина, която съставлява пречка за из­пълнение зависеща само от длъжника. В този случай казва­ме, че е налице лична или субективна невъзможност за изпълнение. Въпросът е какви са последиците от субектив­ната невъзможност за изпълнение? Принципното решение е, че обективната невъзможност освобождава, а субектив­ната невъзможност не освобождава длъжника от задълже­нието му.

Всъщност субективната невъзможност не го осво­бождава от задължението му, защото въобще не съставля­ва невъзможност, а е възможност за престиране, но при до­пълнителни усилия. В субективната пречка за реално изпъл­нение няма нищо непреодолимо и непредотвратимо като своя необходима и закономерна последица. От тази гледна точ­ка безполезно е самото противопоставяне на обективната на субективната невъзможност. Можем да противопоставя­ме само възможността на невъзможността.

Ето някои от възможните хипотези. Загубил съм па­рите си и затова не мога да посрещна паричните си задъл­жения. Търговска фирма не разполага със свободни средс­тва и затова отказва да изкупи определена продукция. Фир­мата доставчик не е могла да сключи договор за покупка на желязо с обикновения си съконтрахент и затова не е могла да достави желязо на строителната фирма. Каква е тази не­възможност? Субективна, по характер. Освобождава ли тя от задължението? Не освобождава. Това означава, както от­белязахме, че субективната невъзможност не е въобще не­възможност, а обратно - възможност за изпълнение, при до­пълнителни усилия и затова не е основание за освобожда­ване от отговорност.

Този извод се налага от предписанието на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, според който "обстоятелството, че длъжникът не раз­полага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност". Следователно, който е загубил парите си, може да вземе пари в заем, за да прести-ра. Търговската фирма може да вземе пари на кредит, за да плати продукцията, която трябва да изкупи. Земеделската кооперация може да купи жито, за да изпълни задължението си. Зърно и желязо има по света и много доставчици на жито и желязо могат да се намерят. Зърното и желязото са родо­ви вещи, а "родът не погива". Срещу пари могат да се ку­пят и зърно, и желязо, а липсата на пари не извинява. Тя създава лична, но не и обективна пречка за изпълнение и не представлява невъзможност за престиране.

3. Последици.

а) Задължението се погасява. Длъжникът не отго­
варя, когато изпълнението на задължението е станало не­
възможно по причина, която не може да му се вмени във
вина (чл. 81, ал. 1 ЗЗД). В тези случаи задължението му се
погасява. От него не може да се иска изпълнение на невъз­
можното, нито обезщетение за неизпълнение на същото.

Но за да се погаси задължението му и да се освободи от всякаква отговорност, длъжникът трябва да докаже не­възможността - да докаже причината, която прави негови­те усилия практически безполезни. Законът предвижда за длъжника презумпция за виновност относно неизпълнение­то и негово задължение е да обори това предположение.

б) Рискът. Длъжникът след като се освобождава от
задължението си, след като не дължи никакво обезщетение
за неизпълнение, остава открит въпросът за сметка на ко­
го ще са последиците от невъзможното изпълнение?

аа) При едностранните договори рискът от невъз­можното изпълнение се носи от кредитора. Влогодателят например носи сам последиците от случайното погиване на вещта, която е дал за пазене.

бб) По друг начин е решен въпросът при двустран­ните договори. При тези договори права и задължения въз­никват и за двете страни - всяка се задължава, защото ще получи нещо насреща. В случай, че една от страните се ос­вободи от задължението си поради невъзможното му изпъл­нение, другата ще трябва ли да изпълни насрещното си за­дължение, след като то е възможно? Ако трябва да изпълни,

тя ще даде нещо, а нищо няма да получи насреща - рискът ще тежи върху кредитора. Освобождавайки и нея от задъл­жението, рискът ще се поеме от длъжника, престацията на когото е станала невъзможна.

Законът се е произнесъл в полза на втората алтер­натива. Той е възложил риска от случайното събитие вър­ху страната, чиято престация е станала невъзможна -върху длъжника. Той предвижда, че "при двустранните дого­вори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по пра­во" (чл. 89, изр. 1 ЗЗД). Все едно, че договорът не е склю­чен. Никой на никого няма да даде нищо. От това губи този, престацията на когото е станала невъзможна. Той нищо ня­ма да даде и нищо няма да получи, но е загубил това, което е трябвало да престира. Няма да задължим художника, кой­то е трябвало да нарисува портрет, да го рисува повторно, ако нарисуваният вече портрет случайно изгори, преди да бъде предаден. От друга страна никакво възнаграждение не се дължи на художника. Загубата е негова.

Следователно по правило рискът тежи върху длъж­ника, престацията на когото е станала невъзможна. От това правило съществува едно важно изключение. То гласи: "рис­кът е за купувача", т. е. "рискът е за собственика". Знаем вече, че при задължения за прехвърляне собствеността вър­ху определена вещ собствеността преминава върху приоб-ретателя по силата на самия договор - със самото му сключ­ване. От този момент приобретателят е собственик, въпре­ки че вещта не му е предадена. Той е собственик и като всеки собственик, понася последиците от случайното по­гиване или повреждане на собствената си вещ. Прехвър­лящият - продавачът например, който дължи предаването на вече прехвърлената в собственост вещ, не носи риска, ако изпълнението на това му задължение стане невъзмож­но. Този риск носи купувачът, приобретателят, т. е. креди торът, който има право да иска предаването. Например, про­давам Ви часовника си. Със сключването на договора той става Ваш. Ако Ви го предам и Ви го откраднат, загубата е Ваша. Но ако се задължа да Ви го предам след 15 дни, а междувременно Вашият вече часовник бъде откраднат до­като е в мен? Тогава загубата ще бъде Ваша. Задължението ми да Ви предам часовника не може обективно да бъде из­пълнено не по моя вина. То се погасява. Задължението да ми платите цената обаче не се погасява, защото сте собст­веник на часовника и следователно носите последиците от случайното събитие. Кражбата в случая е еднакво случай­на, независимо от това дали е извършена когато вещта е била във Вас или в мен. Изводът е, че рискът е за собстве­ника, рискът е за кредитора, т.е. за купувача на определе­ната и непредадена вещ.