Силни страни
|
Слаби страни
| -
Добро местоположение и сравнително чист район;
-
Липсват големи промишлени замърсители;
-
Добро географско разположение за производство на ВЕИ;
-
Изградено улично осветление със соларни панели по ОПРСР;
-
Подобрени енергийни характеристики на общински образователни сгради, чрез въвеждане на пакети от мерки за енергийна ефективност.
| -
Остарял общински сграден фонд и лоши топлинни характеристики;
-
Остарял жилищен сграден фонд и лоши топлинни характеристики;
-
Недостатъчно използване на ВЕИ в общината;
-
Недостатъчно финансиране на ЕЕ/ВЕИ дейности;
-
Високи общински разходи за енергия;
-
Недостатъчно реализирани мерки за енергийна ефективност в общината;
-
Висок дял на отделяне на вредни емисии;
-
Липса на активност от гражданите за информираност относно енергийната ефективност;
-
Неефективно използван потенциал;
-
Недостатъчна активност от различните заинтересовани страни
-
Липса на ежегодно провеждане на информационни кампании и инициативи за промяна на енергийното поведение на обществеността;
-
Липса на софтуер за енергийна база от данни за задълбочени анализи.
|
Възможности
|
Заплахи
| -
Осъзната роля на местната власт като модел на интелигентно енергийно поведение;
-
Реконструиране, реставрация и рехабилитация на общински сгради;
-
Реконструиране, реставрация и рехабилитация на жилищните сгради;
-
Използване на възобновяеми енергийни източници в сградите;
-
Административно и данъчно стимулиране на местно ниво;
-
Популяризиране на ползите от енергийна ефективност;
-
Успешни партньорства – ПЧП;
-
Популяризиране на възможностите за използване на възобновяемите енергийни източници;
-
Проучвателни дейности за развитие на ВЕИ в общината;
-
Повишаване на информираността сред населението
-
Въвеждане на измервателни уреди системи за контрол на енергопотреблението и събирането на база от данни за енергийния баланс на общината;
-
Обмяна на опит и добри практики в областта на енергийната ефективност
| -
Повишаване цените на енергийните ресурси;
-
Масова употреба на ниско ефективни електро уреди и средства за отопление в бита;
-
Липса на енергийна независимост в общината;
-
Висока цена на инвестиции за ВЕИ мощности;
-
Висока цена на ВЕИ технологиите;
-
Забавяне темпа на използване на ВЕИ;
-
Либерализацията на пазара на електроенергия и свързаните с това рискове при избора на доставчик на енергийни услуги;
-
Отказ на гражданите да инвестират във ВЕИ поради високи такси и невъзможност за възвръщане на инвестициите;
-
Липса или слаба подкрепа от страна на държавата при използване на ВЕИ;
|
VI.Цели на Европейския съюз за енергина ефективност до 2020 г.
Намаляването на потреблението на енергия и премахването на загубите на енергия има все по-голямо значение за ЕС. В своята резолюция от 15 декември 2010 г. относно преразглеждането на плана за действие относно енергийната ефективност (T7-0485/2010) Парламентът ясно подчертава, че трябва да бъде приета задължителна цел за енергийна ефективност от най-малко 20 % до 2020 г. Той призовава също за преразглеждане на Директивата относно енергийните услуги през 2011 г., така че да се включи разширена времева рамка до 2020 г. и критична оценка на националните планове за действие за енергийна ефективност и тяхното прилагане.
В предишна резолюция от 6 май 2010 г. относно прилагане на възможностите на информационните и комуникационни технологии за улесняване на прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност (T7-0153/2010) Парламентът подчертава, че са необходими значителни инвестиции както за научни изследвания и развитие, така и за използване на съществуващите технологии, за да се гарантира успешен преход към енергийно-ефективна, ниско-въглеродна икономика. Той предлага държавите членки да осигурят стимулите за инвестиции в енергийна ефективност както от страна на публичния, така и на частния сектор, като отправна точка би могло да бъде провеждането в училищата на обучение относно енергийната ефективност.
Парламентът изтъква освен това, че повсеместните информационни кампании, обясняващи на гражданите ползите от интелигентното измерване и ИКТ, са от решаващо значение за осигуряването на обществена подкрепа.
Устойчивото енергийно развитие е изведено като център на енергийната политика и постигането му е обвързано с дългосрочни количествени цели до 2020 г.:
-
20% по-малко емисии на парникови газове спрямо 1990 г.;
-
20% дял на ВЕИ в общия енергиен микс;
-
10% дял на енергия от възобновяеми източници в транспорта;
-
Подобряване на енергийната ефективност с 20 %.
VII.Цели на България за енергийна ефективност до 2020 г.
Енергийната стратегия на България очертава основните рамки в енергийната политика на страната и предвижданите приоритетите в сектора за периода до 2020 г.
Енергийната стратегия е насочена към преодоляване на основните предизвикателства, които стоят пред българската енергетика към настоящия момент:
-
Висока енергийна интензивност на БВП: Въпреки положителната тенденция за подобряване, енергийната интензивност на националния БВП е с 89% по-висока от средната за ЕС (при отчитане на паритета на покупателната способност);
-
Висока зависимост от внос на енергийни ресурси: България осигурява 70% от брутното си потребление чрез внос;
-
Необходимостта от екологосъобразно развитие: Светът е изправен пред предизвикателствата от промените в климата, повлияни от нарастването на обема на емисиите от парникови газове.
Основните приоритети в Енергийната стратегия могат да се сведат до следните пет направления:
-
гарантиране сигурността на доставките на енергия;
-
достигане на целите за възобновяема енергия;
-
повишаване на енергийната ефективност;
-
развитие на конкурентен енергиен пазар и политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди, и защита на интересите на потребителите.
Сподели с приятели: |
