140 условия.
Това е покупка на вземания, главно вземания от външнотърговски сделки.
Факторингът е покупка на сравнително краткосрочни вземания-примерно 6 месеца или година, докато форфетирането е покупка на средносрочни вземания-до 3 години.
При факторинга, банката има право да търси правата си и чрез регрес към износителя,
ако изрично е посочено, докато при форфетирането регрес няма - длъжникът е единствено вносителя. Тоест втората е и по-рисковата операция. В общи линии разликите не са много големи.
Конкретно за фортфетинга може да се каже, че
е сделка, която ако се извършва по занятие е банкова и може да се извършва само от банки.
Форфетингът е сконтова сделка с предмет парично вземане материализирано в менителница или запис на заповед, по която едно лице форфетьор се задължава да закупи менителницата или записа на заповед.
Форфетингът има няколко особености:
• Тъй
като това е финансова сделка, форфетьорът може да е само банка или небанкова финансова институция.
• Менителницата или записът на заповед са менителнични ефекти, които материализират вземане за цена по договора за продажба. Купувачът вместо да плати цената издава менителница срещу продавача или запис на заповед.
Практиката е при форфетинга менителницата или записът на заповед да
бъдат авалирани от друга банка, а не от форфетьора – той е поемател. Ако става дума за менителница, тя може да е приета от банка.
• Това също е особена форма на кредитиране. У
нас не се среща, но по света е широко разпространена при външнотърговските продажби, когато купувачът не може да плати цената.
• Форфетингът е сделка между форфетьора и продавача.
Сподели с приятели: