Закон за енергетиката (2006 г.) 37 Закон за енергийната ефективност (2008 г.) 37



страница3/6
Дата24.10.2018
Размер0.81 Mb.
#95012
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6

В Прогнозния документ и в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници е направена оценка, че:

  • При съществуващите механизми за насърчаване развитието на ВЕИ ще е свързано с неоправдано високи обществени разходи поради насърчаване само на част, при това – на скъпо струващи ресурси и технологии, от една страна, и ще бъде небалансирано спрямо съществуващия технически потенциал на ВЕИ, от друга страна;

  • При подобряване на съществуващите механизми за насърчаване на ВЕИ и при разширяване на техния обхват развитието на ВЕИ ще бъде постигнато с по-ниски разходи за обществото;

  • При едновременно подобряване на енергийната ефективност и на механизмите за насърчаване на ВЕИ националната цел може да бъде значително преизпълнена. Преизпълнението на целта ще позволи на страната да продава „излишъка” - 1685 хил. тне за периода 2011-2020 г. - чрез приетите механизми за трансфер на сертификати към други държави в ЕС.


Фиг 5. Свръхпроизводство/недостиг на енергия произведена от възобновяеми източници в България, 2010-2020 г. , при подобряване на механизмите за насърчаване на ВЕИ, ktoe


Източник: Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници, съгласно Директива 2009/28

Направените анализи показват, че най-трудна за осъществяване предвид строгите изисквания за устойчивост на биогоривата е 10% цел за възобновяема енергия в транспортния сектор. Поради това специално внимание ще бъде насочено към възможностите за развитие на пазара на електрически превозни средства, захранвани от енергия от възобновяеми източници.
5. Политика
С оглед създаване на необходимите условия за устойчивото развитие на ВЕИ секторите в България и достигане и преизпълнение на националната цел предстои процес на усъвършенстване на провежданите в момента политики и съществуващата нормативна база.
Политиките за подкрепа предстои да бъдат въведени с новия Закон за енергията от възобновяеми източници, като основно ще бъдат съсредоточени към преодоляване на съществуващите бариери чрез осъществяване на:
(1) Регулаторна/законодателна подкрепа при спазване на принципите за гъвкавост, които да отразяват адекватно всички изменения в пазарната среда и технологичния напредък като:

  • Доразвиване на регулаторните механизми и въвеждане на по-ясни, прозрачни и недискриминационни правила и критерии по отношение на интегрирането към електроенергийните мрежи на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, както и стимулиране на необходимите инвестиции в изграждане на техническа инфраструктура и управление, както и прилагане на концепцията за „умни мрежи”;

  • Въвеждане на ясни правила и регламентиране на отговорностите на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници и мрежовите оператори при присъединяване на енергийни обекти, развитие на мрежите за предоставяне на необходимия капацитет и реализация на заявени инвестиционни намерения;

  • Създаване на необходимата законова рамка за осигуряване достъп на производителите на биогаз, преработен до метан, до газопреносната мрежа по подобие па приоритетното присъединяване на производители на електроенергия от възобновяеми източници;

  • Облекчаване на процедурите за изграждане на малки (битови) ВЕИ енергийни мощности, като инсталации за оползотворяване на слънчевия потенциал за топла вода, отопление и/или производство на електрическа енергия, оползотворяване на потенциала от термална и геотермална енергия, биомасата и др;

  • Промени в действащите нормативни документи по отношение на участниците в инвестиционния процес и задълженията им във връзка с изискванията на Директива 2009/28/ЕО относно проектирането на сгради и използването на енергия от възобновяеми източници в тях;

  • Въвеждане на изисквания за ефективност на битовите отоплителни уреди (инсталации), работещи с биомаса, с оглед намаляване на общия обем на горска сеч в частта му за енергийни нужди;

  • Подготвяне на нормативна уредба, уреждаща регистрацията и сертификацията на квалифицирани монтажници на котли и печки за биомаса, фотоволтаични и слънчеви топлинни системи, повърхностни геотермални инсталации и термопомпи във връзка с изискванията на Директива 2009/28;

  • Използване на най-добри практики от ЕС.


(2) Търговски преференции, данъчна и слединвестиционна подкрепа:

  • Създаване на ясни правила за поддържане на относително еднаква норма на печалба за всички производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и понижаване цената на произведената електроенергия в дългосрочен аспект чрез текущо актуализиране на преференциалните изкупни цени за електроенергия от възобновяеми източници на базата на промени в инвестиционните разходи и ефективността на технологиите;

  • Удължаване след 2015 г. на срока за прилагане на преференциалните изкупни цени и задължително изкупуване на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, включително когато е произведена от централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, работещи с възобновяеми източници.


(3) Пряка финансова подкрепа:

  • Изграждане на гъвкави финансови инструменти и схеми за подпомагане производството на енергия от възобновяеми източници и биогорива, отговарящи на спецификата на отделните технологии за използване на възобновяеми източници със средства, набрани от търговете за квоти за емисии на парникови газове, фондовете на ЕС и чрез други финансови източници и фискални инструменти;

  • Специфична подкрепа на частни физически лица за изграждане на инсталации за оползотворяване на слънчевата, термалната и геотермалната енергия и биомасата за битови нужди в сградния фонд;

  • Стимулиране изграждането на ВЕИ проекти в нарушени терени;

  • Специфична подкрепа за развитие и въвеждане на електрически пътни превозни средства, включително захранвани и с енергия от възобновяеми източници, както и на системи за съхранение на енергия;

  • Постигане на равнопоставеност и балансираност между всички производители на енергия от възобновяеми източници чрез увеличаване на пряката финансова помощ за изграждане на енергийни мощности, задоволяващи собствени нужди;

  • Осигуряване на финансова помощ за увеличаване на развойната дейност в областта на възобновяемите източници, електрически пътни превозни средства и биогорива, облекчаване достъпа на инвеститори до научни разработки.


(4) Информационна и административна подкрепа:

  • Подобряване на административните процедури с оглед отстраняване на регулаторни и нерегулаторни препятствия пред развитието на ВЕИ. Една от възможностите в тази насока е създаването на единен координиращ административен орган, който да отговаря за обработването на всички административни документи (разрешителни, лицензионни и др.), свързани с инсталирането и ползването на ВЕИ технологии, както и за предоставяне на административна помощ на заявителите;

  • Осигуряване на улеснен публичен достъп до подробна актуална информация за възможностите за използване на различните ВЕИ технологии по географски райони чрез ускорено реализиране на Национална публична информационна система за ВЕИ, включваща и актуална информация за: възможностите на националната електроенергийна мрежа за присъединяване на нови производители; територии с произтичащи от екологичното законодателство ограничения за изграждане на нови мощности на възобновяеми източници, както и териториите, категоризирани по тристепенен цветови код съобразно риска от конфликт с предмета и целите на опазване на защитените зони и биоразнообразието като цяло;

  • Въвеждане на правила и изисквания за провеждане на активни информационни кампании и осигуряване на достъпна информация за мерките и схемите за подпомагане, нетните ползи, разходи и енергийна ефективност на оборудването и системите за използване на електрическа, топлинна и енергия за охлаждане от възобновяеми източници;

  • Разширяване спектъра на обучение и подготовка на висококвалифицирани специалисти в новите направления: производство на енергоносители от възобновяеми източници, технологии за преобразуване и използване на възобновяеми източници, включително възможности за производство на енергия в малки мащаби, или т. нар. „разпределена енергия": съвременни системи за управление на електроенергийните мрежи, включително във връзка с интегрирането на възобновяемите източници в електроенергийните мрежи и други.




  1. Засилване ролята на местните власти:

    • Основна роля за повишаване използването на местния потенциал на ВЕИ ще имат местните и регионалните власти. От една страна – чрез примера си за рационално използване на енергията и местните възобновяеми ресурси, от друга – чрез създаване на благоприятни условия за развитие на частни инвестиции и инсталиране на съоръжения и системи за използване на електрическа енергия и енергия за отопление и охлаждане от възобновяеми източници в жилищните и индустриалните зони на тяхна територия.

    • Съществен елемент е достъпът до финансиране, наличието на гъвкави финансови инструменти и схеми, отговарящи на спецификата на отделните ВЕИ технологии и на възможностите за получаване на техническа помощ както от местните администрации, така и от фирмите и гражданите.




  1. Управление на рисковете, свързани с опазване на околната среда:

  • Въвеждане на критериите за устойчивост съгласно Директива 2009/28 за производство и потребление на биогорива и течни горива от биомаса. Използването на биогорива и биомаса следва да води до намаляване емисиите на парникови газове при тяхното производство с поне 35% в краткосрочен план. От 1 януари 2017 г. това намаление следва да бъде поне 50%, а от 1 януари 2018 г. — поне 60%, за биогоривата и течните горива, произведени в инсталации, в които производството е започнало след 1 януари 2017 г;

  • Въвеждане на изискване за разработване и ежегодно актуализиране на карта на чувствителни от гледна точка на опазване на околната среда зони, включително зоните по мрежата „Натура 2000”, за които използването на потенциала на отделни ВЕИ изисква съобразяване с по-строги екологични норми или то вече не е разрешено предвид достигане на съответни прагове за концентрация. По този начин инвеститорският интерес ще се насочи към такива места и зони, за които няма риск за неблагоприятно въздействие върху околната среда;

  • Развитието на водноелектрическите централи да съответства на заложените мерки, условия и ограничения в плановете за управление на речните басейни;

  • При наблюдавана значителна промяна в земеползването вследствие на производството на биогорива и/или за изграждане на ВЕИ инсталации въвеждане на корективни мерки с цел да се запази земеделското производство в тези региони и максимално да се ограничи възможното повишаване на цените на основни хранителни продукти;

  • Въвеждане на условие във всички схеми за държавна подкрепа на ВЕИ конкретните проекти да отговарят на всички условия за устойчивост и опазване на околната среда.



IV. ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ
1. Европейска рамка
Енергийното спестяване е мярката с най-висока степен на готовност за прилагане и сигурен път за постигане на целта за 20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.
По време на пролетния Европейски съвет през 2007 г. беше договорено да се увеличи енергийната ефективност в Общността с оглед да се спести 20% енергия до 2020 г. Същевременно обаче ЕС все още е далеч от постигането на 20-процентовата цел. Актуалните прогнози предвиждат стабилизиране на потреблението до 2020 г. на сегашните нива, съпроводено с нарастване на БВП с 28%.
Поради това енергийната ефективност ще продължи да бъде приоритет на енергийната политика на Общността. В края на 2010 г. Европейската комисия представи Съобщение Енергетика 2020. Стратегия за конкурентна, устойчива и сигурна енергетика, в която постигането на енергийноефективна Европа е първият от петте основни приоритета. За постигане на европейските цели в областта на енергийната ефективност предстои през 2011 г. да бъде представен нов по-амбициозен и широкообхватен план за действие за енергийна ефективност.

Планът ще бъде последван от конкретни регулаторни предложения в течение на настоящата година и ще обхваща и важните аспекти, свързани с финансирането по отношение на достъпа до средства, наличието на новаторски продукти за финансиране, стимули за поощрение на инвестициите в енергийната ефективност, както и ролята на финансирането от ЕС, по-специално от структурните фондове, като се доразвива постигнатото на основата на съществуващи успешни примери. Идентифицирани са четири приоритетни действия за достигане на националните цели в областта на енергийната ефективност, а именно:


  • Оползотворяване на пълния потенциал за икономия на енергия с акцент върху сградния сектор и транспорта;

  • Укрепване на конкурентноспособността на промишлеността чрез повишаване на ефективността, включително чрез въвеждане на по-строги стандарти и по-добро етикетиране на уредите и устройствата и прилагане на схеми за управление на енергията (енергийни одити, планове, енергийни мениджъри и др.);

  • Увеличаване ефективността на енергийните доставки, вкючваща повишаване на енергийната ефективност по веригата от производство, през пренос до разпределение на енергията до крайните потребители;

  • Максимално използване на националните планове за действие в областта на енергийната ефективност.

Всички тези политики имат ще имат съществен принос за изпълнение на Стратегията на ЕС „Европа 2020”, включващо три тематични взаимно подсилващи се приоритети, а именно:

1) Интелигентен растеж или развитие на икономика, основана на знания и иновации;

2) Устойчив растеж или изграждане на икономика на основата на по-ефективно използване на ресурсите, опазване на околната среда и повишаване на конкурентоспособността;

3) Приобщаващ растеж или насърчаване на икономика с висока заетост, допринасяща за социална и териториална кохезия.


Документът поставя рамка за реализиране на последователни политически действия на европейско и национално ниво в средносрочна и дългосрочна перспектива, насочени към изграждане на по-интелигентна и по-екологична пазарна икономика, основана на нови знания и иновативни решения, която да допринесе за формиране на благоприятни условия за по-нататъшно развитие на европейските икономики и възможности за по-бързо преодоляване на последствията от икономическата и финансовата криза. Потвърждават се целите „20-20-20“ на ЕС, като от държавите членки се очаква определяне на целите за енергийна ефективност на национално ниво.
2. Статус
Устойчивият икономически растеж през последните години е съпроводен с тенденция на намаляване на енергийната интензивност. За периода 1999 – 2007 г. БВП нараства средногодишно с 5,3%, докато брутното вътрешно потребление на енергия нараства с 1,4%, а на електрическа енергия - с 0,9%. Като резултат енергийната интензивност на единица БВП намалява с 25,4%.
Въпреки тази положителна тенденция енергийната интензивност на националния БВП е с 89% по-висока от средната за ЕС (измерена чрез брутното вътрешно потребление на енергия за единица БВП и при отчитане на паритета на покупателната способност) – 302 тне/М€05 спрямо 160 тне/ М€05 в ЕС. Значително по-ниски – 42,6%, са различията между националния и европейския показател, измерен чрез крайното енергийно потребление. Това е индикатор за неефективно използване на първичните енергийни ресурси, което се потвърждава и от съотношението между получената енергия и вложените ресурси. Това съотношение за националния енергиен баланс е 49%, а за Европа – 64%. За сравнение, това различие от 15 пункта показва, че в България се изразходват годишно 3 млн.тне повече енергийни ресурси, представляващи ~900 млн. евро повече разходи за енергия годишно.
При така констатираните съществени различия не може да се очаква, че българската енергетика и икономиката ни като цяло могат да бъдат успешно позиционирани на европейския пазар без значителни усилия в сферата на енергийната ефективност – както при преобразуването (производство и транспортиране), така и при потреблението на енергия.
По силата на Закона за енергийната ефективност бе създадена Агенция за енергийна ефективност, чрез която са осигурени необходимите институционални предпоставки за прилагане на интегриран подход в областта на енергийната ефективност.
По линията на публично-частното партньорство е създаден и вече успешно функционира Български фонд за енергийна ефективност. Чрез него се осигурява финансиране на енергоефективни проекти в различни сектори на производство и потребление на енергия.

3. Цели
Целите за енергийна ефективност засега не са правно обвързващи за държавите членки, но дискусии в това отношение се водят и регламентирането вероятно ще стане факт в близко бъдеще. Независимо от европейските решения ние трябва да започнем интензивна политика на национално ниво.
България цели да намали с 50% енергийната интензивност на БВП до 2020 г., като достигне стойност на този показател 456 тне/М€05 спрямо равнището му за
2005 г. 913.3 тне/М€05. Изпълнението на предстоящите за одобрение с Енергийната стратегия на Република България 2020 мерки и политики по отношение на повишаването на енергийната ефективност има за цел да доведе до подобряване на енергийната ефективност приблизително с 25%, или спестяване на повече от 5 млн.тне първична енергия в сравнение с базовия сценарий за развитие към 2020 г.

Фиг 6. Брутно вътрешно потребление на енергия – базов сценарий и сценарий с максимално оползотворяване на потенциала за енергийна ефективност


Тези наши намерения се мотивират с многостранните ползи от енергоспестяването, а именно:


  • Ограничаване на климатичните промени - спестяването на енергия е възможно най-бързият и разходоефективен път за: постигане на националните стратегически цели за борба с климатичните промени, гарантиране на енергийната сигурност и постигане на устойчиво икономическо и социално развитие;




  • Конкурентоспособност, заетост и възстановяване на икономиката - спестяването на енергия ще направи нашата индустрия по-конкурентна и българските граждани по-благосъстоятелни. В допълнение мерките за енергийна ефективност в домакинствата и транспорта ще създадат много работни места в страната;




  • Сигурност на енергоснабдяването - националната зависимост от внос на горива и енергия понастоящем е 47% и ще се увеличава. Това носи политически и икономически рискове. Енергийната ефективност е най-евтиният и ефективен начин за намаляване на тези рискове;




  • Борба с енергийната бедност – част от българските граждани имат затруднения с разходите си за потребена енергия, които представляват значителен дял от приходите им. Подпомагането на тези граждани да намалят енергийната си консумация по разходоефективен начин е най-подходящият начин за решаване на този проблем. По отношение на публичните финанси и енергийната им съставка от значение е санирането на обществените сгради.


