Закон за бнб. Закон за банките. Разрешения (лиценз) за банкова дейност

126 определен като „лизинг”, докато финансовият лизинг е изрично посочен като такъв. В практиката и в териотията обаче е залегнало използването на квалификациите с цел да се отграничат. Понякога оперативният лизинг се среща под названията „същински” или
„обикновен”.
Финансов лизинг
Финансовият лизинг подлежи на уреждане не само в уредбата на Търговския закон, но и в Конвенцията за международен финансов лизинг на ЮНИДРОА от 1988 г.
При финансовия лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу заплащане. Лизингодателят обикновено е лицензирана организация, банка или друга финансова институция, която има качеството на търговец. Лизингополучателят по правило също е търговец, който се нуждае от съответните машини и съоръжения, но няма възможност или интерес да ги придобие. Третото лице-доставчик най-често е производител на съответните машини или съоръжения, които са предмет на договора.
При финансовия лизинг е налице изключение от правилото, че собствеността и рискът са за собственика на вещта, като това е указано изразено изрично: “рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя”.
Оперативен лизинг
Оперативният лизинг може да бъде същински или обикновен. При него лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
Оттук става ясно, че договорът за оперативен лизинг има характеристики на договора за наем. Договорите за оперативен лизинг и наем са двустранни, консенсуални, възмездни и комутативни. Особеностите на оперативния лизинг са:
• Срокът на договора е неограничен. За разлика от наема, оперативният лизинг не е ограничен във времето. Наемът не може да бъде сключен за повече от 10 години, докато лизингът е дългосрочен договор. Той се сключва най-често за продължителни периоди, тъй като предмет на такъв договор по принцип стават скъпоструващи вещи.
• Задължението за поддържане на вещта и разноските за това са за сметка на лизингополучателя. В сравнение с наема, тук въпросът за поддържането на вещта стои малко по-различно. За разлика от наемодателя, лизингодателят няма задължение да поддържа обекта на лизинга в състояние, годно за употреба.
Поддържането на вещта е за сметка на лизингополучателя.
• Неприложимо е правилото за мълчаливо продължаване на срока на договора При наема, ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита за мълчаливо продължен. Това правило не важи за лизинга.
• Неприложими са правилата за прекратяването на договора. При наема, ако една от страните желае да прекрати договора, това става чрез предизвестие. При лизинга такова прекратително основание липсва, освен ако не присъства като клауза в договора.

127
• Лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора, или след изтичане на срока му.

Изтегляне 1.4 Mb.

Сподели с приятели: