Закон за данък върху добавената стойност зкпо закон за корпоративното подоходно облагане

НА ТЕМА

Използвани съкращения 3

Въведение 4

1. 
   Възникване на ДДС 5
   
2. 
   Характеристики на ДДС 6
   
3. 
   Обхват на ДДС 6
   

1. 
   Териториален обхват
   
2. 
   Предметен обхват
   

4. 
   ДДС регистрация 8
   
5. 
   ДДС ставка 9
   
6. 
   ДДС номер 10
   
7. 
   Документация при ДДС 10
   
   1. 
      Данъчни документи
      
   2. 
      Други документи
      
8. 
   ДДС и държавния бюджет 13
   
9. 
   Измами с ДДС 14
   

б) Източване на ДДС

Заключение 17

Използвана литература 18

БВП - Брутен вътрешен продукт

ВОД - Вътреобщностна доставка

ВОП - Вътреобщностно придобиване

ДДС - Данък върху добавената стойност

ДЗЛ - Данъчно задължено лице

ЕС - Европейски съюз

ЗДДС - Закон за данък върху добавената стойност

ЗКПО - Закон за корпоративното подоходно облагане

МФ - Министерство на финансите

НАП - Национална агенция за приходите

ППЗДДС - Правилник за прилагане на ЗДД

ЮЛНЦ - Юридическо лице с нестопанска цел

ВЪВЕДЕНИЕ

Данъкът върху добавената стойност е основен косвен данък . Съществуващ повече от 50 години, той успешно е навлязал в модерната данъчна практика. В момента се прилага в 136 страни. В България ДДС е въведен през 1994 година и размера му възлиза на 20 процента. (Намалена данъчна ставка, 7 процента, се прилага само за доставка по настаняване, предоставено от хотелиер, когато е част от организирано пътуване).

Нормативните актове, които регламентират облагането с ДДС в България, са Законът за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилникът за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). ЗДДС, който е в сила от 1 януари 2007 година е приет във връзка с членството на Република България в Европейския съюз и необходимостта от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на косвеното облагане.

Добавената стойност пряко зависи от стопанската активност на икономиката и съответно на крайният потребител. Ето защо модерните икономики са се ориентирали именно към този данък. ДДС е смятан за най-доброто средство за постигане на данъчен неутралитет и истинска конкуренция. Той се отличава с висок коефициент на събираемост. Също така е сигурен източник на приходи в бюджета. Навсякъде постъпленията от него възлизат на около една четвърт от всички приходи от данъци. В еднаква степен увеличава производствените разходи и цените на всички фази от движението на продукта, поради което има висока степен на неутралност и принуждава икономическите субекти към самоконтрол чрез механизма на т. нар. данъчен кредит.

Неслучайно възниква изкушението някои икономически заинтересувани лица да се разделят с по-малка част от придобитото си имущество чрез данъци. Този стремеж нерядко излиза извън контрол и преминава границите на закона. ДДС измамите ощетяват годишно държавния бюджет с над 15 млн. лева. Престъпленията, свързани с източване на ДДС, показват, че извършителите използват различни схеми за неправомерно получаване на суми от държавния бюджет под формата на възстановяване на данъчен кредит и избягване на внасянето на данъка.

1. 
   ВЪЗНИКВАНЕ НА ДДС
   

Данъкът върху добавената стойност се въвежда в България през 1994 година със ставка в размер на 18 процента, през 1996 година тя се променя на 22 процента. Три години по-късно – 1999 година данъкът отново се променя - на 20 процента. С прилагането на ДДС на практика в България се поставя началото на нова данъчна система, съобразена и хармонизирана със съвременните европейски данъчни структури. Това е реална стъпка на напредък, към внасянето на ред и хармония в пазарните отношения.

Мотивите за въвеждане на ДДС като косвен данък прилаган в България са следните:

1. 
   Създаване чрез данъка на стимули за стопанските субекти за ускорено внедряване на техническия прогрес и новости;
   
2. 
   Създаване на възможности да се обхванат и обложат всички реализирани обороти на стоки и услуги, т.е. данъкът да се превърне във всеобщ и да се приложи многофазното облагане;
   
3. 
   Осигуряване чрез механизма на облагане на взаимен контрол върху субектите на данъка за неговото начисляване и внасяне;
   
4. 
   Икономическо въздействие върху търговците за своевременно и пълно реализиране на стоките и услугите;
   
5. 
   Осигуряване на равномерни, постоянни и по-високи приходи за бюджета на страната.
   

1. 
   ВИД КОСВЕН ДАНЪК- ДДС е косвен данък, тоест той се дължи на държавата от трето лице, за чиято сметка в действителност е данъкът. Продавачът го внася в бюджета, но в действителност той се плаща от купувача, тъй като е включен в цената на стоките.
   
2. 
   НЕКУМУЛАТИВЕН ДАНЪК - Включва се еднократно в крайната цена на стоката или услугата, като облагането само на добавената стойност се постига чрез механизма на приспадане на данъчен кредит от всеки получател в поредицата от доставки по пътя на реализацията на стоката или услугата.
   
3. 
   МНОГОФАЗЕН ДАНЪК - Определя се и се събира на всеки етап от производството и реализацията на стоките (услугите) до крайния потребител.
   
4. 
   ВИД ОБОРОТЕН ДАНЪК - Изискуемостта му зависи от естеството на извършените доставки и по принцип не е свързана със статута / правно-организационната форма на доставчика - данъчно задължено лице (ДЗЛ), нито с правната основа на придобиването.
   
5. 
   НЕУТРАЛЕН ДАНЪК - Основава се на принципа на приспадането, според който всяко регистрирано ДЗЛ изчислява данъка върху цената на продадените стоки или услуги и приспада ДДС, включен в стойността на съставните елементи на цената.
   

1. 
   Териториален обхват
   

2. 
   Предметен обхват
   

Доставка на стоки и услуги от закона е определена като прехвърляне на собственост върху стока или други вещни права върху стока или извършване на услуга /чл.6 от ЗДДС/. По смисъла на закона стока е всяка движима и недвижима вещ с изключение на парите в обръщение като законно платежно средство. Стока по смисъла на закона са и електрическата енергия, газът, водата и топлинната енергия , въпреки че при тях вещественият характер не е ясно изразен /чл.5/. Услугата е всичко, което има стойност и е различно от стоката /чл.8/. Определението е твърде общо и недостатъчно точно. То не дефинира какво представлява услугата, а определя, че услугата е различна от стоката и има стойност. Различни от стоките стойности има много, но те не са услуги. Целесъобразно би било да се допълни, че се касае за стойности в стопанския оборот. В противен случай всички събития, случаи и юридически факти, ако не са стока, трябва да са услуга.

Износът се облага, но с нулева ставка. Това облагане има чисто формален характер. Облагането с нулева ставка означава, че при извършване на износа няма да се начислява данък, но лицата, които го извършват имат право на данъчен кредит за данъка, начислен върху стоките и услугите, използвани при извършването на износа. Законът обаче не е последователен, тъй като не целият износ е облагаем с нулева ставка. Съгласно чл.70, ал. 1, т.4 от закона става ясно, че не винаги, когато са изпълнени законовите изисквания за възникване правото на приспадане на данъчен кредит /чл.68/, това право е налице.

Вносът на стоки представлява въвеждане на стоки на митническата територия на България. Като износ се третира също така и въвеждането на стоките от свободните зони и свободните складове на територията на страната ни. От тези определения следва, че вносът не е доставка. Затова е отделен обект на облагане.

От 1 януари 2007 г. има три различни режима за облагане с ДДС в зависимост от държавната принадлежност на фирмата - контрагент на българската фирма:
- при облагаеми доставки, извършвани на територията на България, с фирми, регистрирани по ЗДДС в България - принципно се прилага същата практика както преди;
- при облагаеми доставки, извършвани между местни фирми и фирми, регистрирани в държава, която не е член на Европейския съюз - също не настъпиха принципни изменения в практиката;
- съществени принципни промени настъпиха единствено при облагаеми доставки между български фирми и фирми, регистрирани в държави - членки на Европейския съюз. Тук облагаемите доставки се третират като извършени в рамките на едно и също икономическо пространство, от което и България стана неразделна част от 1 януари 2007г.

Понятието “дистанционна продажба” - когато българска фирма, регистрирана у нас по ЗДДС, извършва експортна доставка за фирма, регистрирана по ДДС в друга държава - членка на ЕС, данъкът се начислява от получателя на доставката по действащата в неговата страна данъчна ставка, а за българската фирма - износител, това ще представлява ВОД, облагаема с нулева данъчна ставка. Фирмата ще издава фактура, но без да начислява ДДС. Ако фирмата контрагент е регистрирана в своята държава, тя ще начисли ДДС по действащата в нейната страна данъчна ставка, но ако същата не е регистрирана, ще се прилага новото понятие - дистанционна продажба. Също така българска фирма - вносител, регистрирана по ЗДДС, ще начисли 20% ДДС - нашата данъчна ставка, а когато не е регистрирана, възниква процедурата на дистанционна продажба.

Задължителната регистрация е при облагаем оборот от 50 000 лева (получени от извършване на независима икономическа дейност, т.е. облагаеми по ДДС доставки на стоки и услуги). В тази сума попада и оборота от облагаеми доставки със ставка нула. Доброволна регистрация е без изискване за оборот. Регистрираното лице трябва да остане регистрирано в продължение на 2 години (считано от годината следваща годината на регистрация) преди да може да прекрати доброволната си регистрация.

Нов вид регистрация е регистрацията по повод на ВОП. Това е режима заместващ вноса при закупуване на стоки от регистриран за целите на ДДС доставчик в друга страна членка на ЕС. ЮЛНЦ (и другите нерегистрирани лица) ще имат задължение за регистрация по ДДС, ако общата стойност на облагаемите ВОП за текущата календарна година надвиши 20 хил. лв. Тогава в седемдневен срок преди сделката, с която ще се прехвърли тази сума, следва да се подаде заявление за регистрация. След регистрацията ЮЛНЦ ще начислява и внася 20 % ДДС върху всички придобивани стоки от други страни членки. Регистрацията за целите на ВОП не води до начисляване на ДДС върху направените доставки и не дава право на данъчен кредит.

И без регистрация за ВОП, нерегистрираните лица ще трябва да начисляват и внасят ДДС при придобиване на ново моторно превозно средство. Те имат същото задължение и при ВОП на акцизни стоки, когато не са за лична употреба. За тях може да възникне задължение за самоначисляване на ДДС и при получаване на услуги от регистрирани по ДДС доставчици от други страни на ЕС. В случай че ЮЛНЦ получава услуга, която се счита за освободена доставка, не възниква задължение за самоначисление на ДДС.

Според директивите на Европейския съюз съществува задължителна минимална ставка за данъка върху добавената стойност и тя е 15%. Нито една страна не може да има стандартна ставка по ДДС, която да е по-ниска от 15%.

Най-ниската ставка по ДДС се прилага от Кипър и Люксембург; в Германия и Испания ставката е 16%. Най-висока е ставката по ДДС в Дания, Унгария и Швеция – 25%. Средната ставка по ДДС в Европейския съюз е около 20%, колкото е и в България.

”Чл. 66. (1) Ставката на данъка е 20 на сто за:

1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка;

2. вноса на стоки на територията на страната;

3. облагаемите вътреобщностни придобивания.

(2) Данъчната ставка за настаняване, предоставено от хотелиер, когато е част от организирано пътуване, е в размер 7 на сто. ” ЗДДС

Единственият сектор, който е успял да направи пробив в единната ДДС ставка от 20%, е туристическият. През юли 2006 година, след няколко месечни публични дискусии, спорове и скандали, парламента приема ставка от 7% за настаняване, което е част от организирано пътуване и се предоставя от хотелиер. Предложението всъщност не е било включено в първоначалния проект на Министерството на финансите, но е добавено при приемането на проекта от правителството. Интересно е, че са отхвърлени привилегиите за книги и лекарства. А също и вече приетата на второ четене привилегия за адвокатските услуги по отношение на по-ниско ДДС.