Поради това енергийната ефективност е с най-висок приоритет в енергийната политика на страната. Основните направления, при които е налице потенциал за енергоспестяване, са:

  • Спестяването на енергия при крайното потребление, в т. ч. при домакинствата, транспорта, индустрията и услугите;

  • Спестяване на енергия в процесите на производство и преобразуване на енергия, в т. ч. развитие на газоразпределителната мрежа, намаляване на загубите при пренос и разпределение на енергия, повишаване на ефективността на термичните централи, повишаване дела на енергията, произведена по високоефективен комбиниран начин.


Предложената цел за 50% намаляване на енергийната интензивност на БВП е определена на базата на оценка на съществуващия технически потенциал в страната, както и на базата на анализ на достиженията на другите държави членки. Ние ще я третираме като минимална и задължителна за изпълнение цел.

4. Политика
(1) Висок потенциал за енергоспестяване има в енергийния отрасъл – по цялата верига на добив, трансформиране и транспортиране на енергия. В това отношение приоритетна задача на националния регулатор е да въведе регулаторни и пазарни икономически стимули за реализиране на мерки за енергийна ефективност както за енергийните компании, така и за крайните потребители.
(2) За да се създадат условия за ефективно използване на енергия за отоплителни цели от населението, ще създадем условия за достъп до газоразпределителна мрежа на 30% от домакинствата в страната. Използването на природен газ за отопление и битови нужди изисква три пъти по-малко енергия в сравнение с използването на електрическа енергия.
(3) Най-ефективният и сигурен начин за задоволяване на енергийните нужди е децентрализираното, включително в нашите домове, производство на енергия от ВЕИ. Децентрализираното производство концентрира комплексни ползи, защото: избягва загубите при транспортирането на енергия, избягва разходи за изграждане на преносна мрежа, използва чист и неизчерпаем ресурс.
(4) Съществени усилия ще бъдат направени за подобряване на енергийните характеристики на сградите – частни и публични, включващи и ускорено спрямо европейските норми въвеждане на изискванията за сгради с близо до нулево нетно потребление на енергия в публичния сектор.

(5) Освен че централизираното топлоснабдяване е важен фактор за нашата енергийна сигурност, то е средство за енергоспестяване. Комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия ще продължи да бъде подкрепяно и насърчавано, ако отговаря на изискванията за високоефективност (икономия на не по-малко от 10% енергийни ресурси).
(6) Поради изключителната значимост на енергийната ефективност за нашата страна Министерски съвет ще разработи Стратегия за енергийната ефективност, която ще бъде одобрена от Народното събрание още през 2011 г.
(7) За да се подобри енергийната ефективност, са необходими усилия във всяка сфера на използване на енергия. Това означава навсякъде – в нашите домове и в сградите, където работим, както и в производствените централи и в индустрията. Следователно всеки гражданин, всяка компания и институция може да допринесе за енергоспестяването. Това изисква висока степен на координация и хармонизирани политики. С такава цел е създадена националната Агенция по енергийна ефективност. Засилването на нейната роля, професионално укрепване и отговорности е приоритетна мярка като гаранция за последващ ефект на провежданата политика.
(8) С особено значение за постигането на успех при провеждане на политиката са източниците за финансиране на мерките и проектите за енергийна ефективност. За периода до 2013 г. ние ще осигурим нарастващ поток от финансови средства от оперативните програми, от Международния фонд „Козлодуй”, както и от продажби на националния излишък от предписани емисионни единици за парникови газове. След 2013 г. като допълнителен финансов източник ще се явят приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове по Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Нашата оценка, а и тази на европейските институции е, че националните фондове на държавите членки трябва да бъдат основният инструмент за финансиране на енергоефективни мерки. Тъй като в страната ни такъв фонд вече е създаден, той трябва да продължи да работи, като бъде допълнително финансово и административно укрепен.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница