Вертикалнипоказатели Те се разделят на показатели, които характеризират активите и такива, които характеризират пасивите на една банка. Вертикалните показатели, които определят активите биват: • Коефициент на касова ликвидност –отразява дела на касовата наличност в общата сума на краткосрочните активи. Той е основен показател за степента на ликвидност на банката, след като паричните авоари са средството за погасяване на изискуеми задължения. Високи стойности на коефициента гарантират нужната ликвидност, но са показател за понижена активност на банката при инвестирането на активите, с които разполага. Ниските му стойности разбираемо налагат определено ликвидно напрежение. • Относителен дял на краткотрайните активи –представлява отношението на активите на банката с възвръщаемост в рамките на 1 година и общото й имущество. Разбираемо, той влияе пряко върху ликвидността като показва дела на активите, които без особени затруднения и рискове могат да бъдат монетизирани в общата стойност на функциониращия в банката капитал. По-големите му стойности означават реализиране на по-големи входящи парични потоци и съответно увеличаване ликвидността на банката. • Относителен дял на дълготрайните активи –той е обратния на горния показател – показва дела на най-ниско ликвидните активи в общия капитал на банката. Монетизирането на тези активи, освен продължително, обикновено е свързано и с редица рискове за несъбирането на пълната им балансова стойност, затова то се налага само в моменти на екстремно ликвидно напрежение. Колкото по-голям е този коефициент, толкова по-трудно би следвало банката да посреща своите ликвидни нужди. Вертикалните показатели, които характеризират пасивите са: ✓ Структура на привлечения капитал – основни фактори, които влияят върху ликвидността са обема на привлечения капитал, икономическата му същност и различната му падежност. От изключителна важност е адекватното структуриране на различните по падеж задължения, което би предполагало стабилност и надеждност. Относителните дялове на видовете привлечен капитал в общата му сума са важни за прогнозирането на бъдещите ликвидни нужди. Самото падежно структуриране е ясен ориентир за банковата политика и посоката и на бъдещо развитие. ✓
