Закон за бнб. Закон за банките. Разрешения (лиценз) за банкова дейност
Изтегляне 1.4 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Сублизинг
| Задължения на лизингополучателя а) Основото задължение на лизингополучателя е да плаща наемната цена. Тя взема формата на лизингови вноски. При финансовия лизинг общата стойност на лизинговите вноски се изчислява така, че да покрива общата цената, по която лизингодателят е купил вещта, неговите разноски и печалбата му. Лизинговите вноски се правят периодично. б) Лизингополучателят трябва да пази вещта. По смисъла на закона задължението на лизингополучателя е да използва вещта съгласно предназначението й. Това означава, че той не трябва да допуска похабяването й, което излиза извън рамките на нормалното, при нейната експлоатация. в) След прекратяване на договора лизингополучателят трябва да върне вещта. Предаването е двустранен акт на страните по договора, предприет по инициатива на лизингополучателя. 128 Лизингополучателят може да поеме и допълнителни задължения, като например, да застрахова вещта. Това действие е в интерес на лизингополучателя с оглед покриване на поетия от него риск от случайно повреждане или погиване на вещта, когато лизингът е финансов. Сублизинг Лизингополучателят може да предостави ползването на вещта другиму със съгласието на лизингодателя. По силата на това правило лизингополучателят, ако има съгласието на лизингодателя, може да сключи нов договор за лизинг с трето лице. Този нов договор се нарича сублизинг. Предоставяйки правото на ползване на друг, лизингополучателят продължава да носи задълженията по сключения първи договор за лизинг, включително и задължението за лизинговите вноски. Третото лице - вторичният лизингополучател не носи отговорност по отношение на първия лизингодател. Те не са в правоотношение. Затова лизингодателят може да упражнява правата си по договора само по отношение на неговия съконтрагент - първия лизингополучател. • Факторинг Факторингът като форма на финансиране на малки и средни икономически структури от реалния сектор на икономиката се развива първоначално в САЩ с цел да се ускори реализирането на вземанията и оборота на капитал. Определят го като специфична услуга и го оприличават на развита форма на краткосрочния кредит. Най-краткото определение на този тип операции се свързва с покупката на еднократни или текущи вземания, свързани с доставката на стоки или оказване на услуги от даден финансов институт наречен фактор. Факторът поема всички рискове, свързани с невъзможността тези вземания да бъдат платени. Във връзка с това той извършва и допълнителни услуги на клиента си като водене на някои счетоводни операции, консултантски услуги, свързани със финансиране на производствената дейност, реализацията, проучване на пазара, реклама и т.н. Тоест, факторингът е едновременно изкупуване на вземанията на даден клиент, техника за гарантиране на рисковете и форми на краткосрочно кредитиране. Използват се сделки с продължителност от 30 до 90 дни, най-често от средно големи предприятия и от търговци на едро, тъй като те се нуждаят от висока ликвидност. Факторът (т.е. банката) заплаща при покупката авансово между 80 и 90% от стойността на вземането. Останалите суми се отнасят по специално открита сметка. При договореност клиентът може да получи стойността на доставката и преди настъпването на падежа на плащането, като по този начин той получава краткосрочен кредит. Съществуват следните видове факторинг: Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|