Закон за бнб. Закон за банките. Разрешения (лиценз) за банкова дейност
В. Дълготрайните активи трябва да са по-малки, или равни на дългосрочно
Изтегляне 1.4 Mb. Pdf просмотр
|
| В. Дълготрайните активи трябва да са по-малки, или равни на дългосрочно привлечените финансови източници. Това предполага, че дълготрайните активи са финансирани с дългосрочно изискуеми средства. В противен случай, при финансирането им с краткосрочни финансови източници, последните няма да могат да бъдат удовлетворени. Тук практиката отново показва обратното, както в горния случай. Структурирането на активите и пасивите с цел определяне на отношението им към ликвидността на банката, разбира се, е много силно обвързано с тяхната срочност. Размерите на балансовите активи и пасиви трябва взаимно да си кореспондират ако се оценяват от гледна точка на срока им, т.е. пасивите с най-кратък срок на изискуемост трябва да са покрити от активи с най-голяма степен на ликвидност. Това означава, че например вложения на виждане (депозити на виждане и срочни депозити) до три месеца 82 трябва да са осигурени и покрити от парични средства в брой и средства, натрупани по сметки в други банки. Според срочността си активите се групират в следните три нива: Първо ниво – активи, които са в разположение на банката и могат да се използват за изпълнение на задължения, покриване на загуби, извършване на разходи и т.н. Пример са касовите наличности. Второ ниво – активи, които биха могли при необходимост по всяко време да се трансформират в парични средства без загуба на стойността си. Такива са държавните ценни книжа. Трето ниво - активи, които при необходимост трудно се трансформират в парични средства и са с повишен риск от загуба на стойността. Типични примери са дълготрайните материални и нематериални активи. Според изискуемостта си пасивите се разграничават на: пасиви, изискуеми във всеки един момент – такива са текущите, разплащателните сметки на банковите клиенти и др.; пасиви, изискуеми в договорен срок като договорните срочни депозити; пасиви, изискуеми в срок над една година – това са главно големи депозанти, активирани средства, предоставени за съхранение и управление в банката. Самото съпоставяне на кореспондиращите си три групи пасиви и активи е добър инструмент за оценка на ликвидността на банката. Фактическият им размер показва до каква степен балансовата структура е ориентирана към гарантиране на ликвидността на банката. Статичната ликвидност може лесно да бъде оценяване на базата на сравнението между трите групи. Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|