Закон за административните нарушения и наказания зап закон за административното производство
Изтегляне 0.85 Mb.
|
Простото мълчание на лицето, на което се предлага, не означава приемане на предложението от негова страна. Например, ако нищо не отговоря на пловдивския си приятел, не може да се счита, че съм приел да купя машината му или ако не съм отказал списанието, което ми се изпраща, без да съм го искал, не се счита, че съм се абонирал за същото. Мълчанието означава приемане само когато законът изрично предвижда това. * По Търговския закон мълчанието е равнозначно на приемане на офертата, ако тя е отправена до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отноше-ния и то не бъде отхвърлено веднага от търговеца, до който е отправено (чл. 292, ал. 1 ТЗ). В тези хипотези мълчанието се приравнява към приемане на предложените от оферента условия. I в) Оттегляне на приемането. Видяхме, че предло-жителят може да оттегли офертата си стига само известието за това да стигне до лицето, на което се предлага, порано или едновременно с предложението (чл. 13, ал. 2 ЗЗД). Същото важи и за оттеглянето на приемането. Изявлението за приемане губи силата си, ако съобщението за оттеглянето му стигне до предложителя преди или едновременно с първото (чл. 13, ал. 4 ЗЗД). г) Късно пристигане на приемането. Предложите-лят е обвързан с предложението толкова време, колкото е нормално необходимо, за да пристигне до него изявлението за приемане. Счита ли се договорът за сключен, ако предложението е било своевременно прието, а съобщението за приемането пристигне до предложителя след срока, през който той е обвързан с предложението си? Чл.13, ал. 5 от ЗЗД постановява: "Ако рх:късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че то е било изпратено навреме, договорът се счита за сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло". Това разрешение е лесно обяснимо - след като е престанал да бъде обвързан с офертата си, предложителят може да е сключил договор за същото с друг. Пловдивският ми приятел може да е продал на друг пишещата машина. Договорът не се счита за сключен при закъсняло не по моя вина приемане на неговото предложение, необходимо е той да ми заяви, че съм вече закъснял. 4. Сключване. а) Съгласието. Налице е съгласие, когато предложе-нието се пщеме. Казваме, че изявленията на двете договарящи страни са съгласни помежду си.Съгласието на страните трябва да обхваща всички съществени условия на договора.Например, при продажбата е необходимо да бъде постигнато съгласие относно вещта и цената. Съгласието трябва да обхваща и всички второстепенни клаузи на договора, щом една от договарящите страни смята, че трябва да се постигне съгласие и по тях. Например относно разноските по продажбата. Купувачът настоява те да се поемат от продавача. Договорът не е сключен, докато не се постигне съгласие относно този не толкова съществен въпрос. б) Времесключване. В кой момент се счита, че е
Предложението, направено на присъстващ, трябва да бъдедрието незабавно, освен ако е даден срокла прие-мането му (чл. 13, ал. З ЗЗД). В противен случай то губи силата си. Съгласието е постигнато в момента, в който предложението е прието. В този момент договорът е сключен. Същото важи и за сключения по телефона договор. Сключването на договори между отсъстващи, става по друг начин, когато между предложението и изявлението за приемане съществува подълъг или покъс промеждутък от време. В този случай договорът се счита за сключен в момента, в който изявлението за приемане достигне до предложителя (чл. 14, ал. 1 ЗЗД). Не е необходимо последният да узнае за приемането. Например, договорът ще бъде сключен в момента, в който пловдивският ми приятел, получи писмото ми, с което му съобщавам, че приемам предложението му да купя неговата машина. Обстоятелството, че той не е прочел писмото ми, няма значение. в) Местосключване. Договорът се счита сключен на мястото където предложението е направено.Местосключ- ването определя понякога местоизпълнението на договор ните задължения (чл. 68 "в" ЗЗД). 5. Преддоговорни отношения. а) Проблемът. Договорът е сключен, щом страните постигнат съгласие. От този момент между тях възникват договорни отношения. Това обаче не значи, че до този момент между тях не са съществували никакви отношения. От момента на, предложението между преговарящите се уста-новяват отношения, които наричаме преддоговорни. Например, предложил съм продажбата на пшенично зърно. Това предложение ме обвързва - трябва да очаквам то да се приеме. Трябва да съхранявам зърното правилно, за да мо га да изпълня утре задължението си. Това е едно мое пред-договорно задължение. Не трябва да се забравя също така, че всеки договор се предшества от преговори. В течение на същите, стра- ните си дават обяснения, сведения, уверяват се и т. н. Договорът се сключва с оглед на тези твърдения и уверения на страните, направени по време на преговорите. Това показва голямото значение на преговорите. б) Съдържание на преддоговорните задължения. С оглед значението на преговорите чл. 12 от ЗЗД постановява, че "при воденето на преговорите и сключването на договори страните трябва да действаат добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение". По-конкретно се изисква: да се доведат до знание на другата страна всич ки обстоятелства, които тя очаква и трябва да знае, за да реши дали да договаря. Например, една жена се застрахова. Питат я дали е болна от туберкулоза, но не я питат дали е бременна. Тя трябва сама да каже това; страните сами предварително да са се уверили, че не съществува никаква пречка за валидността на договора им. Например едно издателство сключва договор с Николов за написване на учебник, като мисли, че договаря с проф. Николов. След като открива грешката си, издателството ис ка унищожаването на договора, с което се увреждат интере- сите на Николов. Направило ли е издателството всичко, ко ето добросъвестността и добрите нрави изискват от него, за да не изпадне в такава грешка? всяка от страните да вземе мерки за избягване на увреждане през време на самото преговаряне. в) Отговорност. Преговарящият, който не изпълни произтичащите от добросъвестността и добрите нрави свои преддоговорни задължения, се намира в преддоговорна вина - във вина при преговарянето. Той отговаря по начало за вредите, които другата страна претърпява от сключването на договораI (негативни вреди), а понякога и за тези от неиз-пълнението на договора, т. е. за позитивните вреди. За причинените вреди отговаря например наемодателят, ако при сключването на договора не е съобщил на наемателя за недостатъците на наетата вещ, които последният не е могъл да открие при обикновено внимание. Продавачът отговаря за недостатъците на вещта дори ако не ги е знаел и т. н. * Обезщетението за вреди обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза. Тези вреди се определят като негативни, ако са причинени от несключването на договор и позитивни, ако произтичат от неизпълнението на вече сключен договор. Б. Видове договори. Договорите са няколко вида: . 1. Възмездни и безвъзмездни договори.Всички договори са или възмездни, или безвъзмездни. Изключение не е възможно. а) Възмезден е този договор, при който всяка от страните иска да си достави една облага срещу равностойност, която отстъпва. По-големият брой договори са възмездни: продажбата, наемът, превозът и др. б) Безвъзмезден е този договор, при който едната страна иска да достави една облага даром на другата. Този договор за разлика от възмездния се сключва единствено в интерес на страната, която даром получава облага. Другата не получава нищо срещу това, което отстъпва. Безвъзмездни договори са влогът, заемът за послужване, дарението. 2. Комутативни (заменителни) и алеаторни дого
а) Комутативен е договорът, при който облагата, ко ято всяка от страните ще извлече от него, е известна и оп ределена още в момента на договарянето. Такъв договор е например продажбата. б) Алеаторен е договорът, при който облагата, която едната или двете страни ще извлекат от него, не е известна и определена по време на договарянето, а зависи от едно бъдещо, случайно и неизвестно събитие. Такъв е например застрахователният договор. При него застрахованият пла ща премии на застрахователя. Застрахователят се задъл жава срещу това да му заплати определени щети, ако те нас тъпят. Застраховам си къщата срещу пожар и плащам пре мии. Ще получа ли нещо от застрахователя, е неизвестно, защото не е известно дали къщата ми ще пострада от по жар. Застрахователят също не знае дали ще му се наложи да плаща нещо. 3. Едностранни и двустранни договори. а) Едностранен е договорът, когато той поражда за-
аа)От всеки двустранен договор трябва неминуемо да възникнат права и задължения за всяка от двете страни –генетична зависимост. бб) Никоя от страните не може да иска да се изпълни задължението спрямо нея, ако тя не е готова да изпълни своето. Двете задължения се намират във функционална зависимост едно от друго. в) Несъвършено двустранните договори заемат междинно положение между двустранните и едностранните договори. При тях винаги възниква задължение за едната страна. Възможно е обаче да възникне задължение и за дру-гата, без това да е задължително. 4. Консенсуални, формални и реални договори. а) Консенсуален (от consensus - съгласие) е този договор, за валидността на който са достатъчни само съвпадащите се волеизявления на двете страни. б) Формален е този договор, за действителността на който е необходимо спазването на една установена от закона форма. Формален договор е договорът за продажба на недвижим имот -той е валиден само ако бъде извършен във формата на нотариален акт (чл. 18 ЗЗД). в) Реален е този договор, за валидността на който е необходимо не само съгласието на страните, но и предава нето на една вещ. Такъв договор е заемът. Договорът за заем е сключен тогава когато заемодателят предаде заетата вещ на заемателя. * Към това деление на договорите, следва да се имат предвид още и следните класификации: каузални и абстрактни, комутативни (сигурни) и алеаторни (случайни)основни и допълнителни, главни и акцесорни, договори с облигационно действие и договори с облигационно--веуцно действие, договори на управление и договори на разпореждане, именовани и неименовани договори, обикновени и фидуциарни договори. В. Договери при ебщи условия. 1. Понятие. Поначало самите договарящи страни определят условията на договора, който сключват. Всяка негова клауза е отделно и свободно разисквана между тях, за да се включи в съдържанието на договора им. Днес в редица случаи не е възможно такова отделно разискване на договорните клаузи. Застрахователят не може да разисква подробно и отделно застрахователните си условия с всеки един от многобройните застраховани; железниците не могат да разискват превозните условия с всеки пътник или товародател; търговските организации - с всеки един от хилядите си купувачи и т. н. Отделното разискване на клаузите на тези масови договори би пречило на бързото им сключване. При това бързото им сключване е наложително и затова трябва да се изключи възможността за отделното разискване на договорните клаузи. Как тогава ще се сключи договорът? Именно обстоятелството, че сме поставени пред масово и еднообразно сключвани договори, позволява клаузите на същите да бъдат установени предварително и еднообразно от едната страна - от застрахователя, от железниците, от търговските организации. Този, който иска да договаря, трябва просто без всякакво разискване да приеме предварително установените от другата страна общи условия -общи, защото важат за всички единични договори, които ще се сключат въз основа на тях. Договорът, сключен при предварително установени общи условия, наричаме "договор при общи условия". Той включва общите условия в съдържанието си. Функции на договора при общи условия. Пред
Сключване. Обикновените договори се сключват чрез предлагане на договорните условия, разискване на съ щите от страните и приемане на установените след разисква нето условия. По друг начин е при договорите с общи условия - там клаузите на бъдещия договор не се разискват Те стават договорни условия на единичния договор при наличност на во ля на страните и по-специално при наличност на воля, изразе на в писмена форма, на приемащия общите условия (чл. 16, ал. 1 ЗЗД). Във случаите, когато има писмено уговорени особе ни условия, те имат сила пред общите условия (чл. 16, ал. 2 ЗЗД). да, че не само юридически, а и физически лица могат да правят предложения, включващи общи условия и приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на тези общи условия (чл. 16, ал. 1 ЗЗД). При договори с продължително изпълнение изменянето или заменянето на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор, само ако това й е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля (чл. 16, ал. З ЗЗД). Правна уредба на сделки при общи условия се съдържа и в чл. 298 от ТЗ, който предвижда, че общите условия установени предварително от търговец за сключваните от него сделки стават задължителни за другата страна,ако тя заяви писменно че ги приема и е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно.За действителността на сделката, когато е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна, само ако са й били предадени писмено при сключването. От казаното се вижда, че договорът при общи условия не може да бъде квалифициран като нормативен акт, а е само едно предварително установено типизирано за окончателния договор предложение,което може да бъде прието от другата страна,само ако тя желае това.Об- щите условия могат да бъдат и част от предложението. Във всички случаи, те стават съставка от договора или образуват цялото му съдържание, ако бъдат приети от съответния адресат.Общите условия обаче представляват опасност за лицата, до които се отправят. За защита на техните интереси са създадени специални правила - изисква се във всички случаи писмена форма на приемането на общите условия. Ако волеизявлението за приемане съдържа специални уговорки, които се различават от общите условия имат сила тези уговорки макар и да не са заличени в общите условия /чл.16,ал.2 ЗЗД/. ТРЕТА ПРЕСТАЦИЯТА КАТО СЪДЪРЖАНИЕ НА ДЪЛЖИМОТО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДЪЛЖИМАТА ПРЕСТАЦИЯ. Предмет на престацията. По силата на облигаци
Начини за определяне на съдържанието на дъл жимата престация. Тя се определя от правните факти, кои то са породили задължението. Често законът или подзаконовият нормативен акт определят какво се дължи. Например, какво се дължи на увредения от непозволено поведение или каква издръжка родителят дължи на детето си. Особено място между тези актове заемат типовите договори. Типовият договор е договор само по име. По своята същност той е административен акт на държавно управление с нормативно съдържание, издаден от компетентен орган - от Министерския съвет, от ръководителя на едно ведомство или съгласувано от ръководителите на две или няколко ведомства (например от двама министри). С типовия договор държавният орган, който го издава, повелително определя общо, абстрактно и предварително съдържанието на облигационното отношение, респективно договорното съдържание, на неограничен брой единични договори от дадена категория, които подведомствените му стопански организации ще сключат. По този начин държавният орган ги задължава да включат в тези единични и конкретни договори клаузи, които възпроизвеждат без изменение съдържанието на типовите клаузи, предписани от типовия договор. Ето защо чл. 9, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че "уговорките в типов договор, одобрени от орган на държавно управление, имат сила за страните по отделните договори, сключени въз основа на тях". Това означава, че възникналото от договора облигационно отношение ще има съдържанието, което се предписва от типовия договор, независимо от това дали страните по договора са включили в неговото съдържание типовата клауза. Нещо повече. Облигационното отношение ще важи между страните с предписаното от типовия договор съдържание, дори ако те са уговорили нещо различно, противоречащо на типовия договор (вж. чл. 26, ал. 4 и чл. 216 ЗЗД). Следователно, действието на типовия договор се състои в това, че нормира независимо от волята на договарящите съдържанието на възникналото вече между тях договорно отношение. Когато се преценява задължителната сила на типовия договор за страните, трябва да се провери дали и двете са подчинени на органа, който го е издал. От тази гледна точка издадените или одобрени от Министерския съвет типови договори са задължителни за всички и ще нормират задължително съдържанието на конкретните договори, за които се отнасят. Например, когато типовият договор е издаден от един или двама ведомствени ръководители, то гава той ще важи само за тези организации, които са подчинени на органа, издал типовия договор. Това означава, че типовият договор, издаден от един министър, ще важи само за подчинените му предприятия и учреждения и няма да бъде задължителен за отношенията на тези предприятия и учреждения с предприятия и учреждения от друго ведомство. Когато типовият договор е издаден от ръководителите на две ведомства, той е задължителен за облигационните отношения между подчинените на тези ведомства организации.* * Разпоредбите на чл. 9, ал. 2 и на чл. 216 от ЗЗД, са
3. В случаите, когато източник на задължението е правна сделка (обикновено договор), "страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави" (чл. 9, ал. 1 ЗЗД). Страните, например определят каква вещ се продава, при какви условия и на каква цена. Само по изключение съдържанието на договорно дължимата престация може да бъде определено с административен акт. Този акт нормира съдържанието на дължимото. Нормирана е например цената на наемът на общинските и държавни жилища.* * След радикалната промяна в общественоиконо-
ВИДОВЕ ПРЕСТАЦИИ. А. Общи положения. Задължения за положителна престация. Често
Задължения за бездействие. Дължимото може понякога да бъде осъществено само чрез бездействието на длъжника - той трябва да се въздържи от едно физи ческо действие (да не строи, наемателят да не свири на пиано от 14 до 16 часа) или да се въздържа от едно правно действие (да не поврежда вещта, която е наел). Задължение то за бездействие (наричано още задължение за отрицател на престация) се нарушава с извършване на забраненото действие. Кредиторът може да поиска да бъде осъден длъжникът да премахне това, което е извършил в нарушение на задължението си. Съдът може да разреши на кредитора сам да направи същото за сметка на длъжника (чл. 80, ал. 2 ЗЗД). Осъденият на бездействие длъжник, ако продължава да върши забраненото му действие, той се наказва от съдияизпълнителя за всяко нарушение с глоба. 3. Задължения за заместима престация. Те заемат важно място между задълженията за положителна преста ция. Характерното за тях е, че всяко трето лице може ва лидно да изпълни задължението вместо длъжника. Същият може да бъде заместен в изпълнението. Неговата личност не е съществен елемент на задължението. Например дър воделецът, който се е задължил да изработи 100 пчелни сан дъка, може да възложи изпълнението на задължението си на свой колега. Неговият колега може по своя инициатива да изпълни задължението на дърводелеца, ако той напри мер се е разболял. За кредитора всичко това е безразлично - за него е важно да получи 100'те пчелни сандъка. Нещо повече, понеже длъжникът може да бъде заместен в изпълнението от друг, съдът може да натовари самия кредитор да изпълни задължението за сметка на длъжника. От всичко това следва, че личната невъзможност на длъжника да изпълни задължението никога не е въобще невъзможност да се изпълни дължимото - изпълнението чрез друг е винаги възможно. 4. Задължения за незаместими престации. Различ
Изтегляне 0.85 Mb. Сподели с приятели:
|