VI. ДДС НОМЕР

Това е така наречения идентификационен номер по ДДС. При регистрация по ЗДДС, всяко регистрирано лице получава удостоверение от НАП, в което е посочен неговия идентификационен номер по ДДС. Този номер започва с BG, след който в зависимост от конкретния случай се посочва: единен идентификационен код по търговския регистър, единния идентификационен код по БУЛСТАТ, единния граждански номер или личен номер на чужденец, или служебния номер, издаден от НАП.

Валиден ДДС номер е регистрационен (идентификационен) номер на лице, което към датата на възникване на данъчното събитие, по повод на което следва да се издаде фактура за осъществена ВОД е регистрирано за целите на ДДС лице, по реда и при условията на националното законодателство на съответната държава членка.

VII. ДОКУМЕНТАЦИЯ ПРИ ДДС

1. Данъчни документи

По повод и във връзка с начисляването на ДДС и разчитането с бюджета на ДЗЛ, последните са длъжни да използват регламентирани от ЗДДС данъчни документи, а именно:

1. 
   Данъчна фактура.
   
2. 
   Данъчно известие към данъчна фактура.
   
3. 
   Опростена фактура.
   
4. 
   Известие към опростена фактура.
   

Данъчната фактура може да се издава само от регистрираното по ЗДДС лице, която освен задължителните реквизити от Закона за счетоводството, задължително следва да съдържа и:

• 
  десеторазряден номер на документа;
  
• 
  гриф “оригинал” за първия екземпляр;
  
• 
  данъчна основа на доставката – на отделен ред;
  
• 
  сумата на начисления данък – на отделен ред;
  

• 
  данъчно дебитно известие, чрез което данъчната основа и начисленият данък се коригира в увеличение;
  
• 
  данъчно кредитно известие, чрез което данъчната основа и начисленият данък се коригира в намаление.
  

• 
  десеторазряден номер на документа;
  
• 
  основанието, поради което не се начислява данък.
  

Опростената фактура се издава и в следните случаи на облагаеми доставки:

• 
  при износ;
  
• 
  при безвъзмездни доставки;
  
• 
  при извършването на облагаема доставка, за която не е поискана данъчна фактура;
  
• 
  в случаите, при които платеният от лицето данък е без право на данъчен кредит;
  
• 
  при доставка на стоки втора употреба, на произведения на изкуството, на предмети за колекции и на антикварни предмети.
  

• 
  дебитно известие, чрез което корекцията е в увеличение;
  
• 
  кредитно известие, чрез което корекцията е в намаление.
  

Другите документи, които са задължени да изготвят ДЗЛ са:

1. 
   Справка-декларация, която бива:
   

• 
  месечна справка-декларация – изготвя се и се представя на данъчната администрация за всеки месец до 14-то число на следващия месец;
  
• 
  годишна справка-декларация – изготвя се и се представя на данъчната администрация до 15 април на следващата година. Данъкът за внасяне или възстановяване, посочен в годишната справка – декларация, се внася или възстановява в срок 3месеца от датата на подаване на годишната справка – декларация,която е посочена на нея.
  

2. Касова бележка (фискален бон ), издаван от касов апарат или фискално устройство. Законът задължава всяко лице да регистрират и отчитат извършените от тях доставки чрез издаването на касова бележка от електронен касов апарат, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят я съхранява до напускането на обекта.

Касовата бележка е документ, който регистрира доставка на стоки и услуги в търговски обект, по която се заплаща в брой с чек, ваучер, с дебитна или кредитна карта или с други заменящи парите платежни средства.

3. Митническа декларация – писмен митнически документ, удостоверяващ съответното митническо оформяне, в който се нанася начисленият и събран ДДС.

4. Отчетни регистри - два, а именно:

• 
  Дневник за покупките;
  
• 
  Дневник за продажбите.
  

Основните постъпления в държавния бюджет се формират от 4 данъка /без приходите на обществено осигуряване/: ДДС, акцизи, данък върху доходите на физическите лица и данък върху печалбата /корпоративен данък/.

Приходите от ДДС представляват най-голямата част от данъчните постъпления по консолидирания бюджет – 34.1 %. В края на 2007г. те възлизат на 6 598.5 млн.лв., или 104.7 % изпълнение спрямо годишния разчет за 2007г. и 11.7 % от БВП. Сравнение с отчетените постъпления от ДДС към края на 2006г., се отбелязва ръст от 13.3 % или 774.7 млн.лв. повече.

IX. ИЗМАМИ С ДДС

ДДС измамите значително надвишават останалите данъчни измами както в абсолютни стойности, така и като дял в общите бюджетни загуби. Освен щети на публичния сектор, те нанасят щети и на частния сектор. Най-важните от тях са свързани с нелоялната конкуренция и пазарните изкривявания. Те пречат на нормалния бизнес, чиято основна цел е предоставяне на продукти с по-добро качество на по-ниски цени. За съжаление оцеляват не фирмите, които са по-производителни, а тези които успяват да скрият повече данъци. Други щети, които са нанесени от ДДС измамите са преките финансови щети за добросъвестните данъкоплатци. Ако по някаква причина те попаднат на измамници, има вероятност да им бъде отказан данъчен кредит.

Измамите с ДДС се разделят на две групи: методи за укриване на данъчни задължения по ДДС и методи за източване на ДДС чрез вериги от фиктивни сделки и търговци.

а) Укриване на ДДС

Тази група измами като цяло цели спестяване на данък и постигане на ценови предимства за реални продукти от реални фирми. Така не се внася данък за създадената добавена стойност и бюджетът се ощетява. Това се прави чрез следните инструменти:

• 
  укриване на облагаеми приходи (Постига се като се продава без фактура; фактурира се на цена по-ниска от реалната или пък се фактурират по-малки количества от реално продадените)
  
• 
  надценяване на облагаемите разходи с цел приспадане на по-голям данъчен кредит.
  

Друго предимство е стимулът на купувача да изисква данъчна фактура, за да може да приспадне платения данък от начисления от него данък. По този начин, добросъвестните данъкоплатци в лицето на купувачите упражняват натиск върху доставчиците да регистрират реалните си продажби.

Тук обаче трябва да спомена, че тези предимства са всъщност нож с две остриета. Когато на ранен етап се фактурира на по-ниска от реалната цена, следващите търговци, дори да са добросъвестни, са принудени да продължат с двойното счетоводство, в противен случай данъкът укрит от техния доставчик остава за тяхна сметка. Така се задейства верижна реакция. Още по-голямо влияние оказва факта, че в българското законодателство размерът на наказанието за укриване не е ясно обвързан с размера на нарушението. Логичен е извода, че ако търговците трябва да поемат риска да бъдат наказани за двойно счетоводство, избягвайки загуби заради укрит преди тях данък, тяхната реакция ще е да максимизират печалбата.

Другият инструмент за укриване на данъчни задължения по ДДС е надценяването на облагаемите разходи с цел приспадане на по-голям данъчен кредит. За тази цел се използват фиктивни или надценени фактури за доставки. Разбира се, необходим е търговец, който да е готов да регистрира по-големи приходи от реалните и съответно да плати повече ДДС и корпоративен данък от реално дължимото. Обикновено тази роля се изпълнява от фирми, които имат паричен ресурс с неясен произход, който се опитват да вкарат в легален оборот, или фирми фантоми, които ще изчезнат или фалират, преди да издължат надценения ДДС. В практиката тези два типа фирми често са свързани и действат заедно. Продажбата на данъчни фактури легализира криминалните доходи, включително от ДДС измами, а липсващите търговци минимизират разходите по това легализиране, който са равни на дължимите по ЗДДС и ЗКПО данъци върху фиктивните продажби.

Втората група измами целят източване на ДДС и по-точно неправомерно източване на данъчен кредит. В България такова източване при вътрешни доставки е ограничено поради наличието на единна ставка. Също така, българската уредба на данъчния кредит предвижда първо приспадане на данъка за възстановяване с данъчните задължения през следващите три месеца, преди да се пристъпи към ревизия и към действително възстановяване на не приспаднатия остатък.

Към тази група измами спадат и специални схеми, които разчитат на фиктивни сделки. Към тях спадат измамите с:

- фиктивния износ – производителя/износителя изнася продукцията само по документи, като прилага нулева ставка и възстановява данъчния кредит върху разходите, а на практика я реализира на вътрешния пазар без фактури. Тук от решаващо значение е участието на митнически служител, който да обработи износните документи.

- фиктивния търговец – серия от фиктивни сделки, целящи концентрирането на голяма част от задълженията по ДДС във фирма фантом, което ги прави несъбираеми. Операцията завършва успешно единствено, когато има реални парични постъпления от бюджета. Това става при наличие на доставчик, който начислява нулева ставка, като използва правото на данъчен кредит върху фиктивните си разходи.

За щастие, българското законодателство е издигнало редица пречки пред подобен вид източване. Правото на данъчен кредит се упражнява в данъчния период, за който е възникнал, или в някой от следващите три поредни едномесечни периода. Правото на данъчен кредит възниква за получателя при условие, че последният разполага с валидна фактура, независимо от това дали доставчикът е начислил данък в счетоводството си, в дневника за продажбите и в справка- декларацията за ДДС. За възстановяването на вложените от регистрираното по ЗДДС лице ресурси от платен ДДС по повод на получени доставки и внос се прилага три месечна процедура по приспадане, прихващане и възстановяване.  Срока, в който приходната администрация извършва прихващането или възстановяването на остатъка от данъка, които не е приспаднат е 45 дни.

- международна кръговата измама – най-голямото предизвикателство пред приходните администрации в ЕС, особено поради липсата на митнически граничен контрол върху стоковите потоци. Правото на данъчен кредит се упражнява от износителите, а задълженията се натрупват на фирми вътре във веригата, чиито следи се губят. Включват се многократни трансгранични покупко-продажби, което затруднява проследяването и противодействието на веригата и също увеличава ефектът от липсващия търговец.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Спечелил си мястото на най-масов, ДДС създава предпоставки благоприятстващи развитието на средния и малък бизнес. Именно той е основната икономическа единица на останалите икономики от Европейската Общност. Това е среда, която декларира равнопоставеност и лоялна конкуренция, среда на развиваща се икономика. Такава е и целта на България като пълноправна страна-членка на тази Общност. И един от начините за реализацията му е хармонизирането на данъчната и финансовата политика. От друга страна се дава възможност за безпрепятствено участие на европейския пазар. Това от своя страна налага хармонизиране на най-масовия данък в рамките му. Още по-голямата цел на бурно развиващия се Европейски пазар е единната ставка в рамките на цялата Общност, което би елиминирало неправомерното ползване на разликата в ставките. Единна система на облагане би била гаранция за стабилен и сигурен пазар с по-голяма съвестност на участниците в него.

1. 
   “ДДС кражбите: Минало ли са?” Руска Александрова, 18.02.2007г. електронното издание на Business Magazine, www.bm-businessmagazine.bg (посетена на 16.11.2008)
   
2. 
   Доклад на дирекция “Централно звено за връзка”, ЦУ на НАП, април 2007 г.
   

3. 
   Доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България, МФ
   
4. 
   Закон за данък върху добавената стойност, НАП
   
5. 
   Интернет енциклопедия, www.wikipedia.org (посетена на 16.11.2008)
   
6. 
   Корупция при данъчното облагане. Предизвикателства пред данъчната политика и администрация. Глава 4. Корупция при измами с ДДС. Константин Пашев, 2005г. Център за изследване на демокрацията
   
7. 
   Министерство на Финансите (МФ), www.minfin.bg (посетена на 15.11.2008)
   
8. 
   Национална Агенция за Приходите (НАП), www.nap.bg (посетена на 15.11.2008)
   
9. 
   Правилникът за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, версия 2008г., НАП