21 банковия надзор съвпада с 25-те основни принципа за банков надзор,
разработени от Базелския комитет за банков надзор, съвместно с още 15 развити страни.
От значение за изясняване на същността на банковия контрол, респ. и на банковия надзор, като една негова най-съществена проява, е разглеждането му като процес на контролиране, който условно може да се раздели на 4 стъпки:
1. Определяне на стандарти за ефективност, на които се съпоставят действителните резултати. В областта на банковия надзор тези стандарти за ефективност са т.нар.
Базелски стандарти за банков надзор (към момента т.нар. Базел 2, като се разработва и предстои публикуване на Базел 3 с по-строги изисквания за капиталова адекватност във връзка с продължаващата от 2008 г. финансова криза), а също и в известна степен и някои задължителни за националните законодателства
банкови нормативни актове на Общността, на Международната търговска камара и др.
2. Отчитане резултатността или ефективността. От съществено значение са методите, които се използват за тази цел. Твърде често и при банковия надзор се прилагат количествените и качествените измерители паралелно при осъществяването на надзорна дейност.
3. Сравняване на действителните резултати със стандарта. При банковия надзор сравнителният анализ се постига предимно при дистанционния надзор, но ако той не може да даде достатъчно добри резултати, се използват и инспекциите на място, които по-достоверно могат да го постигнат.
4. Корективно действие. При банковия надзор има различни проявления в зависимост от степента на констатираното нарушение, като най-тежкото му проявление е принудителната административна мярка по отнемане на лицензията за упражняване на банкова дейност.
В най-синтезиран вид, същността на банковия надзор се свежда до осигуряване стабилност на банковата система в частност и на
финансовата система като цяло, чрез прилагането на различни мерки и санкции, които са степенувани по начин и са с действаща сила и ефект, с оглед отстраняване на нарушенията, констатирани при провеждането на надзорната политика от БНБ.
Към обектите на банковия надзор могат да бъдат включени дейностите (банковите операции, които са активни, пасивни и комисионни), извършвани от банките и другите небанкови финансови институции, включително банковите
групи и финансовите холдинги, на които изрично се предоставя разрешение (лицензия) от БНБ за извършване на дейността им, а също и дейността на банките, обявени в несъстоятелност. Най-общо спецификите на обектите на банковия надзор се изясняват при разглеждане на надзороустановителните правомощия на органите на БНБ. Те се свеждат или са овластени преди всичко с правомощия за наблюдаване на дейността на търговските банки и другите лица, които са адресати на надзора. В тази насока е и регламентираният обхват на надзора на консолидирана основа по Закона за кредитните институции и
Наредба № 12 на БНБ. В нея е посочен обхватът на банковия надзор на консолидирана основа спрямо финансовите холдинги, банковите групи и банките. В Наредба № 12 са регламентирани регулаторите, прилагани при надзор на консолидирана
основа спрямо банковите групи, обект на надзорни действия. Те са: изискванията за собствен капитал
(капиталовата база), съотношението му към рисково претеглените активи, съгласно
22
Закона за кредитните институции, регламентиращ собствения капитал на банките, в т.ч. и начина на внасянето му, който
следва да е в налични пари, както и големите експозиции за групата във връзка с изискванията по Закона за кредитните институции – чл.44 и следващите. В Наредба № 12 се посочват също и изискванията за капиталова адекватност и големите експозиции.
Сподели с приятели: