При кредит под форма на аванс от купувач на продавач клиентът заплаща предварително средства без да получава стока на момента. Продавача отчита кредитно салдо по сметката клиенти по аванси, с което се задължава на бъдеща дата да предаде стоката на клиента. Видове търговски кредити Различните видове се определят от съвременни техники за финансиране на икономическите сделки от страна на банките – лизинг, факторинг и форфетинг. В последните десетилетия в системата на търговското банкерство няколко услуги придобиха важно самостоятелно значение. Това са лизингът, факторингът и форфетирането, които имат пряко изразен кредитен характер. • Лизинг Лизингът представлява отдаване под наем на реален (производителен) капитал (максималният срок на наема е 40г.). Лизинговата операция има двойнствен характер. От една страна, тя може да се разглежда като кредит, а от друга като инвестиции в основен капитал. След изтичане на срока на наема, наемателят има право да купи имуществото по определена (остатъчна) цена. Банките отдавна участват в лизингови операции, но получават късно правото да бъдат собственици – наемодатели. Днес те предлагат за наемане всички видове оборудване. Банките са главен източник за кредитиране на наемодателите (лизингови компании и др.) – между 50% и 70% от финансирането идва от тях. Тези кредити се гарантират с наема, който се превежда на банката, и със залагане на наетото обурудване. От гледна точка на участието на банките в лизинговите операции обикновено се дефинират “пряк” и “непряк” лизинг. При прекия лизинг ролята на лизингодател се поема непосредствено от съответната финансова институция, която лизингува предварително придобитото имущество на заинтересованите клиенти, като диверсифицира предлаганите услуги и попълва определени пазарни сегменти. Непрекият лизинг се осъществява също с намесата на банките, но в случая те се появяват едва тогава, когато лизингодателят или негов посредник се нуждае от допълнителни ликвидни средства, с които да придобие собствеността върху имуществото предназначено за лизингуване. При тези сделки финансовите институции отпускат кредит на лизингова компания. За банките прекия лизинг има предимства, но и недостатъци. Като собственици на имуществото банките могат да ползват фискални облекчения. Също така чрез лизинга банката, предлагайки на своите клиенти метод за финансиране, различен от прекия кредит, разширява своите операции, престиж и клиентела. Съществуват обаче и неудобства – наемите не растат така бързо, както лихвените проценти. Освен това съществува риск от бързо спадане на остатъчната цена на даденото под наем оборудване. Така в края на наемния срок, банките могат да се окажат собственици на големи количества използвано и трудно реализуемо имущество. Собствеността е на лизингодателя и при двата вида лизинг. Договорът за лизинг в България има две основни форми - финансов или