Закон за бнб. Закон за банките. Разрешения (лиценз) за банкова дейност
Изтегляне 1.4 Mb. Pdf просмотр
|
| Управление на валутния риск Рискът от колебание в курса на дадена валута е известен като валутен риск. Всяка банка е изложена на риск от промяна на валутните курсове при осъществяване на операции с инструменти, деноминирани в чуждестранна валута, различна от евро. За управление на валутния риск, банката следи откритите си позиции в чуждестранна валута и спазва ограниченията наложени от БНБ (наредба № 8 за капиталовата адекватност на финансовите институции): Банката изчислява капиталово изискване за валутен риск, произтичащ от позициите в банковия и търговския портфейл, когато сумата на общата нетна открита валутна позиция и нетната є позиция в злато превишава 2% от собствения капитал. Капиталовото изискване за валутен риск се изчислява чрез умножаване на сумата от общата нетна валутна позиция и нетната позиция в злато по 8%. Капиталовото изискване за валутен риск може да се изчислява и по реда на глава петнадесета „Вътрешни модели“. Лимити за валутни позиции - Всяка банка спазва ежедневно: 1. максимално съотношение в размер 15% между нетна открита позиция във всяка чуждестранна валута и размера на собствения капитал, с изключение на валутата евро; 2. максимално съотношение в размер 30% между общата нетна валутна позиция и размера на собствения капитал. Капиталовото изискване за позиции в различни валути на Общността, участващи във втората фаза на Европейския паричен съюз, е 1.6% от стойността на съчетаната позиция и 8% от несъчетаната позиция. Нетните позиции в съставни валути се разделят на съставящите ги валути в съответствие с установените им квоти. Съчетаната позиция е по-малката от късата и дългата позиция в съответния падежен интервал или в съответните валути, а несъчетана позиция е разликата между двете. Системата за измерване на валутния риск включва рискови фактори, съответстващи на златото и на отделните чуждестранни валути, в които са деноминирани позициите на банката. При позиции в КИС следва да се отразят действителните валутни експозиции на КИС. Банката може да използва отчети за валутните позиции на КИС, изготвени от трета страна, когато точността на отчетите е осигурена в подходяща степен. 49 Ако банката не е осведомена за валутните експозиции на КИС, те се установяват съгласно глава дванадесета „Капиталови изисквания за валутен риск“. За минимизиране на валутния риск се използват няколко инструмента - хеджиране, диверсификация и застраховане. Валутните деривативи са често използвани инструменти за хеджиране на откритите валутни позиции на банките. Често се прибягва до тях и със спекулативни цели за постигане на печалба. В групата на валутните деривативи се включват валутните форуърди, фючърси и опции. Доброто разбиране на механизмите на валутните деривативи и тяхната правилна употреба могат значително да спомогнат за достигането на инвестиционните цели. С валутен форуърд се хеджира риска от повишаване курса на чуждата валута, която ще бъде необходима в бъдеще или се осигурява защита от понижаване на курса на чуждата валута, която трябва да бъде продадена. Подобно на форуърдите, фючърсите са инструмент често използван за хеджиране на позиции в чужда валута. Фючърсният контракт е стандартизиран за разлика от форуърда и представлява стандартен обем валута, която да бъде обменена на определена дата на сетълмент. Валутните опции са трета алтернатива за хеджиране на валутния риск. Опциите се търгуват както на организираните пазари, където контрактите са стандартизирани, така и на извънборсови пазари, където опцията може да бъде договорена за да отговаря на специфичните изисквания на инвеститора. Целта на диверсификацията е разпределянето на инвестициите в инвестиционни инструменти от различни страни, което позволява намаление на риска при дадени неблагоприятни фактори. Съществуват и валутни рискове – които също се намаляват чрез диверсификация на инвестициите в различни валути. Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|