Фиг.1 Потенциал на слънчева енергия в България

На фигура 2. е представена възможната за оползотворяване слънчева енергия при сезонното използване на инсталациите за периода от месец април до месец октомври.

Това прави слънчеви фотоволтаични системи силно зависими от преференциални условия и от тази гледна точка инвестиционният интерес към тях в последните години значително нарасна. Като доказателство може да се посочи фактът, че само през 2008 г. към електроенергийната система на страната са присъединени няколко малки PV електроцентрали с инсталирана мощност от 87 kW. За постигането на националната индикативна цел – 11% дял на електрическата енергия произведена от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на страната, фотоволтаичните централи ще имат все по-голямо значение.

На територията на Община Дългопол могат да се изградят фотоволтаични централи за производство на електричество предимно по инициатива на частни инвеститори.

Тъй като териториалното разположение на общината дава сравнително добри възможности  за изграждане на фотоволтаични системи през 2012 г. е изградена и функционира фотоволтаична електро централа разположена в периферията на землището на с.Боряна, община Дългопол

За района на Община Дългопол най-подходящи са самостоятелни соларни системи от 240 W и 720 W.

При създадената правна среда и стимули, въвеждането на фотоволтаичните системи може да бъде разделено на две основни направления:

• 
  изграждане на PV системи до 100 kW за задоволяване нуждите от електроенергия на сгради и стопански обекти;
  
• 
  изграждане на PV системи за производство, присъединяване и продажба на електроенергия за електроенергийната система на страната.
  

Генерирането на електроенергия от фотоволтаични слънчеви системи е предмет на проучване, оценка на възможностите за изграждане на този тип системи и оценка на реалните ползи за общината. Към настоящия момент в столична община са инициирани първоначални проучвания за прилагане на нормативната уредба и в двете посочени направления: изграждане на фотоволтаични системи в общински сгради за производство на електрическа енергия за собствени нужди и изграждане на енергиен парк за производство на електроенергия за търговски цели.

Ефективна възможност ли е вятърната енергия на местно ниво, зависи предимно от географските и климатичните дадености.

Преди обмислянето на подобна инициатива е необходимо да бъде направен анализ по следните теми:

Какъв е вятърният потенциал на различни височини на потенциалните места на територията на общината? При това играят важна роля топографските условия? Има ли по-високи възвишения, означава че има добри условия за добив на енергия.

Продължителността на вятъра със скорост над 2 m/s през зимата и пролетта за Зона А е около 2 000 часа.

Полезен ветрови потенциал, като процент от общия потенциал при различна скорост на вятъра:

- 95% при скорост на вятъра 3,5 – 4,0m/s;

- 90% при скорост на вятъра 4,5 – 4,0m/s;

- 86% при скорост на вятъра 5,5 – 4,0m/s;

- 43% при скорост на вятъра 3,5 – 7,5m/s;

- 52% при скорост на вятъра 4,5 – 11,5m/s;

- 58% при скорост на вятъра 5,5 – 11,5m/s;

Трябва да отбележим, че средногодишната скорост на вятъра не е представителна величина за оценката на вятъра като източник на енергия. За да се направят изводи за енергийните качествата на вятъра, е необходимо да се направи анализ на плътността на въздуха и на турбулентността в около 800 точки от страната. В резултат на данните от направените измервания на височина 10 m над земната повърхност, е извършено райониране на страната по представената картосхема:

Метеорологичните данни се отнасят за движението на въздушните маси на височина 10 метра над земната повърхност. В последните години производството на ветрогенератори в света е с височини на мачтата над 40 m, което налага определянето на потенциала на вятъра на по-големи височини от повърхността на терена. Мегаватовите вятърни турбини се инсталират на височина над 80 m над терена. За определяне на скоростта на вятъра на по-голяма височина от 10 m е разработена методика от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН, използваща математическо моделиране за вероятната скорост на вятъра.

За да се добие информация за избор на подходящи площадки за изграждане на ветроенергийни централи е необходимо да се проведат детайлни анализи със специализирана апаратура и срок минимум 1 година.

Редица фирми в България вече разполагат с апаратура и методика за извършване на оценка за това дали дадена площадка е подходяща за изграждане на вятърна електроцентрала. На тази база може да се определи оптималният брой агрегати и големината им на конкретна площадка. При такава оценка се извършва замерване на скоростта и посоката на вятъра, а също и температурата на въздуха чрез измервателни кули с височина 30, 40 и 50 m. В резултат на проведените измервания се анализират розата на ветровете, турболентността, честотното разпределение на ветровете и средните им стойности по чесове и дни.

Използва се математически модел за пресмятане на скоростта на вятъра във височина, изчислява се количеството произведена енергия за определена мощност на генератора и се извършва оптимален избор на ветрогенератор.

След извършен анализ на техническия потенциал на вятърната енергия е установено, че единствено зоните със средногодишна скорост на вятъра над 4 m/s имат значение за промишленото производство на електрическа енергия. Това са само 3,3% от общата площ на страната (нос Калиакра, нос Емине и билото на Стара Планина). Трябва да се отбележи обаче, че развитието на технологиите през последните години дава възможност да се използват мощности при скорости на вятъра 3.0 – 3.5 m/s

Никоя институция към момента в България не разполага с актуални данни за плътността и турбулентността на въздушните потоци на височини над 10 m над земната повърхност. Ето защо данните, които има към момента, не дават възможност да се направи избор на конкретни площадки за вятърни електроцентрали на територията на страната. Необходимо бъдещите инвеститори в централи с вятърна енергия предварително да вложат средства за проучване на потенциалните площадки с професионална апаратура.

Разпределението на максималния ветрови потенциал пряко зависи от характеристиките на вятъра в съответната точка на измерване. Анализите показват, че на височини над 50 m над земната повърхност, ветровият потенциал е 2 пъти по-голям.

Забележка:

1. Достъпният енергиен потенциал на вятърната енергия се определя след отчитането на следните основни фактори: силно затрудненото построяване и експлоатация на ветрови съоръжения в урбанизираните територии, резервати, военни бази и др. специфични територии; неравномерното разпределение на енергийния ресурс на вятъра през отделните сезони на годината; физикогеографските особености на територията на страната; техническите изисквания за инсталиране на ветрогенераторни мощност.

2. Степента на използваемост на терена се определя като среден % от използваемостта на терена.

• 
  Клас 0-1 - характерен за района на Предбалкана, западна Тракия и долините на р. Струма и р. Места.
  
• 
  Клас 2 - характерен за района на Дунавското крайбрежие и Айтоското поле.
  
• 
  Клас 3 - характерен за Добруджанското плато и средно високите части на планините.
  
• 
  Клас 5-6 - Черноморското крайбрежие и високите части на планините
  
• 
  Клас 7 - района на нос Калиакра и нос Емине и билата на планинските възвишения над 2000 m надморска височина
  
• 
  Клас 8 - високопланинските върхове.
  

В зона на малък ветрови потенциал могат да бъдат инсталирани вятърни генератори с мощности от няколко до няколко десетки kW. Възможно е евентуално включване на самостоятелни много-лопаткови генератори за трансформиране на вятърна енергия и на PV-хибридни (фотоволтаични) системи за водни помпи. Разположението на тези съоръжения е най-подходящо в зона с малък ветрови потенциал на онези места, където плътността на енергийния поток дори е под 100 W/m2.

Зона на среден ветрови потенциал: могат да бъдат инсталирани 3 лопаткови турбини с инсталирана мощност от няколко десетки kW до МW. В тази зона плътността на енергийния поток е между 100 и 200 W/m2.

Зона на голям ветрови потенциал: могат да бъдат инсталирани 2 или 3 лопаткови турбини, с мощност от няколко стотици kW до няколко MW. Тези съоръжения обикновено са решетъчно свързани вятърни централи. Височината на стълба (кулата) е между 50 и 100 m, но може да бъде и по-висока, в зависимост от дължината на лопатките.

Първият ветроенергиен парк, който е въведен в експлоатация в България е с инсталирана мощност 35 MW. В повечето случаи се използват единични вятърни генератори с инсталирана мощност от 150 kW до 2 500 kW. Към настоящия момент са в процедура по рисъединяване към преносната мрежа още 4 200 MW, а към разпределителните електрически мрежи още 1 000 MW нови вятърни електроцентрали.

Увеличава се броя на компаниите, които имат издадени от ДКЕВР лицензии за производство на електрическа енергия от вятърна енергия. Очаква се три от тях, които са получили лицензии в началото на 2009 г. да изградят мощности от 317 MW с годишно производство от 663 GWh и с пусков срок през 2010 г. Делът на инсталираните мощности за оползотворяване на енергията на вятъра бележи най-висок ръст – от 7,5 MW през 2005 г. на 112,6 MW през 2008 г., което е нарастване с 93 %.

Критериите, на базата на които се прави оценка на енергийния потенциал, са средномесечна скорост на вятъра – V (m/s), на 10 m височина от повърхността и плътност на енергийния поток (W/m2). За целите на плана са използвани данни от проект BG 9307-03-01-L001, “Техническа и икономическа оценка на ВЕИ в България” на програма PHARE, 1997 година, получени от Института по метеорология и хидрология към БАН (119 метеорологични станции в България, регистриращи скоростта и посоката на вятъра).

Данните са за период от над 30 години и са от общ характер. На тази база е извършено райониране на страната по ветрови потенциал.

На територията на България са обособени четири зони с различен ветрови потенциал, но само две от зоните представляват интерес за индустриално преобразуване на вятърната енергия в електроенергия: 5-7 m/s и >7 m/s.

Тези зони са с обща площ около 1 430 km2, където средногодишната скорост на вятъра е около и над 6 m/s. Тази стойност е границата за икономическа целесъобразност на проектите за вятърна енергия. Следователно енергийният потенциал на вятъра в България не е голям.

Бъдещото развитие в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра зависи от прилагането на нови технически решения.

Енергийният потенциал на водния ресурс, който се използва за производство на електроенергия от ВЕЦ е силно зависим от сезонните и климатични условия. Оценката на ресурса се свежда до определяне на водните количества (m3/s).

Ниската изкупна цена на енергията произведена от водни електрически централи и високите разходи по изграждане на съоръжението са пречка за много общини в България.

Възоснова на средногодишните стойности на енергийния потенциал на вятърната енергия, отчетени при височина 10 m над земната повърхност, на територията на страната теоретично са обособени три зони с различен ветрови потенциал:

Оценката за потенциала на вятъра за района на определена община се базира на резултатите от извършване на специализирано проучване. То е извършено с отчитане на влиянието на следните по-важни фактори:

• 
  Избор на обветрено място (терени);
  
• 
  Терени с конкретни граници;
  
• 
  Оценка на ветровия потенциал;
  
• 
  Избор на подходящи съоръжения (турбини);
  
• 
  Достъпност;
  
• 
  Възможност за присъединяване към мрежата;
  
• 
  Опазване на околната среда в т.ч. и защитени територии;
  
• 
  Отстояние от границите на населените места.
  

Предварителното проучване включва оценка на параметри на вятъра за подходящи терени, намиращи се на територията на общината. Това е направено с цел за да се изследва характерът на терена в района на съответното землище тъй както той оказва влияние върху вятъра. Дадени са (където има такава информация) с годишния ход на средната месечна скорост на вятъра в най- близката до изследваното място метеорологична станция на базата на измерванията с ветромер.

Критериите, на базата на които се прави оценка на енергийния потенциал на вятъра, са средномесечна скорост на вятъра на 10 м височина от повърхността и плътност на енергийния поток.

Тихото време (със скорост на вятъра под 1m/s) е характерно за значителна част от времето през годината (над 33,7%). Средната годишна скорост на вятъра в района е 4,5 m/s С най - висока средна скорост са северните, а с най – ниска югозападните и южните ветрове.

Друг съществен фактор е преобладаващата посока на вятъра. От розата на ветровете става ясно, че с най-голяма честота са западните и северозападните ветрове.

Община Дългопол попада в зона в относително нисък ветроенергиен потенциал и не съществува възможност за съществено използване силата на вятъра като енергиен ресурс. От картата е видно, че на територията на Община Дългопол енергийната мощност е в ниски до средни граници.
5.3. Оценка на потенциала на водната енергия
Производството на електрическа енергия от ВЕИ в България е почти изцяло базирано на използването на водния потенциал на страната. Поради това то е силно зависимо от падналите валежи през годината и в периода 1997 г. – 2008 г. варира от 1733 GWh до 4338 GWh. През последните години оползотворяването на хидроенергийния потенциал в страната е насочено към изграждането на малки водноелектрически централи (МВЕЦ).

Според хидроложкото райониране община Дългопол принадлежи към района на Черноморската басейнова дирекция. Сериозни са водните ресурси на общината. Основните реки, които протичат през Дългопол са Голяма Камчия и Луда Камчия, които се съединяват в землището на село Величково. На територията община Дългопол има два изкуствено създадени водоема – язовир Цонево с обща площ 17 300 дка (осми по площ в страната) и язовир Елешница – 1 800 дка. От края на 2005 г. язовир Цонево е определен за питеен. Язовир Елешница е създаден като източник на вода за напояване на земеделските земи от района.

През годините са направени проучвания за изграждането на МВЕЦ на различни площадки. До реализиране на инициативата не се е стигнало по причини, свързани предимно с определяне правата на собственост върху земята и съоръженията. Предвижда се през новия програмен период 2014-2020 г. да бъдат изградени МВЕЦ в община Дългопол, които да използват водноенергийния потенциал на територията.

Тъй като водната енергия се използва изключително за производство на електроенергия, се предвижда да бъдат разработени подробни изследвания за възможностите за използване на водните ресурси в община Дългопол и оползотворяване на техния потенциал.

Оценката на потенциала от биомаса изисква изключително внимателен и предпазлив подход тъй като става дума за ресурси които имат ограничен прираст и много други ценни приложения, включително осигуряване прехраната на хората и кислорода за атмосферата. Затова подходът е да се включват в потенциала само отпадъци от селското и горско стопанство, битови отпадъци, малоценна дървесина, която не намира друго приложение и отпада по естествени причини без да се използва, енергийни култури отглеждани на пустеещи земи и т.н.

От всички ВЕИ най-голям неизползван технически достъпен енергиен потенциал има биомасата. Неговото усвояване в близко бъдеще е безспорен национален приоритет, което налага разработването на цялостна програма за икономически ефективно и екологически целесъобразно използване на биомасата. Нарастването на употребата на биомасата, във всичките й форми и разновидности, трябва да става със скорост по-висока от нарастването на БВП.
Обобщени данни за потенциала на биомаса в България са дадени в приложената таблица:
Таблица 8: Потенциал на биомаса в България

Вид отпадък	ПОТЕНЦИАЛ
	Общ	Неизползван
	ktoe	ktoe	%
Дървесина	1 110	510	46
Отпадъци от индустрията	77	23	30
Селскостопански растителни отпадъци	1 000	1 000	100
Селскостопански животински отпадъци	320	320	100
Сметищен газ	68	68	100
Рапицово масло и отпадни мазнини	117	117	100
Общо	2 692	2 038	76

Използването на биомаса се счита за правилна стъпка в посока намаляване на пагубното антропогенно въздействие, което модерната цивилизация оказва върху планетата. Биомасата е ключов възобновяем ресурс в световен мащаб. За добиването й не е необходимо изсичане на дървета, а се използва дървесният отпадък. За ¾ от хората, живеещи в развиващите се страни, биомасата е най-важният източник на енергия, който им позволява да съчетаят грижата за околната среда с тази за собствения им комфорт.

За да бъде транспортирана произведената енергия до потребителите е нужно да бъде изградена допълнителна мрежа за пренос на топлинна енергия.

Съществуват няколко основни въпроси и изисквания за инсталация за биомаса:

1. 
   Има ли в околността достатъчно твърда биомаса и отпадъчен материали от земеделски производства?
   
2. 
   Кой ще бъде доставчика на оборудването?
   
3. 
   Годно ли е местоположението по отношение на инфраструктурата за редовните доставки?
   
4. 
   Ще натовари ли доставката на суровината трафика в населеното място и ще бъде ли пречка за жителите?
   
5. 
   Има ли изградена топло преносна мрежа и има ли достатъчно запитвания за присъединяване към нея?
   

Селското стопанство е основен икономически отрасъл в община Дългопол. В общината развиват дейност 4 кооперации, над 20 арендатори и 100 земеделски производители, което води до генериране на огромен ресурс от отпадъчни земеделски суровини.

Растениевъдството е основен подотрасъл на селското стопанство в Дългопол и се развива интензивно през последните години. То е специализирано основно в отглеждането на зърнени култури и трайни насаждения. Общината разполага с поземлен ресурс – като количество и качество. Основната част от обработваемите земи са с благоприятни качествени характеристики,

Приоритетно направление в растениевъдството е зърнопроизводството и на първо място е производството на пшеница.

Горския фонд в Община Дългопол е в значителни количества Средната лесистост на община Дългопол за периода 1998-2007 г. е 48,9 % при залесена площ от 21 240,5 ха. Включва основно дъб, бук, топола и др. широколистни видове. Лесистостта на горите е много висока спрямо цялата площ. В последните няколко години се наблюдава тенденция към високи нива на дърводобива. Горската растителност в община Дългопол има и силно изразена климатична и хидроложка роля и за това една от важните задачи е нейното запазване и преодоляването на негативните последици от безразборното и изсичане, както в миналото, така и в наши дни. За задоволяване нуждите на местното население се изразходва значителна част от добитата дървесина, главно дърва за огрев и в много малък обем строителна дървесина. Сериозно е количеството на отпадъчните суровини от дърводобивните и дървопреработвателни дейности в общината.