Закон за административните нарушения и наказания зап закон за административното производство

В защита на длъжника, законът не позволява страни­те свободно да уговарят лихва над установения от Минис­терския съвет максимален процент (чл. 10, ал. 2 ЗЗД).

Разпореждането относно максималния процент на до­говорната лихва е повелително. Онзи, който е взел поголя-ма лихва от максималната, е длъжен да я върне.

Поначало не е позволено уговарянето - изтекли лихви да носят лихви. Подобно олихвяване се нарича анатоцизъм.

б) Законна лихва е тази, която произтича от разпо­
реждане на закона. Мораторните лихви заемат най-важно мяс­
то между законните лихви. Това са лихвите, които се дължат
при забавено изпълнение на едно парично задължение. Те
са обезщетение за забавата.* * 5. Възнаградителна и мораторна лихва. Друго деление на лихвата е на възнаградителна и мораторна. Първата представлява възнаграждение за ползване на па­ри (капитал) и тя е регламентирана в чл. 102, чл. 240 от ЗЗД и чл. 294 от ТЗ и следва да се определи като граждан­ски плод, който се придобива периодично.

Вж. за отграничението на възнаградителната лихва от дивидента, рентата, от вземанията от трети лица срещу длъж­ника, в случай че те са платили лихвата вместо длъжника Ка-лайджиевА., Безкасовото плащане, С,, 1995, с. 156-157.

Договорната възнаградителна лихва следва да бъде облечена в писмена форма - форма за валидност (чл. 240, ал. 1 ЗЗД).

Разпоредбата на чл. 102 от ЗЗД задължава Минис­терския съвет да установи горната граница на договор­ната лихва, което до сега не е сторено и тази лихва се определя чрез пазарните механизми.

Законната възнаградителна лихва се дължи на ос­нование разпоредбите на чл. 61, чл. 143, чл. 285 и чл. 364 от ЗЗД-това са лихви, предназначени да възстановят извър­шени от кредитора плащания или направени от него разноски. Размерът на този вид възнаградителна лихва трябва да е равен на размера на законната мораторна лихва.

Мораторната лихва е уредена в чл. 266 от ЗЗД. Тя е право на кредитора на законната мораторна лихва, кое­то обхваща периода от деня на забавата на длъжника, до деня на плащането, тъй като в този период кредиторът не може да ползва парите, които му се дължат. Тя се дъл­жи винаги, ако е налице забавено плащане.

Размерът на законната лихва за забава се опреде­ля от Министерския съвет. Този размер е равен на ос­новния лихвен процент определен от Българската народ­на банка и увеличен с 10 пункта. Процентът на моратор-ната лихва за просрочени задължения в конвертируема ва лута е тримесечният либор за съответния вид валута плюс 10 пункта (процента) - ПМС №72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната лихва попросрочени задълже­ния в левове и валута.

6. Анатоцизъм. Относно уговарянето на лихва върху изтекла лихва съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. З от ЗЗД това става съобразно разпоредбите на Българ­ската народна банка. Според чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 9 на БНБ от 15 юли 1997 г. за оценка на рисковите експо­зиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби (ДВ, бр. 73 от 1997 г.) е разрешено олихвяването на изтекли лихви.

Съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ лихва върху лихва се дължи, само ако е уговорена. Тези правила се прилагат при търговските сделки и дават възможност страните по тях да уговарят такава лихва.

Що се отнася до облигационните отношения ана-тоцизъм не се допуска, освен ако има изричен законов текст за това. Разпоредбата на чл. 10, ал. З от ЗЗД, коя­то дава възможност за олихвяване на изтекли лихви, ре­гламентира търговските правоотношения. Затова в облигационното право при сега действащото законода­телство не могат да се сключват договори, които да включват клаузи за анатоцизъм.

Вж. подробно за новата уредба на лихвата: Герджико О., Търговски сделки, Книга по част трета на Търговския закон, вто­ро преработено и допълнено издание, С., 2000 г., с. 37-39. Вж. също и Бобатинов М., Банково право, С., 2000 г., с. 101-114; Ан­тонова А., Лихвата по търговското право, сп. Търговско пра­во, С., 1998 г., кн. 4; Калайджиев А., цит. съч., с. 153-165 и посо­чените там автори.

ЧЕТВЪРТА ДЕЙСТВИЕ

НА ОБЛИГАЦИОННОТО ОТНОШЕНИЕ

I. ИЗПЪЛНЕНИЕ.

Същност. Доброволното осъществяване на дъл­
жимия резултат наричаме изпълнение, а при паричните
задължения - плащане. Всички задължения са установе­
ни, за да бъдат изпълнени. С изпълнението длъжникът се
освобождава от обвързаността си, освобождава се от за­
дължението си. То се погасява. Интересът на кредитора
се удовлетворява чрез изпълнението. Изпълнението е сле­
дователно не само нормалният, но същевременно най-важ­
ният способ за погасяване на задълженията - на облигаци­
онните отношения.

Значение. Нашето законодателство последовател­

търси изпълнението, освен ако няма вече интерес от него. Реалното изпълнение му се дължи дори и когато то е само отчасти възможно.*

* Принципът на реалното изпълнение не е основно­то начало, върху което се гради изпълнението, нито е единствения принцип, върху който следва да се изгради института на изпълнението. Основното начало, върху което се гради института на изпълнението е принци­път на точното изпълнение. Принципът на реалното изпълнение и принципът на точното изпълнение се пок­риват, ако длъжникът своевременно изпълни своето за­дължение.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има пра­во да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава­та или да иска обезщетение за неизпълнение. От това следва, че кредиторът не е длъжен да иска реално изпъл­нение, а има право на избор и вместо реално изпълнение може да предпочете обезщетение. Наистина, съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗЗД длъжникът може да предложи първо­начално дължимото заедно с обезщетение за забавата, но кредиторът би следвало да приеме това изпълнение, само ако има интерес от него. Прекомерно голямото зна­чение, което се отдава на принципа на реалното изпълне­ние от проф. Ал. Кожухаров, се дължи на действащото тогава законодателство и на централизираното стопан­ско планиране.

По мое мнение основните принципи, върху които се гради изпълнението на облигационните задължения са прин­ципът на точното изпълнение и принципът на добросъвес­тното изпълнение, залегнали в чл. 63, ал. 1 от ЗЗД. Принци­път на точното изпълнение поглъща принципът на реално­то изпълнение, при нормалното развитие на облигационни- те отношения и се проявява едва при някои от формите на неизпълнение. По тази причина твърде голямо значение има съотношението между точното и реално изпълнение. Точ­но е изпълнението, при което са изпълнени задълженията в съответствие с всички условия, установени в договора и в правните норми. Ето защо точното изпълнение включва и реалното изпълнение, когато то е осъществено с преста-ция, която отговаря на онова, което е уговорено в договора и произтича от закона. В случаите, в които длъжникът допус­ка нарушение на своите задължения преди всичко във време­то - например изпада в забава при предаването на дължима­та вещ, се проявява действието на принципа на реалното изпълнение. Точно тогава, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, кре­диторът има правото по своя преценка и ако има интерес да поиска дължимото изпълнение заедно с обезщетението. Вж. поподробно по тези въпроси Стойчев Кр., Правото на реално изпълнение, ГСУ-ЮФ, кн. 1, т. 82, 1982 г., с. 177-188.

СТРАНИ И ПРЕДМЕТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО.

А. Страни по изпълнението.

Страни по изпълнението са лицата, които трябва или могат да изпълнят задължението или да получат изпълнение.

1. Кой трябва и кой може да изпълни задълже­нието?

а) Длъжникът трябва сам и лично да изпълни задъл­жението си. Това е принципът.

Този принцип важи безусловно и без изключение в слу­чаите, когато задължението е за лична незаместима преста ция: художникът не може да възложи на приятеля си да нари­сува поръчания му портрет; професорът не може да натова­ри асистента си с написването на поръчания му учебник.

б) Не винаги е необходимо длъжникът да изпълни лич­но задължението си. Той може да упълномощи трето лице да изповяда една продажба вместо него; или да натовари трето лице да извърши фактическите действия, които дъл­жи - пренасяне на стоки, извършване на услуги и др. Изпъл­нение чрез друг е допустимо и възможно винаги, когато за­дължението е за заместима престация, без кредиторът да може да откаже предлаганото му изпълнение, защото той по­лучава това, което му се дължи. От друга страна третото лице, което изпълнява чуждия дълг, може да има интерес да го изпълни - например, защото е поръчител и може лич­но да бъде преследван от кредитора. В такъв случай трето­то лице встъпва в правата на кредитора, когото удовлетво­рява, за разлика от третото лице, което изпълнява чужд дълг, без да има интерес да стори това. То не встъпва в тези права, но може да иска платеното обратно от длъжника, ако в отношенията си към него има такъв обратен иск. С обра­тен иск от този вид не разполага онзи, който е изпълнил чужд дълг с намерение да дари длъжника.

2. На кого трябва да се престира.

а) Принципът. Длъжникът трябва да престира на кредитора си, респективно на неговите представители. Из­вършеното изпълнение (плащане) на кредитора обаче има погасително действие, само ако кредиторът е способен да го получи. Малолетните и напълно запретените не са способни да получават изпълнение. Затова длъжникът трябва да плати на законните им представители - родите­ли или настойници. Непълнолетните и ограничено де­еспособните могат да получават изпълнение, но само със съгласието на родителите, респективно попечителите си. В такъв случай изпълнението не е редовно и "който е пла­тил зле, плаща два пъти". Подобно нередовно изпълнение ще бъде валидно, ако бъде потвърдено от законния пред­ставител на недееспособния или от самия недееспособен (след като стане дееспособей), или ако платеното е пре­минало и доколкото е преминало в полза на неспособния (например с получените пари неспособният си купил цен­на вещ).

б) Изключенията.

аа) Понякога направеното на некредитора изпъл­нение освобождава длъжника. Тук на първо място спада случаят, когато кредиторът се е възползвал от така нап­равеното изпълнение: например длъжникът плаща на кре­дитора на своя кредитор и така погасява неговия дълг.

Към тях спадат на второ място плащанията, които се извършват на предявителя на книги на заповед или на приносител. Държавната спестовна каса например плаща на всеки, който й предяви една излязла в тираж облигация дори предявителят да не е истинският й собственик. Длъж­никът по един запис на заповед плаща валидно на този, кой­то на падежа му предяви записа и от непрекъснатостта на джирата се оказва негов редовен приносител. Длъжникът не е длъжен да проверява верността на тези джира.

Тук се отнасят и изпълненията, извършени на прино­сителя на легитимационна книга или знак. Гаровият чинов­ник може, но не е длъжен да провери дали предявителят на разписката за оставения на съхранение багаж на гарата е истинският му собственик. Той правилно изпълнява задъл­жението на железниците, дори да го върне не на този, който го е оставил на отговорно пазене, след като го връща срещу разписката.

Изпълнението на некредитор погасява дълга още и когато е направено на привиден кредитор. Длъжникът в този случай изпълнява, като мисли, че изпълнява на креди тора. Подобно изпълнение освобождава длъжника. Напри­мер някой е загубил спестовната си книжка. Този, който я е намерил, подправил личната си карта и успява да изтегли влога. На Държавната спестовна каса не може да се вмени никаква вина. Счита се, че е редовно платила. Собствени­кът на книжката ще трябва да търси платеното от този, кой­то го е получил. Загубилият книжката си е виновен - трябва­ло е наймалко да уведоми Държавната спестовна каса, че е загубил книжката си (чл. 75, ал. 2 ЗЗД).

бб) Освен това има случаи, когато направеното на кредитора изпълнение няма погасително действие. То­ва са главно случаите, когато върху вземането на кредитора се налага запор. Например, имате да давате на Х. Но Х има да дава на У. Съдияизпълнителят Ви нарежда да не плаща­те на Х, а да му внесете дължимото, за да го предаде той на У. Вместо това Вие плащате на Х. Дългът Ви към Х не се счита погасен спрямо У, който може да Ви застави да му платите (на У) повторно.

Б. Какво трябва и какво може да се престира.

Обект на изпълнението. Длъжникът естествено

Даване вместо изпълнение.

а) Същност. Длъжникът наистина не може да прести­ра на кредитора нещо различно от дължимото. Кредиторът може и да се съгласи да приеме нещо друго вместо дължи­мото - една вещ вместо пари; една вещ вместо друга; едно действие вместо пари. В такъв случай нямаме изпълнение, а даване вместо изпълнение.

Даването вместо изпълнение като договор между кре­дитора и длъжника, по силата на който задължението на длъж­ника се погасява срещу престирането на нещо различно от дължимото, поставя редица важни проблеми.

Да предположим, че се дължат пари, а кредиторът се съгласява да получи вещ вместо тях. Впоследствие се оказва, че вещта не принадлежи на длъжника и кредиторът бива съдебно отстранен от истинския собственик или се оказва, че вещта има недостатъци. Ще може ли кредиторът, да счита паричното си вземане за погасено? Ще считаме ли, че е нали­це валидна продажба, по която кредиторът плаща покупната цена с вземането си? Нашият закон (чл. 65, ал. 2 ЗЗД) решава въпроса по втората алтернатива. Той счита, че в този случай длъжникът погасява дълга си чрез продажба на една вещ и затова предвижда, че "ако кредиторът се е съгласил да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се при­лагат съответно правилата за продажбата".

Да предположим, че кредиторът се съгласи да прие­ме от длъжника едно негово вземане към трето лице вместо изпълнение. Ще се погаси ли вземането на кредитора с то­ва прехвърляне? Законът отговаря отрицателно. Счита се, че задължението се погасява едва след като кредиторът събере прехвърленото му вземане, освен ако друго е би­ло уговорено (чл. 65, ал. З ЗЗД).

3. Частично изпълнение. Изпълнението трябва да бъде точно. То е точно, когато длъжникът престира всичко дължимо. Частичното изпълнение не е точно изпълнение.

При неделимите задължения пълното изпълнение се налага от естеството на нещата - един кораб не може да се престира на части. Изпълнението на всичко дължимо се пред писва от закона и при делимите задължения. При тях креди­торът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части (чл. 66 ЗЗД). За предприятие, което се нуждае от десет тона въглища месечно, доставянето само на един тон би би­ло напълно безполезно. Ето смисълът на това разпорежда­не: не е едно и също кредиторът да получи 10 пъти по сто лева или хиляда лева наведнъж. Може да бъде уговорено и изпълнение на части. При последователните доставки, слу­чаят винаги е такъв. Например, една фирма се задължава да доставя периодично на друга необходимия й зеленчук. В този случай нямаме частично изпълнение, а точно изпълне­ние, защото периодичните доставки са самостоятелни.

ВРЕМЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО.

ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ И ВЪЗРАЖЕНИЕ

ЗА НЕИЗПЪЛНЕН ДОГОВОР.

А. Кога трябва да се изпълни

1. Проблемът. Голямо е значението на точното из­
пълнение на задълженията във времето.

Предписвайки на длъжника "точното" изпълнение на за­дължението му, законът счита, че "точно" е само това изпълне­ние, което се извършва, когато кредиторът има право да иска престирането. В този момент задължението е изискуемо. Кой е този момент? Кой определя и как се определя моментът, в който изпълнението се дължи - моментът на изискуемостта?

2. Определяне времето на изпълнението.

а) Изрично уговорен срок. Най-често страните са­ми уговарят "кога" задължението трябва да бъде изпълне­но. Те могат да уговарят, че изпълнението ще стане:

на определен ден. Например, наемът ще се пла­
ща на всяко първо число на месеца; че заемът ще се върне
на точно определена дата. В такъв случай боравим с опре­
делен срок;

че моментът на изпълнението ще бъде определен

б) Мълчаливо уговорен срок. Възможно е да няма нищо изрично уговорено по отношение срока на изпълнени­ето поради това, че определянето му зависи от редица дру­ги обстоятелства. Може например самото естество на за­дължението да предполага срок за изпълнение - когато ан­гажирам косачи, подразбира се, че те ще изпълнят задълже­нието си по коситба. Може начинът на изпълнението на задължението да изисква срок - ако нотариалният акт за продадената нива трябва да бъде издаден след измерва­нето й, подразбира се, че изпълнението на това задължение ще стане след нормално необходимото време за измерва­не. Може целта на договора да изисква срок за изпълнение на задължението - компютърът, който съм Ви дал под наем, за да препишете учебника си, ще ми върнете след толкова време, колкото е нормално необходимо за преписването му.

Във всички тези случаи кредиторът определя точния момент на изпълнението на задължението. Определя го чрез поканата за изпълнение, която отправя до длъж­ника. Разбира се кредиторът трябва да държи сметка за естеството на задължението, за начина на изпълнението, и за целта на договора, когато определя този момент. На длъж­ника трябва да бъде обезпечен достатъчен срок за изпъл­нение.

в) Неуговорен срок. Кредиторът може да иска из­пълнението на задължението веднага, ако няма уговорен или установен срок (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Неговото вземане е винаги изискуемо. Длъжникът също може винаги да из­пълни задължението си. То е изпълняемо. Длъжникът из­пада в забава, само след кредиторовата покана за изпъл­нение. От този момент за него възниква отговорност за не­точно изпълнение - неточно от гледна точка на времето на изпълнение.

3. Правно значение на срока. Клаузите относно сро­ка могат да имат различно значение за изпълнението на за­дължението.

а) Може да е уговорено (или нормативно установено), че до настъпването на срока кредиторът не може да иска изпълнението на задължението, но и че длъжникът не може предсрочно да го изпълни. Тук срокът означава, че задъл­жението не е нито изискуемо, нито изпълняемо - срокът е уговорен в полза на двете страни.

Може да е уговорено, че на длъжника не е позволено предсрочното изпълнение на задължението. В този случай срокът е уговорен в полза на кредитора - той може ведна­га да иска изпълнението на задължението. То е винаги изис­куемо, но не е изпълняемо преди срока. Такова е задълже­нието на влогоприемателя.

Обикновено срокът е установен в полза на длъж­ника. Това означава, че до срока от него не може да се иска изпълнение на задължението. Той сам може предсрочно да изпълни и дори да приспадне лихвите от деня на изпълне­нието до падежа, ако задължението му е парично и лихво носно. Неговото задължение до срока е изпълняемо, без да е изискуемо.

б) От друга гледна точка уговореният (или норма­тивно установен) срок може да означава, че изпълнението на задължението е възможно само на срока. Случаят е та­къв при т.нар. фикс сделки. При тях изпълнението е не­възможно след срока, защото кредиторът няма интерес от забавеното изпълнение. Например поръчвам си такси за 10 часа, за да ме закара на гарата, когато заминава влакът. Таксито може да ми предложи услугите си само за 10 часа. Изпълнението в 11 часа за мен е напълно безполезно. Вън от тези случаи изпълнението може да стане и след срока, но то е забавено изпълнение и се дължат вреди за забавата.

4. Изчисление на сроковете. Начинът, по който ста­ва това, се определя от страните. При липса на уговорка при­лага се чл. 72 от ЗЗД, който установява правила за броене на сроковете.*

* Съгласно чл. 72 от ЗЗД, сроковете са определен период от време, или определен момент (дата). Като пе­риод от време сроковете се определят чрез използване на деня с неговите 24 часа. Когато задължението следва да се плати на определена дата, срокът изтича до 24 ч. на съответния ден. Затова, когато друго не е определе­но, писменото изявление и съобщение, съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗЗД се смята извършено в срок, ако се предаде на по­щата или по телекса, факса, телефона или по друго съ­общително средство. В случаите когато срокът е опре­делен в седмици, понеже тя се състои от 7 дни, срокът изтича с изтичането на последния седми ден на съот­ветната седмица. Когато срокът е определен в месеци, неговата продължителност зависи от това, дали месе­цът, който е определен има 30 дни или повече, или помал/со. Под начало на месеца се разбира 1~во число, под среда на месеца - 15~то число, и под края на месеца - последния ден на месеца, за февруари - 28 или 29, за останалите месеци 30 или 31.

Б. Право на задържане и възражение за неизпълнен договор.

1. Същност на правото на задържане.

Длъжникът в определени случаи, въпреки изискуе-мостта на задължението, има право да задържи дължимото. Законът предоставя на длъжника право на задържане, ако той има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и задължението му. При тази хипотеза, длъжникът може да откаже изпълнени­ето на задължението си до едновременно насрещно из­пълнение от страна на кредитора. Длъжникът възразява на кредитора си, упреква го в недобросъвестност. Той му казва, че е недобросъвестно да искаш това, което ти се дължи, без да предлагаш това, което сам дължиш насреща.*

* Относно правната същност на правото на задър­жане по чл. 91 от ЗЗД съществуват противоречиви ста­новища. Според едни автори, това е възражение проти-вопоставимо на всички трети лица. Според други - това е лично право или субективно обезпечително право или негативно преобразуващо право, илизалогоподобно пра­во. Според съдебната практика (ТР., 48-61 ОСГК) право­то на задържане може да се упражни спрямо длъжника, неговите универсални правоприемници и недобросъвест­ни частни правоприемници. (Подробно по този въпрос еж. Конов Тр., Правото на задържане и възражението за неиз пълнен договор, С., 1997 г., с. 70-92, както и цитираните от него автори).

Според Тр. Конов правото на задържане е обезпечи-телно вещно право върху чужда движима вещ, т. е. осо­бен законен залог. Тази теза може да се оспори, тъй като в случая не са налице признаците на залога като вещно право. Освен това, тезата на автора не е последовател­на, защото той счита, че приложното поле на правото на задържане по чл. 91 от ЗЗД включва само правата на държателя, а изключва от неговото приложно поле вла­делеца, който според автора не може да упражни право­то на задържане по този текст.

Вж. по-подробно, статията ми "Интересен поглед върху пра­вото на задържане", сп. Търговско право, кн. З, 1997 г., с. 71-73.

2. Предпоставки.

а) Насрещно вземане. Следователно за да може да
упражни едно право на задържане, длъжникът трябва да има
някакво насрещно вземане срещу кредитора си. Задържай­